elenasim1 (Елeна) - Obras

Екскурзия в гората 🇧🇬

Тичат босите крачета
по пъстрата ливада,
свирят малките щурчета,
пеят птиците с наслада.
Детски смях гърми в гората, ...

elenasim1

Poesía » Para niños

2011-04-05T20:59:44+03:00 888 11

Проклятие или дарба 🇧🇬

Вървях по пътя към болницата, с голяма тежест в сърцето си. Бях достатъчно голяма, за да приема факта, че ще остана сам-самичка. Но може ли човек да приеме загубата за нещо естествено? Особено когато става въпрос за единствения близък, който му е останал в живота. Преди пет години загубих баща си в ...

elenasim1

Prosa » Relatos

2011-04-03T21:19:51+03:00 1.1K 12

Фалшива магия 🇧🇬

Светът ми се разяждаше, ядеше ме отвътре и със всеки изминал ден човешкото във мен умираше бавно и славно. Хората ме изпиваха с поглед, сякаш вината бе изцяло моя за това, че притежаваха дългове. Та аз бях просто един обикновен банков чиновник и човек, разбира се, като тях. Но никой не виждаше човеш ...

elenasim1

Ensayos » Otros

2011-03-30T21:57:24+03:00 1.7K 9

Безименният пръст 🇧🇬

- Бабо, бабо искам да ти кажа нещо! - тичешком, с разперени за прегръдка ръчички, идваше към мен малкото ми внуче.
- Кажи, слънце мое! - казах с обожание в очите си и добавих. - Какво е това нещо, което те е развълнувало толкова много?
- Днес научих имената на пръстчетата. Този е показалец, този е п ...

elenasim1

Prosa » Cuentos y obras para niños

2011-03-29T11:44:59+03:00 2.7K 8

Последното пътуване 🇧🇬

Какво не бяха видели очите ми? Какво не бяха чули ушите ми? Каква ли работа не бяха вършили ръцете ми?
Ето, че дойде време да си отдъхна и да се насладя на старините си. Лекото полюшкване на влака ме унасяше в старческата ми дрямка по обед. Доста земи преминах преди да успея да се доближа до последн ...

elenasim1

Prosa » Relatos

2011-03-26T17:07:16+02:00 860 6

Моят дом 🇧🇬

Машината от мотора на кораба заглушаваше собствените ми мисли. Постоянното бучене преминаваше като дразнеща тръпка през цялото ми тяло. И в най- отдалеченото място на палубата пак предизвикваше във мен отпадналост и повдигане. Мъжкото ми его се бе изгубило някъде. Не можех да си обясня как моряците ...

elenasim1

Ensayos » Otros

2011-03-24T15:00:18+02:00 2.8K 7

Запомни ме, забрави ме... 🇧🇬

Разхождах се из празната къща, слушайки звука от пантофите ми. Нямаше какво да открия, така че да заангажира вниманието ми и да разсее депресията, която ме налягаше. Ежедневието ме убиваше. Непоносимо силно желаех нещо да се случи и промени живота ми изцяло.
До тук смятах, че личната ми свобода бе н ...

elenasim1

Prosa » Relatos

2011-03-22T10:02:22+02:00 1.2K 9

Мили Боже, нам, грешните, прости 🇧🇬

Прокрадва се един огромен страх,
който в нощите тъмни ни дебне,
по въздуха, криещ се в отровен прах
и всеки миг и смях ще отнеме.
Ще се молим за хубавите слънчеви дни, ...

elenasim1

Poesía

2011-03-19T11:16:36+02:00 824 5

Белязана 🇧🇬

- Кажи ми, ще дойдеш ли на партито довечера? - не знам за кой пореден път питах Даниела.
Не можех да разбера защо бе винаги толкова дълбоко затворена във себе си. Каквото и да се беше случило в живота ù, не го споделяше с никого. Беше новото момиче в класа и тема за обсъждане, много ясно. За мен и в ...

elenasim1

Prosa » Relatos

2011-03-18T12:28:26+02:00 979 7

Бумеранг 🇧🇬

Стоях в колата, с едната ръка на волана и другата в готовност да запаля мотора. Блуждаещият ми поглед проследяваше обсебелите ме мисли през последните две години.
Бях се запътил към болницата, за поредните изследвания на състоянието, в което се намирах. Постоянното напрежение и всичко, което ми се с ...

elenasim1

Prosa » Relatos

2011-03-17T12:25:56+02:00 939 7

До къде искам да достигна? 🇧🇬

Приех живота си объркан,
през бури от сълзи, отвени с ветрове,
по-чакълест път, с годините изтъркан,
хвърлящ ме в падения и стръмни върхове.
Докосвах мечти неосъществими, ...

elenasim1

Poesía

2011-03-16T21:01:39+02:00 560 2

Край в началото (22) 🇧🇬

Сесил
Спуснах се през тясната пясъчна дупка, последвана от жената, която ме бе носила в утробата си. И то само за кратко време, в един друг свят, който аз не познавах. Не бях сигурна дали можеше да ни помогне, след като установих, че част от нея липсваше. Но таях надежди, защото бе запазила силата с ...

elenasim1