limeruna
564 el resultado
Толкова са добри. Как успяват?
Изненадват, окриляват, възпитават.
Ангелите ги гледат и се учат.
Кръвта по ръцете е чудо.
Как успяват и узнават? Преминават ...
  321 
Ще ти подам ръка, ще те изпратя
и няма да си никога сама.
Докато се разтапя луната
ставам твоя самота.
И няма никога да бъда мрачен, ...
  336 
Завъртам времето на обратно,
в спомените кацаш ти.
Ела при мен като вятър,
разлисти календара от празници...
Направи се на птица, ...
  265 
Виждам те навсякъде.
По стълбички и улици,
самотни и препълнени -
все същите са, същите.
Чувам те от песните, ...
  396 
Нашепваш ми за тайнствени вселени,
топят се странни слънчогледи,
препускам с изгрева на запад.
Слънцето чака да стане луна...
Минава някой да я вземе, ...
  367 
Метафотично, не буквалистично
не съм метафора, а буква.
Буквалистично, не метафорично
дърветата шептят от скука.
Дълбаят есенните драми ...
  373 
С топла въздишка, алена мисъл,
сочният облак пада в съня ми.
С цветния мраз на росата въздиша,
вдишва и пак се разлива из тръните...
  275 
Знам, сънувал си някога.
Днес не сънуваш. Умираш си, виж.
Завихрени снежни глухарчета
отблясъци сипят, изнизват мечти...
Тя, онази, огърлицата, черната, ...
  384 
А той си има жена, а той е посипан със минало,
искрите на малка вина ми шепнат какво е погинало,
какво ще намеря на път, добро ли ще бъде - решило е.
Снежецът на светла шега се прави на шепот и символи.
Какво ще бъде на път - светът ще е залъгалка ли, ...
  500 
Устните ти докосват красивите неща,
защо ли не съм една думичка.
Очите ти се сливат с най-топлото оранжево
от отблясъка на спасителната жилетка...
Какъв символизъм в едно плитко езеро ...
  457  12 
Не мога да съм роза,
не мога да съм славей,
исках само поглед,
но слепи са отдавна,
слепи са лъчите, ...
  827  14 
Да имам място за книги
и кътче за сън.
Няколко усмивки
и късче от времето.
Да се скрия нощем ...
  517  18 
За миг се обърках.
Беше ми време и всичко.
Беше най-чистият миг,
на душа - съзерцание,
спомен, луна, послеслучен ...
  1168  12 
Нямам крещящи думи в джоба.
Шапката?
Не нося шапка.
Шепите? Прегръщат се.
Студено е. А ти си тук. ...
  347 
Да знаеш колко ме разнищваш
и падаш с тръпки из дъха ми,
разтърсвайки ме до чаровно нищо,
а нищото е винаги без думи...
Омайваш както кораб вятър, ...
  559  11 
Овца, разпръсната козина
по звездите
очи, наказани
в стих
и малко мечти ...
  331 
Облачетата като глухарчета
разтупкват из сърцето ми
странните поверия
за падналите пламъци.
Ти ми се търкаляш ...
  419 
Влюбих се, защото я обичаше.
Клъвнаха ме окъснели птици.
Аз съм твоето момиче.
А за тях съм просто жица.
Капнах в сладкото сияние, ...
  527 
"Промяна нужна е." Какво?
Не съм ли най-велик от всички?
В богато-бедно общество
от тънкотелни фалши-птички.
Ще се променям. Не за теб. ...
  350 
Обичам те - горещо, тръпнещо, нежно,
а ти не ми вярваш, не ми вярваш...
Минават зими, лета, а ти искаш доказателства...
Да те прегърна - дали се чувствам на изпит,
защото ти си поет по душа... ...
  393 
Няма да съм странно драматична
и с поглед да отпивам от безкрая.
Каквото имам, ще ми бъде всичко.
И без това припадам от раздялата,
която ни орисва да сме заедно, ...
  566  14 
Тя не може да търпи конкуренти,
тя е само тихо мечтание
и се влюбих във нея, но тайничко,
жестока и тъжносияйна.
Няма как да целунеш безсмисленост, ...
  324 
По ръбчето на пръстена нощта се претъркули
и нямаше какво да каже, само - "липсваш ми".
Чертаеше в нехайството челото ти и скулите,
прикриваше се в погледа, усмихваше мечти.
Привърза ни към смисъл, целуна ни ръцете, ...
  506  16 
Кой ли рисува по вятъра
влюбени сънища мрачни,
звездочели приятелства,
тънки искрици след здрач.
Кой ли задава въпросите ...
  382 
А може би, обичайки мъжа си
ще видиш по-различни светове.
Забравяйки неслучените (мъки)
ще видиш - същите били са те.
Че любовта е... може би това е, ...
  401 
А кой ли ражда поетите?
Нека бъдат човеците.
А ние да бъдем поемите?
Нека сме просто игра...
Кой те е писал, приятелю? ...
  446  12 
И ако е по-добре да умра, отколкото да живея,
то по-добре да живея и после да умра.
Та как ще съм сигурна в предела и мечтата си,
ако не се боря за всяка капка време, в което ще ги науча?
И ако е по-добре да живея, най-добре да умирам ...
  348 
В мъглата виждам образи.
Светът кипи. И пара е...
Понесла ме към мисли
за любимия човек.
Лицето виждам... Сякаш е ...
  328 
Навярно ще осъмна в кучи студ,
но няма да се стигне до раздяла.
Ти ще шепнеш, че е глупост,
аз - че още съм си цяла.
Разбила бих с очи звездите си, ...
  474 
Ти си ми смисъл, странник, орисник,
вълшебства прикрил от вълшебна мечта.
Не разбирам от нищо, ти си объркващ.
Вълните се влюбват единствено в пламък.
Наистина - там, където се смеят ...
  667  11 
Раних сърцето си с перото на нощта
и ти се взираше в копнежа на заспали мисли.
А слънцето говореше. Оставих го...
И тя сега се буди късно...
Изчаках го да се пробуди от надеждите. ...
  298 
Мисъл, смисъл, чудо, живот,
борбеност, дух и цветенце магия.
Късаш го - пада на късчета обич.
Фойерверк, уплах, и малка стихия...
Ти си ми чудото, аз съм дрънкулка, ...
  590 
"... с добрата без остатък
и със тиха любов..."
е научен светът ни
да съшива добро.
Всяка сутрин звездите ...
  419 
До един молец интересен екземпляр, с любов и признателност
Жената иска времето ти, знай,
единствено когато я обичаш,
и пуска те обича ли те с вятъра,
а ти лети, но няма да се скриеш... ...
  473  12 
Благодаря, Burns.
Ти си цял самота,
светът се свива до миг,
трепетен вик, сияйно щастие...
Докато сезони се сменят, аз тихо говоря, ...
  496 
Без смисъл,
безволен,
надписан
за полет,
кръжи, ...
  382 
Прощавам му всичките трепети на сърцето,
прощавам потайни усмивки във мрака,
прощавам и моето все си трепери,
защото зайците обич не чакат...
И тъжните неразбрани хралупи, ...
  376 
Какво ли е това да си жена?
Да искаш все мъже да ти се кланят?
Да ходиш по най-леката вина
на влюбена без намек за покана.
Какво ли е да се излееш в нечий свят - ...
  427 
Не е моя работа какво си имал,
но двойно моя е да ти поискам всичко,
летиш като подхвърлена паричка
и трябва да се срещна с твойто име.
Протегната до дъжд ще те докосна, ...
  322 
Не знам защо... приличам на пуловер
и вятърът разнася разни празни рими,
но времето й натежа от слово
и падна току - до гърдите ми.
А слабият ми дъх разпътно сплита ...
  354 
Propuestas
: ??:??