krchernev
188 el resultado
В кораловите кътчета на нежността ти
намерих извор с есенна тъга...
Захвърлих бронята ръждясала
във битки със безсмъртни идеали,
коленичих и отпих... ...
намерих извор с есенна тъга...
Захвърлих бронята ръждясала
във битки със безсмъртни идеали,
коленичих и отпих... ...
929
2
25
Септември прикрива неумело наедрялата си фигура
със широко разкроените си помисли...
Отеснялата му от въздишки,
изпрана в старо злато риза -
едва прикрива коремчето на удоволствията. ...
със широко разкроените си помисли...
Отеснялата му от въздишки,
изпрана в старо злато риза -
едва прикрива коремчето на удоволствията. ...
918
11
Това лято се случи знойно и сухо.
Синоптиците не са споменавали думата „дъжд” от април.
Кръвоносните съдове на хипертониците
неистово се разшириха,
замъчи ги повсеместен и зъл главобол - ...
Синоптиците не са споменавали думата „дъжд” от април.
Кръвоносните съдове на хипертониците
неистово се разшириха,
замъчи ги повсеместен и зъл главобол - ...
746
16
Две бели паячета тичат неуморно,
препъват се, изправят се и пак побягват.
Със свойте черно-бели пръсти като безкрайност е огромна
клавиатурата,
но миг след миг подрежда звуци и запява. ...
препъват се, изправят се и пак побягват.
Със свойте черно-бели пръсти като безкрайност е огромна
клавиатурата,
но миг след миг подрежда звуци и запява. ...
747
11
Привършва карнавалът на дъжда,
пантомимата на пръстите притихва...
В далечината - загърбили сезона на усмивките -
светкавици оранжеви кръжат.
Настъпва нощ... ...
пантомимата на пръстите притихва...
В далечината - загърбили сезона на усмивките -
светкавици оранжеви кръжат.
Настъпва нощ... ...
982
18
Вървя по стръмнините
грапави на делника
и търся в стъпките си
прошка за пропуснатите мигове.
Препъвам се в мечти - ...
грапави на делника
и търся в стъпките си
прошка за пропуснатите мигове.
Препъвам се в мечти - ...
791
22
Със големия бял платноход
от юг пристигаше лятото.
Като огромен риж котарак
аз седях на пристана и го чаках.
Дълго бях дрямал - провесил крака, ...
от юг пристигаше лятото.
Като огромен риж котарак
аз седях на пристана и го чаках.
Дълго бях дрямал - провесил крака, ...
693
9
Денят надига бирени шишета,
като бинокли, взиращи се
в пазвата на есента…
Скатават ветрилата
летните момчета ...
като бинокли, взиращи се
в пазвата на есента…
Скатават ветрилата
летните момчета ...
837
15
Аз съм само един тъжен остров
в есенното море на безкрая.
Загубено камъче от Вселената в архипелага на Нищото.
Няма го моето име - не съм отбелязан на никаква карта -
и в никоя книга за мен нищо не пише. ...
в есенното море на безкрая.
Загубено камъче от Вселената в архипелага на Нищото.
Няма го моето име - не съм отбелязан на никаква карта -
и в никоя книга за мен нищо не пише. ...
778
11
Ще седна тихо на вълнолома на нощта...
За всяка равносметка - аз имам тъжна пролет.
Уж рецептата е спазена, а радостта
е взела вместо лекарството - отрова.
Тая вечер даже раците прегъват колена ...
За всяка равносметка - аз имам тъжна пролет.
Уж рецептата е спазена, а радостта
е взела вместо лекарството - отрова.
Тая вечер даже раците прегъват колена ...
641
15
Старата грешница, повела мъжете на гроздобер,
натежала от едър плод,
страст и съблазън,
на сили богата - небрежно разголила пазва,
укрива в полите си първия зимен ден... ...
натежала от едър плод,
страст и съблазън,
на сили богата - небрежно разголила пазва,
укрива в полите си първия зимен ден... ...
661
12
Седя пред чаша синева
с две бучки спомени във нея,
които не смеят да звъннат...
За такова спокойствие никога,
повярвайте - никога ...
с две бучки спомени във нея,
които не смеят да звъннат...
За такова спокойствие никога,
повярвайте - никога ...
753
14
Като безсмислен гларус
гадая по върховете на вълните
вярната посока и бъдещето
на сънуваните хоризонти.
Пасажите сребристи на сафрида ...
гадая по върховете на вълните
вярната посока и бъдещето
на сънуваните хоризонти.
Пасажите сребристи на сафрида ...
902
21
Като глухарче - от топлите длани на бриза -
разпръсква лятото последните свои илюзии…
Тромпетът на изневярата
в дует със всички крайбрежни капризи,
омайва с тяло кокетките ...
разпръсква лятото последните свои илюзии…
Тромпетът на изневярата
в дует със всички крайбрежни капризи,
омайва с тяло кокетките ...
696
15
Колко бързо пътуваше -
пък и навреме дойде
влакът бърз за битието.
Всичко беше като на книга:
ред по ред, ред по ред, ред по ред ...
пък и навреме дойде
влакът бърз за битието.
Всичко беше като на книга:
ред по ред, ред по ред, ред по ред ...
842
13
Лагуна е душата ми - засенчена
от кипарисите на спомена...
Лианите на чувствата изпепеляват бавно -
достигнали горчивата вода...
Самотни гларуси - очите - ...
от кипарисите на спомена...
Лианите на чувствата изпепеляват бавно -
достигнали горчивата вода...
Самотни гларуси - очите - ...
666
13
Тишина и спокойствие царят във душата ми.
Навярно старея...
Тишина и спокойствие - напук на пияния вятър -
като при мъртво вълнение.
Знам, че кратко живеят всички пясъчни замъци... ...
Навярно старея...
Тишина и спокойствие - напук на пияния вятър -
като при мъртво вълнение.
Знам, че кратко живеят всички пясъчни замъци... ...
719
15
ПОКАНА ВЪВ ФОРМА НА МАЛКА БАЛАДА
на Франсоа Вийон
Колко мислих за теб, щом събуждах се сутрин
и главата ми шибаше досадният сив махмурлук...
Бях жаден за подвизи - с наивна студентска мутра ...
на Франсоа Вийон
Колко мислих за теб, щом събуждах се сутрин
и главата ми шибаше досадният сив махмурлук...
Бях жаден за подвизи - с наивна студентска мутра ...
823
10
Пресъхна неочаквано лагуната на любовта ти...
Последните кристали от сапфирите на навика - блестят...
В обичта на прилива е късно да повярвам,
а пясъчните замъци на чувствата се срутиха със поривите на страстта...
Оголиха кореми като мъртви риби дюните. ...
Последните кристали от сапфирите на навика - блестят...
В обичта на прилива е късно да повярвам,
а пясъчните замъци на чувствата се срутиха със поривите на страстта...
Оголиха кореми като мъртви риби дюните. ...
781
23
Каквото до днес премислихме - нека бъде забравено!
Не сме философи - на кръст да разпънем всеизвестни лъжи...
Гръб да обърнем на всичко,
което прибързано казахме,
а таралежите на душите ни - нека свият своите грешни бодли! ...
Не сме философи - на кръст да разпънем всеизвестни лъжи...
Гръб да обърнем на всичко,
което прибързано казахме,
а таралежите на душите ни - нека свият своите грешни бодли! ...
1130
13
На тоя бряг най-изгоден е курсът
на изгрева сутрин…
Него никой не го облага с курортни такси и ДДС.
Прехапвам език…
Какво ли исках сега да напиша?! ...
на изгрева сутрин…
Него никой не го облага с курортни такси и ДДС.
Прехапвам език…
Какво ли исках сега да напиша?! ...
885
14
Ще продължи животът ми, дочакал есента...
Безвремието - изпепели жарта в камината на лятото.
Настъпи пустота... до оня миг, когато
осъзнах, че всеки от сезоните си има свое име
и неповторима красота... ...
Безвремието - изпепели жарта в камината на лятото.
Настъпи пустота... до оня миг, когато
осъзнах, че всеки от сезоните си има свое име
и неповторима красота... ...
685
13
Като люспа от сафрид
върху вигвама на следобеда
блести надеждата,
че утре ще те имам…
Приседнал на скалите - животът ...
върху вигвама на следобеда
блести надеждата,
че утре ще те имам…
Приседнал на скалите - животът ...
837
14
Моя малка, принцесо! Моля те - не плачи!
Сърцето ми късаш с тези големи сълзи!
И ето - баща ти - домашният вълк -
с теб ще завие - кръвожаден и зъл...
Страх те е - зная, но как да го спра ...
Сърцето ми късаш с тези големи сълзи!
И ето - баща ти - домашният вълк -
с теб ще завие - кръвожаден и зъл...
Страх те е - зная, но как да го спра ...
742
21
Ако някой ден си взема шапката -
платно на необятните ми спомени,
ако отпраша без посока - ей тъй нанякъде -
от сиви и неверни приливи подгонен...
Едва ли ще усети някой... ...
платно на необятните ми спомени,
ако отпраша без посока - ей тъй нанякъде -
от сиви и неверни приливи подгонен...
Едва ли ще усети някой... ...
1008
12
Чувам: цвилят далече някъде побелелите атове
и размахват навярно непокорните гриви…
Кобилите - отвръщат неистово, измъчени от очакване,
оглеждат се в извора и възхитени - отпиват.
Помъкнал своите износени стави следобедът ...
и размахват навярно непокорните гриви…
Кобилите - отвръщат неистово, измъчени от очакване,
оглеждат се в извора и възхитени - отпиват.
Помъкнал своите износени стави следобедът ...
663
7
Пенлива и шумна като плитка река -
навлезе в залива на живота ми...
Вля своите болки и отровата, трупана с тях,
и заяви, че са дребни и незначителни моите.
Поиска от всичко - като дете, изгубено в рай, ...
навлезе в залива на живота ми...
Вля своите болки и отровата, трупана с тях,
и заяви, че са дребни и незначителни моите.
Поиска от всичко - като дете, изгубено в рай, ...
1030
20
Изхвърлен дънер от януарската буря -
лежа си на пясъка, дъвча минало
и преброявам пореден пасаж…
Цяло ято мечти изпратил по океаните... но ме целуват
единствено на Кабакум вълните… ...
лежа си на пясъка, дъвча минало
и преброявам пореден пасаж…
Цяло ято мечти изпратил по океаните... но ме целуват
единствено на Кабакум вълните… ...
690
7
Ето ме -
малък рицар,брониран с едва набола брада,
цвета на узрялата ръж понесъл в косите си.
Кандидат за слава и почести - педя бард,
стъпващ по криви пътеки. ...
малък рицар,брониран с едва набола брада,
цвета на узрялата ръж понесъл в косите си.
Кандидат за слава и почести - педя бард,
стъпващ по криви пътеки. ...
696
10
Не, не станах художник,
но не че рисувах
идеи, надежди и знамена,
а защото използвах само
син цвят - ...
но не че рисувах
идеи, надежди и знамена,
а защото използвах само
син цвят - ...
963
22
Купувам копнеж по Калкута
или заменям за стара любов!
Поизмачкана, вярно,
но истинска…
Не държа копнежът да бъде нов. ...
или заменям за стара любов!
Поизмачкана, вярно,
но истинска…
Не държа копнежът да бъде нов. ...
580
9
Като ято врабци -
в миг неочакван разпръснато
от камък на уличен хулиган,
панически бягат от мен
римите - в хаоса търсени, ...
в миг неочакван разпръснато
от камък на уличен хулиган,
панически бягат от мен
римите - в хаоса търсени, ...
717
18
Почесва нос смълчаният следобед
във размисъл: с кого ли ще премерва сили?...
От най-високото на ореха - ехидно главоболие
полюшва се като жена, отказала интимност…
Крайбрежната соната във вечерна рокля ...
във размисъл: с кого ли ще премерва сили?...
От най-високото на ореха - ехидно главоболие
полюшва се като жена, отказала интимност…
Крайбрежната соната във вечерна рокля ...
781
12
Ти знаеш ли, че изгревът има сини очи?
Не вярваш?...
Аз го видях едва тази сутрин.
Утре ще те събудя по тъмно -
прегърнати да постоим, ...
Не вярваш?...
Аз го видях едва тази сутрин.
Утре ще те събудя по тъмно -
прегърнати да постоим, ...
1479
1
13
Когато профилът ми се разсее
в лагуната на октомврийското море
и песъчинките му се успокоят, полегнали на дъното,
душата ми - двуличната - ще се превърне в гларус...
Нелепата ù форма ще озлоби бездомните отрочета ...
в лагуната на октомврийското море
и песъчинките му се успокоят, полегнали на дъното,
душата ми - двуличната - ще се превърне в гларус...
Нелепата ù форма ще озлоби бездомните отрочета ...
929
10
Изведи ме от прегръдката на вечната тъга!...
Претръпнах вече и не ме боли:
от горчивата амброзия на дните,
от прекършения устрем,
от счупените пръсти… ...
Претръпнах вече и не ме боли:
от горчивата амброзия на дните,
от прекършения устрем,
от счупените пръсти… ...
996
9
Разбери ме, невръстна пресечко на моя път!
Не флиртувай със мен,
моля те, не флиртувай!
Отдавна, много отдавна загърбих греха -
като котва забих го във залива, ...
Не флиртувай със мен,
моля те, не флиртувай!
Отдавна, много отдавна загърбих греха -
като котва забих го във залива, ...
681
8
Делфинът на надеждата
разкъса златната наметка на безкрая
и в залива се гмурна да догони
рижото кълбо на изгрева,
оплело се в мечтите ни… ...
разкъса златната наметка на безкрая
и в залива се гмурна да догони
рижото кълбо на изгрева,
оплело се в мечтите ни… ...
810
4
Провесил крака от бордюра на своята есен -
махмурлия, брадясал, облещен, несресан,
с клюна на чайките драскам стихове - като поетесата -
дето в парка
пуши пурета, ...
махмурлия, брадясал, облещен, несресан,
с клюна на чайките драскам стихове - като поетесата -
дето в парка
пуши пурета, ...
774
14
Не вярвах, че ще дойде ден да те потърся
сред образите на жените,
останали отдавна зад гърба ми…
Признавам - лъгах те!
Но и ти не ми остана длъжна - ...
сред образите на жените,
останали отдавна зад гърба ми…
Признавам - лъгах те!
Но и ти не ми остана длъжна - ...
892
10
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
