MayaKoleva
62 el resultado
I feel lost.
It's like I'm
wandering
through
an endless maze. ...
  556 
Някъде, далеч от познатите места на хората, имало едно езеро. Но то не било обикновено. В него се събирали всички истории на смелите пътници, преминавали някога оттам, истините, отговорите на всякакви въпроси. Самото езеро било прозрачно и в него се отразявало абсолютно всичко, то имало силата да по ...
  696 
Тя имаше сърце от пясък.
В нея лееха се морските вълни.
Косите ѝ-от слънчев блясък,
от бледорозови перли - очи.
Тя живееше без страх и ограничения. ...
  373 
Юлско утро. Слънцето се подаде в чистото небе и засия силно още в ранните часове на деня. Слънчогледите, още спящи, леко започнаха да се обръщат и един по един поздравиха слънцето. Лавандулата в съседното поле стоеше безмълвна, само ароматът ѝ се носеше на вълни и предвещаваше нещо да се случи...
В ...
  632 
Ти си
моята мечта,
моята надежда.
Ти си
моята искра, ...
  661 
Една
надежда
имам аз...
Едно
сърце, ...
  1145  13 
Разкъсвана
от мъки, мисли
и терзания,
в мен се
случват ...
  721 
Виждам
аз в безкрая
шарени слънца
и падащи
звезди. ...
  464 
Дръж се сърце,
накрая болката
ще те направи
още по-силно.
Дръж се сърце, ...
  900 
Може би
така
е трябвало
да стане,
може би ...
  514 
Ех, как искам
да ти пожелая
,,Весела Коледа",
изпълнена с чудеса...
Да те накарам ...
  510 
Тъмна нощ...В небето се ширеха гъсти, сиви облаци...пълнолуние...Луната беше ярка и енергията, която носеше, не можеше да не повлияе...
По една тиха улица вървеше една дама, на име Селена...Тя беше толкова умислена и унила, че дори не забеляза прекрасната пеперуда, която кацна на рамото ѝ...Пеперуда ...
  538 
Лятна вечер...не се описва тя тъй лесно с думи.
А за чувствата, които носи тя, да не говорим...
Облаци сиви плуват в тъмното небе, както моряци в обширното море. Щурчета пеят, но сякаш чуваш и нещо друго...гласът на самотата...но от онази приятната, която те кара да се чувстваш свободен, кара те да ...
  816 
  661 
Пътят...опустял и тъмен, по него се стели мъгла, от студената, под която потъваш с всяка крачка. Той е безкраен, а в далечината-тъмни сенки поглъщат всичко.
Ти вървиш. Започва да вали дъжд-лек, ситен, но студен...И пътят вече не е същия, водата го прави по-особен...Чува се гръм, който прорязва мъртв ...
  266 
Под Крушата
На сянка под
зелените листа,
седиш си
и си погълнат ...
  1180 
Живял някога един много весел усмихнат и слънчев човек. Той не спирал да се радва на всяко хубаво нещо, което му се случвало. Всеки ден се събуждал с усмивка на лице, а слънцето го докосвало с нежните си лъчи. Когато пък утринта била дъждовна, мъжът отново се усмихвал, защото вярвал, че и след този ...
  634 
Пролет е.
Сякаш сърцето
на Земята, потънало
във сняг и
заскрежено, ...
  195 
Чудото е навсякъде
около нас.
Не ни трябва даже
компас.
Чудото за някои ...
  461  15 
Със поглед празен и
студен гледаше през мен.
Виждаше света във
тъмни цветове.
Имаше проблем. ...
  311 
И хванати за ръце,
преплуваха дълбокото море.
Стигнаха до брега.
После изкачиха висока
планина. ...
  268 
Понякога потъваш...
в море от мрак, без дъно.
Понякога летиш...
в небе, обсипано с
безброй звезди, но ...
  992 
Propuestas
: ??:??