MayaKoleva (Майчето)

Кой? 🇧🇬

Кой знае за твоите битки,
за твоите големи мечти?
Знаем, че сме част от всички,
но понякога така сами...
Кой е усещал твойта болка, ...

MayaKoleva

Poesía » Filosófica

2023-06-13T16:46:58+03:00 608 2

Какво те прави силен човек 🇧🇬

Знаете ли? Силният човек също плаче, но...ето какво е силният човек за мен. Той не се страхува да покаже емоциите си, да изрази чувствата и вижданията си. Той може да разбира, да съчувства и прощава. Той вярва, че трудностите, през които е преминал го правят такъв, какъвто е. Силният човек не е чове ...

MayaKoleva

Prosa

2023-05-30T21:29:58+03:00 783

Ние, хората 🇧🇬

Ние, хòрата, сме тъй ранени,
с душевната си болка скрита.
С толкова много проблеми
и поне една надежда убита.
И носим своите разбити сърца, ...

MayaKoleva

Poesía » Filosófica, Otra

2023-05-18T15:28:45+03:00 606

Едно лято разстояние 🇧🇬

-Хей, какво правиш?
-Какво правя ли? Нищо.
-Как така нищо?
-Ами ей така. Като гледам и ти не правиш нищо.
-Не, не е така. Аз мечтая. ...

MayaKoleva

Prosa

2023-05-09T12:21:44+03:00 707 2 5

Очите 🇧🇬

Очите, ех, очите, никога не лъжат те.
Излъчват ясно що носи твоето сърце.
Ако си щастлив, искри блестят, а щом
си тъжен - увяхват и в мрака крещят.
Душата ти свободна ли е или не... ...

MayaKoleva

Poesía » Filosófica

2023-05-04T10:12:32+03:00 881 5 5

Тя и той 🇧🇬

Тя за него беше океанът,
той за нея - слънчевите дни.
Двамата решиха да избягат,
някъде далече и сам сами.
Тя гледаше звездите, но ...

MayaKoleva

Poesía » De amor, Del paisaje, Filosófica

2023-04-07T06:23:17+03:00 768 2

Когато сърцето ти се разбива 🇧🇬

Когато сърцето ти се разбива, как се усеща? То може да не се разбива за първи или втори, а за стотен пореден път...В един момент се стига дотам, че сълзите ти не са обилни и горещи, а студени...и се стичат бавно...Просто седиш, някъде изгубен в пространството, където нищо не съществува...и вече не м ...

MayaKoleva

Prosa

2023-04-05T19:47:57+03:00 614

Изгубеното сърце 🇧🇬

Всичко започнало някъде там...където един изследовател загубил сърцето си...Така нареченият изследовател бил не по-малко мечтател. Неговото изгубено сърце чакало да бъде открито.
-Не мога да живея без сърце, как така ще живея без сърце, та това е невъзможно! Усещам го да тупти, но сякаш го няма...
И ...

MayaKoleva

Prosa » Relatos

2023-04-02T08:44:47+03:00 1.2K 1

Тик-так, туп-туп... 🇧🇬

Сърцето ти бие учестено.
Усещаш сълзите в очите си.
Това си ти.
Това е твоята болка.
Това са твоите вътрешни гласове. ...

MayaKoleva

Prosa

2023-03-18T16:49:27+02:00 824 1 2

Нощна пеперуда 🇧🇬

Нощна пеперуда полетя във мрака
и кацна на самотното дръвче във края.
Зачака тя, както пътник чака влака,
сама, в затихналата, приказна омая.
Лек дъжд започна да се сипе нежно, ...

MayaKoleva

Poesía » Del paisaje, Filosófica, Otra

2023-03-01T19:01:55+02:00 757

Творецът 🇧🇬

Творецът сам е по душа,
сам открива нови светове.
За него важно е да има свобода,
да потъне в мрака, после – в цветове.
Творецът вижда със сърцето. ...

MayaKoleva

Poesía » Del paisaje, Filosófica, Otra

2023-02-28T08:51:38+02:00 785 3 6

Семето на живота 🇧🇬

Рано сутрин...Слънцето изгря бавно и освети пустите все още улички. Усещането във въздуха предвещаваше интересен ден. Всичко беше потънало в златни лъчи, тишина и красотата на утрото.
В една малка къщичка, по-необикновена, живееше млада дама, на име Лена...Какво правеше нейната къщичка толкова интер ...

MayaKoleva

Prosa » Relatos

2022-10-23T08:29:46+03:00 1.4K 5 10

Човешката уникалност 🇧🇬

Човекът сам по себе си е уникален,
защото носи в себе си искра,
която прави го различен и специален,
светейки със своя светлина.
Всеки със очи различни гледа, ...

MayaKoleva

Poesía » Filosófica, Otra

2022-10-19T13:09:03+03:00 1.1K 5 7

Есе 1 🇧🇬

Тъй като всеки дава себе си на всички, той не се дава никому
В днешно време, в по-голямата част от времето хората са в движение, в бързане. Много често отделяме времето си на останалите, угаждаме им...Много често пренебрегваме себе си и се поставяме на заден план. Макар всеки ден околните да виждат ...

MayaKoleva

Ensayos » Estudiantiles, Sociales, Filosóficos

2022-10-12T12:44:14+03:00 2.1K 1 5

Ти 🇧🇬

Очите ти - портал към Рая.
В сърцето ми - усещам с теб безкрая.
Усмивката ти - слънчеви лъчи.
В душата ми - ярко щастие блести.
Прегръдката ти - дом цял. ...

MayaKoleva

Poesía » De amor, Filosófica

2022-10-05T15:41:50+03:00 944 7

Докога в нощта ще чакаш сам? 🇧🇬

Пак стоиш във мрака, във нощта.
Сякаш нож пронизва ти сърцето.
Но посрещаш само хладна самота.
Болката по-дълбоко ли е от морето?
Чакаш, ли чакаш...сам, във студа. ...

MayaKoleva

Poesía » Del paisaje, Filosófica

2022-09-14T18:58:18+03:00 707 1 5

Полет в безкрайна синева

MayaKoleva

Fotografía » Naturaleza

2022-08-03T09:16:54+03:00 959 1 8

Безсъние 🇧🇬

Понякога просто искам да заспя,
но игли ситни забиват се във мен.
Опитвам, въртя се, ли въртя, пак
ме лъхва остър вятър, и студен.
Понякога горещи вълни ме заливат, ...

MayaKoleva

Poesía » Filosófica, Otra

2022-07-30T07:25:00+03:00 678 3 12

Самотният гробар 🇧🇬

На гробищата мрачни, с лед покрити,
мъртви тела, кости гният под земята.
Дебнат сенки, мрачни, страховити,
извива се зловещо, кървава луната.
Прилепи размахват яростно крила, ...

MayaKoleva

Poesía » Del paisaje, Filosófica, Otra

2022-07-29T12:59:59+03:00 974 4 4

Лятна вечер 🇧🇬

Щурците пеят свойта лятна песен,
облачета леки плуват в тъмнината.
И слънчоглед в съня си е унесен,
звездите пак се взират във душата.
Повей на вятъра хладен те лъхва, ...

MayaKoleva

Poesía » Del paisaje, Filosófica, Otra

2022-07-28T20:30:50+03:00 1K 3 5

Морският пътник 🇧🇬

Отново там, на безкрайния бряг,
морето поглъща душите напълно.
Скита се самотен пътник пак,
по изгрев, по залез, по тъмно.
Вълни изчезват и се появяват. ...

MayaKoleva

Poesía » Del paisaje, Filosófica

2022-07-17T07:46:45+03:00 683 2 3

Лунно острие 🇧🇬

Горчивата реалност ме помита.
Разочарование след разочарование
просто душата ми връхлита.
Щастието някак си изгубва смисъл,
щом несигурност, болка, шок ...

MayaKoleva

Poesía » Del paisaje, Filosófica, Otra

2022-07-02T11:52:23+03:00 725 2 3

Мечтана любов 🇧🇬

Залези, разходки по морския бряг...
Звездни вечери, разговори цяла
вечер на стълби, на някой праг...
Топли прегръдки, погледи с любов...
Смях, тайни споделени, думи ...

MayaKoleva

Poesía » De amor, Del paisaje, Filosófica, Otra

2022-06-12T19:50:55+03:00 758 2 2

Нощ 🇧🇬

На своята тераса пак си застанал,
никой не вижда сълзите ти в нощта.
Мисли шумни сред небесата отекват,
чувства се сливат със синя тишина.
Ей там първата звезда изгряла, ...

MayaKoleva

Poesía » Del paisaje, Filosófica, Otra

2022-06-02T09:54:09+03:00 705

Емоции (стихотворения) 🇧🇬

1
Залези неизживени,
рози от буря съкрушени.
Пеперуди в прахта умрели,
брегове далечни и студени. ...

MayaKoleva

Poesía

2022-05-26T19:20:59+03:00 693

Аз 🇧🇬

Аз съм човекът, който ще слуша
музика сам, вървейки по дългия път.
Аз съм човекът, който ще се радва,
ще подксача, докато вали дъждът.
Аз съм човекът, който ще плаче, ...

MayaKoleva

Poesía

2022-05-03T18:27:39+03:00 707 2 1

Отвъд хоризонта 🇧🇬

Залез...В небето се преливаха красиви гъсти облаци, обагрени от слънчеви лъчи. Небето сияеше от цветове. На една зелена обширна поляна, сякаш без край, цъфтяха най-различни цветя. Зададе се едно тичащо момиченце, беше на около 6 години. Радваше се на прекрасния залез, косите му се вееха и тичаше, ся ...

MayaKoleva

Prosa » Relatos

2022-04-25T10:14:25+03:00 744 2

Люлката, медальончето и пролетната надежда 🇧🇬

Беше слънчев пролетен ден. Вятърът леко подухваше и разнасяше аромата на разцъфналите цветчета. А птиците и листата пееха чудна песен.
Тя вървеше към една слънчева пейка, със слушалки в уши. Поседна на точно тази пейка, от която се виждаше голяма част от парка, срещу слънцето. Музиката се лееше, а л ...

MayaKoleva

Prosa » Relatos

2022-04-10T21:27:09+03:00 1.4K 3

Защо все още страдам ли? 🇧🇬

Истината така и не успях да докажа.
Това, което най-много дълбоко
и плахо в себе си крих, потисках,
сякаш просто не можех да кажа.
Твърде много доверие, надежди ...

MayaKoleva

Poesía » De amor, Otra

2022-03-20T12:04:03+02:00 746 1

Мазохист 🇧🇬

В собственото си сърце ножове един по един забивам.
Сълзи, носещи тъй много болка, лея, вместо да изтривам.
Разпада се пред мен света отново и отново, като стъкло.
И тез парчета остри сякаш забивам в мен едно по едно.
Аз ранявам се сама, безжалостно, със спомени, представи. ...

MayaKoleva

Poesía

2022-03-10T17:15:54+02:00 827 2

Какво е да си жена? 🇧🇬

Да си жена е през
трудности да преминаваш,
но пак с усмивка и сила, след
тъгата, напред да продължаваш!
Да си жена е да даваш ...

MayaKoleva

Poesía » Otra

2022-03-09T06:35:56+02:00 1.3K 1

Нека простим! 🇧🇬

Нека простим!
Нека от гняв, омраза се освободим!
Нека простим!
Нека на чисто, напред продължим!
Нека простим! ...

MayaKoleva

Poesía

2022-03-06T18:08:51+02:00 760 1 3

Родината 🇧🇬

Мила Родино, всеки българин
достоен в сърцето си те пази!
Мила Родино, недостоен е този,
който те подценява и мрази!
Мила Родино, рай си ти за тези, ...

MayaKoleva

Poesía

2022-03-03T22:35:26+02:00 672

Доброто 🇧🇬

Доброто е като малко
скъпоценно бисерче, зрънце.
Ала всъщност яркостта му дава
топлина на цяло сърце.
Доброто е магията, която всеки ...

MayaKoleva

Poesía » Filosófica, Otra

2022-02-27T16:09:57+02:00 912

Лампата 🇧🇬

Пуста пътека сред полето. Тя изглеждаше напълно черна, само луната осветяваше мокрите следи по нея от навалелия дъжд. Той продължаваше да се рони ситно, а капките проблясваха. Наоколо полетата тънеха в една тънко доловима носталгия. В небето се мяркаха няколко сиви, малки, плаващи облачета.
Имаше ед ...

MayaKoleva

Prosa » Relatos

2022-02-24T14:52:13+02:00 689 1 3

М 🇧🇬

Мрачни сенки дирят жертва, която да
превземат и заледят.
Мрачни сенки скитат нощем по тихия
опустял, мокър път.
Мъгла и вятър поглъщат целия свят, ...

MayaKoleva

Poesía » Del paisaje, Otra

2022-02-16T13:25:43+02:00 877

Двама влюбени 🇧🇬

Когато птиците политат
в небето, обагрено в цветове,
двама влюбени гледат се
и сърцата им пеят в ритъма
на бриза, който идва от на ...

MayaKoleva

Poesía » De amor, Del paisaje, Filosófica

2022-02-15T08:11:29+02:00 1.2K 2

Пещерата 🇧🇬

Пещерата...Някои се страхували от нея, а други съвсем смело тръгвали на път. Някои се отказвали при първата трудност, а други продължавали, въпреки всичко. Някои откривали все повече и повече, а други виждали само мрак...Но само една крачка напред можела да ги отведе до нови хоризонти.
Един ден, има ...

MayaKoleva

Prosa » Relatos

2022-02-13T22:11:39+02:00 1.4K

Дъжд 🇧🇬

Дъждът се
сипе проливно,
после спокойно,
трагично.
Спомени ...

MayaKoleva

Poesía » Del paisaje, Filosófica, Otra

2022-02-08T14:43:59+02:00 720 2

Поетът 🇧🇬

Пишеш, пишеш,
а само ти
истински се
разбираш.
Думите понякога ...

MayaKoleva

Poesía

2022-02-05T18:29:22+02:00 729 2 2