limeruna
565 el resultado
Ако понякога поглеждам странно
смеха, залял сълзите ми,
пищя неразбираемо насън
или пък ходя сомнамбулесто
без страх и грях, и мисъл, ...
  515 
Далече си в капризната вселена - уж досегът дели ни, а сме чужди.
Студена съм и слънцето си легна, тъй топъл ти, дори да недочувам,
търпя ме до последната ни сила и с думата си в сянка ме извайваш.
Останала оголена до милост... разтапям колената си до „вярвам“...
Очите ми не искат да танцуват - не т ...
  471 
Топлината ми не стигна.
За сърцето ми е бавно
тъмно да горя.
За окото ти... плавна
ярка картина. ...
  426 
Топлината ти се спуска като вихър
в клепките на мъничка вселена
и вярват в теб, макар да недоспиваш,
всичките ти случки да са земни.
Мигът е наш в конец от сянка тиха, ...
  670 
Аз съм просто изморено момиче,
но се оказа, че мога да обичам.
Банална душа ме облича,
но днес не търси различното.
В сива блузка, в сива мисъл ще се усмихна; ...
  473 
Години да привикна към безумие,
години ще ми трябват да се върна.
Чаровно щастие на севера
и странен бриз при южните разсеяни,
на изтока го чакат със крилете си, ...
  615 
Чувствам и пиша, пиша и чувствам, вече съм случена,
случки не искам, само да пиша във песен разчупена.
Душата ми е гола и дъждът вали, мъглата се стели.
Слънчеви стъпки, букви и пътища – душата е случена,
животът е песен увита в мечти, а текстът е чувството. ...
  478 
Какво е любовта, когато ревнуваш
като в сън червените сълзи
на спомени и път?
Какво е красота, когато нямаш
сили да вървиш напред ...
  508 
Благодаря за разговора
В мига, в който осъзнах, че икономическите възможности ще определят живота ми, разбрах, че е по-добре да не съм съществувала никога. И не защото тежестта на парите е по-голяма от тежестта на красивите неща в ежедневието ми. Тежестта е по-малка, когато има човек, с който да спо ...
  1746 
Годината ми вече посребрена е и бузките на хората се зачервяват.
Кажи ми, в самотата ли забегнах, отново в лудост сгушвам вятър.
Не зная, от мечета ли е писана днешната ни приказна снежинка?
Съвършен, жадуван смисъл е, и ми се искаше да бъде винаги.
Сред ужас ти си топлината алена и вярвам в тишинат ...
  312 
Такава топлина не бях помисляла...
Докоснах първия ти стих –
не бях дочувала шепота,
бях усмивка от безгрижие.
Душата си не бях дочула. ...
  349 
Изглеждаше ми недостижим...
Искаш да говоря, заплача ли...
Развивах се с име...
Мълчах до палача си
залеза ...
  366 
Бялото е като сняг,
а червеното е като кръв.
Сивото е като бряг,
но реките са замръзнали.
Дървото чака цвят, ...
  631 
Да те погледна е като магията на времето,
повличаш ме и нямам сили да се върна.
Ширината на света ми е разтегната
и пада, оставяйки ми само пътя.
Да погледна напред е незаслужено, ...
  547 
Кога ли ще те срещна пак...
въздишка на едничка истина,
въженце за една мечта
на мъничка вина потискана.
Кога ли ще докосна с теб ...
  490 
Откраднаха ми пътеката към доброто,
откраднаха я, и вече я няма.
Приемам ли, не ли, не зная,
но ходя по восъчна яма.
Над нея се движи звездичка, ...
  244 
Най-близките хора не можеш да стигнеш,
болката гледа в очите им днес.
Ти имаше шанса да бъдеш красива,
но днес си единствено тъмно море.
И странната участ те люшка в сърцето, ...
  274 
Липсата е смисъл за малкия ми ден.
Вярвам, че орисница е странна дума...
Съдбата ни и дума преобърна.
Не вярвам, че душата ни е тлен...
Но вярвам, че сърцето ни е земно... ...
  348 
Без много баналности заявявам: обичам те
и целувам наум като вятър сълзите ти днес.
Отвеях сърцето си някъде някак, довиждане
не е точната дума за нашето днешно нощес.
Недоспивам и многото тежести вътре оплитат ...
  1295 
Как исках да се омъжа за теб...
Глупаво, наивно, с пръстен
и восъчни дни, да ни слепват,
да ги глезим с пламъчни вещи,
да летим... ...
  454 
Знам какво мечтая далеч от световете,
светът ми подреден е до лудост, топло цвете
и утре ще прогледна отново до небето,
но вече съм от сън съшита...
Вечерта различно виждам към луната, ...
  472 
Ти си сбъднат огън, цвят от сълза,
полъх от нищо, свят в светове...
Гледаш ме – виждам, бягаш, боли,
стигаш ме – стигам тъмни мечти...
светиш – намирам пак брегове, ...
  373 
Душата ти е сбъднат сън,
сърцето – огледало,
и всеки образ – просмукан,
се шмугва с кръвта
до сърцето ...
  339 
Знам, че е зима, а ти си далеч,
а в погледа виждам единствено скреж
и хората ходят, изгубени в сън,
и всичко е свежо от мъка...
До огъня пада свята сълза ...
  412 
Не изисквам, аз съм просто момиче,
не разбираш ли – давам ти всичко,
да ми бъдеш... мечтата, душата, сълзата
и неволята нейде в горите далеч,
да ми бъдеш... ...
  442 
На колко езици да кажа,
че слънцето гори различно.
За всеки праща перденца от вятър
и ги подпалва нанякъде.
И топчици прах се търкалят из филмите, ...
  337 
Ти си вечност и вечност и щастие дишаш,
самотната рибка в сънливо море
и грешната мисъл на вярната сила
могъл си единствено ти да поспреш.
Видиш ли звяр, с размах го разсичаш, ...
  792 
Под сянката на валс танцувах дълго,
и пеех в сянката на глас.
Не знаеш как ли се целува мъка,
почукала на твоята врата.
Припявах бавно като в смях последен, ...
  623 
Главите на бухалите всичко виждат,
без мъката на сърцето, може би.
Но ние си мислим, че те ни разбират,
а всъщност сме просто сами.
Не знам ти разбра ли как аз те обичам, ...
  385 
На малките пухчета.
Побъркваме се, защото умираме -
но лъжа е, че малко е времето,
но е истина - няма го никакво.
Биографии, снежни и бедни. ...
  313 
Ако умираме,
ще умираме заедно,
не в затворени стаи и празни зеници,
а в небето –
разхвърляни в него, отчаяни, ...
  336 
Вече аз не мога да ти вярвам.
Няма да намериш някъде причина.
Просто съм целуната от вятъра
и спъната в безсмислена въздишка.
Някога повярвах, че си истински, ...
  550 
Понякога съм тънка, като леден вятър,
и лея мислите си сънени, сурови,
устата ми се сцепват в здрача
от страха да не заплачат отново.
Понякога танцувам, като мисъл, ...
  565 
Не зная как да видя подир думите
бъдеще... неясно спира се край мен,
поглежда ме, разпраща ме
по задачи и не мисли
като мен ...
  296 
Среща някъде среднощ
с много „щ“ и „ш“ и „т“,
бъдеще неясно още,
възел и безпътици...
Говор мъничко измислен, ...
  378 
Обикнах те и с много труд
продължих да обичам горчивата болка.
Несподеленият живот е третина живот,
клонящ към абсолютната нула на миналото.
Несподеленият глас е убиващ ме глас, ...
  393 
По тъмното в душата си да знаеш,
че слънчево дръвче над теб се листи.
Последните минути са отнякъде
и никъде за никога отишли.
Знам, всичко е объркано и прашно, ...
  495 
Любовта ми бе прерязана преди да съществува.
Даваше признания, даваше небето...
Ти си ми небето, давам те на теб си,
взимай се и бягай, че ще стана детство...
Любовта ми ще зимува.
  524 
Поетите имат мечтите, забулени тихо в съня,
и паметно шепнат и викат в най-искрени тъжни листа...
Поетът полита от слово и пада в пенливи вини.
Морето от мънички чувства покрива небето с гори.
И нямало лек за съдбите, но имало топли неща... ...
  589 
Погълна шепот дъхава секунда
и въздух в сън потече на обратно.
Усетих как кръвта бушува лудо,
а времето притихва като вятър.
Не зная как премина по лъчите ...
  509 
Propuestas
: ??:??