elenasim1
178 el resultado
Претеглих на везна Живота,
Човека, Звяра или Духа.
Кой от тях ще победи с охота?
Кой ще спи под крилото на страха?
Човекът - плътта му се разяжда, ...
Човека, Звяра или Духа.
Кой от тях ще победи с охота?
Кой ще спи под крилото на страха?
Човекът - плътта му се разяжда, ...
678
13
Див танц.
Живот безценен.
Красив гланц.
Маскирано лице.
Втъкано сърце. ...
Живот безценен.
Красив гланц.
Маскирано лице.
Втъкано сърце. ...
582
10
За кой ли път през прохода ще мина?
Престой в света, сърцето ми изстина.
Година, век духът ми не подмина,
не съм човек, а острието в гилотина.
Изгарям в пламък, кръвта ми - вряща лава, ...
Престой в света, сърцето ми изстина.
Година, век духът ми не подмина,
не съм човек, а острието в гилотина.
Изгарям в пламък, кръвта ми - вряща лава, ...
772
19
Восък, отичащ в години,
тлее искрица трептяща,
дух вирее в райски градини,
любов, вечност, звезда искряща.
Врата с двери безкрайни, ...
тлее искрица трептяща,
дух вирее в райски градини,
любов, вечност, звезда искряща.
Врата с двери безкрайни, ...
941
22
- Скапан свят... Да... Ще кажеш, че аз съм си го създал такъв, но не е така. Блъскам като идиот за жълти стотинки и изобщо не му се вижда краят. До болка ми е омръзнало всичко. Празници! Какво са това? Не ги виждам... Но виждам плачещите, че нямат, как се веселят. Защо изобщо съм тук?
- Искам да ти ...
- Искам да ти ...
1007
29
913
1
29
Помниш ли белите преспи,
в които оставяхме следи?
Дъхът от зимите отнесли,
споменът за някога - преди...
Помниш ли висулката от лед, ...
в които оставяхме следи?
Дъхът от зимите отнесли,
споменът за някога - преди...
Помниш ли висулката от лед, ...
1091
27
Със вятърa ще тичам боса,
до края и отвъд света,
отговор ще търся на въпроса:
Изгубих се или съм сама?
Светът ми някак все е малък ...
до края и отвъд света,
отговор ще търся на въпроса:
Изгубих се или съм сама?
Светът ми някак все е малък ...
701
19
Покой в песен на щурец,
сълза от лист протича,
под сатен от златен прашец,
някой тихичко наднича.
Слънчева ласка в пурпурна боя, ...
сълза от лист протича,
под сатен от златен прашец,
някой тихичко наднича.
Слънчева ласка в пурпурна боя, ...
647
18
908
23
- Съжалявам. Опитахме всички възможности, но... Успяхме да спасим само едното.
- Нееее...
Дните се нижеха. Очите ми бяха пресъхнали. Устните ми напукани, а сърцето наполовина празно. Исках да върна времето назад, за да променя нещата, но връщаше ли се време?...
Прекрасният ми син живееше в златна кл ...
- Нееее...
Дните се нижеха. Очите ми бяха пресъхнали. Устните ми напукани, а сърцето наполовина празно. Исках да върна времето назад, за да променя нещата, но връщаше ли се време?...
Прекрасният ми син живееше в златна кл ...
1318
24
От пламък клада ще издигна,
с искри ще галя Любовта,
през хиляди земи до теб ще стигна,
ври във мен кръвта.
Целият ми свят си ти! ...
с искри ще галя Любовта,
през хиляди земи до теб ще стигна,
ври във мен кръвта.
Целият ми свят си ти! ...
1730
25
Високо в небето,
плуват багри от слънчев цвят,
дълбоко в Земята, където
корени изграждат свят,
Пръстта трепетно поглъща, ...
плуват багри от слънчев цвят,
дълбоко в Земята, където
корени изграждат свят,
Пръстта трепетно поглъща, ...
2224
34
В царството на ,,Шубраците'' живял един магьосник. Дарбата му била различна. Владеел с магическата си пръчка танца на хвърчащото сърце. Магия, която само той можел да контролира. Не щеш ли пакостливият му брат, кралят на ,,Морските водорасли'', скрил вълшебната му пръчка, точно когато едно дете имал ...
1286
22
Исках да пътувам сама. Приемах по-лесно нещата, когато другите не могат да видят изражението ми. Всички мислеха, че съм прекалено твърда и коравосърдечна, за да изразя болката върху лицето си. Такова впечатление оставях в продължение на години. Може би и занапред ще е така. Не е нужно другите да зна ...
2768
29
Повелите разказват, че когато си загубиш брачната халка, ще те сполети нещастие или ще изгубиш любимия си...
Носех и ще нося спомена за онзи кристално чист плаж и покоя в райския кът, който открихме за медения ни месец. Незабравимо пътуване...
В днешно време лесно можеш да замениш един обреден пръст ...
Носех и ще нося спомена за онзи кристално чист плаж и покоя в райския кът, който открихме за медения ни месец. Незабравимо пътуване...
В днешно време лесно можеш да замениш един обреден пръст ...
1554
17
605
17
Завърнах се, откривайки само тишината,
в праха от минали години.
Завърнах се, а как боли самотата,
дъхът в есенно изсъхнали градини.
Потъвах в пръст, отчаяно дълбоко, ...
в праха от минали години.
Завърнах се, а как боли самотата,
дъхът в есенно изсъхнали градини.
Потъвах в пръст, отчаяно дълбоко, ...
642
13
Пловдив е минало, сегашно и бъдеще. Начало без край. Живот, пълен с тихи стъпки, някои оставящи следи, а други - изчезващи завинаги. Един град, който ще тлее в мен до последния ми дъх.
Пловдив е приют за живеещи, идващи и отиващи. Някъде ще чуеш ,,Прекрасно местенце'' или пък ,,Нищо особено'', но вс ...
Пловдив е приют за живеещи, идващи и отиващи. Някъде ще чуеш ,,Прекрасно местенце'' или пък ,,Нищо особено'', но вс ...
837
20
Дъждовни капки, влага в корен тръпнещ.
Пастели в сиво, време във застой.
Хиляди загадки, дъх прохладен, тътнещ,
предели, лутащи се диво, семе във покой.
Угарка от листа, тишина в синхрон, ...
Пастели в сиво, време във застой.
Хиляди загадки, дъх прохладен, тътнещ,
предели, лутащи се диво, семе във покой.
Угарка от листа, тишина в синхрон, ...
1239
24
Пристигна баба Зима,
с бяла кърпа на главата.
Снежко за компания си има,
да ù мете отпред с метлата.
Като ,,бялата Кралица'' ...
с бяла кърпа на главата.
Снежко за компания си има,
да ù мете отпред с метлата.
Като ,,бялата Кралица'' ...
2034
20
Сякаш...
в утайката на вино
потърсих отпитата ми от света душа,
разумът ми чакащ - птица плуваща във синьо,
открих крилата му под блясъка на една сълза. ...
в утайката на вино
потърсих отпитата ми от света душа,
разумът ми чакащ - птица плуваща във синьо,
открих крилата му под блясъка на една сълза. ...
700
24
Живот от кръпки часовникът пробужда
в спомени - по един на всеки час,
летящи стъпки в тишината чужда,
бледа сянка в огледалното ми Аз.
Тъгувам без тъга, плача без сълзи, ...
в спомени - по един на всеки час,
летящи стъпки в тишината чужда,
бледа сянка в огледалното ми Аз.
Тъгувам без тъга, плача без сълзи, ...
896
26
Откъсната милувка, спомен,
за минало някога, далечно,
безумната целувка, дар огромен,
понякога е мигновено вечно.
Сърце обича безгранично, ...
за минало някога, далечно,
безумната целувка, дар огромен,
понякога е мигновено вечно.
Сърце обича безгранично, ...
734
21
На мен сега ми е много интересно, като навляза в тази група на средната възраст, дали отново ще съм този странен човек, или нещо ще се промени...
Все още виждам онова булимично бледо лице, държащо в едната ръка черпак, а в другата нож. За околните позната като ,,порше'' в работата си и черната овца ...
Все още виждам онова булимично бледо лице, държащо в едната ръка черпак, а в другата нож. За околните позната като ,,порше'' в работата си и черната овца ...
1427
12
Дишат страниците в живота,
лист по лист неразгърнати,
пишат без мастило словата,
на бис отново и отново върнати.
Герои безброй, но утъпкани, ...
лист по лист неразгърнати,
пишат без мастило словата,
на бис отново и отново върнати.
Герои безброй, но утъпкани, ...
637
10
Дете бях.. Наивно и мечтателно. Вярвах, а бъдещото за мен беше като осъществен блян. Всичко това се промени в един ден. Отрекох вярата си. Преминах Ада и оставих любовта си там.
Вече самотата ми тежи, а споменът се връща стократно за да ми напомни, че аз съществувам и това определено боли.
Всеки път ...
Вече самотата ми тежи, а споменът се връща стократно за да ми напомни, че аз съществувам и това определено боли.
Всеки път ...
850
12
Най-прекрасният ми ден в живота. Стаята блестеше цялата в бяло, а червеното сърце от рози върху кревата предизвикваше кръвта във вените ми да бушува. Мислите ми веднага оставяха отпечатък по лицето ми.
Не усетих как скъпата ми баба се доближи. Треперещата ù ръка приглади буклите ми.
-Ела. Искам да т ...
Не усетих как скъпата ми баба се доближи. Треперещата ù ръка приглади буклите ми.
-Ела. Искам да т ...
1070
14
Момина сълза, ухание,
река, течение, съзнание,
бяла пеперуда, миг, послание,
дъх, живот и път без знание.
Тишина, покой и чистота, ...
река, течение, съзнание,
бяла пеперуда, миг, послание,
дъх, живот и път без знание.
Тишина, покой и чистота, ...
598
21
Усещах сблъсъка от студената стомана и главата ми! Едва ли трябваше да мога да подреждам мислите си в правилен ред. Но успявах.
Казват, че смъртта идва по един и същи начин. Може би е дошъл моят момент. Защо точно сега? Откривайки любовта и смисъла ми занапред.
Още бе пресен споменът ми, когато ги в ...
Казват, че смъртта идва по един и същи начин. Може би е дошъл моят момент. Защо точно сега? Откривайки любовта и смисъла ми занапред.
Още бе пресен споменът ми, когато ги в ...
910
8
На времето, когато бях дете, една гледачка ми предсказа, че в бъдеще време нещо ще застраши живота ми. Но нали по принцип съм си неверник, не обърнах внимание нито на нея, нито на думите ù.
Днес, като напълно зрял човек с нормален начин на живот (ако изобщо в света ни съществува нещо нормално), не с ...
Днес, като напълно зрял човек с нормален начин на живот (ако изобщо в света ни съществува нещо нормално), не с ...
871
12
Пътища - безброй, различни.
Сънища - покой, мистични.
Души - рой автентични.
Хора - изгубени, символични.
Свят - без истини драстични. ...
Сънища - покой, мистични.
Души - рой автентични.
Хора - изгубени, символични.
Свят - без истини драстични. ...
455
8
Някъде в далечината на мрака, който ме обгръщаше, чух детски глас.
- Помощ! Чувате ли? Помощ.
Хълцанията и детското раздиране ме върнаха в съзнание. Боляха ме гърдите, но сега можех да си поема нормално въздух. Опитах да се раздвижа, но не чувствах половината от тялото си. Сякаш се бях вкаменил на п ...
- Помощ! Чувате ли? Помощ.
Хълцанията и детското раздиране ме върнаха в съзнание. Боляха ме гърдите, но сега можех да си поема нормално въздух. Опитах да се раздвижа, но не чувствах половината от тялото си. Сякаш се бях вкаменил на п ...
1002
22
Запътих се към моргата. Това бе единственото място, на което се чувствах напълно спокоен и необезпокояван от нищо. Трябваше ми време да помисля.
"Докато ти, всепризнатият хирург, се нагласяш да възстановиш себе си, там горе, на масата, един живот се бори.''
Вътрешният глас ме изяждаше. Трябваше да с ...
"Докато ти, всепризнатият хирург, се нагласяш да възстановиш себе си, там горе, на масата, един живот се бори.''
Вътрешният глас ме изяждаше. Трябваше да с ...
790
7
Скалпелът в ръцете ми трепереше. За първи път не се чувствах сигурен. Животът ми протичаше около операционната маса и винаги се стремях да измъкна пациентите си от хватката им със смъртта.
Този път беше различен.
Жена, пострадала в катастрофа без видими травми. Лекият удар в главата ме навеждаше до ...
Този път беше различен.
Жена, пострадала в катастрофа без видими травми. Лекият удар в главата ме навеждаше до ...
855
11
Повя лекият ветрец,
жълти и оранжеви листа,
паяче се спуска по конец,
носещо следа от Есента.
Забързаха се птиците на път, ...
жълти и оранжеви листа,
паяче се спуска по конец,
носещо следа от Есента.
Забързаха се птиците на път, ...
3999
29
,,Събуди се. Това е сън. Преди да паднеш, защото знаеш колко трудно е да се изправиш. СЪБУДИ се...''
Ситна студена пот бе избила по челото ми. Дишах запъхтяно, на пресекулки, и се оглеждах в мрака.
Луната разпръскваше светлина в тъмната стая и обливаше лицето ми със сребърните си лъчи.
Ръката ми обг ...
Ситна студена пот бе избила по челото ми. Дишах запъхтяно, на пресекулки, и се оглеждах в мрака.
Луната разпръскваше светлина в тъмната стая и обливаше лицето ми със сребърните си лъчи.
Ръката ми обг ...
902
12
От минали години до сега,
през хиляди човешки същества,
във щастие и тъга
тя е единствена-една,
скъпоценна и незаменима, ...
през хиляди човешки същества,
във щастие и тъга
тя е единствена-една,
скъпоценна и незаменима, ...
865
19
Уморих се да бъда аз човек,
разцепващ въздухът на две,
уморих се, век след век,
кръвта във вените ми да тече.
За света съм най-опасен, ...
разцепващ въздухът на две,
уморих се, век след век,
кръвта във вените ми да тече.
За света съм най-опасен, ...
714
10
Изминаха години във тежест,
като всяко начало със трудност,
средата приемаш за даденост,
а краят - реалната същност.
Предаваш, живееш и искаш... ...
като всяко начало със трудност,
средата приемаш за даденост,
а краят - реалната същност.
Предаваш, живееш и искаш... ...
768
17
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
