МарияДимитрова.67
1.061 el resultado
Земята е синя като портокал
с часовников механизъм.
Брекфаст + лънч = брънч
Меркел + Саркози = Меркози
Британия + Екзит = Брекзит ...
  323 
Нет, не укор, не предвестье
Эти святые часы!
Ив. Ефремов "Час быка"
Къща плажна - охра с лед,
по терасите - метал ажурен. ...
  341 
Неверните събират доверия,
плачещите избухват в смях.
Вярващите коват суеверия.
Безсмъртното се превръща в прах.
Мечтите се сбъдват на прагматиците. ...
  355 
На А. и Б. Стругацки
Понеделник започва в събота,
казаха мъдрите хора,
папагалче зелено хвърлиха -
бръмбар в мравуняка спорен. ...
  1038 
Милиард години до свършека на света
А. и Б. Стругацки
Лее се гръмко вода от стъкло -
топчета, тракащи по ламарина.
Вятър озъбен усмихва се зло ...
  371 
В кални бани
дебелани
ще стопяват килограми
в тайни срещи
под дивани ...
  398 
С гръм и опечалено
времето пада зад стола.
После,
след пауза концентрация,
шумолящо и търсещо, ...
  332 
Някакво змийско око
змийски е втренчено в мене,
тъпче ми волята, зло -
аз съм от Хипнос пленена.
Думи от съсък с шербет - ...
  414 
Майко Дево, не отхвърляй
каещия се пред твоя праг.
Просещия не загърбвай,
скитащ сам, немил-недраг.
Ти, добрата, все ме чуваш, ...
  587 
Поисках да видя
небето отблизо.
Отворих очи и се гмурнах
след твоята риза.
Тя пътя ми сочеше - жълто петно ...
  353 
Денят е безкрайност от светлина
и купища лични акценти.
Валентин Йорданов
Искам твоят Ден да бъде
спътника ми във живота, ...
  448  16 
Познаваш ли един пустинник
с лице, обвято от самум,
и с кожа с цвят на тъмна глина,
с очи като зелен зокум?
Пустинника преброжда пясък ...
  387 
През погледа на погледа погледнах
и спънах се във битието.
Слухът на слухове е беден
и чува само със сърцето.
И пипнах пипала зловещи ...
  422 
Някой ми подпали чергата,
после поиска да му платя щетите.
Така си вървя сега - въглен черна
и раздавам безплатно кибрити.
12.11.2017
  501 
Аз съм Дороти, не Доротея
и със птици не се рея.
Имам сребърни обувки
със токи и с ярки джувки.
Тропна ли със тях три пъти, ...
  367 
В оврага слез на кротостта,
ако изпаднеш в меланхолия!
Смири в душата гордостта
и Бог скръбта ти ще прогони!
Изкачвайки се към върха ...
  347 
Криле опрели върху вятъра,
прелитат птици.
Сенки рижи -
плъзгат се по кадифето
на спуснатите щори. ...
  366 
Хвъ`рли по мене
не гребен, а жаба.
Аз заплаках за дивите лебеди.
"Скъпа Елиза, оказа се слаба,
жабата славна постигна победа." ...
  345 
Хвърлѝ гребен по мен.
Преминах гората.
Хвърлѝ и един поглед
в тъмното -
ще го преплувам. ...
  528 
Помниш ли врабеца
как летящ, сърдит,
глътна скакалеца,
за да бъде сит?
Спомняш си навярно ...
  356 
Излях мастило върху светлината.
Подразни ме - така блести,
като във баснята позната
за агнето във ручея пенлив.
А слънцето внезапно пръсна ...
  634 
Ще те обичам всякак, даже
под булото на срам и грях.
Знам само – ти не си продажна
и звън на ангели е твоят смях.
Така ми каза и целуна ...
  413 
Вятърът замахна с длан –
трябва много да е плакал.
Аз се изчервих от срам –
в ален сън потъна паркът.
После, явно ми простил, ...
  427 
Това не е любов, а нещо друго.
Не е дори и зов на грешна плът.
Не е проклятие, не е и вуду.
Това е нещо, идващо отвъд.
Не е пристигнало от ада земен – ...
  425 
Кралството дръпна юздите, писна –
каталунци разтурват катуна.
Сбогом, гринго мой, аста ла виста,
свири цигулка с едничка струна.
Чудна е струната и горчива – ...
  379 
Белеет парус одинокий
М. Лермонтов
Белее пристан с хладна белота.
Водата пред брега му коленичи.
А циганинът – сам накрай света. ...
  495 
Разпра дъха ми суетата,
прониза слънчевия сплит
и рукна пясъчна позлата
в гърба на син, измислен кит.
Змия по кожата ми мина ...
  838  11 
Всичко е написано –
черен стих и бял.
Всички думи смислени
някой е изпял.
Аз коя съм – блудница ...
  2912  18  35 
На Треванян с "Шибуми" и на
всички отчаяни мистици
Стъклата – в счупени лъчи,
муха от оникс в транс бръмчи.
Под мене подът, в кралско синьо, ...
  409 
Ни солнце, ни звезда...
Вл. Набоков
Не в парковете на Париж,
ни в пищна ботаническа градина,
не даже в крепостта на Ниш, ...
  391 
Замахнах с ноктите си – страсти,
забих ги в мускула – стомана.
Дланта ми с рамото ти срасна –
бездарна драма, но за двама!
И нова приказка затича ...
  378 
И отново,
както винаги –
надолу, бегом по стълбите –
все Пепеляшка,
все Пепеляшка. ...
  395 
Лошадь белая на траве
Б. Гребенщиков
Вестителят сняг замита
на пътя жалейния гръб.
Под свода кънтят копита, ...
  438 
Овце.
Овце за броене.
Ниви
за жътва.
Камъни за събиране. ...
  708 
Прогонени от Рая – на Земята,
затворени сме в немощни тела.
Душите ни безпомощно се мятат,
сред куп беди мечтаят за крила.
А в райския чертог не е щастлива ...
  462 
Този дъжд е със тяло на мъж.
Хр. Фотев
Муза посидела и ушла
Вл. Висоцки
Тръгна си лятото. Златният дъжд ...
  396 
Като изплашено
и затворено в клетка зверче.
И отново потъвах в сънища.
Само те ми обещаваха
щастие. ...
  429 
/Влакче на абсурда/
Обущарят ходи бос,
а шивачът – гол.
Раздавачът на късмет е прост
и поднася своя стол ...
  466 
Ще има пак звезди... и кучета ще има,
виещи към тях като преди...
П. Пенев
Небе с отхапана луна
и с кучета, вилнеещи по нея. ...
  768 
Капка по капка се стича вода –
бисерни, малки, сияещи капчици.
Блясък последен – и чезнат в пръстта,
плъзва тъгата ми с котешки лапки.
Мека, уютна, безпаметна – сън, ...
  1276  14 
Propuestas
: ??:??