Jackie151
92 el resultado
Събуждам се и тъжно ми е днес.
Отсякоха дървото пред балкона.
Сънувах го – разлистено нощес.
Събраха от земята всички клони.
В очите ми са голи небеса ...
  505  10  20 
Поискахме с гората да се слеем,
да се изгубим в дивната и призрачност,
дърветата да гледат онемели
и клони да ни кимат – с цвят окичени.
Поискахме морето да събудим, ...
  419  23 
Аз сега осъзнах, че на прага на всички причини,
натежали от грях, ще заставим духа – да застине.
И така между нас ще оформяме горест и плесен,
в този шеметен валс, да развихрим живота нелесен.
И с лъчи светлина двама чакаме звездни причини, ...
  529  13  37 
Случайно заговорихме с приятели,
пленени от загадъчни въпроси –
съдбата ни от Бог ли е изпратена
и всеки трябва своя кръст да носи.
Дали се сбъдват сънища, желания, ...
  1391  13  30 
В нощта, в която вият ветровете,
а облаците урагани раждат,
когато всички песни са изпети,
пресъхват даже устните от жажда.
Когато и страхът, обзел сърцето ...
  2076  18  76 
Когато казваш думи мълчаливи
мечтите под нозете ще се срутят,
небето се разтваря колебливо,
надеждите ще се смутят от скука.
Когато ти с мълчание говориш ...
  678  12  22 
Аз търсих талисмана свой с години,
проучвах знаци, символи и форми –
предмети малки в пръстите застинали,
потънали в магическите формули.
Видях лица на хора непознати, ...
  409  12  29 
Изпращаме в небето – полудели,
последните забързани ята!
Надвиснали са облаците бели,
пристига в златна дреха есента!
Приканваме с боички да нашари ...
  1965  20  37 
Научихме за място живописно -
природен резерват със скъп хотел.
Веднага да го посетим поискахме,
да го открием дадохме си цел.
Попаднахме в незнайно, кротко селище, ...
  779  27 
Самотата тежи, самотата боли до полуда.
Омотан от лъжи, моя дух, изтъкан от заблуди,
плаче тихичко с жал. Безнадеждност плътта ми раздира.
Сеизмичен провал, сякаш рано животът умира.
Няма хора в града. Само кученце жалостно вие. ...
  564  14  30 
Любовта дълго търпи и е милостива...
Коринтяни 13:4-8
Докосната от хиляди страдания,
при мене кротко влезе Любовта.
Дойде, но без въпроси да задава - ...
  413  16  28 
Неполучено писмо във забравен джоб открих -
като някакви пари, променили лични стойности.
Като някаква следа, преживян, забравен стих.
И почувствах се така - като вятър неспокойна.
Неполучено писмо. Няма име. Ни адрес. ...
  750  10  26 
Днес е трудно. Не петък, а събота
и фаталност, облечена в страх,
да изгризва съдбата, беззъбата,
да нарежда поличби за грях.
Черна котка пищи зад завесата. ...
  450  10  32 
Отброява бавно часовете
в стаята ми стенният часовник.
Плъзват се минутите заети,
чезнат безвъзвратно с вик на сова.
Нощ нахлува в тихата ми стая, ...
  2060  11  24 
Гласът на нощ далечен заехтя
и с тъмната си същност се надигна.
А слънцето се спусна от върха -
до хоризонта бляскаво достигна.
А залезът не се подвоуми - ...
  1050  15  34 
Уморих се. Чувствам се студена
от лъжи и хорско лицемерие.
А душата сякаш осквернена е,
че изгубих в хората доверие.
Стихове за хората написах – ...
  1261  18  52 
Денят дойде в притихналия плаж,
превърнал раковини в ситен пясък,
и чакаше очите ни да кажат
последно сбогом - като птичи крясък.
Но не посмяхме пак да се погледнем. ...
  525  10 
Извайвана от приливите морски,
душата на поета чака тук.
С протегнати ръце от клони горски,
загрижена с любов за някой друг.
Мечтите ми ухаеха на лято ...
  937  12  33 
Лъжата програмирана е в гените.
В животните нарича се мимикрия.
А в тъмна нощ предметите са сенки -
не дават в същността им да проникнем.
И хората характера прикриват ...
  649  17  40 
На Надя
На дланите понесли сме мечтите,
раздирани от вятър - много дързък.
Възвръщаме надеждите изтрити
и раните болезнени превързваме. ...
  1128  11  27 
Аз вече знам – дъждът ще ни настигне
на билото на истинската жажда.
Мълчим, а всяка капка е верига,
в която океани ще се раждат.
А бе ни обещал да ни пречисти, ...
  1407  19  48 
Премина годината - в трудност
и щастие!
Раздърпа ме цялата в двата ми полюса.
Разклати ме - както не бе ме разклащала!
Да нямам такива години помолих се! ...
  1946  15  50 
На среща поканих те, майко, след седем години.
След седем години - завършен космически цикъл.
Дали ще успеем да кажем за всичко преминало,
или пък не искаме в лютите рани да бъркаме.
Седиш срещу мене. Наричам те "майко". Все още. ...
  1225  14  46 
Когато осъзнах, че съществуваш,
когато Твойта святост ме изпълни,
светът различен тайнствено изплува,
душата ми превърна се във гълъб.
Камбанен звън се пръсна пред очите ...
  1372  14  38 
Навярно ни грози безсмислие
в един такъв абсурден свят...
Крещиш, а чуваш нечий писък...
Дали е твоят – с ехо слят?
Боли ни с болката на другия, ...
  1978  31  62 
Позна ли простора по полет на птица,
понесла примамваща песен в полето!
Позна ли парада на празник приличащ -
последните преспи пустинни помете.
Потоци пълзят по премръзнали проломи ...
  623  10  39 
Пътеката ме грабна, взе ми силите
и умори до крайност сетивата.
Понесе ме към тайнственото било
в параклис малък, с Божие разпятие.
Изви се между клюмнали дървета, ...
  594  15 
Когато се разкъсват майки в черно
от плач по свойте синове изгубени.
Когато някой ни фиксира с мерник -
куршум отприщва кръв - в реки поройни.
Когато има болки и стенания, ...
  1391  14 
Войната се зае сериозно
да се разкъсват майките от плач,
оплаквайки - загиналите грозно -
чедата им от чуждия палач.
Като скали, изкъртени в прибоя, ...
  565  18 
Явява се неясно очертание,
като че ли - изплъзнато от нищото.
А фигурата бавно се извайва
и с плътност тя пространството насища.
Очите ти пространството обгръщат. ...
  445  11 
Докоснали сме се до кръговрата
на всичко, що природата твори.
Разбрахме че смъртта не е разплата,
не е и наказание дори.
Разбрахме, че смъртта не е решение ...
  478  12 
Денят ни призова да го погледнем,
да преживеем тайнствено умиране.
Но вярвахме, че той не е последен,
и времето с това едва ли спира.
Той знае ли, че пак ще съществува? ...
  1382  31 
Една обикновена малка стая.
Един
голям прозорец от звезди.
Приеха ни - самотни и премръзнали,
объркани от чувства ...
  625 
Една гора защо ли реши да ни учуди?
Еднообразна и се стори зелената и дреха.
Свали я тя със смях и птиците прокуди,
смутените листа от срам почервеняха.
Едно поле защо ли и то се разсъблече? ...
  545 
От цикъла "Сезони" - есен
Увяхнаха цветята. Стана тъмно.
Главици вдигат към небето, горе...
От там за кой ли път ги дебне тътена.
И чувстваха тъга във свойте корени. ...
  413 
Сезони се сменят, съдби сътворяват
и светове в синевата събират.
Съзряване, сила в света съживяват
и смисъл свещен в свободата съзират.
Сами с тях се сливаме, ставаме силни. ...
  421 
Виждам върховете, вятър как връхлита,
въздухът внезапно всмуква всеки вик.
Едногласно ехо емва се с елите,
с езеро елмазено, с етерен език.
Чувството чаровно често е частица ...
  860 
...мене ме, мамо, Змей либи ...
Сърцето ми бе влюбено в Живота...
Дойде при мен и без да ме попиташ
изтръгна с две ръце сърцето ми!
В ръцете ти остана да боли! ...
  489 
през погледа на едно дете
На четири бях. Дали не си измислям?
Възможно да се лъжа. И обратното.
Зовеше ме Небето -
ненаситното - ...
  419 
До скоро бяхме двама непознати
в компания сред много имена.
Самотници сред шумните приятели -
живеехме в различни времена.
Започна да разказваш като в унес ...
  689 
Propuestas
: ??:??