katenstain
156 el resultado
Танцува не поетът,
а Душата му.
Пирует след пирует...
Преплитащи се сенки...
Светлини в далечината... ...
а Душата му.
Пирует след пирует...
Преплитащи се сенки...
Светлини в далечината... ...
391
Тъжно ми -
режа си косата.
Искам да са вените, но
смисълът е някъде във мен.
Недовършено ми е… ...
режа си косата.
Искам да са вените, но
смисълът е някъде във мен.
Недовършено ми е… ...
419
2
Светът ми – безсмислена утопия,
как би могъл да разбереш!?
Там няма предразсъдъци,
изкуствени усмивки,
скрити мисли в мили думи. ...
как би могъл да разбереш!?
Там няма предразсъдъци,
изкуствени усмивки,
скрити мисли в мили думи. ...
949
1
"Вятърът брулеше лицето ѝ. Дъждът се опитваше да напои сухата ѝ душа, но не можеше. Никога досега не бяха толкова далечни. Тя не можеше и не искаше да приеме това. Винаги, когато се доближаваше до сърцето ѝ, после рязко се отдръпваше. Явно това беше същността му, ярка, загадъчна, двусмислена и непос ...
1423
2373
3
3
"Тя стоеше, тръпнеща в очакване, отпиваше по малко от виното, което оставяше в устата ѝ лек плодов вкус, каращ я да се разтрепери още повече. Погледът ѝ беше замислен. В очите ѝ имаше някаква искрица, която едва се забелязваше...
Лицето ѝ беше с грим, както обикновено. Съвсем леко подчертано, колкот ...
Лицето ѝ беше с грим, както обикновено. Съвсем леко подчертано, колкот ...
1231
2
… Нещо я разсея. Лек шум от падащите дъждовни капки. Красив звук, придружен от приятен полъх. Капките се стичаха по лицата им. Гледаха се дълго. Мокрите им ръце се докоснаха…, сякаш дъждът изми всичко лошо. Свали маските им и те видяха истинските си лица. Телата им едва се допряха едно до друго. Уст ...
1259
1
1
Изгубил си пътя си.
Била съм там и знам.
Просто съществуваш.
Сиво ежедневие.
Нямаш цел, мечти, смисъл… Безтегловност… ...
Била съм там и знам.
Просто съществуваш.
Сиво ежедневие.
Нямаш цел, мечти, смисъл… Безтегловност… ...
937
Стъпвам боса по бялата постеля.
Ходилата парят ме...
замръзнали... окървавени...
Виелицата в мен не стихва,
дори когато слънцето изгрее! ...
Ходилата парят ме...
замръзнали... окървавени...
Виелицата в мен не стихва,
дори когато слънцето изгрее! ...
967
Погледът ти гали
меката ми кожа.
Сякаш наблюдаваш ме,
а всъщност си далече.
Във съзнанието ми - ...
меката ми кожа.
Сякаш наблюдаваш ме,
а всъщност си далече.
Във съзнанието ми - ...
932
1
3
Боря се със ветровете,
скрили в себе си
думи неизречени...
Тичащи по празни улици,
сплитащи души обречени... ...
скрили в себе си
думи неизречени...
Тичащи по празни улици,
сплитащи души обречени... ...
287
Локвите- моите огледала...
вглеждам се в мътната вода.
Образ непознат...
Грима размазах-
маската свалих... ...
вглеждам се в мътната вода.
Образ непознат...
Грима размазах-
маската свалих... ...
555
1
2
Очите ти бездна са,
искам да потъна във тях...
С поглед устните копнеещи
ще изпия жадна...
Ще надникна във душата ...
искам да потъна във тях...
С поглед устните копнеещи
ще изпия жадна...
Ще надникна във душата ...
1330
1
4
Нахлуваш в мозъка ми.
Бях забравила за Теб!
Отивай си!
Няма какво да ти дам!
Ограби всичко отнесе го далеч. ...
Бях забравила за Теб!
Отивай си!
Няма какво да ти дам!
Ограби всичко отнесе го далеч. ...
334
1
Слагам грим -
поредната маска.
Изтривам го...
остават петна -
неразбраните чувства ...
поредната маска.
Изтривам го...
остават петна -
неразбраните чувства ...
419
Вливам се в себе си -
отровна река.
Вглеждам се наоколо
само Тишина.
Докосвам очите си - ...
отровна река.
Вглеждам се наоколо
само Тишина.
Докосвам очите си - ...
483
Когато си тръгна, изплакахме очите си.
За теб. За живота, който живя.
Вървя по пътя си с чисто сърце, и
усмивката ти не ще забравим никога.
В сърцето болка винаги ще има, ...
За теб. За живота, който живя.
Вървя по пътя си с чисто сърце, и
усмивката ти не ще забравим никога.
В сърцето болка винаги ще има, ...
542
Изгубих се сред лъжливите думи.
Изгубих се сред студени лица.
Изгубих се сред двуличните хора.
Изгубих се някъде там.
Къде ли ? ...
Изгубих се сред студени лица.
Изгубих се сред двуличните хора.
Изгубих се някъде там.
Къде ли ? ...
564
2
Изгубена Душа
Тъмно е, нощта разперва своите крила.
Стаята е изпълнена със самота.
Силует, изгубен в тишината.
Като призрак блед и уморен витае. ...
Тъмно е, нощта разперва своите крила.
Стаята е изпълнена със самота.
Силует, изгубен в тишината.
Като призрак блед и уморен витае. ...
704
1
5
Тишина
Тишината е безволевата - празна скица.
Висяща на стената в душата ми.
Крещи със тихия си глас,
забива се във мен. ...
Тишината е безволевата - празна скица.
Висяща на стената в душата ми.
Крещи със тихия си глас,
забива се във мен. ...
613
1
Спасение
Думите изчезват в тишината.
Сянката се крие зад мъгла.
Танцуващите силуети изчезват.
Над душата ми се спуска мрака. ...
Думите изчезват в тишината.
Сянката се крие зад мъгла.
Танцуващите силуети изчезват.
Над душата ми се спуска мрака. ...
488
3
Празна
Чашата е празна.
Ти до дъно я изпи.
Капка даже не остана,
само вкус на устни. ...
Чашата е празна.
Ти до дъно я изпи.
Капка даже не остана,
само вкус на устни. ...
503
Две тела
Отразяват се очите в очи.
Устни, впити в мен.
Тела отдадени се сливат.
Души окъсани се вплитат. ...
Отразяват се очите в очи.
Устни, впити в мен.
Тела отдадени се сливат.
Души окъсани се вплитат. ...
660
1
Пустият пристан
На пустия пристан един кораб доплува.
Скри плaтната си, за да не го нарани.
Вълните бушуват и врязват се в него.
А пристанът моли се, отчаяно пада. ...
На пустия пристан един кораб доплува.
Скри плaтната си, за да не го нарани.
Вълните бушуват и врязват се в него.
А пристанът моли се, отчаяно пада. ...
402
1
Последната надежда
Грабвам и последната надежда,
скрита надълбоко в мен.
Тръгвам, търсеща утеха в
пустите и изтерзани улици. ...
Грабвам и последната надежда,
скрита надълбоко в мен.
Тръгвам, търсеща утеха в
пустите и изтерзани улици. ...
432
3
Самотата
Вечер бавно се прибира самотата,
с леки стъпки приближава.
Чука на вратата –
плахо я отваря. ...
Вечер бавно се прибира самотата,
с леки стъпки приближава.
Чука на вратата –
плахо я отваря. ...
756
1
3
ОТРАЖЕНИЕ
Погледнах в огледалото -
а то се счупи.
От черното ми отражение.
Огледах се в прозорците - ...
Погледнах в огледалото -
а то се счупи.
От черното ми отражение.
Огледах се в прозорците - ...
493
1
БОЛКАТА
Обичам Болката.
Тя е тъй красива и добра.
Тихо се промъква в стаята ми.
Бавно обзема тялото ми. ...
Обичам Болката.
Тя е тъй красива и добра.
Тихо се промъква в стаята ми.
Бавно обзема тялото ми. ...
580
6
Книгата е с много страници.
Изтрити от страха ти.
Разгръщаш лист по лист небрежно.
Буквите забиват се в ума ти.
Стиховете ми са чувства неразбрани - никога. ...
Изтрити от страха ти.
Разгръщаш лист по лист небрежно.
Буквите забиват се в ума ти.
Стиховете ми са чувства неразбрани - никога. ...
432
1
Изгубен
Душата е
съзнанието на материята.
Димът излита,
болката витае. ...
Душата е
съзнанието на материята.
Димът излита,
болката витае. ...
594
3
Дъждът
Дъждът заваля
и намокри косата ми.
Бързо попи към душата ми.
Тя пресъхнал кладенец е ...
Дъждът заваля
и намокри косата ми.
Бързо попи към душата ми.
Тя пресъхнал кладенец е ...
555
Скитащи души
Гробищата пусти са
и черни.
Скитащи души
с изтръгнати сърца. ...
Гробищата пусти са
и черни.
Скитащи души
с изтръгнати сърца. ...
605
Избор
Тръгваш някъде,
но не знаеш накъде.
Питаш се дали си жив,
или пък не. ...
Тръгваш някъде,
но не знаеш накъде.
Питаш се дали си жив,
или пък не. ...
447
1
Затворени очи
Вече виждам само силует.
Изгубената сянка на душата.
Промъкваш се тихо в тъмнината.
И стоиш сам. ...
Вече виждам само силует.
Изгубената сянка на душата.
Промъкваш се тихо в тъмнината.
И стоиш сам. ...
537
ТУМОР
Болката се влива в мен,
разлива се.
И нищо.
Няма никой там. ...
Болката се влива в мен,
разлива се.
И нищо.
Няма никой там. ...
646
2
Улици
Мокри улици.
Дъждът измил е следите
на влачеща се плът.
В тъмния спокоен град ...
Мокри улици.
Дъждът измил е следите
на влачеща се плът.
В тъмния спокоен град ...
466
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
