pastirkanaswetulki
899 el resultado
Тишината – в легато.
Дъхът е почти в пианисимо.
Нежни връхчета вятър
безкрайност лирична описват.
Светлооки звезди ...
  812  16 
Зорницата в съня на Пепеляшка
дойде с покана за небесен бал.
Не знае ли, че дните и са прашни,
а изгревът в очите посивял?
Довечера, когато я повикат ...
  746  17 
Пред теб – човечето кибрит,
запалило чуплива клечка,
избухва като динамит
в устата на горяща печка.
Разгаря пламъчният ад ...
  677  14 
Драскащ небцето,
трудно смилаем,
с вкус на проклето,
неподражаем,
сух, пеперлив, ...
  660 
  976  19 
В живота има тайнствен магазин.
Лукавият клиентите обслужва.
Продава кожи - драни от един,
а станала за друг по спешност нужни.
Родени лилипути, но с късмет, ...
  1061  13 
Дишаме и... въздухът умира.
Меги Гювенал
Глътката отровена тежи.
За листата иска да се хване.
Като наказание лежи ...
  570 
Обуло чужди облачета чехли,
детето на небето днес се спъна.
Започна да вали. Дъждецът рехав
премина във порой от облак тъмен.
Небесният баща се бе разсърдил ...
  1275  21 
Той ги хвърли към нас
и ни вписа в графата "щастливи" –
двете шепи небе
неоткърмило полет в очите ни.
И потекаха дните – ...
  562  19 
Самотни са чадърите на плажа,
останаха без цветните чалми.
А искаха на всеки да разкажат
как детски смях над този бряг ръми
и чайките с крилата си подписват ...
  1326  24 
Грешни сме.
Всички познават греха.
Но отричаме.
Страх ни е.
Бурени вместо трева. ...
  616  18 
Преболя ли? – ме питат светулките в мрака.
Търся отговор. Тъмното тихо пълзи.
Странен пътник съм. Чакам на гарата влака
минал вчера. А днес – коловоз от сълзи.
Неразумна си! – с упрек отронва душата ...
  1337  17 
Душата ти - рисунка тебеширена,
сред пепелна следа на мъртво сиво.
Строшени стъкълца от шал кашмирен -
небе без глътка въздух. Полуживо.
Напуканите устни на обятия, ...
  883 
Прибирам се на светло във душата си.
(Учтивост ли е да броят сълзите ти?)
Светулката след лятната си паша
във себе си поиска да е скрита.
Разбра, че Светлината е утопия, ...
  605 
Питаш ме какво е да обичаш.
Може би е танца на дервиши
или пък дъхът ти да се стича
в друг като римувано двустишие.
Може би е слънце имплантирано ...
  614  13 
Миражът сънува надежда.
Сънят е убийствено кратък.
На светеща точка изглежда,
изтрита от мрака със лакът.
Сънят е с крила на светулка, ...
  715  15 
Можеш ти дъжда да излекуваш
от едно студено безразличие,
ако сам тъгата ми преплуваш
и достигнеш бряг със име "ничия".
Този бряг е ронеща възможност ...
  757 
На Тони Нотева
Не си обличай нищо друго днес!
Подаръка ти в орехче съм скрила.
За тебе слънцето уши с финес
вълшебна рокля от лъчи и свила. ...
  642  10 
През клепките прозира светлина.
Денят е тук. Решил да ме събуди,
отключва с птича песен тишина,
напъпила в тревичките учудени.
С по-дългия си рог като с черпак ...
  1632  37 
Прегърбена къща си скубе косите,
завинаги обезлюдяла.
Отдавна не плаче и нищо не пита,
от тонове скръб полудяла.
През покрива срутен надничат лъчите ...
  1306  15 
Морето, ронещо въпроси,
отдавна стъпките ми чака.
Излиза на брега си босо,
затичва се към мен разплакано.
А после с устни ме рисува, ...
  685  15 
Няма такава вълшебна боичка,
толкова живо променливо морска –
счупено връхче на молив от сричка;
детско хвърчило с криле от въпроси;
шалче, отвързало изгрев през юни; ...
  5137  43  102 
Спри, моя малка лудетино!
Чуваш ли ехо от болка?
Капещи мисли са вплетени
в теб като върбови клонки.
Спри, светлина недогонена, ...
  683  11 
Поднасям извинение на нашите медици.
Опитват се неравния ми пулс да усмирят.
В монитора се взират доцентите скептици,
решени на загадката ключа да разберат.
– Сърцето ви, госпожо, в аритмия попадна. ...
  1160  23 
Това пред мен е дългият ми път,
до всеки камък спирам да почина.
Аз знам, че могат да не разберат
защо го правя. Имам три причини.
Под камък често крие се змия ...
  895  19 
Някой се цели в Европа.
Стреля... и жертвата пада.
Кратки сърдечни синкопи...
Гледаме филм безпощаден.
Или сънуваме... Боже, ...
  989 
Стъпките застигат тишината,
спускат се и ръфат като кучета.
Стъпките на спомена. Миражът
е безплътен като дъх без случване.
Но във теб кънти звукът на страшното, ...
  499 
Вълшебството на бяла тишина
с ухание от устни на момиче
прогонва всяка нощна тъмнина
и те приканва смело да обичаш.
Протегнали към слънцето ръце, ...
  687  12 
Под тънкия шлифер на пролетен сняг
бълбука смехът на кокиче.
Развързало кон от небесния впряг,
препуска сърце на момиче.
В паркура жокейката облачна днес ...
  429  12 
Аз съм чашата с вино – вълшебното твое пиянство.
От къде го разбрах ли? От погледа, с който ми пиеш.
Всяка нощ те омайва дъхът ми с надежда и тайнство,
тази чаша от други пиячи старателно криеш.
Не от страх, че ще вкусят искрящата огнена пищност, ...
  477 
Замръкне ли късият ден във прегръдка на есен,
си спомням за баба – легенда от мен невидяна.
За нея разказваше татко. Гласът като песен
посял е в сърцето ми гордост със звън на камбана.
Запомнил я строга, но смела жена, куражлия, ...
  609  18 
Нещастни сме и бедни до просия.
Изплакахме си черния сценарий.
България сънувах във носия –
мома в прегръдка със Балкана, стария.
През кръста я държеше юначагата, ...
  625  16 
Меся хляб за новата ни къща.
Ситото танцува ритуално
слънчев танц след сборище от пътища
и посоки стръмни, трудни, кални...
Меся хляб. По пръстите полепват ...
  429 
Вечерта се гримира,
сложи сенки в пастел
от седефа на улични лампи.
И тъгата прибра
в сериала, заснел ...
  817  11 
Глътка въздух и стръкче надежда.
Ти се втурваш към светлото с писък.
Шансът равен за тебе изглежда.
Носиш номер пореден от списъка.
Изпитания спъват те. Светиш ...
  648  11 
Брегът е коленичил пред море,
невинно като поглед на момиче,
с очакването днес да разбере,
че му е вярно и че го обича.
С магично тайнство старият делфин ...
  562  12 
Мантра ли, клетва ли бяха
думите - с тях ме ориса.
Цял живот те ме следяха
като прокоба неписана.
Тупвах със крак пощуряла, ...
  446  11 
ЛЮТИ БОНБОНКИ
Скъсано джобче,
парцалче от облак,
вкопчен в небето въпрос.
Люти бонбонки, ...
  511 
ПЕТ СТРАНИЦИ ОТ ЕДИН ЖИВОТ
Ще избягаме! Кървав камшик е войната!
Вече нямаме дом... и животът се срина.
Като валяк тя мина през нас безвъзвратно,
а смъртта е на всички семейства роднина. ...
  827  11 
ПРИКАЗКА ЗА ЮНАЦИ
Отдавна бялото е черно.
То първо посивя.
Дали защото е модерно,
със злото заживя. ...
  584  17 
Propuestas
: ??:??