Изнизаха се толкова летà,
откакто на земята съм се пръкнал.
И продължавам още да раста -
посрещам дни, изпращам ги по мръкнало.
Живях според наредбите на Бог - ...
Душата ми до срещата със теб -
спокоен пристан, царство на покоя,
оазис, в който тихичко расте
доволството ми от живота, моя!...
И ти се втурна като ураган ...
Душите ни във белези са цели -
в тях здраво място не остана!...
Но в схватките безумни оцелели,
ще издържат ли новата ни драма?...
На битката щом гонгът края сложи ...
Във теб се влюбих - окумŷш* момиче,
дарено с ум и много красота!...
Разбира се, че още те обичам,
макар да не говоря за това.
Животът многолик е, туй е ясно, ...
Случайно срещнем ли се някой ден,
( да кажем в парка на разходка),
то, моля те, не спирай ти при мен
и отмини с eстествена походка!...
Да, на разсеяна се престорù, ...
Очите отварям и викам: "Кафе!..."
Във кухнята някой със съдове дрънка.
Дали ме е чула, не зная, добре,
но после загрявам - тя бърза за вънка!...
Бе, кой ще я чака!... Пак викам: "Кафе!..." ...
В лазурно-синьото небе летим
почти като във песен на Модуньо!...
Подай ръка и нека помълчим!...
Тук губят смисъл всичките ни думи!...
Летим из необятния простор ...
" А чиляк защо живей?
За една чест и за едно красно име..."
Рачко Пръдлето , "Под игото".
"Ти що не си смениш фамилията, дума,
ми тя е, да прощаваш... малко смешна?" ...
Пътеката, към теб която води,
обраснала е вече със трева.
Неканен спомен днеска ме споходи.
Защо е нужно някому това?
Любов и страст, мечти, надежди - ...
Закачаш се със мен: "Прочетен вестник!"
Че нямало в мен пресни новини?
Добре, бе, но нали ти е известно -
прелюбознателни са някои жени?...
Те, същите, се блъскат и въздишат, ...
Във зимна вечер, в час незнаен, тих,
навън ще ръси сняг като през сито...
Най-сетне ще напиша оня стих,
отдавна който във съня ми скита!...
Ще бъде стих, но не да го четеш, ...
- Желаете ли нещо, господине?...
- Желая Вас!...С шампанско!... И на свещи!...
В уютно сепаренце за двамина
и подходящо за интимна среща!...
Обичам страшно нови запознанства ...
Домашният любимец в къщи -
един наследствен черен котарак,
в тиран се е превърнал същи,
тормози ме от съмнало до мрак.
Не пукнала зората сутрин още, ...
И сякаш вятърът - пастир безумен,
подгонил облаците като стадо,
опровергава нечии спорни думи,
че чувствата остават вечно млади…
Разкъсани, копнежите ми плуват - ...
За какво съм ти аз? - рече в здрача.
Виж в очите ми - само тъга!
Черни птици в небето ми грачат
и пропъждат далеч радостта.
За какво съм ти аз?... Модна дреха ...
Шекерчо Спиртов е от наше село.
Той гордост ни е! И голям поет!...
Е, има странност, пусто-опустело,
и зиме, лете – все с един каскет!...
Морят ни жеги или урагани ...
Не, няма да умра!...И ще съм жив!
Напук на врагове и злите сили!...
Ще се изсмея в макарона крив,
на тези във смъртта ми поглед впили!...
Така - додето Шефа не реши! ...
Със него кой ще се сравнява тука?...
Бе, к`ъв е тоя Шекспир, пита той!...
Поети, поетеси - на боклука!...
За некадърниците - само бой!...
И недочакал мижави похвали, ...
Със яростни камшици - полегато,
дъждът бе гневно УДАРЕНИЕ...
Обливаше със струите земята
почти с върховно вдъхновение!...
С чадър - извита ВЪПРОСИТЕЛНА, ...
Да можех някак си да те клонирам -
наблизо да си всеки Божи ден,
и винаги до мен да те намирам,
и в лято, в зима - все да си до мен!...
Ех, зная - няма как да се повторим, ...
Отмина и последният ми влак,
сбогувал се със писък на завоя.
Но всеки ден на гарата съм пак...
Не казвам, че късмета чакам, моя!...
Оттук минават хиляди съдби - ...
Когато из най-мрачния тунел
в живота лутах се и падах,
къде бе ти да се опра поне?...
Покри се, за да не пострадаш!...
А друг път давех се в една река ...
Такава винаги ще я запомни:
отчаяна, със молещи очи -
изпълнени със мъка и огромни...
Гласът задавен в него пак звучи…
Той крачките като беглец усилва - ...
Понякога бе толкова далеч от мен,
че сякаш океани прекосяваш.
Но днес се взирам в тебе съкрушен -
дошло е време вече да отплаваш!
В платната ти попътен вятър ще играй, ...
Щом нямам повече какво да кажа,
и стане вял и скучен моя стих,
да ви досаждам аз ще се откажа
и в ъгъла ще седна сам и тих.
Във себе си тогава ще погледна - ...
Заглеждам се във тебе тази сутрин –
на сън се смееш някак закачливо?!...
Нима небръснатата моя мутра
те прави днеска толкова щастлива?...
Блажено мъркаш, стенеш и се галиш... ...
Поетът взря се мрачно в своя пъп,
презрял световните проблеми.
Бе, пука му на него за света,
с по-важни теми той ще се заеме!
Дали да сподели в стиха си днес ...
Погребаха най-сетне любовта...
Край прясното й гробче помълчаха...
Отсъстваха дежурните слова,
една сълза за нея не проляха...
Но хвърлиха по шепа пръст все пак - ...
Ти можеш да сплетеш косите на дъжда
и шапка на главата му да сложиш.
Да ме накараш във едно петно ръжда,
да видя злато - и това го можеш.
Ти можеш да внушиш, че са гореща кръв ...
Вълкът за агнето щом замилее,
смирен и тих в най-новата си кожа,
църковни песни дяволът щом пее -
на зле върви светът! Какво е, Боже?...
Щом вечни врагове - и звяр, и твари, ...
От напъните да е все оригинален,
той само стана още по-банален.
Когато и "клозетна лирика" прописа,
талантът му съвсем... така... се размириса.
След обиколката по градски тоалетни ...
Събуди ме жената със тревога –
във двора мярнала съмнителен човек!
При тази информация не мога
да легна и да спя. Какъв е тоз субект?
Отвън, на дълги пръти на балкона, ...
За празника поднесох нежно цвете,
дарих жената със целувка даже.
Изрецитирах празнични куплети,
зачаках чинно тя какво ще каже.
"Простри прането първо на балкона, ...
