ParvaNova (Ренета Първанова) - Obras

Тя се страхува само от градушките - 9та част 🇧🇬

***
– Каква е тая Ева, отде изскочи пък тя сега?
– Моля те, Антоне, не започвай отново – нали ти казах, съученичка и приятелка от моя край – бях ù обещала да отскоча до града и да се видим, когато отида за Александър, но знаеш, че не го направих!
– И чак сега - ей тъй, ти се обажда по нощùте. Не ме ...

ParvaNova

Prosa

2017-11-29T23:47:38+02:00 1.5K 8 16

В ириса те нося 🇧🇬

В ириса те нося
Люлея те на клепките си, на ръба…
трепкам, трепкам – да не се отрониш,
да не те удавя във сълза, да те задържа,
ако завее, загърми – да се подслòниш! ...

ParvaNova

Poesía » Otra

2017-11-28T09:10:45+02:00 892 7 22

Разплетох старата жилетка 🇧🇬

Разплетох старата жилетка
Разплитам старата жилетка,
(толкова е стара тази плетка)
но всяка бримчица въздиша:
„недей… недей... във мене мама диша! ...

ParvaNova

Poesía » Otra

2017-11-26T07:47:25+02:00 2.4K 20 35

Писмо до Сърцето 🇧🇬

Писмо до Сърцето
Туптиш ли? Още ли туптиш?
Аз трябва да зная. Сега!
В студена гръд, кажи, че не пищиш,
а мислех, че без Тебе ще умра – ...

ParvaNova

Poesía » Otra

2017-11-24T15:24:06+02:00 829 10 29

Тя се страхува само от градушките - 8 част 🇧🇬

– Родила съм звяр, Боже, чудовище съм родила… Все знаех, че те бие, миличка, но чак това… Може да лъжете другите, но зная – никой не те е нападал, той те е пребил, кучето му с куче! Виновна съм, че съм му майка, да съм знаела да не го раждам!
– Стига, не си виновна – майките не избират кого да родят ...

ParvaNova

Prosa

2017-11-23T17:47:14+02:00 2.2K 8 20

Сила, сила... сила 🇧🇬

Сила, сила…сила
Нахалост е била онази сила,
която вдъхнал си у мен…
Нахалост, Боже, майко мила...
животът ми е тъй студен... ...

ParvaNova

Poesía » Otra

2017-11-22T11:10:56+02:00 1K 11 27

Тя се страхува само от градушките - 7 част 🇧🇬

Тя се страхува само от градушките
Всяко събуждане бе тежко, по-тежко и от „заспиването” за нея – в челото си, някак вътре в него, усещаше сякаш някой цепи дърва, бавно и методично, с точно премерен удар и тя е и едната, и другата половина на цепеницата и всяка от тях напира да се повдигне и да се съ ...

ParvaNova

Prosa

2017-11-21T15:40:24+02:00 2.3K 10 20

Надеждата последна умира 🇧🇬

Надеждата последна умира
Да отворя прозореца, но страхувам се –
да не би отмалелите пръсти да премажа
на всичките Нощи нелюбени, а молят се –
за „последна вечеря” висят над паважа – ...

ParvaNova

Poesía » Otra

2017-11-19T17:41:05+02:00 803 4 18

Ти, Страх мой от Тишина 🇧🇬

Ти, Страх мой от Тишината
(без Сърце и Душа)
Не ме пали –
без туй танцувам по ръба на барута…
Чуй, чуй как пука и трещи – ...

ParvaNova

Poesía » Otra

2017-11-18T10:12:04+02:00 697 7 14

Сълзата ми... 🇧🇬

Сълзата ми…
Остана в спомените мои –
Фламинго, розово и грациозно
и сърцето ми те помни,
Мамо! ...

ParvaNova

Poesía » Otra

2017-11-17T13:28:53+02:00 777 9 19

Имаш ли толкова сила 🇧🇬

Имаш ли толкова сила
Вечерта пристъпи в синьото на Ориента –
окраде Небето, стрила е в ръцете си мента –
да притъпи мириса на Тъга по килима,
но от смъртта на звездите по чехлите има. ...

ParvaNova

Poesía » Otra

2017-11-16T13:15:13+02:00 862 11 23

Душата и Сърцето 🇧🇬

Душата и Сърцето
В най-тъжните си дни –
„пускам” си небето,
„ефир” му ставам – и вали..
ала днес Сърцето, ...

ParvaNova

Poesía » Otra

2017-11-15T09:36:33+02:00 2.5K 8 22

Тя се страхува само от градушките - 6 🇧🇬

Тя се страхува само от градушките - 6
Антон я връхлетя изневиделица. Ключовете издрънчаха проглушително в краката ѝ. Бе я изпреварил, с два дни само я бе изпреварил…
***
Ту се събуждаше, ту се унасяше отново – тъй сладък беше този унес – сякаш нещо хем я люлееше, хем дърпаше надолу в някаква черна и ...

ParvaNova

Prosa

2017-11-15T07:41:23+02:00 1.5K 8 18

Аз, клетката, и Тя, Птицата 🇧🇬

Аз, клетката, и Тя, Птицата
Тъй си изтъняла, Душице,
моя тъжна флигорна,
нелетяла в синевата птица -
как си, мила моя морна? ...

ParvaNova

Poesía » Otra

2017-11-12T13:04:37+02:00 1.2K 7 24

Завет 🇧🇬

/на Яна Първанова – моята племенница/
Не влизай в моите стъпки –
не са за раменете ти крехки.
Не обувай лачените ми обувки –
по-добре – да бяха еднодневки. ...

ParvaNova

Poesía » Otra

2017-11-11T13:52:38+02:00 659 7 18

Пази Сърцето, то е Тайна Градина 🇧🇬

Пази Сърцето то е Тайна градина
Отвори Сърцето ми порти
и в набег се втурнаха
свирепи и алчни кохорти.
Всякой ъгъл обърнаха – ...

ParvaNova

Poesía

2017-11-10T08:42:42+02:00 869 6 17

Ние и Нощта 🇧🇬

Ние и Нощта
Дойде за мен – и ме позна,
а аз заключила отдавна бях…
дойде, когато ме от друг боля,
и поемах на Лета към брега ...

ParvaNova

Poesía » De amor

2017-11-09T11:03:18+02:00 965 8 23

Една тъга 🇧🇬

Една тъга
Една тъга се носи покрай мен,
а аз не мога да тъжа със нея.
Една Любов премина в плен
и не пожела със нея да слея. ...

ParvaNova

Poesía

2017-11-08T09:17:57+02:00 963 7 21

Нещо е спряно 🇧🇬

Нещо е спряно
Когато замръкна в последния „хан” –
кална и мокра, на ръце със Душата –
совалка, напуснала глухия стан –
ще запее по маси, пияна Тъгата. ...

ParvaNova

Poesía » Otra

2017-11-07T17:25:43+02:00 1.2K 4 19

Втъкани стъпки 🇧🇬

В дланите ми легнало е Лято
и издишва мирис на лаванда.
В миглите - тъкачки птиче ято
премятат черга през веранда,
сбрала дирята ми в пищна сплитка: ...

ParvaNova

Poesía » Otra

2017-11-05T16:50:40+02:00 753 5 26

Ако влезеш в Душата ми сега 🇧🇬

Ако влезеш в Душата ми сега
Когато горко заридае
таз тъжба що ми е в душата,
и лудост като атове се разиграе –
Демоните слизат за разплата… ...

ParvaNova

Poesía » Otra

2017-11-04T16:08:58+02:00 1.1K 5 20

Еех, Път мой 🇧🇬

Ех, Път мой
Изплака ми една Пътека –
присламчи се тихо, полека…
на врата ми се обеси
и изви протяжни песни: ...

ParvaNova

Poesía » Otra

2017-11-03T09:41:39+02:00 761 6 22

Самотата e мъртва, да живее Самотата! 🇧🇬

Самотата е мъртва, да живее Самотата!
Владко бе детенце мъничко и сладко, откакто птиче имаше си в клетка,
все отказваше игрите с Първолетка. Тя пък, милата бъбривка,
тъжно гледаше към Владковата придобивка, щеше и на нея да ѝ подарят,
ала в дома си мама, тате – животинче хич не щат. Та от дома на В ...

ParvaNova

Prosa » Otros

2017-11-02T22:06:38+02:00 1.2K 5 12

Топла длан 🇧🇬

Виснало ми е небето,
премазало чело о прозореца –
чак паяка в кьошето,
видя го, изохка, и строполи се.
А сърцето ми клето – ...

ParvaNova

Poesía » De amor

2017-11-01T21:02:32+02:00 796 4 16

Люлка в лозето 🇧🇬

Люлка в лозето
Люлее ме ръждива люлка –
тя скръцне, аз – след нея,
а по лозите стъпва „суховея”
сещам го, макар – и с „бурка”. ...

ParvaNova

Poesía » Otra

2017-10-27T23:51:24+03:00 1.3K 9 30

И днес го помня /приказка в рима/ 🇧🇬

Питаш ме за своята Родина –
детенце, знаеш ли какво е „бедуиня”?
Ще ти разкажа таз история,
започнала от Фанагория.
Научи и когато разбереш – ...

ParvaNova

Poesía » Otra

2017-10-24T22:42:02+03:00 1.1K 5 16

Словата ти, Поете... 🇧🇬

Аз искам Думите ми да ги пазите –
тези, писаните в рима, но и без;
не цветя на гроб да ми поставяте,
а по думичка палете, `место свещ –
така аз вярвам, че Душата ми, ...

ParvaNova

Poesía » Otra

2017-10-22T20:52:33+03:00 795 7 32

В гръдта ми 🇧🇬

В гръдта ми
По заник, пътувам през Балкана –
(ръмжи колата в змиевиден път)
Есен в пазвата му пищно разлюляна,
(а гумите под мен свистят, свистят..) ...

ParvaNova

Poesía » Otra

2017-10-21T23:04:23+03:00 706 4 15

След Царицата 🇧🇬

След Царицата
Когато Любовта,ти приседне на прага –
Царицата, в тебе когато легло си постеле…
Тогава си силен, щастлив – до премала!
Палат ѝ строиш, стъпил на стръмно скеле… ...

ParvaNova

Poesía » Otra

2017-10-20T11:03:03+03:00 777 3 13

Костица от Мечти без стъпки 🇧🇬

Костица от Мечти без стъпки
Понякога си разбивам вратите -
Вещица ставам и вещерувам.
Тогава си влизам крадливо в очите
и призрачно в Себе потъвам ...

ParvaNova

Poesía » Otra

2017-10-19T11:29:05+03:00 658 3 13

Може би е време 🇧🇬

Може би е време
Може би е време,
да избягам, да се скрия
без за някой да ми „дреме”,
може би - да се напия - ...

ParvaNova

Poesía » Otra

2017-10-19T00:26:45+03:00 677 3 17

Питай! Питай за Върха и… не забравяй 🇧🇬

Еех... ехх – баш за Кочо ли намери
да ме питаш, мило чедо, дъще,
прашай ме - зърно как са млели -
хлебът, „дал” мъже могъщи,
дето хайдутлука са поели - ...

ParvaNova

Poesía » Otra

2017-10-17T10:08:27+03:00 1.6K 7 16

Животите ни непонятни 🇧🇬

Животите ни непонятни
Сгромолясват се пътеките
и шепнат в свойта смърт
„Да, не бяхме от най-леките
Плът сме от Големия ти Път” ...

ParvaNova

Poesía » Otra

2017-10-15T20:40:22+03:00 639 1 12

В едно Небе ще заживея 🇧🇬

В едно Небе ще заживея
Напук на цялата сезонност –
Лятото оказа се през Есента.
Макар оловната дъждовност –
сушина не търся – аз валя! ...

ParvaNova

Poesía » De amor

2017-10-15T12:59:20+03:00 703 3 8

Познание 🇧🇬

А може би са само шарж
глаголът и Пътят „живея”,
а Бог е просто „ларж”,
преди да пусне „суховея”.
И сигурно ни гледа сеира - ...

ParvaNova

Poesía » Otra

2017-10-13T12:51:29+03:00 707 2 7

Тревожност 🇧🇬

Тревожност
Сянка съм, пробола нощта -
само за миг! И всмукана сетне.
Тръгвам си, с Утро в ръка,
миг, преди Нощта да пометне. ...

ParvaNova

Poesía » Otra

2017-10-13T00:31:55+03:00 709 4 24

Само искрица 🇧🇬

Само искрица
Тъмно. По-тъмно от сявга.
Аз съм, и не съм. Не! Съм!
Тук. Както била съм нявга –
летяла в Големия Сън. ...

ParvaNova

Poesía » Otra

2017-10-10T19:56:04+03:00 698 3 12

На майка – моята мащеха 🇧🇬

Ти знаеше, че думи в стихове редя
и неведнъж там плаках аз за мама –
ни в ред, ни в думичка се разпозна –
Прости ми! – всеки плаче за което няма.
А теб, те имам тука, на Земята, мамо, ...

ParvaNova

Poesía » Otra

2017-10-07T15:04:45+03:00 1.2K 8 19

Избрах да Те покажа (когато обикнеш Душата си) 🇧🇬

Избрах да Те покажа
(когато обикнеш Душата си)
Аз до днес не те познавах,
а все до тебе съм стояла.
Вярно – все те подминавах, ...

ParvaNova

Poesía » Otra

2017-10-06T11:05:03+03:00 719 1 7

На едно момиче /с много топлина/ 🇧🇬

На едно момиче /с много топлина/
Плачеш ли? Недей, недей…
знам какво ти е в сърцето
и как те къса споменът сега
дъхът на любовта дордето ...

ParvaNova

Poesía » Otra

2017-10-04T20:27:30+03:00 719 5 13