ParvaNova
305 el resultado
***
– Каква е тая Ева, отде изскочи пък тя сега?
– Моля те, Антоне, не започвай отново – нали ти казах, съученичка и приятелка от моя край – бях ù обещала да отскоча до града и да се видим, когато отида за Александър, но знаеш, че не го направих!
– И чак сега - ей тъй, ти се обажда по нощùте. Не ме ...
– Каква е тая Ева, отде изскочи пък тя сега?
– Моля те, Антоне, не започвай отново – нали ти казах, съученичка и приятелка от моя край – бях ù обещала да отскоча до града и да се видим, когато отида за Александър, но знаеш, че не го направих!
– И чак сега - ей тъй, ти се обажда по нощùте. Не ме ...
1104
8
16
В ириса те нося
Люлея те на клепките си, на ръба…
трепкам, трепкам – да не се отрониш,
да не те удавя във сълза, да те задържа,
ако завее, загърми – да се подслòниш! ...
Люлея те на клепките си, на ръба…
трепкам, трепкам – да не се отрониш,
да не те удавя във сълза, да те задържа,
ако завее, загърми – да се подслòниш! ...
723
7
22
Разплетох старата жилетка
Разплитам старата жилетка,
(толкова е стара тази плетка)
но всяка бримчица въздиша:
„недей… недей... във мене мама диша! ...
Разплитам старата жилетка,
(толкова е стара тази плетка)
но всяка бримчица въздиша:
„недей… недей... във мене мама диша! ...
1970
20
35
Писмо до Сърцето
Туптиш ли? Още ли туптиш?
Аз трябва да зная. Сега!
В студена гръд, кажи, че не пищиш,
а мислех, че без Тебе ще умра – ...
Туптиш ли? Още ли туптиш?
Аз трябва да зная. Сега!
В студена гръд, кажи, че не пищиш,
а мислех, че без Тебе ще умра – ...
638
10
29
– Родила съм звяр, Боже, чудовище съм родила… Все знаех, че те бие, миличка, но чак това… Може да лъжете другите, но зная – никой не те е нападал, той те е пребил, кучето му с куче! Виновна съм, че съм му майка, да съм знаела да не го раждам!
– Стига, не си виновна – майките не избират кого да родят ...
– Стига, не си виновна – майките не избират кого да родят ...
1773
8
20
Сила, сила…сила
Нахалост е била онази сила,
която вдъхнал си у мен…
Нахалост, Боже, майко мила...
животът ми е тъй студен... ...
Нахалост е била онази сила,
която вдъхнал си у мен…
Нахалост, Боже, майко мила...
животът ми е тъй студен... ...
833
11
27
Тя се страхува само от градушките
Всяко събуждане бе тежко, по-тежко и от „заспиването” за нея – в челото си, някак вътре в него, усещаше сякаш някой цепи дърва, бавно и методично, с точно премерен удар и тя е и едната, и другата половина на цепеницата и всяка от тях напира да се повдигне и да се съ ...
Всяко събуждане бе тежко, по-тежко и от „заспиването” за нея – в челото си, някак вътре в него, усещаше сякаш някой цепи дърва, бавно и методично, с точно премерен удар и тя е и едната, и другата половина на цепеницата и всяка от тях напира да се повдигне и да се съ ...
1786
10
20
Надеждата последна умира
Да отворя прозореца, но страхувам се –
да не би отмалелите пръсти да премажа
на всичките Нощи нелюбени, а молят се –
за „последна вечеря” висят над паважа – ...
Да отворя прозореца, но страхувам се –
да не би отмалелите пръсти да премажа
на всичките Нощи нелюбени, а молят се –
за „последна вечеря” висят над паважа – ...
632
4
18
Ти, Страх мой от Тишината
(без Сърце и Душа)
Не ме пали –
без туй танцувам по ръба на барута…
Чуй, чуй как пука и трещи – ...
(без Сърце и Душа)
Не ме пали –
без туй танцувам по ръба на барута…
Чуй, чуй как пука и трещи – ...
552
7
14
Сълзата ми…
Остана в спомените мои –
Фламинго, розово и грациозно
и сърцето ми те помни,
Мамо! ...
Остана в спомените мои –
Фламинго, розово и грациозно
и сърцето ми те помни,
Мамо! ...
583
9
19
Имаш ли толкова сила
Вечерта пристъпи в синьото на Ориента –
окраде Небето, стрила е в ръцете си мента –
да притъпи мириса на Тъга по килима,
но от смъртта на звездите по чехлите има. ...
Вечерта пристъпи в синьото на Ориента –
окраде Небето, стрила е в ръцете си мента –
да притъпи мириса на Тъга по килима,
но от смъртта на звездите по чехлите има. ...
672
11
23
Душата и Сърцето
В най-тъжните си дни –
„пускам” си небето,
„ефир” му ставам – и вали..
ала днес Сърцето, ...
В най-тъжните си дни –
„пускам” си небето,
„ефир” му ставам – и вали..
ала днес Сърцето, ...
2275
8
22
Тя се страхува само от градушките - 6
Антон я връхлетя изневиделица. Ключовете издрънчаха проглушително в краката ѝ. Бе я изпреварил, с два дни само я бе изпреварил…
***
Ту се събуждаше, ту се унасяше отново – тъй сладък беше този унес – сякаш нещо хем я люлееше, хем дърпаше надолу в някаква черна и ...
Антон я връхлетя изневиделица. Ключовете издрънчаха проглушително в краката ѝ. Бе я изпреварил, с два дни само я бе изпреварил…
***
Ту се събуждаше, ту се унасяше отново – тъй сладък беше този унес – сякаш нещо хем я люлееше, хем дърпаше надолу в някаква черна и ...
1049
8
18
Аз, клетката, и Тя, Птицата
Тъй си изтъняла, Душице,
моя тъжна флигорна,
нелетяла в синевата птица -
как си, мила моя морна? ...
Тъй си изтъняла, Душице,
моя тъжна флигорна,
нелетяла в синевата птица -
как си, мила моя морна? ...
1003
7
24
/на Яна Първанова – моята племенница/
Не влизай в моите стъпки –
не са за раменете ти крехки.
Не обувай лачените ми обувки –
по-добре – да бяха еднодневки. ...
Не влизай в моите стъпки –
не са за раменете ти крехки.
Не обувай лачените ми обувки –
по-добре – да бяха еднодневки. ...
502
7
18
Пази Сърцето то е Тайна градина
Отвори Сърцето ми порти
и в набег се втурнаха
свирепи и алчни кохорти.
Всякой ъгъл обърнаха – ...
Отвори Сърцето ми порти
и в набег се втурнаха
свирепи и алчни кохорти.
Всякой ъгъл обърнаха – ...
724
6
17
Ние и Нощта
Дойде за мен – и ме позна,
а аз заключила отдавна бях…
дойде, когато ме от друг боля,
и поемах на Лета към брега ...
Дойде за мен – и ме позна,
а аз заключила отдавна бях…
дойде, когато ме от друг боля,
и поемах на Лета към брега ...
748
8
23
Една тъга
Една тъга се носи покрай мен,
а аз не мога да тъжа със нея.
Една Любов премина в плен
и не пожела със нея да слея. ...
Една тъга се носи покрай мен,
а аз не мога да тъжа със нея.
Една Любов премина в плен
и не пожела със нея да слея. ...
767
7
21
Нещо е спряно
Когато замръкна в последния „хан” –
кална и мокра, на ръце със Душата –
совалка, напуснала глухия стан –
ще запее по маси, пияна Тъгата. ...
Когато замръкна в последния „хан” –
кална и мокра, на ръце със Душата –
совалка, напуснала глухия стан –
ще запее по маси, пияна Тъгата. ...
1003
4
19
В дланите ми легнало е Лято
и издишва мирис на лаванда.
В миглите - тъкачки птиче ято
премятат черга през веранда,
сбрала дирята ми в пищна сплитка: ...
и издишва мирис на лаванда.
В миглите - тъкачки птиче ято
премятат черга през веранда,
сбрала дирята ми в пищна сплитка: ...
573
5
26
Ако влезеш в Душата ми сега
Когато горко заридае
таз тъжба що ми е в душата,
и лудост като атове се разиграе –
Демоните слизат за разплата… ...
Когато горко заридае
таз тъжба що ми е в душата,
и лудост като атове се разиграе –
Демоните слизат за разплата… ...
891
5
20
Ех, Път мой
Изплака ми една Пътека –
присламчи се тихо, полека…
на врата ми се обеси
и изви протяжни песни: ...
Изплака ми една Пътека –
присламчи се тихо, полека…
на врата ми се обеси
и изви протяжни песни: ...
600
6
22
Самотата е мъртва, да живее Самотата!
Владко бе детенце мъничко и сладко, откакто птиче имаше си в клетка,
все отказваше игрите с Първолетка. Тя пък, милата бъбривка,
тъжно гледаше към Владковата придобивка, щеше и на нея да ѝ подарят,
ала в дома си мама, тате – животинче хич не щат. Та от дома на В ...
Владко бе детенце мъничко и сладко, откакто птиче имаше си в клетка,
все отказваше игрите с Първолетка. Тя пък, милата бъбривка,
тъжно гледаше към Владковата придобивка, щеше и на нея да ѝ подарят,
ала в дома си мама, тате – животинче хич не щат. Та от дома на В ...
1015
5
12
Виснало ми е небето,
премазало чело о прозореца –
чак паяка в кьошето,
видя го, изохка, и строполи се.
А сърцето ми клето – ...
премазало чело о прозореца –
чак паяка в кьошето,
видя го, изохка, и строполи се.
А сърцето ми клето – ...
632
4
16
Люлка в лозето
Люлее ме ръждива люлка –
тя скръцне, аз – след нея,
а по лозите стъпва „суховея”
сещам го, макар – и с „бурка”. ...
Люлее ме ръждива люлка –
тя скръцне, аз – след нея,
а по лозите стъпва „суховея”
сещам го, макар – и с „бурка”. ...
1136
9
30
Питаш ме за своята Родина –
детенце, знаеш ли какво е „бедуиня”?
Ще ти разкажа таз история,
започнала от Фанагория.
Научи и когато разбереш – ...
детенце, знаеш ли какво е „бедуиня”?
Ще ти разкажа таз история,
започнала от Фанагория.
Научи и когато разбереш – ...
871
5
16
Аз искам Думите ми да ги пазите –
тези, писаните в рима, но и без;
не цветя на гроб да ми поставяте,
а по думичка палете, `место свещ –
така аз вярвам, че Душата ми, ...
тези, писаните в рима, но и без;
не цветя на гроб да ми поставяте,
а по думичка палете, `место свещ –
така аз вярвам, че Душата ми, ...
629
7
32
В гръдта ми
По заник, пътувам през Балкана –
(ръмжи колата в змиевиден път)
Есен в пазвата му пищно разлюляна,
(а гумите под мен свистят, свистят..) ...
По заник, пътувам през Балкана –
(ръмжи колата в змиевиден път)
Есен в пазвата му пищно разлюляна,
(а гумите под мен свистят, свистят..) ...
535
4
15
След Царицата
Когато Любовта,ти приседне на прага –
Царицата, в тебе когато легло си постеле…
Тогава си силен, щастлив – до премала!
Палат ѝ строиш, стъпил на стръмно скеле… ...
Когато Любовта,ти приседне на прага –
Царицата, в тебе когато легло си постеле…
Тогава си силен, щастлив – до премала!
Палат ѝ строиш, стъпил на стръмно скеле… ...
594
3
13
Костица от Мечти без стъпки
Понякога си разбивам вратите -
Вещица ставам и вещерувам.
Тогава си влизам крадливо в очите
и призрачно в Себе потъвам ...
Понякога си разбивам вратите -
Вещица ставам и вещерувам.
Тогава си влизам крадливо в очите
и призрачно в Себе потъвам ...
487
3
13
Може би е време
Може би е време,
да избягам, да се скрия
без за някой да ми „дреме”,
може би - да се напия - ...
Може би е време,
да избягам, да се скрия
без за някой да ми „дреме”,
може би - да се напия - ...
498
3
17
Еех... ехх – баш за Кочо ли намери
да ме питаш, мило чедо, дъще,
прашай ме - зърно как са млели -
хлебът, „дал” мъже могъщи,
дето хайдутлука са поели - ...
да ме питаш, мило чедо, дъще,
прашай ме - зърно как са млели -
хлебът, „дал” мъже могъщи,
дето хайдутлука са поели - ...
1322
7
16
Животите ни непонятни
Сгромолясват се пътеките
и шепнат в свойта смърт
„Да, не бяхме от най-леките
Плът сме от Големия ти Път” ...
Сгромолясват се пътеките
и шепнат в свойта смърт
„Да, не бяхме от най-леките
Плът сме от Големия ти Път” ...
479
1
12
В едно Небе ще заживея
Напук на цялата сезонност –
Лятото оказа се през Есента.
Макар оловната дъждовност –
сушина не търся – аз валя! ...
Напук на цялата сезонност –
Лятото оказа се през Есента.
Макар оловната дъждовност –
сушина не търся – аз валя! ...
545
3
8
А може би са само шарж
глаголът и Пътят „живея”,
а Бог е просто „ларж”,
преди да пусне „суховея”.
И сигурно ни гледа сеира - ...
глаголът и Пътят „живея”,
а Бог е просто „ларж”,
преди да пусне „суховея”.
И сигурно ни гледа сеира - ...
507
2
7
Тревожност
Сянка съм, пробола нощта -
само за миг! И всмукана сетне.
Тръгвам си, с Утро в ръка,
миг, преди Нощта да пометне. ...
Сянка съм, пробола нощта -
само за миг! И всмукана сетне.
Тръгвам си, с Утро в ръка,
миг, преди Нощта да пометне. ...
536
4
24
Само искрица
Тъмно. По-тъмно от сявга.
Аз съм, и не съм. Не! Съм!
Тук. Както била съм нявга –
летяла в Големия Сън. ...
Тъмно. По-тъмно от сявга.
Аз съм, и не съм. Не! Съм!
Тук. Както била съм нявга –
летяла в Големия Сън. ...
525
3
12
Ти знаеше, че думи в стихове редя
и неведнъж там плаках аз за мама –
ни в ред, ни в думичка се разпозна –
Прости ми! – всеки плаче за което няма.
А теб, те имам тука, на Земята, мамо, ...
и неведнъж там плаках аз за мама –
ни в ред, ни в думичка се разпозна –
Прости ми! – всеки плаче за което няма.
А теб, те имам тука, на Земята, мамо, ...
966
8
19
Избрах да Те покажа
(когато обикнеш Душата си)
Аз до днес не те познавах,
а все до тебе съм стояла.
Вярно – все те подминавах, ...
(когато обикнеш Душата си)
Аз до днес не те познавах,
а все до тебе съм стояла.
Вярно – все те подминавах, ...
566
1
7
На едно момиче /с много топлина/
Плачеш ли? Недей, недей…
знам какво ти е в сърцето
и как те къса споменът сега
дъхът на любовта дордето ...
Плачеш ли? Недей, недей…
знам какво ти е в сърцето
и как те къса споменът сега
дъхът на любовта дордето ...
549
5
13
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
