elenasim1 (Елeна) - Obras

Защо? 🇧🇬

,,Не ти искам парите. Мама ме е учила да не взимам нищо от непознат''
,,Аз не съм непознат''
,,Кой си тогава?''
,,Знаеш ли, няма значение.''
,,Можеш да ги вземеш.'' - каза майка ми. ...

elenasim1

Ensayos » Personales

2011-08-16T16:39:36+03:00 1.8K 12

Кой живот на мен е дал? 🇧🇬

Завърнах се, а нищо не откривах,
забравена, далечна и излишна,
прахът, от вятъра издухан, бивах,
споменът за някоя отминала - предишна.
Търсех обичта и нейното значение, ...

elenasim1

Poesía » Otra

2011-08-14T23:01:30+03:00 873 14

Там - сред дивото 🇧🇬

Там - сред дивото - крещях,
разкъсвах се на хиляди парчета,
сто живота съпреживях,
а в един живот душата ми обречена е клета.
Сълзи не можех да пророня, ...

elenasim1

Poesía » Otra

2011-08-12T18:41:30+03:00 884 15

Следа частична... 🇧🇬

Плувам в сивия небосвод,
пътуване докрай и по-напред,
следвам смело своя ход,
без страх приела ред поред.
Тъга, неволя, щастие, любов, ...

elenasim1

Poesía » Otra

2011-08-11T13:21:48+03:00 839 20

Напред 🇧🇬

Предизвиквах завист и едновременно възбуда. Изваждах тъмната страна в хората. Присъстваше и възмущението, но в редките ситуации на по-зрелите, които по случайност, объркани са влезли в клуба.
Музиката изпълваше съзнанието ми и аз ù се отдадох изцяло.
Това беше последният танц, който щях да изживея.
...

elenasim1

Prosa » Relatos

2011-08-03T19:51:48+03:00 2.6K 23

По пътя в междувремието 🇧🇬

Защо ли приличах на седемнадесет годишно момиче?
Вървях, търсейки семейството си и най-вече безценното си дете. Хиляди хора ходеха безпосочно с приведени рамене и търсеха също като мен нещо. Някъде във всичкия този хаос се появи единствената приятелка, която имах и не бях виждала години.
- Къде сме? ...

elenasim1

Ensayos

2011-08-02T00:27:00+03:00 1.6K 12

Ръбът на скалата... 🇧🇬

Ръбът на скалата...
Краката ми се подкосяваха, а изпотените ми ръце търсеха опора в случай засилването на вятъра. Казват, че животът бил ценен. Защо ли? Когато имаш всичко и нямаш стимул за нищо, не се ли обезценява? Моят поне беше жалък. Исках да свърши. Години, дни и мигове се нижеха във цяла вечн ...

elenasim1

Ensayos » Otros

2011-07-31T14:12:47+03:00 1.4K 7

Ще остана ли чисто духовна? 🇧🇬

Отворих очи и вдишах
сутрешния полъх на зората,
в песента на живота се вслушах
и в съня си оставих тъгата.
Усмивка от ангел получих ...

elenasim1

Poesía » Otra

2011-07-30T18:25:49+03:00 836 14

Ела и ти във моя свят 🇧🇬

Протегната ръка приемам,
прегръдка, нежност, топлина,
закрила, щастие и за тебе имам,
в света ми приказен, изпълнен със светлина.
Надеждите без край подкрепям, ...

elenasim1

Poesía » Otra

2011-07-27T14:20:48+03:00 1.1K 15

Завет 🇧🇬

(посветено)
От обич някога създадена,
частица във безкрайният ни свят,
търсех подкрепа всеотдадена,
но открих прашна снимка без лик и цвят. ...

elenasim1

Poesía » Otra

2011-07-16T23:47:40+03:00 1.1K 17

Къде сбърках? 🇧🇬

Стоях на балкона с кафето си в ръка и усещах злобните хорски погледи, вперени в мен. Не ме интересуваше нищо. Лесно е да критикуваш околните, особено когато не знаеш проблемите им. Аз в очите им бях едно нищо. Човешко същество, което няма право на чувства.
Разбира се, животът ми преди беше различен. ...

elenasim1

Prosa » Relatos

2011-07-13T23:00:51+03:00 1.4K 26

Избери 🇧🇬

Пясъчни замъци,
вълни крайбрежни,
детски смях, игри и крясъци,
съхранени в мигове нежни.
Кораби, плаващи в необятни води, ...

elenasim1

Poesía » Otra

2011-07-09T12:59:44+03:00 891 18

Дъх на лято 🇧🇬

Слънчева милувка,
златен пясък,
морски бриз, вълна, целувка,
полет тих, от чайка крясък.
Дъх на лято, ...

elenasim1

Poesía » Otra

2011-07-05T21:38:34+03:00 1.3K 26

Стига да можех 🇧🇬

Очите ми дълбаят бездната,
сърцето ми тежащо отброява всеки стон,
душата ми, ограбена е бедната,
плачеща, присвита до поклон.
Светът изменил се е жестоко, ...

elenasim1

Poesía » Otra

2011-06-28T22:28:19+03:00 1K 17

Обич през бащинските очи... 🇧🇬

След един вълшебен слънчев ден, в който отдадох цялата си любов на малкия ми ангел, реших, че какво по-хубаво има от разходка в детската писта на прохладния парк. Огромните дървета спускаха сянката си и лекият ветрец галеше солените ни тела. Приседнах на пейката и следях с обожаващ поглед малкия ми ...

elenasim1

Ensayos » Personales

2011-06-24T22:10:30+03:00 1.7K 32

Приятел 🇧🇬

Често си задавах като дете въпроса ,,Какво е всъщност приятелят и неговото място в живота ни?''.
Все още понякога, когато започна да имам съмнения, че изобщо съществуват такива, моята единствена винаги ми напомня за присъствието си. Даже пътят, който ни разделя и времето, което е отлетяло, не успя д ...

elenasim1

Ensayos » Personales

2011-06-21T15:04:38+03:00 3.2K 23

Обрати 🇧🇬

Минутите изтичаха. Облегнат на вратата, очаквах с нетърпение да видя лицето, което подкосяваше краката ми и правеше движенията ми ужасно тромави. Никога до сега не бях изпитвал такова усещане. Бях си я спечелил честно. Борех се за капчицата внимание, въпреки че точно когато мислех, че съм изгубил вс ...

elenasim1

Prosa » Otros

2011-06-14T22:23:36+03:00 1.3K 35

Първа и незабравима изгубена във времето любов 🇧🇬

Клепачите ми се отпускаха, изтощени от борбата с живота. Не исках да се предавам толкова лесно. Хиляди пъти се замислях за поне една причина, която би ме накарала да живея. Намирах я дълбоко в миналото си, където все още бях невинна и изпълнена с копнежи и мечти за едно бъдеще, което със сигурност н ...

elenasim1

Prosa

2011-06-10T22:06:03+03:00 1K 33

Страх ме е... - продължение 🇧🇬

Шшшт... Опитай се да си по-тих. Видя ли какво му се случи на предишния бял лист?
Да, скъсах го. Но после се появи тя. Пак в бяло беше облечена, но изглеждаше различна. В очите ù нямаше страх.
Без да ми говори, разбирах, че мога да ù поверя малката си тайна. Тя грижовно събра накъсаните му части и ги ...

elenasim1

Prosa » Otros

2011-06-05T18:30:31+03:00 1K 21

Страх ме е... 🇧🇬

Добре. Знам, че звучи много странно, но аз трябва да споделя с някой. Не виждам да открия доверие към когото и да било, затова ще опиша страховете си върху теб бял лист. Нито говориш, нито би ме предал особено, ако си те съхраня на сигурно място. Да, преследват ме. Искат нещо от мен, но още не съм р ...

elenasim1

Prosa » Otros

2011-06-04T11:23:51+03:00 1K 14

Смирени 🇧🇬

По крайбрежния златист пясък
препускат коне крилати,
слънчев лъч - нежен проблясък
души в телата им изпрати.
Девици или морски сирени ...

elenasim1

Poesía

2011-06-02T20:38:10+03:00 684 22

Сън-реалност... 🇧🇬

Рисувам облаци в съня си
и жално трепка моята ръка,
болезнено мълвя си
кога ще свърши нещастието по света.
Дайте ми вълшебна гума, ...

elenasim1

Poesía » Otra

2011-06-01T11:26:52+03:00 757 17

Обичана в грях вина 🇧🇬

Сърце от камък си направих,
очи изсъхнали реки,
душата си в огън аз поставих,
бавно тлееща да изгори.
Без думи нежно ти говорех, ...

elenasim1

Poesía » Otra

2011-05-28T21:19:33+03:00 926 11

Из далечното минало 🇧🇬

Стоях на балкона, загледана в балкана и очите ми блуждаеха из далечното минало. Там, където аз бях дете и времето беше без граници. Нямах проблеми и животът си течеше ден за ден.
Приглаждах си бялата рокличка с червени нашивки и лъскави златисти копчета, въпреки че майка ми я беше огладила безупречн ...

elenasim1

Ensayos » Personales

2011-05-24T20:46:16+03:00 1.7K 9

Безсмислено 🇧🇬

,,Отлетяло време във нереално пространство, измислен живот във безсмислено време и празни надежди в заключена ракла''...
Така започна сутрешният ми ден, с тази мисъл, която тровеше съзнанието ми.
Мъжът ми се прибра от работа и най-официално ми заяви, че сме пропуснали живота си в един безсмислен бра ...

elenasim1

Ensayos » Otros

2011-05-18T23:20:58+03:00 1.8K 4

Сериозният разговор 🇧🇬

- Мамо, искам да поговорим. – Каза задъхано петгодишният ми син. – Ама, сериозно. Искам да те попитам някои неща, на които вярвам, че ще получа отговор.
Усмихнах се, поглеждайки в огледалото на колата и се учудих колко бързо растеше малката ми душица.
- Разбира се, че ще опитам да ти дам най-всевъзм ...

elenasim1

Prosa » Otros

2011-05-12T16:53:55+03:00 1.2K 26

Молба 🇧🇬

Тихо вятърът стене,
Земята крещи от болка в нощта.
"Болно е житното семе,
умират корени в пръстта."
Дъждовни сълзи я погалват, ...

elenasim1

Poesía » Otra

2011-05-08T22:08:09+03:00 1K 22

Благодарение на Бога 🇧🇬

Дъждът трополеше по дървената фасада на верандата. Отпуснат върху люлеещия се стол, пиех сутрешното си кафе. Очите ми не можеха да се наситят на всяка една безценна капка, попадаща върху сухата пръст. Уханието на тревата изпълваше дробовете ми с благодат. Целият ми живот се намираше пред очите ми. З ...

elenasim1

Ensayos » Otros

2011-05-06T00:16:38+03:00 1.6K 13

Размисли 🇧🇬

Какво е да си човек?
Нямам голям опит, но за времето ми на този свят оставам с дадени впечатления.
Повечето от тези впечатления са установени от други, като мен замислящи се върху този въпрос.
Човек е същество, създадено от плът и кръв, със съзнание и душа. Нагаждащо се спрямо стандартния живот и вр ...

elenasim1

Prosa » Otros

2011-05-03T20:16:07+03:00 1K 13

Ще... 🇧🇬

Криле от вятър ще си сложа,
през далечни земи, ще летя,
ще изхвърля човешката кожа,
в лястовица бяла лика си ще сменя.
Ще спирам за отдих на чешмите, ...

elenasim1

Poesía » Otra

2011-04-30T13:39:26+03:00 922 17

Само един миг... 🇧🇬

( Пътуването ми до Сикинос)
Пътувахме на сляпо към едно бъдеще, което в надеждите ни бе по добро. Следвах сърцето си и не изпитвах страх от нищо. Даже да останех по някакъв начин разочарована, щях да го преглътна. Винаги съм казвала, че трябва да съм силна и да се боря с всички трудности, които ми с ...

elenasim1

Prosa » Relatos

2011-04-26T23:24:11+03:00 1.1K 16

Вяра 🇧🇬

По свое подобие ме сътвори,
даде ми съзнание, душа,
от мене ти нищичко не скри,
показа ми безкрайната ти светлина.
От плът и кръв човек ме нарече ...

elenasim1

Poesía » Otra

2011-04-22T19:31:27+03:00 748 19

Наемен убиец 🇧🇬

Вървях по улицата със приведена глава. Сърцето ми носеше тежък товар. Безизходицата, в която се намирах, ме доведе до грешни постъпки и решения. Приех да убия човек само и само заради парите. Тази мръсна и толкова нужна част от живота ни. Детето ми се нуждаеше от трансплантация на костен мозък. Ако ...

elenasim1

Prosa » Relatos

2011-04-21T09:03:24+03:00 904 11

Горска песен 🇧🇬

Плачат тихо върбите,
вие жално вълкът,
идва сушата по реките,
бавно настъпва гладът.
Грачи гарванът жестоко, ...

elenasim1

Poesía » Otra

2011-04-20T22:23:48+03:00 620 3

Апокалипсис 🇧🇬

Разтърках очите си и погледнах още веднъж към телескопа си. Настроих стъклото, за да е по-чиста видимостта ми, но това нямаше да промени ужасяващата картина. Беше голям почти колкото Земята. Бях си му измислил име ,,Апокалипсис’’.
,,Метеорит, пътуващ в пространството без целенасоченост’’
Така предст ...

elenasim1

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

2011-04-19T21:50:22+03:00 850 9

Свобода 🇧🇬

Поисках свобода, в която все да бягам,
света в очите си да побера,
в легло от люляци да лягам
и звездите да броя.
За пясъчните дюни аз мечтаех, ...

elenasim1

Poesía » Otra

2011-04-15T16:36:18+03:00 3.1K 18

Загуба 🇧🇬

Бързах да се прибера след поредния ми изтощителен работен ден. Едва свързвахме двата края, но бях щастлив с любящата си съпруга и двете ми дечица. Синът ми - четиригодишен и малката ми принцеса, която днес я очакваше голяма изненада. Навършваше годинка от появяването ù в живота ни. Никога не съм си ...

elenasim1

Prosa » Otros

2011-04-13T21:09:27+03:00 811 8

Слепите очи 🇧🇬

Следи, отвяни във време,
спомени, преминали през миг,
думи, приковани в човешко бреме,
болка, събрана в изгарящ вик.
Образи безброй във лик двуличен... ...

elenasim1

Poesía » Otra

2011-04-12T09:55:00+03:00 757 7

Изгубена девственост 🇧🇬

Задушавах се, не можех да приема въздуха в гърдите си. Болеше ме тялото, но болката в душата ми бе способна да изкорени всичко, свързано със съществуването ми. Водата се стичаше освежаващо върху нараненото ми тяло, но за жалост не можеше да отмие мръсотията, която ме съсипваше. Мразех всяка частица ...

elenasim1

Prosa » Otros

2011-04-07T20:07:56+03:00 1.3K 5

Пораснала невинност 🇧🇬

Все още си спомням ясно онзи хубав слънчев следобед. Бях излязла на разходка с малкото ми ангелче. Беше на годинка. Тъкмо се опитваше да прави първите си стъпки. В тази възраст децата са много сладки. Опитите да опознаят света, жестовете, мимиките им, всички тези малки неща ги бях запечатала добре в ...

elenasim1

Ensayos » Otros

2011-04-06T13:29:55+03:00 1.7K 6