katenstain
156 el resultado
Очаквайте през Февруари в осмата ми книга...
Жива горя...
ритуалната клада е спасение...
Ти запали огъня...
Не го гаси! ...
  383 
Всичко е толкова просто,
а ние хората го усложняваме
с тъпи оправдания,
защото ни е страх.
Ако попиташ от какво дори не можем ...
  482 
Мечтите са като кълбо...
Когато покълнат в теб,
създават безброй нишки
с бързината на светлината.
Изграждат фина мъгла ...
  460 
Пиша ти писма всяка нощ,
които не смея да изпратя.
Мислих да ги изгоря,
но все се спирам.
Нима мога в огъня ...
  697 
Вълча, кървава луна,
скрита мистериозно...
А аз, се раждам...
вдишвам първа глътка въздух...
Пламъка на факлата ...
  635 
Няма повече да бъда твоя!
Изтрий ме!
Заличи следите!
Кал хвърли в лицето ми!
Събуди ли се!? ...
  969 
Лакирах си ноктите в червено –
разлистени макове…
Прозрачно бельо –
дантелени блянове…
Черна рокля следва извивките – ...
  1487 
Помниш ли тропота на конете,
когато яздихме вятъра,
преди много години?
Сред полята със макове
и балите със сено, ...
  374 
Пуша цигара полугола...
Червеният пламък
никак не ме топли...
Треперя, ще пия вино...
Настръхвам щом ...
  1090 
Натискам случаен звънец...
Ще поискам малко захар,
За да подсладя кафето си.
Вратата се отваря...
Непознат мъж се усмихва, ...
  1005 
На кръстопътя,
посоките са много.
Заслужава ли си
някоя, изобщо?!
В центъра – аз... ...
  500 
Рязко сменям настроенията.
Крайностите - второто ми Аз.
Тъгата обладае ли ме,
трудно смея се.
Потъвам в състояние на ярост ...
  421 
Какво бих написала за татко ли?!
Тук е, но го нямаше...
няма го и сега...
Живее в сърцето ми, въпреки че
сам пожела да е далече... ...
  665 
Приказна нощ, тиха,
пълна с вълшебства...
Отрупани трапези,
пищни подаръци.
Празни погледи, ...
  503 
Ммммм...
Като вятър
завихряш бури в мен.
Бързо отминаваш,
но трудно се забравяш. ...
  900 
В Теменужената нощ,
най-дългата,
приставам ти...
Преди слънцето
да бъде затъмнено, ...
  434 
Пия до несвяст,
опитвам да забравя.
Усмивките ти, думите ти, теб...
Насита не познавам!
Пия от несъвършенствата ...
  596 
Смълчани утрини
погубиха се в изгрева...
от нежности клавишите докоснали...
И онова дърво с оголените
и стърчащи клони, ...
  321 
Скитам се във някакви безумни светове.
Люлякови, плачещи утопии обгърнали са лабиринтите.
Метален вкус тръпчиво устните ми долови...
Гладна съм, но не за хляб и сол,
а за обич и за топлина. ...
  1556 
Какво значи да си далече?
Щом в мен живееш...
С всеки дъх, все по дълбоко си...
Какво за теб са думите ми?
Някакви случайни приумици. ...
  380 
Поезията ми не е гримирана!
Не пудря думите излишно.
Оставям ги такива – грозни, болни,
забиващи се, обикновенни,
непомпозни. ...
  564 
Там...
Сред сълзите замръзнали,
сред прегазени, смачкани рози...
В бездумните истини,
сред поля от несгоди. ...
  509 
ПРАЗНИЧНО
Празнично ли ви е?
А на мен мъгливо,
с дъх на увехнали надежди.
Спомените витаят... ...
  528 
И все повече изгубвам се...
Обърканите полети сломиха ме...
Силите напускат ме.
Драпам с остри нокти във покоя...
Дали съм нечия или пък твоя? ...
  559 
***
Твърдостта ти ме смути,
дори се скрих...
Недосегаем бряг,
удавницата недоплува. ...
  466 
Нощем прегръщам възглавници,
само вашите думи ме топлият.
Как е възможно да бъдеш разбран от непознатите,
а най-близките да обръщат глава?!
Когато пиша виждам картини, впечатляващи хора са ...
  445 
Никак не е лесно
да те допусна до себе си!
Но ти, някак успя
да надникнеш в мазето,
Където заключвам на тъмно бодлите, ...
  499 
Искам да ме желаеш!
Когато останем сами,
ще ти покажа жарките си, неудържимите страни...
Мястото, напитките, времето не са от значение...
Пареща, гореща и много, много веща... ...
  837 
Когато те „прегърне“
някой напълно непознат,
разбирайки те без да съди,
като всички други на инат.
Когато интересува се ...
  429 
Мога да допусна
да видите сълзите ми!
Прозрачността ще погълне
искрено стрелите ви!
Нямам нужда от отровни хора ...
  604 
ИСКАМ /МОГА!
Искам да бъда самотата ти,
без маски и преструвки.
Знам, няма да ми позволиш,
но аз достатъчно съм смела да опитам. ...
  580 
НЕ СЪМ!!!
Не съм гара, на която
влаковете само преминават!
Не съм и спирка с налепени некролози!
Аз вятър съм, летя, ...
  506 
Може би утре ще те видя преди изгрева,
когато клепачите ти натежават...
Признавам си,
повече искам да съзерцавам
сънено лицето ти, ...
  439 
Самотниците често били меломани,
но по-интересни са ми тези, вслушващи се в Тишината.
Разтърсени, в живота мъдрости потърсили.
Успели да потънат борбено,
достигнали до дъното ...
  420 
Не бих посмяла
да напиша нищо за теб,
защото думите
ще бъдат неприемливи,
за да опиша скритото вътре! ...
  422 
Надникнеш ли ведъж в заровените отдавна, почти забравени отломки на нищожното, страхливо взрян в небитието на възможното. Разровиш ли огнището със стара пепел разпиляна от забрава. Въглените ако съживиш, загаснали от преди сто години, едва съхранили спомена за топлината. Яркото е посивяло, изтерзано ...
  722 
Поглеждам към звездите
и пак си добър!
Смел си!
Връщаш се по тъмно от гората,
почерпил силите от Бог, ...
  708 
Музите са винаги недостижими! Мечтаеш за тях. Толкова са близо до теб, но в същото време не е възможно да бъдат твои до край. Винаги съм се питала, кое е по болезнено, да бъдеш вдъхновение за някого или да си вдъхновеният?! Когато срещнеш такъв човек, сетивата ти се изострят до лудост. Кръвта ти зап ...
  516 
Водата ме зове!
Смирение...
Пречиствам се от хора,
случки и любови,
измамни радости, ...
  592 
Времето лети,
захвърлих часовника...
Прегръдките ти –
завивка за студенината...
Ускорено дишане, забързан пулс... ...
  481 
Propuestas
: ??:??