ParvaNova
305 el resultado
Липсата на ‘сякакви слова
Аз не гледам към вратата,
дори стоя към нея гърбом
и тихо моля се в душата -
да бъде както беше първом… ...
Аз не гледам към вратата,
дори стоя към нея гърбом
и тихо моля се в душата -
да бъде както беше първом… ...
485
6
Е Д И Н К Ъ М Д Р У Г
Преминали сме през годините
сами, със други под ръка.
И ахвали сме пред градините
на нечия любов и красота. ...
Преминали сме през годините
сами, със други под ръка.
И ахвали сме пред градините
на нечия любов и красота. ...
778
14
Взирам се във пурпура – залезен заход...
Бяло утро мре нахалост - поляга в своя гроб...
Хващам сянката му - на самия ръб
Едва те виждам - точица си спряла - в гръб.
Златото на залеза погълва лудия ми крясък ...
Бяло утро мре нахалост - поляга в своя гроб...
Хващам сянката му - на самия ръб
Едва те виждам - точица си спряла - в гръб.
Златото на залеза погълва лудия ми крясък ...
465
7
Един изпуснат вик,
от страст задавен.
Драсна ме в светлик
и огън лумна в мен запален.
Пожела ме най-греховно - ...
от страст задавен.
Драсна ме в светлик
и огън лумна в мен запален.
Пожела ме най-греховно - ...
649
11
Кой
Кой можа във мрака да ме разпознае
и тихо в себе да прошепне – “Тя е!”?
И кой ръка си силна ми предложи,
и дъхави цветя в краката ми положи?! ...
Кой можа във мрака да ме разпознае
и тихо в себе да прошепне – “Тя е!”?
И кой ръка си силна ми предложи,
и дъхави цветя в краката ми положи?! ...
618
10
Неизвървяни друми
Песента ми – онази неизпятата,
нея кой ще я допее!?
Нивата – онази незасятата
нея кой ще я засее!? ...
Песента ми – онази неизпятата,
нея кой ще я допее!?
Нивата – онази незасятата
нея кой ще я засее!? ...
455
8
Лястовица бяла
Превърнала се бях в кристал,
студен, недосегаем.
Изковала бях си щит,
железен и непробиваем. ...
Превърнала се бях в кристал,
студен, недосегаем.
Изковала бях си щит,
железен и непробиваем. ...
538
10
Палачът
Времето - Палач до кон изгубен
от Хълм един - до Друг пълзи.
Животът, яхнал го събуден,
а Времето-махало стръвно го руши. ...
Времето - Палач до кон изгубен
от Хълм един - до Друг пълзи.
Животът, яхнал го събуден,
а Времето-махало стръвно го руши. ...
556
18
Просто ме помилвай
(в памет на мама)
Оглушавам понякога, оглушавам -
от ръждивото скърцане на люлка…
Сред спомени се запилявам ...
(в памет на мама)
Оглушавам понякога, оглушавам -
от ръждивото скърцане на люлка…
Сред спомени се запилявам ...
599
1
15
Тя - Ръката на Съдбата
Поглъща стъпките калта,
а грохотно орат бразда...
На Пътя призрачен и стръмен –
Бродник - с камък на врата прежулен. ...
Поглъща стъпките калта,
а грохотно орат бразда...
На Пътя призрачен и стръмен –
Бродник - с камък на врата прежулен. ...
555
8
П Ъ Т Я Т
И тихо гасна - ден след ден
и пътят мой е даже уморен.
Живях… на пътя в плен,
пленница, аз впримчих го у мен. ...
И тихо гасна - ден след ден
и пътят мой е даже уморен.
Живях… на пътя в плен,
пленница, аз впримчих го у мен. ...
389
6
Последна отпуска
- Всичко правиш днеска без душа. Чувствам напоследък често да отсъства тя.
- А! Забравих ли да те уведомя? В отпуск пуснах я и отлетя.
- И как я караш ти сега - ей така живееш си и без душа?
- Някак си се чувствам по-добре, тя самата не поиска да ме разбере: ...
- Всичко правиш днеска без душа. Чувствам напоследък често да отсъства тя.
- А! Забравих ли да те уведомя? В отпуск пуснах я и отлетя.
- И как я караш ти сега - ей така живееш си и без душа?
- Някак си се чувствам по-добре, тя самата не поиска да ме разбере: ...
696
1
11
Войни
(семейни битки в рутината -1)
/в спазване на обещанието за малко отдих от "черния мрак" - към "сивия" :)/
– Ех, каква ми мацка беше –
‘се пред огледалото стоеше.. ...
(семейни битки в рутината -1)
/в спазване на обещанието за малко отдих от "черния мрак" - към "сивия" :)/
– Ех, каква ми мацка беше –
‘се пред огледалото стоеше.. ...
621
6
Не умирай
Аз трябва да спра – веднага, сега!
А горят ме жадни огньове – пищят за вода.
И отрова тъй много, чака изпиване – а няма кога!
И всичко това преди отиване – там под дъга?! ...
Аз трябва да спра – веднага, сега!
А горят ме жадни огньове – пищят за вода.
И отрова тъй много, чака изпиване – а няма кога!
И всичко това преди отиване – там под дъга?! ...
697
2
16
Стъмва се вече
Ден като другите – слънце, небе,
лаят на куче – утро дере...
Вятърът шушне – нехайно снове…
Забързани хора – незнайно къде... ...
Ден като другите – слънце, небе,
лаят на куче – утро дере...
Вятърът шушне – нехайно снове…
Забързани хора – незнайно къде... ...
811
20
Скитнице
/с Душата насаме/
Умори ли се, скитнице, броднице,
не напи ли се, в тъмните, евтини барове?!
Изхаби ли се, (на себе си своднице,) ...
/с Душата насаме/
Умори ли се, скитнице, броднице,
не напи ли се, в тъмните, евтини барове?!
Изхаби ли се, (на себе си своднице,) ...
598
11
В окото на бурята
Ветрен порив ме повдигна в танц -
помислих “вятърът полира с гланц”
Но завихри, и запокити ме високо,
и надзърнах на бурята в окото... ...
Ветрен порив ме повдигна в танц -
помислих “вятърът полира с гланц”
Но завихри, и запокити ме високо,
и надзърнах на бурята в окото... ...
405
1
7
Келнерът го навести
/... и ръцете, и краката са... криле/
.... О, да.... красива... и някак мистична -
такава... рядка вглъбеност – беше различна:
в рокля – черна, на рози - в екрю ...
/... и ръцете, и краката са... криле/
.... О, да.... красива... и някак мистична -
такава... рядка вглъбеност – беше различна:
в рокля – черна, на рози - в екрю ...
504
11
Ехо гороломно
Реши ли Мракът отново да се влюби
(загубил туй що се не губи) –
кладе огньове в огнище прекадено
макар да знае – пак ще е студено. ...
Реши ли Мракът отново да се влюби
(загубил туй що се не губи) –
кладе огньове в огнище прекадено
макар да знае – пак ще е студено. ...
584
7
Танцът на Сироко
Тополите отгоре гледат и шептят...
Настръхнали – безчет Души броят –
Сенки – паяци мъхнати, бели,
сред клоните им за последно спрели. ...
Тополите отгоре гледат и шептят...
Настръхнали – безчет Души броят –
Сенки – паяци мъхнати, бели,
сред клоните им за последно спрели. ...
509
7
Животът е прекрасен
Какъв събуден, ясен ден!
Ноще мисля – що съм под небето,
за какво ли съм роден?
А утрото нашепва “Затова си – ето: ...
Какъв събуден, ясен ден!
Ноще мисля – що съм под небето,
за какво ли съм роден?
А утрото нашепва “Затова си – ето: ...
550
11
Сляпа зеница
Причуква тояжка в улица сляпа – безкраен сокак.
И в ритъма стъпва втренчен гледец.
А нейде е светло – шепне Овчар със кривак.
И с горест разказва, как стана Агнец. ...
Причуква тояжка в улица сляпа – безкраен сокак.
И в ритъма стъпва втренчен гледец.
А нейде е светло – шепне Овчар със кривак.
И с горест разказва, как стана Агнец. ...
1106
1
16
Шепота на сърцето
Тихо шепна на сърцето си “Здравей”.
И то отвръща ми “Ехей, здравей –
откога не си се тука връщал?
Откога не си ме ти прегръщал?” ...
Тихо шепна на сърцето си “Здравей”.
И то отвръща ми “Ехей, здравей –
откога не си се тука връщал?
Откога не си ме ти прегръщал?” ...
473
13
Бесеница
Издигам бесилки отколе.
Не смея да беся мечти -
Депеша чакам Отгоре
и отлагам бесило със дни.. ...
Издигам бесилки отколе.
Не смея да беся мечти -
Депеша чакам Отгоре
и отлагам бесило със дни.. ...
536
8
Хайде! - На екс!
/Изпиване на Ада /
Отпих тъй малка глътчица от тебе -
потръпнах и смръщих се - бях бебе –
вкусът ти беше “вече е видяно” ...
/Изпиване на Ада /
Отпих тъй малка глътчица от тебе -
потръпнах и смръщих се - бях бебе –
вкусът ти беше “вече е видяно” ...
450
9
Разпиляна стомна
На дребни късове умира,
стомна разпиляна във всемира,
ръка немощна на старица,
дръжката крепи като свещица. ...
На дребни късове умира,
стомна разпиляна във всемира,
ръка немощна на старица,
дръжката крепи като свещица. ...
438
6
Ти
Дойде, приседна безпардонно -
в ръка с бутилка вино.
Замахна в зрелостта ми безсезонно
и присвои си обичта ми най-невинно. ...
Дойде, приседна безпардонно -
в ръка с бутилка вино.
Замахна в зрелостта ми безсезонно
и присвои си обичта ми най-невинно. ...
691
14
Душа в лодка
Зеленилото в Реката мами те, придърпва...
Гребените бели тикат лодка с нова мъртва.
Един лодкар стърчи застинал със греблото,
окрал лъжливия обол върху окото. ...
Зеленилото в Реката мами те, придърпва...
Гребените бели тикат лодка с нова мъртва.
Един лодкар стърчи застинал със греблото,
окрал лъжливия обол върху окото. ...
618
13
Фехтовка с многотЕ
Пак и пак те срещам -
Обръщам се? Или - те произвеждам?
И пак те мразя, и те любя -
не зная - все така ли ще Те губя?! ...
Пак и пак те срещам -
Обръщам се? Или - те произвеждам?
И пак те мразя, и те любя -
не зная - все така ли ще Те губя?! ...
519
9
Последна чаша?
Последна чаша и през рамо – трясс!
Последен допир и палеж – екстаз!
И първа глътка липса – и няма „нас”.
И първа мъка вие на кукувица в храст. ...
Последна чаша и през рамо – трясс!
Последен допир и палеж – екстаз!
И първа глътка липса – и няма „нас”.
И първа мъка вие на кукувица в храст. ...
554
6
Душата ми е циганка
/когато се отвърже/
Каква разкошна циганка ми е душата! –
Топла мургава, красива,
наметнала е облак над Земята, ...
/когато се отвърже/
Каква разкошна циганка ми е душата! –
Топла мургава, красива,
наметнала е облак над Земята, ...
776
16
Ей тъй - по аверски
- А ти коя си, що си?
- Мен наричат ме Смъртта
и ще те водя у Дома.
- Че аз съм си у нас - ...
- А ти коя си, що си?
- Мен наричат ме Смъртта
и ще те водя у Дома.
- Че аз съм си у нас - ...
545
9
Ветрове
Когато те връхлитат бури -
запиляват те - незнайно где.
И свирят поривите щури
Реквием за умореното сърце. ...
Когато те връхлитат бури -
запиляват те - незнайно где.
И свирят поривите щури
Реквием за умореното сърце. ...
637
9
Навечерието на моята зима
Прашни булеварди - притичват листа,
жълтеникава шума в танц с есента.
Без намек и дума у мен заваля -
снежинката първа, ми махна с ръка. ...
Прашни булеварди - притичват листа,
жълтеникава шума в танц с есента.
Без намек и дума у мен заваля -
снежинката първа, ми махна с ръка. ...
595
13
Жетварят
/Глава 3/
...Фаровете осветиха табелата с името на селото. Като в някакъв чуден синхрон едновременно с осъзнаването на светлината в сърцето му забълбука любовно вълнение, което се разля чак в корема му и го сви на топка. Хареса му. За него това беше ново изживяване. Трябваше да го усвои – щ ...
/Глава 3/
...Фаровете осветиха табелата с името на селото. Като в някакъв чуден синхрон едновременно с осъзнаването на светлината в сърцето му забълбука любовно вълнение, което се разля чак в корема му и го сви на топка. Хареса му. За него това беше ново изживяване. Трябваше да го усвои – щ ...
620
1
8
Стон на струна чува се - протяжно... меко...
акордът претворява се във вечно ехо
и тъжно.. тъжничко припява, някак леко -
в черен блус изпяваш болката, Човеко!
Песента на роба идва отдалеко, ...
акордът претворява се във вечно ехо
и тъжно.. тъжничко припява, някак леко -
в черен блус изпяваш болката, Човеко!
Песента на роба идва отдалеко, ...
407
7
Сърцето музей
Плисвам Светлото в музея – не видял приходящи.
Посред зала една витрина – екземпляри изящни.
Куратор единствен съм и посетител, и ценител.
Съкровищник таен съм, меценат и дарител. ...
Плисвам Светлото в музея – не видял приходящи.
Посред зала една витрина – екземпляри изящни.
Куратор единствен съм и посетител, и ценител.
Съкровищник таен съм, меценат и дарител. ...
628
8
Жетварят
/Глава 2/
- Докога ще ме обичаш? Докато се умориш? – шепнеше глезено момичето с нацупените си устни.
- Докато умра. Даже и после – влюбено с дрезгав глас и отвърна младият мъж, докато едната му ръка нежно милваше гръдта и.
Ако можеха да видят мястото си отстрани - биха спрели да дишат. ...
/Глава 2/
- Докога ще ме обичаш? Докато се умориш? – шепнеше глезено момичето с нацупените си устни.
- Докато умра. Даже и после – влюбено с дрезгав глас и отвърна младият мъж, докато едната му ръка нежно милваше гръдта и.
Ако можеха да видят мястото си отстрани - биха спрели да дишат. ...
806
1
8
Жетварят
/глава 1/
Смяташе себе си за съвсем обикновен човек – по професия жетвар. Не е точно професия, но пък – работа си беше. Хубави и пълни бяха дните му и въобще харесваше живота си като цяло. Но! Но, нещо все не достигаше, за да се почувства изцяло удовлетворен, завършен. Понякога /особено нощ ...
/глава 1/
Смяташе себе си за съвсем обикновен човек – по професия жетвар. Не е точно професия, но пък – работа си беше. Хубави и пълни бяха дните му и въобще харесваше живота си като цяло. Но! Но, нещо все не достигаше, за да се почувства изцяло удовлетворен, завършен. Понякога /особено нощ ...
900
4
В тъмното
Тъжен ден. Камбанен стон.
Глуха песен от пуст амвон.
В Небето на Купола – Будхи-Манас.
Вечна Завеса – иконостас. ...
Тъжен ден. Камбанен стон.
Глуха песен от пуст амвон.
В Небето на Купола – Будхи-Манас.
Вечна Завеса – иконостас. ...
410
7
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
