limeruna
564 el resultado
Начало без продължение.
Любов само на думи.
Копнеж без потвърждение.
Живот на безумци.
Тече времето, чака ни, ...
  333 
Страхува се денят от самотата
и нощем плаче тихо на луната.
Очите му звездички са и мисъл,
а обликът му търси се невидим.
Прегърнала ги, трепвайки, тъмата ...
  412 
С мека козинка и умен поглед,
зъбки, нокти, вирнало носле
търси птиченца и насекоми
и играе, иска ли, и с мен!
Но ядосам ли го, боцва леко, ...
  298 
Градът и ние
Малка бяла звезда, има свой собствен свят
и за него начало и край е, и смисъл.
Като малка мечтаех да бъда голяма
и не мислех, че няма да имаме синьо. ...
  373 
Сърцето ти е птица от коприна
и в облаците иска да лети.
В сърцето на сърцето ти е зима,
душата е кокиче от мечти.
В завивките на времето сме спрели ...
  414 
Един-единствен път ти се открих,
при следващия вече бях сълзичка.
Не страдай, аз не бях добричка.
Твоята измислица е по-велика,
аз съм само капка тиха ...
  269 
Едно безкрайно сбогом ни разделя,
което ти ми даде с топлина!
Под сянка тънка в хладна речна бездна
лудува - бледо, ритъма на танц.
За миг изгарящ падна капка цяла ...
  434 
Полунощ е далеч,
още малко късмет
и ще стигна до теб,
но не мога.
Полудял си от скръб, ...
  320 
Представи си ти да ме обичаше,
а да живееше по друго време,
с разлика една секундичка
да бях далече.
Последното за мене първо ...
  530 
Има ли нещо по-сложно от нашето мислене? Бог. Съвършеният ред. Хаосът. Безкрайността. Числото едно. Това, че мислим за дадени обекти, не значи, че ги разбираме. Съществуването. Какво е то? Какво не е? Това, което си мислим ли е? Това, което виждаме ли е?
https://otkrovenia.com/bg/eseta/syshtestvuva- ...
  2489 
В очите ти намирам любовта.
Ръцете ти ме вдигнаха високо...
Два пламъка в жадувания танц
политаме в мечтаната посока.
Стопи ме с шепот топъл като дъх ...
  403 
Моите мечти бяха високи като небето
и заедно с него прегръщаха звездите.
Моята красота беше на път да засвети,
но някой ме хвана и като птица политнах.
Вятър и страх залюляха дърветата ...
  282 
Защо жадуваш красотата тайно,
човек добър един не ти ли стига?
Очите в синьото и в мен потапяш,
копнееш въздуха си много тихо.
Сънуваш: тъмният ни бряг разлива ...
  395 
Птичките в очите пеят щом те видят.
Песните в сърцето слушат в полусън.
Розовият изгрев синьото люлее,
облаците пишат ритъма навън.
Нощното е страшно, нощното е мрачно, ...
  204 
Тишината е бяла,
а крилете ѝ – силни,
красотата е цяла,
когато не спиш,
а заспиш ли – ...
  305 
Понякога те чувам като мисъл
и с мислите ми тихо си говориш.
Лъчите пеят в топлите си нишки,
заплитат за сълзите ни отвори.
Открехвам ги и виждам свобода, ...
  684 
Прости ми! Прости ми за всичко, най-любим Човеко! Прости за всичките ми грешки, но не ме забравяй! Нека в съзнанието ти остана като най-добрата жена, която някога си срещал. Нека сърцето ти бие още дълги дни с ритъма на моето - ритъма на щастието! След години ще си спомням за теб с болка, навярно. Н ...
  886 
Момичето се влюби в едно момче, което беше приятел на брат му. Обичаше да гледа това момче и да си мисли за него. Сетне се премести в друго училище и след време по-малко си спомняше за тази любов. Но жената, в която се превърна, вярваше в една-едничка любов - истинската и всепоглъщащата. Когато си п ...
  955 
Да пея - да разливам дъжд по устните на вятър
в душата разлудял се мъж поискал да порасна
в сърцето - полужив акорд в мънисто заледено
събрал сълзи на мокри рожби морски и големи.
Да пея - да посипя сняг над пътя на душата ...
  596 
Изчаках за последната ти дума.
Ухае на последния ми ден.
Кръвта ни топла - тя е чудо.
Небето е обагрено от нея.
Та мъртвите са твърде живи, ...
  349 
Момиче, разплачи мечтите си,
люлей тъгата, трупана в сърцето.
Сълзите им са тежка истина,
сърцето им е честно.
Пороите напиват гроздето ...
  429 
Малка искрица в сърцето ми свети и надеждата, че ще се върнеш при мен, тази нощ е особено топла. Както някога ще бъдем двамата, аз и ти, само двамата. Помниш ли как ми обещаваше всичката топлина на света? Прегръщахме се и мечтаехме в мислите си. Приглушена светлина и присъствие на книги, двамата сре ...
  396 
Топлината на думите ти
е една малка звездичка
дълбоко в сърцето ми
и пита за теб.
Тъмнината на мислите, ...
  437 
Събудих се една сутрин с мисъл, че трябва да променя нещо в живота си. Много пъти съм се самоизмъчвала с тази мисъл - трябва да променя нещо в живота си! Но обикновено съм по-спокойна. Уравновесена, доволна от себе си и прочие. Много често ми се случва да се самоизмъчвам със самокритика заради удово ...
  522 
Сянката следва силуетите.
Полетът държи небето.
Трудно.
С поглед изгубен в меката им сила
днес съм само падане... ...
  422 
Разкъсах сърцето си.
Ако можете, намерете ме!
Дали ще познаете
колко хора обичам?
А колко слънце ...
  503 
- И така докога? А когато дойде Финалният ден?
- Вярваш ли в живота след смъртта?
- Зависи. Вярваш ли в живот преди смъртта? Аз обичам да живея. Не е нужно да вярвам, за да живея.
- Сигурна ли си? Сигурна ли си, че не искаш да повярваш? А къде живее твоята същност?
- Аз вярвам в Бог. Другото се живее. ...
  617 
Аз не мога без тебе,
без любов се разпадам,
без целувка човешка,
без добро и пощада.
Аз не мога да мисля, ...
  544 
Нямам спомен за вчера, нямам спомен за тебе.
Как успя да разпериш тежестта след победа.
Как успя да намериш остротата в съдбата.
Как подаде ми време, но завесата падна.
Тук смехът е надежда, а в очите лисици ...
  676 
Болката разтеглиха годините,
позабравих малките си мисли.
Стъпих криво,
но никой не видя
колко малко съм пораснала. ...
  546 
Песенно проскърца под въздишките
листче, недокоснато от вятъра,
в тежките им мисли се засилваше
танцът му под стъпка бяла, вяла.
Искаше да стъпи на прозореца ...
  502 
Усмивка - сякаш струна водна
трепери и намига на звездите.
Земята полудява от доволство,
чаровно се завърта и въздиша.
Пародия и плач притичват бързо ...
  357 
Дива игра. Сърцето дими.
Кой потроши звездите с мечти,
и събори луната в морето да спи,
и събуди тревоги в добрите треви.
Котешка лапа е днешният ден. ...
  309 
Лимеруна се роди в закъсняла детска приказка, така ръбеста, че не успя да се заформи в роман. Остана си в оръфаната книжка, която всяка вечер прибирам в сърцето ми, за да я сънувам. Може би някой ден ще довърша онова писание, за да оживее тя съвсем истинска, така си мислех. А тя взе, че ме изпревари ...
  514 
Някои хора твърде много премислят. Вместо да действат, изчакват да изтече живота им. Сякаш вярват, че някой ще дойде след това да им сипе живот отново. Сервитьорката ще попита учтиво дали биха искали нещо за пиене и те ще изчакат живота търпеливо. А може би животът е някой дракон. Или пък жена. Поня ...
  1011 
Очите ти са капки
най-нежна доброта.
Понякога ги стапяш
в късче самота,
понякога са камък ...
  320 
Нека няма притежание,
да се будим от любов
и да бъдем утеха
за смисъла на всичко...
нека да сме толкова хубави, ...
  329 
Не мога да пиша. Нито да дишам нормално.
Сърцето ми спира в средата и гълта кръвта си.
Дали да се случи? С живота отново е късно,
разкъсани в слънце зеят тъмните рани.
Невидимо дишам. Чертае въпроси за смисъл ...
  462 
За миг се влях в очите ти и паднах на звезда от лед.
Но там разбрах – долитаха под шапка сняг надеждите.
Приличаш малко днес на елф подхлъзнал планините ми.
Къде видя, видя човек, сред пустото се стигнахме
и нямаше съмнения, а шепот и мечти... ...
  454 
Ако понякога поглеждам странно
смеха, залял сълзите ми,
пищя неразбираемо насън
или пък ходя сомнамбулесто
без страх и грях, и мисъл, ...
  452 
Propuestas
: ??:??