Patrizzia (Надежда Ангелова) - Obras

Къде ти... 🇧🇬

По Сизифовски делник помъкнали
все сами си говорим, учтиво,
и сме хора, но само по мръкнало,
през деня – тръни в Божата нива.
И какво ли след свойто рождение, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2024-08-08T09:36:50+03:00 393 1

Hарисувай ме с любов 🇧🇬

Усмивката ми е несръчна мазка,
художникът – внезапно ослепял
набързо в скица с въглен е надраскал,
последен спомен моята печал.
Очите си, художнико ти давам, ...

Patrizzia

Poesía

2024-08-07T13:36:47+03:00 462 2

Последна пеперуда 🇧🇬

И защо ли съм толкова тъжна, дори да не искам?
Пеперуди отглеждам... те в чужди хербарии спят.
Свят от думи градих... да ви стана позната и близка.
Шепа пъстри крилца, за заблуда на външния свят.
И защо ли блести моят смях – разпиляни мъниста? ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2024-08-07T09:30:46+03:00 389 3

* * * 🇧🇬

Навън догаря залезът и тлеят
догарящите чернови на моя ден,
едничък стих, от тиха болка сътворен,
с грабливи пръсти къса суховеят.
Не виждам нищо. Тъжните са слепи. ...

Patrizzia

Poesía » De amor, Filosófica

2024-08-06T19:42:04+03:00 387 1 3

Да плача така ми прилича 🇧🇬

Аз крайречна върба съм, от тези, които не плачат,
с мойте клончета вятърът тънички мрежи плете,
а край мене на плиткото тихо приклекнал е здрачът
и ме гледа учудено, сякаш е малко дете.
Аз крайречна върба съм - без сянка... Така ви изглежда. ...

Patrizzia

Poesía

2024-08-05T16:39:07+03:00 379 1 2

Прокрадва се тихичко днес през градините 🇧🇬

Прокрадва се тихичко днес през градините
невидима есен. Рисува. Мълчи.
От злато пътека гради, за да минете
и гледа с разбиращи пъстри очи,
онези от слънце съвсем изруселите ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje, Filosófica

2024-08-04T16:11:54+03:00 363 2

Tъжен стих 🇧🇬

Денят се буди. Още е невръстен,
предчувствие за буря се кълбѝ
и капчица в напуканата пръст е
повелята на хиляди съдби.
В небето сиво птици с полет бръснещ ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje, Filosófica

2024-08-04T09:09:42+03:00 393

И затова съм ти любима... 🇧🇬

Различна съм. И мрънканици не приемам,
не го и крия. Любовта – като на длан.
А лудостта ми? Тя за себе си е тема,
от всички луди аз съм този – най-разбран.
Такава съм. Гори душата, за да свети, ...

Patrizzia

Poesía » De amor, Filosófica

2024-08-03T10:27:13+03:00 431

Hечовешки повод за печал 🇧🇬

Август е. В очите му умира
локвичка от вчерашния дъжд.
Просто оставете го на мира,
крие, че е плакал неведнъж.
Затова солени са вълните, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2024-08-02T12:46:28+03:00 456 4 8

Сънят ми щом в безсъница се влюби 🇧🇬

Нощта притихва, вън звезда примига...
И двете знаем – няма да заспи.
Душата ми разтворил като книга,
чете я вятър в старите липи.
Свещта рисува руни по тавана, ...

Patrizzia

Poesía

2024-08-02T00:13:56+03:00 345 1 2

Така би изглеждал и раят 🇧🇬

Свири, цигуларю! Светът усмирен,
в нозете ти ляга полека.
Магия от звуци създаваш за мен...
Зад гения виждам човека.
Усмивка сияйна... Красив и чевръст, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2024-08-01T21:03:00+03:00 402 2 4

Сядай, август, приятелю 🇧🇬

Ето, вече си тук. Слънчогледите сведоха чинно
свойте златни главици. В полето трепти мараня.
Сядай, август! Ще сипя по чаша от ланшното вино,
с капка обич – дано и света полудял променя.
Много дълго те нямаше питах, разпитвах за тебе, ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje

2024-08-01T08:16:45+03:00 524 2 8

Рай за откачалки 🇧🇬

И накрая, и след края, ще съм непокорна, знай,
и да има, не желая да съм в тъп, сладникав рай.
В ада като мен не взимат. Твърде луда ли съм? Вече?
Шеметният микроклимат... Не душа, а стих – предречен.
Триста откачалки крия, всяка е със собствен стил, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica, Civil

2024-08-01T00:55:07+03:00 549 4 4

Kрила за мелници 🇧🇬

Дори да искам някак да ги възкреся
мечтите си, аз знам, че пак ще ме хързулнат.
Как се живее, щом не вярваш в чудеса?
Как може любовта да бъде богохулна?
Дори да искам да не съм така добра ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2024-07-31T22:53:36+03:00 378 3

Mолитва за недочули 🇧🇬

В реката бързата, пенливата на времето
е младостта ни – късчета сияйно злато,
тъги и песни, любовта ни ще отнеме то,
стиха ми ще повтаря тихо докогато,
не разруши от постоянство бреговете си, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2024-07-30T01:53:47+03:00 417 2 6

В силата си станах слаба.. 🇧🇬

Минало ли? Триста зими. Лято – миг е или два.
Скелет в гардероба, рими, мисъл в нечия глава.
Закопнели тръпни пръсти, щурчова цигулка тиха,
любовта – на теб да кръсти няколкото нежни стиха.
И съдбата днес е друга тя ли пътя ми избра? ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2024-07-29T00:47:39+03:00 372 2

Hедогарящ стих 🇧🇬

От паяжинка златна съм по-лека,
отронен звук от вятърно звънче,
денят ми летен слънчева пътека
за мен от петолиния тъче.
Крилата си дарява ми авлига, ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2024-07-27T19:40:17+03:00 387 3 7

Заклинание срещу раздяла... 🇧🇬

Виж рапаните в розови длани,
ще прикътат от залеза миг,
онзи ален, последен светлик,
в който всички мечти са събрани.
Виж делфините, мълнии сини, ...

Patrizzia

Poesía

2024-07-26T20:22:08+03:00 574 3 5

Ако те питат никому не казвай 🇧🇬

Ако те питат никому не казвай,
луната я заклех, да си мълчи.
Нощта ще крие в звездната си пазва,
добрите ми и влюбени очи.
Ако те питат, нека да не знаят ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2024-07-25T01:57:05+03:00 469 2 2

Нощес дъждът ще падне тихо възнак 🇧🇬

Нощес ще паднат всичките ми седем,
до най-високото, последното небе.
Додето ангели в очите гледам,
животът земен той за мен не бе.
Нощес звездите тихо ще мъждукат ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2024-07-25T01:00:02+03:00 429 2 3

По-силна от самата смърт 🇧🇬

В един безпаметен кадрил,
прегръщам юдите край мене.
Броил е който е броил,
до трийсет. Сребърник безценен.
Коя съм вече и не знам, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2024-07-23T09:45:55+03:00 692 3 7

Такава съм си 🇧🇬

Такава съм си нямам мира,
презирам пътищата лесните,
в сърцето ми живеят песните
и по-голямо от Всемира,
е то. И трудно за обичане, ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2024-07-23T01:04:35+03:00 374

Недей, не казвай 🇧🇬

Недей, не казвай, че така е редно!
Дългът не бъркай с обич – въжен клуп.
Сред прашните химери в крайна бедност
умират и мечтите ни. Накуп.
Недей, не казвай, че така се прави! ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2024-07-21T20:25:48+03:00 378 2

Oслепяла от обич неделя... 🇧🇬

Тихо стъпвам на пръсти, че вън
котарак сред тревата заспал е,
мърка песничка нежна насън,
той – бродяга, от век непогален.
По кожухчето всеки бодил – ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2024-07-21T09:58:03+03:00 387 4

Лека нощ, любими 🇧🇬

Прекрасна нощ. Дъждовна, пълнолунна
душата съм на този сънен град.
И нека вместо мене те целунат
акордите, в които непознат,
светът от вчера тихо се възражда ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2024-07-21T01:43:17+03:00 582 1 2

Аз съм дивата болка, чернея в стърнищата 🇧🇬

Стари влъхви опърпани дните горещите,
в пепелищата ровят, миришат на смърт и на дим,
а очите в им празни раздели са срещите,
след които не знаем дори накъде да вървим.
Те в душите отглеждат пожари и гарвани, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2024-07-19T19:16:51+03:00 424 2 4

Колко тайни знае този дъжд... 🇧🇬

Шепне тихо, може би е стих,
пак дъждът по топлия ми покрив,
думичките до една са мокри,
затова в стиха ги приютих.
Тръпне приласкан и този град, ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje

2024-07-18T21:43:03+03:00 457 3 6

А съм дребничка всъщност, но само така ви изглежда 🇧🇬

Тази моя надежда отде черпи своите сили?
С нея все сме бездомни и тъжни. Подвили нозе,
покрай чужди трапези. Посрещат ни уж сме им мили,
ала колкото даде, дваж толкова всеки ни взе.
Тази моята вяра все някак намира причина, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2024-07-17T20:44:35+03:00 381 2 4

Така съм само някакво си тяло 🇧🇬

Не спя отдавна вече. И не искам,
за мен не съществува сбъднат сън,
обличам таралежовата ризка.
Душата вътре, а бодлите – вън.
Бодлите ли? С лице са, а и с име, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2024-07-16T15:24:50+03:00 467 3 5

Cветулките обичали до смърт 🇧🇬

Закърпих я, макар надве-натри,
отново усмирителната риза,
една звезда усмивка ми хариза
светулки се заклеха, че дори
да сбъркам в лудостта си своя път, ...

Patrizzia

Poesía » De amor, Filosófica

2024-07-13T23:46:33+03:00 464 2 3

Неверието ми отива 🇧🇬

Горещо пладне. Дъх не стига,
дори часовниците спят.
Поредно бягство. Стара книга,
светът навън – не моят свят.
И телевизор каканиже, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2024-07-13T16:56:30+03:00 429 3 3

Скитаща луна 🇧🇬

Това, което иска повече от всичко,
сърцето ми прегризва, като въжен клуп,
и с всичките си женски странности накуп,
танцува сред звездите. Тъжно и самичко.
Това, което през деня остава скрито, ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2024-07-13T01:50:43+03:00 453 1 2

Ще са двама неразбраните 🇧🇬

Света въртят към гибелта, онази, същата,
която луд предсказал. Беден и низвергнат.
Човекът мисли колко скъпа му е къщата
и колко индулгенции ще го зачеркнат,
от списъка зловещ на цял живот грешилите, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2024-07-12T01:32:53+03:00 385 2 4

Едва ли... 🇧🇬

Очите мои ли? За плакане не са.
И любовта мълчи, и оцелява. Някак.
И остаряла още вярва в чудеса,
ако научи нещо, то е как се чака.
Душата моя ли? Присвила е нозе, ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2024-07-11T01:48:22+03:00 439

Но любовта ми страшно упоритата 🇧🇬

Отдавна ме отлъчиха от рая си,
и "не се вписва" етикет си имам.
Но в нощите не мигвам и мечтая си,
да бъда просто твоята любима.
Та като казах "просто" се захласнаха, ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2024-07-10T00:15:31+03:00 379

А мен не ме мислѝ 🇧🇬

На Мимо
Приятелю, очите, само те
останали са същите, сияйни.
Стоя пред теб по-дребна от дете,
в юмруче стискам всичките си тайни. ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2024-07-09T18:56:16+03:00 457 1 3

Oт бяла сова несънуван сън 🇧🇬

Събличай тази риза златоткана,
уж падна мрак – ни полъх няма вън.
Ела, луна, седни и ще ти хвана,
от бяла сова несънуван сън.
Той милва като майската прохлада, ...

Patrizzia

Poesía

2024-07-07T23:55:08+03:00 393 2 3

Непосветено 🇧🇬

На Б.
Умряла, казват, вчера, май от тая жега
и циганката, дето все го хвали.
Аз малко трудно вече спомням си за него,
ако успея – мигам на парцали. ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2024-07-07T22:31:06+03:00 444

До живот 🇧🇬

Изгрява ден и родният Балкан
сияе гордо, сякаш позлатен е,
прегръща ме, обича само мене,
в нозете му – и сънен, и смълчан,
градът лежи ленив и странно тих, ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje

2024-07-07T19:09:20+03:00 469 1 4

И в тъмното ще свети... 🇧🇬

Една звезда, навярно най-сияйната,
нощес заспа на дланите ми. Тиха.
Луната ѝ прошепна тихо тайната
на моя сън и няколкото стиха,
които се стаяваха в душата ми, ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2024-07-06T01:58:10+03:00 521 2 5