ParvaNova
305 el resultado
Тихо…е
Тихо е………толкова тихо,
че Тихото стъпва на пръсти..
Тихо е…….. толкова тихо,
че Бога не смее, да се прекръсти…. ...
  854  11 
(посветено)
Искам да дойдеш по тъмно -
безмълвно до мен да приседнеш,
и лицето ми (толкова скръбно)
в ръцете си нежно да вземеш. ...
  600 
(посветено)
Уча се да дишам, моя Любов,
уча се. И да не те обичам... мъча се.
Опитвам да се смея под покров
и да изпивам Вика си… уча се. ...
  668  10 
Млъкни, камбано
Защо тъй кобно плачеш, камбано?
Защо тез сълзи в очите, звънарю?
И в туй пепелище, толкова рано -
защо с лопата дошъл си, гробарю? ...
  726  10 
На стремене!
Ескадрон на смъртта преминава
и ровят копита прахта...
Коне - устремени към Ада
и диво издишват страстта. ...
  932  11 
Съм....
на Призрак съм Замък -
значи съм камък.
В мен чаткат кобно копита...
..В миг с катафалка прелитам ...
  726  13 
не е стих, приятели - просто съм тъжна......много
Сърцето – на Скалата си е роб
Реве, разбива се Прибоят и иде пак,
a за Скалата вкопчено виси Сърце.
Реве и сякаш хала - диша бесов мрак, ...
  688  21 
Ти нявга бил ли си на панаир?
/пази детето в себе си/
Ти нявга бил ли си на панаира?
(когато въздухът е „скара бира”)
мамите ни с хубавите дрехи, ...
  416 
/за всички останали Тук - у дома, и с топъл поздрав на заминалите/
Раздавай ръкавици, Боже,
нека раждаме се с ръкавици
и ръбове да нямат ако може,
че човешките души са птици.. ...
  611  14 
Бъдещето в кашони
Прерових всичките кашони
с надписи и без такива -
тез прашлясали картони -
дом последен на илюзия красива ...
  489 
В душата си надникнах (плахо)
и очаквах...... да я видя в злато..
На пръсти вървя (по терлици) -
паяжини гледам, не криле на птици
Обхождам я щателно (някак крадливо) ...
  691  13 
Поне
Родила съм се птица – да летя,
но не знаех ..................(досега)
затуй започнала съм да пълзя
за летенето нехаех...(докога?!) ...
  485 
Не помня стартовия изстрел -
пушечно месо съм оттогаз
(... на прицел)
и нямам, над нищо нямам власт.
И застинала съм в поза ...
  705  20 
По мегдана на моето време
Вървя из мегдана на мойте сезони
и срещам дни приковани с пирони -
полюшват се вишневи клони в розе,
и в локвички-сълзи шляпам с боси нозе. ...
  713  10 
Сърцето е отпъдено
Разказва ми деня си моето сърце:
– Срещнах днес на пътя аз едно само сърце.
Питам го - Къде отиваш, накъде?
– Търся где душица да се свре. ...
  651 
Ти имал ли си
Ти "имал" ли си някога Жена...
открехнала врата във тишина -
безмълвно притаила се до рамо,
... дихание... долавял ли си само... ...
  606 
Приказка за камъчето и стъпалото
Някакво стъпало настъпило е камъчето бяло
- Хей, махни се, бе стъпало, че много ме е заболяло
- Ей, та ти си просто камък, как ще те боли?
- Нищо, че съм камък и в мен живее Божи пламък. ...
  428 
Грубо, с тежък диалект
(инак нещо като манифест)
Да разтурим сайто убав -
всеки тука си е малко улав...
Сака да се меша със поети - ...
  530 
Намигване
(към Бога)
Нагоре устремих очи
и хитро Ти намигнах.
И, моля Те, не се сърди - ...
  702  13 
.... Завръщане
/... към Мрака/
Зад себе си крих се - зад Кръста дори.
И цялата свих се – таралеж без бодли
С мъглите завих се, но зъзнех – уви! ...
  488 
Жената Врата
/провокирано от нечий стих/
И влезе той през моята врата,
поканих го, и дадох му от чашата на любовта
- отиде си през задната врата ...
  636 
Гибелна загуба
Доживях те! Вече може да ме няма.
Любов вълшебна, глухоняма!
Руших се, разболях се.. и летях -
амалгама течна - в ръцете ти се лях. ...
  660  14 
И ето ме сега
… И ето ме сега на пътя спряла,
в началото на новата пътека,
месечината я е огряла,
и аз съм с нова дреха. ...
  613  12 
М О Я Т А Е С Е Н
Душа ми есен сеща,
блъска ме вълна гореща.
Тиха есен иде вън,
скръб залива ме - до дън. ...
  489 
П А Л И Ч Е
Мисълта ми смутена -
ме кара да стена.
Болка остра ме пропива,
надежда малка ме опива. ...
  371 
Пияно бягство
Ах, как искам да ме няма.
Да се скрия от света.
Иска ми се да съм няма,
а как не мога да мълча. ...
  472 
Чистачът
Последен вирус се шмугва -
гущер, връз камък на урва.
Гърлена горест, хрип черен -
храчи, миг фатален, най-ценен... ...
  490 
Арена
Това е арена.
Не пристъпвай!
И се хвърля шлема.
Кръв не пръскай! ...
  713  14 
Сечи!
/Мракът е скитащ пътник/
Наливай! И не ме мисли...
Не докосвай – жигосано боли..
Изпивам! А твоето ми го лиснù! ...
  575 
Вълци
Плътно-черна - зейнала е Пропастта.
Два силуета бели (всеки връз една скала).
Единият играе (сам) танго - (напред – назад).
Другият е истукан – с вой гори в любовен ад. ...
  645  17 
На прага
А сега?! Накъде?
(блъска в гърдите сърце)
Насам ли? Натам ли?
Път няма. Знам ли? ...
  643 
Приказка за птицата и сиротника
Птица вкаменена върху перилото
втренчена, стаена - не помръдна,
сякаш махна му за сбогом със перото
и пусна го (дали не го изтръгна?) ...
  586  13 
Размяната
(към детето "в мен")
Кой ще те намери тук?! – каквото и да търси.
И кой ще чуе звук – от немите очи да си откърши?
Нали във себе си те нося – и те водя за ръчица ...
  823  10 
Обърнати очи
Дали не са обърнати очите ми,
дали не виждах наобратно,
дали сУшина не са сълзите ми
и дали е тъй всичко еднократно. ...
  845  22 
Бе казал да намина
Благодаря Ти! -Шепна тихичко.
(в Залеза си, но реших - реших се да намина)
Знам, че не работиш в събота...
(разправят го мнозина). ...
  557  18 
Ще те пия докрая
В кръчмата помня, видях те:
прекрасна, пияна може би,
на маса зелена покер играхте,
а в очите ти - вино, лъстиво лежи. ...
  1072  17 
Недееееееййй!!!
Писък на птици тревожен... над склона.
Призрачна сянка с плащ, виси над каньона..
Злокобен плясък, рев на стихия.
Блясък на шпаги сред небесна вакханалия. ...
  647  18 
Жената във черно
Обичайният, хладен Мистрал
косите и черни с ярост бе разпилял.
Край вълнолома видях я да крачи
и на каишка разхождаше свойта печал. ...
  707  19 
Нарисувай ми сърце
Можеш ли сърце да нарисуваш,
Художнико, рисуваш ли със кръв?
Сърцето ми оставям го пред теб
и нарисувай за стената ми портрет. ...
  1952  16 
Ако се смаля...
Ако се смаля, ако изчезна -
да мога в иглено ухо да влезна,
ще ме достигне ли тогава пак
онази орис в кобен час и мрак, ...
  602  22 
Propuestas
: ??:??