krchernev
188 el resultado
Играем шах - на четири ръце.
Любов без страст и място за измама.
Царицата, избрала своя офицер -
крои надежди да останат двама…
Рокада след рокада - далеч от всеки мат. ...
  558 
Примирена, избеляла като сутрешна луна,
в деня ми се завръщаш непоканена…
Гръб опряла в бузата небръсната на камъка
пред дома ми есента приготвя зимнина…
Пет спомена от изгреви божествени на август. ...
  602 
Два часа за изложба, малко поезия, чаша вино
и усмивки с познати…
После - децата, жената, къщата - и
току виж – дошла неделята.
Вечно бързам, без почивка, ...
  412 
Убедена,че няма сбъдване -
една от мечтите ми
гравираше с палец послание
върху крайбрежния камък на утрото...
Друга – оптимистично настроена - ...
  626 
КАРИБИТЕ, ПАРИЖ И ДРУГИ НОСТАЛГИИ
Захванах се да подредя любимите неща
сред хаоса, обзел тавана на душата ми…
Обувките със пясък от Карибите -
не стигнали до там; ...
  539 
Аз не съм някаква конфликтна диаметрала
или пък - гримирано, изнежено петолиние...
Може за нищо, ама съвсем нищичко да не ставам,
но все още мастило в душата си имам.
Виждаш ли? Черно е - става за ноти, ...
  614 
Във тази стара, стара, стара плитчина до рифа,
в която се целувахме и къпахме като деца,
заседна корабът ми натоварен – щом поисках
със съкровища от обещания и думи да те отвлека.
Изпуснах дисциплината, моряците ми се напиха… ...
  540 
Тази вечер бих напълнил лула тютюн,
за да се слея с бриза и да направя дует със щурците.
Бих изпил десетина мохито,
но, да не стана съвсем за резил -
ще си направя едно - колкото да опитам. ...
  564 
Грешниците...
Те - грешниците - си тръгват боси преди изгрев.
След тях остава пепел от нецелуната тъга...
Тревите проследяват пътя им
през призмата на росни бисери, ...
  560 
Дори да си тръгна
от този озъбен черно-сив свят,
спокоен ще съм,
че оставям след себе си нещо красиво...
Тази вечер ...
  489 
Потъна в чашата ми...
Като камък във море изчезна
току-що съчиненият, великолепен стих...
Напрегнах мисли, пресегнах се,
очи затворих и отпих, ...
  451 
Старея тъжно - като морски бряг.
Напуквам се със всяка нова бръчка под очите.
Грозят ме свлачища - закономерен мъжки косопад,
броя годините, но цифрите не стигат…
А те усмихват се - приели образ на жени, ...
  533 
ЗАВРЪЩАНЕ
Добър ден!
Не ме очаквахте, разбира се, но – добър ден!
Аз съм оня - дето го ядоха вълците.
Е! Ето ме! Връщам се, само моля - не хълцайте! ...
  692 
Заровен в скуката -
едва днес проумях,
че все още не съм те измислил...
Толкова стихове ти посветих
и мечти измечтах, ...
  675 
Пъстроперест отблясък
от крайбрежна гълчава.
Слънце…
Книжна кесия със зрели череши,
измити набързо със морска вода. ...
  635 
Бялата риза - от майка ми дадена,
от жена ми колосана и прибрана за по-добри времена...
Бялата риза - малка ми станала,
но и душата ми - синята, съвсем омаля...
Може би станах вече сто килограма - ...
  523 
Притисни се до мен и затвори очи!
Луната красива е, но колкото и да я гледаме -
тя ни разсейва…
Ще те целуна нежно… после жестоко.
Ако искаш - целуни ме и ти… ...
  1057 
Гълфстриймът на самотните души
заплете гребен в темелите на фаровата кула.
И монотонно, досаден до полуда,
за да не започнем всичко пак от нула,
зае се - всеки наш пропуснат миг да съхрани. ...
  954 
Такива пурпурни изгреви
има само на моя бряг -
пурпурни, ласкави и несподелени.
Не вярваш ли?
Ела и виж! ...
  564 
Като трътлеста блондинка със големи ходила -
по брега на мечтите ми се разхожда
мрачната моя действителност…
Зее нова дупка в чорапа на делника,
ще погълне побелялата ми глава - ...
  483 
Излизам в тъмното, за да разходя
натрупаната нежност…
Да помълча със вятъра за формите на дюните
и топлината им,
докато челото ми изстине и се разкъса ...
  1176 
Много злоба натрупах до торбата със мъжки лъжи...
Пих горчивото вино на безмилостни удари...
От безсмислени срещи и стари приятелства крих
малкото, дето занапред исках да имам...
През морето от делници - и на път за своята лобна скала - ...
  524 
Вик на гларус,
тераса и куче.
Дребни жълтици в джоба на делника.
Чаша мастика,
лула недопушена, ...
  583 
Когато се надигна от пясъчното ложе на страстта -
те виждам как простора прекрояваш
с призрачните ножици на чайките.
Пред голотата ти вълните кротват, изплезили езици,
а ранните лъчи докосват върховете на гърдите ти. ...
  699 
Дано да доживея до тропичния климат,
който ще обхване и нашите земи!...
Тогава ще бъда навярно на 130 години
и като юноша - ще си мисля единствено за жени…
Ще звучи отвсякъде и непрекъснато реге. ...
  524 
Все още помня как
фрегатите на моите писма
опъваха въжета към залива на твойта непокорност...
Фокмачтите на подранилите илюзии
проскърцваха предсмъртно - ...
  560 
Всеки ден берях от плодовете на лятото…
С цели шепи…
Кърших клони - нямах насищане за ласки и топлина…
Когато изгревът стана сънлив и всеки ден
се събуждаше все по-късно – ...
  712 
По шепота на брезите разбрах,
че си прочела стиховете, които написах
върху избелялата риза на вятъра.
По тънките глезени на надеждите
със сини мъниста завързах ...
  666 
Propuestas
: ??:??