diesto
1.015 el resultado
Аз може да се скъсам на парчета.
Отвътре в мен гори, изпепеляващо.
Не знам дали душата на човека,
или перото ми е толкоз, разрушаващо...
Но ти не искай да съм тих като река. ...
  751 
Ти мен ще разбереш едва, когато,
започна много дълго да мълча.
Мълчанието казват, че е злато,
или истина, спестена до лъжа...
Гласът ми ще утихне по неволя. ...
  448 
Понеже те обичам до безкрайност,
а някак си не мога да забързам времето,
реших да замълча и не случайно –
(такива бури не разхлаждат в жегата.)
Но ти не си мисли, че онемявам, ...
  614 
Едва ли има нещо на света,
което може пак да ни разделя.
Щом той се влюби, в него - Тя,
събуждат се в една постеля.
Така е писано. Да бъдем двама. ...
  444 
Два часа ни делят и разстояние.
Ревнуват ни часовниците сякаш.
Забързваме ги с трепетни желания.
(За истинска любов съм те дочакал.)
Живеем в този свят, миниатюрен, ...
  457 
Понякога се свивам на кълбо.
И в мене този възел, пеперуден,
душата ми, изпълнена с любов -
присвива я до болка и възбуда...
И после ме отпуска. До летаргия. ...
  532 
Светът не знае как да се държи.
И сякаш му е някак неудобно.
Съдбата ни избра да го красѝм,
след толкова години на виновност.
И нищо вече няма да е същото. ...
  532 
Да Ви кажа честно на всички -
Бих измълчал своето щастие.
И молитви към Го̀спод, наричал съм -
завистта да не ме урочасва...
Да се пукат душмани от яд! ...
  623 
Под едно одеяло с поезия
се покрих има - няма и четвърт век.
Моите спомени искат амнезия,
а илюзиите - поет.
И така се загубих рано. ...
  451 
Посвети ми кратичък стих!
Напиши прозаично послание...
Нека в тебе не бъде тъй тихо!
Изкрещи всички твои желания!
Аз не искам да чувствам дъжда. ...
  620 
От днес броя ги – трийсет броя.
И след последното стихотворение –
наистина ще бъдеш само моя.
С ръце, докосната и вдъхновение...
И ще замлъкне тази гара. ...
  791  12 
Подаръци не искам в този ден.
Достатъчно е Тебе, че те имам.
Последния, такъв - Рожден,
във който има те, но няма да те видя...
На Го̀спода се молех. На съдбата. ...
  621 
Посмей пък само да не ми се случиш!
И дяволите ще разплача, казвам ти!
А след потоп от гняв и жлъч,
над тоя свят ще е надгробен камъка...
И всички птици ще замлъкнат вечно. ...
  347 
Сега ми липсваш някак по-различно...
В дъжда, по хладното е даже повече.
Прегръщам се. И става ми лирично.
Напомняш ми на люляците в Ловеч...
На белите брези по "Баш-Бунара", ...
  613 
Живот на лакти. Стари рани.
(А белезите са добър мотив.)
Часовника със гняв ударих.
И спря. А времето – почти...
Пакет цигари. Дим. Уиски. ...
  541 
Денят не се личи по заранта.
(Понеже нощите не са от тихите).
Мириша още на Жена,
и хич не ми се пишат стихове...
А ти ухаеш ми на топъл дъжд. ...
  961 
Обичам те! Обичам те красиво.
По-хубаво, отколкото в легендата -
за мъж обикнал горска самодива,
пристанала в живота му, последна...
Обичам те! Обичам те със нежност - ...
  530 
Дали наистина ще си отиде лятото?
И август ще излее онзи дъжд,
със който ще намокрим рамената си.
Ти - нежното, аз - рамото на мъж...
Ще кажем със очи, че ще останем. ...
  689 
Ти си хубава! Толкова хубава,
че земята под теб изчервяваш.
И цветята, небето, звездите са влюбени.
Всяка гара. И влак, заминаващ...
Ти си хубава! Толкова хубава, ...
  937 
Каква Жена е са̀мо! Укротителка.
От бродна птица - къщно пиле стори.
Напра̀ви ме памучен. И живителен.
Прозрачен. Лек. Смирен. Любовен...
И нека да си кажат жлъчно хората, ...
  792  10 
Аз трябваше да съм, безумно влюбен.
Наложи се. Сърдечна недостатъчност.
И много вероятно бих загубил те.
(Потънал в робството на мрака си).
Огледах се и чувах този вятър, ...
  356 
Аз няма никога да те загубя!
И няма да те пусна никога!
От погледи по теб на всички люде,
е много вероятно да ревнувам...
Ръцете ти - от ласки похотливи. ...
  400 
Не мога вече да те побера във стих.
Отвъд си. Над. Безкрайна. Нелогична.
Реалност. Сън. Луна. Звезди.
Съдба. Любов. Живот. Категоричност.
Не мога да те събера на лист. ...
  614 
Следобед ще е. Късен. И очакван.
Не ще дочакаме клишета със вечерята.
Когато те притисна в мен внезапно -
тогава ще дочуеш онзи шепот...
Копнежа ми, събран във топъл дъх, ...
  848 
Понякога усещам се, невидим.
Дотолкова, че търся се в мъглата,
в чиято непрогледност има митове,
как водела до пълна слепота...
Тогава те събирам в мойте шепи, ...
  451 
Само няколко думи ми стигат,
като изстрели право в сърцето,
за да знам, че ако ти си изстинала –
аз студен ще потроша ръцете си.
И тогава, преди да си ида, ...
  637 
Събуди се по първи петли!
Облечи бяла роба. На голо.
Целуни ме и после тръгни.
Ще ми липсваш, но връщай се скоро!
Набери ми лечебни треви! ...
  554  10 
Тя на пръсти дойде, като полъх,
на прохлада след лятната буря.
Без да пита и без да се моли,
влезе тихо и аз се събудих...
И прегърна ме с топли ръце. ...
  465 
Не се лекуват болка и тъга.
Присъдата е просто да приемеш.
Сълзите грозен дъжд са. По тъма̀.
От камък по̀ са тежки. И от времето.
Тогава става тихо. Безутешно. ...
  455 
Не искам да заспивам и секунда,
защото са кошмарни тези сънища,
в които ме обзема страх, че чудото,
не ще ме претворява в бъдеще.
Не искам да заспивам нито миг, ...
  425 
През всичките любови те прогледнах.
И сякаш съм те търсил съвършена.
Помислих, че загубил съм безследно,
очите си от взор тъй, наранени.
Написах те преди да те предскажа. ...
  500 
Аз забравям за хорските приказки.
С бързината на лъч в тъмнината.
На душѝ не угаждам – от ниските.
И подрязвам из дъно крилата им.
Не намирам с очи изкушения. ...
  457 
Каква контузия?!.. (Лечима).
Направо да не вярваш, а се случва.
Едва ли да се чудиш, непростимо е.
Съдбата все в десетката улучва.
Не ме вини за страховете ми! ...
  527 
Здравей, проклетице! И сбогом!
Последно ще ти кажа - вече не!
Със силата на разума и словото,
разбирай ме, че адски съм добре!
Откакто позволих да ме обсебваш, ...
  468 
Не ме интересува! Нямам срам!
Ще бъде по-горещо и от Ада.
Под роклята ти има толкоз плам,
че огъня е като свещ на клада.
Не ме интересува! Романтично? ...
  479 
Ела, седни да ти разкажа приказка,
в която имало едно момче.
Било тъй, влюбено! Направо истински.
В момиче с бисерно сърце.
Не сещал никога такава обич, ...
  492 
Мое мило, прекрасно момиче,
ти разбираш ли колко те чаках?
Невъзможно е толкоз обичане,
след любови, с обида изплакани...
И сега не тежи този въздух, ...
  437 
Ще се излее с твоята сълза.
От нея ще се пръкне буря.
Тежко̀ и го̀рко на Ада̀м,
че Ева всичките ребра му счупи.
Не си помисляй тишина! ...
  576 
Сбъдни ми се! Наяве ми се сбъдвай!
Защото утрините няма да са същите,
когато в моите очи тежи оскъдица,
без твоите да виждам в тази къща.
Сбъдни ми се, че чаках като грешника - ...
  481 
Понякога съм изморен до смърт.
Дори я търся сякаш, като изход.
За миг ако душата ми без плът,
лиши виталната за мен, безмисленост -
тогава бих поискал за последно - ...
  575 
Propuestas
: ??:??