Самодива (Вики) - Obras

Летен дъжд 🇧🇬

Спри за малко, заслушай се в летния дъжд,
който весело в клоните пее.
Той пристига внезапно, ей така - изведнъж,
точно както съдба. Но се смее
под искрящите струи всяко стръкче трева, ...

Самодива

Poesía

2013-08-03T21:13:25+03:00 1.7K 2 6

В клетка 🇧🇬

По дяволите! Толкова ми писна
от хилядите грижи и тревоги.
Все някой нещо ново ще измисли,
защото, както знае, всичко мога.
Омръзна ми безкрай да ме обичат, ...

Самодива

Poesía

2013-07-16T21:03:26+03:00 775 4

Сам 🇧🇬

Преди време, но колко ли - вече не знам,
долових дума, някак случайно:
"Запомни - всеки воин неизменно е сам,
всяка битка е негова тайна."
Не повярвах тогава, не разбрах, може би ...

Самодива

Poesía

2013-07-09T21:49:26+03:00 708 5

Минута за мен 🇧🇬

Ако имаш минута за мен,
а ме няма, тревите попитай
слънце имам ли в мрачния ден
или с вятърни бури се скитам.
Ако имаш минута за мен, ...

Самодива

Poesía

2013-07-05T13:12:18+03:00 1.2K 4 15

Перото на живота 🇧🇬

Историята пиша си сама -
с победите, заблудите и грешките.
Магьосници и феи у дома
не чакам. Нито моля ги за нещо.
И кръста си избирам, и дълга. ...

Самодива

Poesía

2013-06-28T21:33:54+03:00 906 1 8

Безумна 🇧🇬

Сред тъмните воали на нощта,
сред мрака топъл, сякаш омагьосан,
по лунен лъч се спуска тишина
и капчици роса с любов докосва.
Запяват отразени светлини ...

Самодива

Poesía

2013-06-19T15:29:54+03:00 926 1 14

Липсваш ми 🇧🇬

Пак те няма. Вали тишина
по перваза на моите мисли.
Уж е само красива игра,
но защо ли, защо ли ми липсваш?
Разноцветните капчици смях ...

Самодива

Poesía

2013-06-14T22:26:44+03:00 844 6

Товарът на времето 🇧🇬

На времето безлично по брега
се скитат векове, почти сломени
на сивия гранит под тежестта,
под паметта на цели поколения.
Но, всъщност, дали камъкът тежи? ...

Самодива

Poesía

2013-06-13T18:06:29+03:00 856 1 7

Същият свят 🇧🇬

В час незнаен, когато мълчат
всички истини, мисли, съмнения,
ще те грабне вълшебният град,
оживял в кратък миг вдъхновение.
Ще омайват липи с аромат, ...

Самодива

Poesía

2013-06-12T11:02:50+03:00 1.1K 12

Не питай 🇧🇬

Не питай ме защо не ти се случих -
причините ги знаеш като Библия.
Напомня обичта ти странно чучело
от скучна пиеса. (Как ли пък измисли я?)
Не се опитвай, ровейки в душата ми, ...

Самодива

Poesía

2013-06-12T08:31:16+03:00 702 2

Пътеки на безкрая 🇧🇬

По стръмните пътеки на безкрая
се скитат непознати светове.
Къде отиват - няма кой да знае,
кого ще срещнат, нито пък къде.
Разтворени пространства се пилеят. ...

Самодива

Poesía

2013-05-28T12:24:12+03:00 967 2 5

Кратко приключение 🇧🇬

Кажи ми, че не съм добре дошла
в скрижалите на скритите ти мисли,
че тази нощ е шеметна игра,
която утре няма да е истина.
Кажи ми, че не виждаш в своя сън ...

Самодива

Poesía

2013-05-24T11:50:06+03:00 804 1 6

Далечното 🇧🇬

Далечното преражда се в мечта,
в копнеж по неизвестното извечен.
Колхида е измислена страна,
но цел за непознатите предтечи.
Далечното е ярък фар в нощта, ...

Самодива

Poesía

2013-05-21T10:05:59+03:00 750 2

Разпознаване 🇧🇬

"Коя си ти?" - морето ме попита.
"На мен приличаш, а не си вода.
Изменчивият блясък на вълните
налива в твоите вени свобода."
"Коя си ти?" - попита ме гората - ...

Самодива

Poesía

2013-05-17T14:57:13+03:00 751 5

Менестрел 🇧🇬

По стъпките му крачи младостта
и със зората лирата запява.
Той знае, че не стават чудеса
за хората, които ги създават.
На скитник орисията приел, ...

Самодива

Poesía

2013-05-14T15:09:58+03:00 916 3

Щастливец 🇧🇬

Отеснява земята. Сред въртопи от уличен прах,
сред човешки потоци и бетонни затвори кънтящи
няма как да се скитат нито песен, ни мисъл без страх.
Все отнякъде нещо се изпречва. Няма как - настояще.
Настояще без милост, без вина, но с природен закон - ...

Самодива

Poesía

2013-04-12T16:10:18+03:00 909 5

Врата към душата 🇧🇬

Стар мъдрец е живял в древни, чужди на нас, времена.
В ден случаен пред прага му спряло смутено момиче
и помолило плахо за ключ към загадка една -
как да влезе в душата на този, когото обича.
С кротка, блага усмивка мъдрецът погладил брада. ...

Самодива

Poesía

2013-03-21T17:49:01+02:00 1K 10

Измама 🇧🇬

"... в света на полуистини и тайни
кръвта не е способна на измама"
Валентин Чернев (severianin)
Измама са годините тревожни,
които с безнадеждност ни оплитат. ...

Самодива

Poesía

2013-03-19T20:44:39+02:00 824 6

Дъщеря на бурята 🇧🇬

Колко мъртви минути и надежди добри разпилях,
колко пътища стари и посоки различни отхвърлих,
в колко битки горях, пренебрегнала фактора "страх",
колко хора запомних от дългия списък на мъртвите...
Колко истини срещнах със измамно фалшив ореол, ...

Самодива

Poesía

2013-03-15T13:11:57+02:00 759 2 8

Годишна равносметка 🇧🇬

Отива си студената мъгла.
Със слънчева усмивка минзухари
отново поздравяват пролетта,
преди да я приветства календарът.
Повтарят се пак мартенските дни - ...

Самодива

Poesía

2013-03-12T13:30:00+02:00 754 9

Напиши ми приказка 🇧🇬

Напиши ми приказка. За двама.
Този свят, до болка прозаичен,
все ще побере една измама -
клопка за пораснало момиче.
Не държа да бъда героиня. ...

Самодива

Poesía

2013-02-27T12:12:17+02:00 1.4K 1 13

Пролет иде 🇧🇬

Автори: Innocence и Самодива
Капе тихо от капчука
песен непозната.
Нежна е като милувка,
като южен вятър ...

Самодива

Poesía

2013-02-14T16:59:27+02:00 795 10

Втори като мен 🇧🇬

"Дано не е със моя профил луд..."
Илко Карайчев
Дано да няма втори като мен,
защото много лошо му се пише.
Човек съм, със такъв късмет роден, ...

Самодива

Poesía » De humor

2013-02-13T20:57:58+02:00 973 5

Завръщане 🇧🇬

Ти завръщаш се вечер в своя дом уморен,
сред уют и покой да починеш.
Ето, свърши и този (пощръклял сякаш) ден
и за бързане няма причини.
В тежък час се завръщаш към обичния бряг ...

Самодива

Poesía

2013-02-08T14:36:03+02:00 864 7

Ти си 🇧🇬

Ти си лъч, ти си звук, ти си цвят в моя ден,
ти си пламъка в моите вени,
песента на капчук, в топла пролет роден,
моя път към различни вселени.
Ти си бяла искра от магия добра, ...

Самодива

Poesía

2013-02-07T17:56:21+02:00 880 6

Те са луди 🇧🇬

Те са луди и двамата. Тичат боси в проливния дъжд
и се смеят на калните локви и мръсните улици -
един рус момчурляк, скрит в осанка на възрастен мъж,
и момиче, отдавна пораснало. Странна приумица...
Не привлича ги сухата стряха и не носят чадър. ...

Самодива

Poesía

2013-02-05T19:34:53+02:00 955 10

Последният път 🇧🇬

Навярно ще замина някой ден
(макар, че не планирам да е скоро)
на път, наглед съвсем обикновен,
но безвъзвратен. Пътят към простора.
Със себе си какво ще отнеса? ...

Самодива

Poesía

2013-01-30T14:49:30+02:00 1.1K 2 11

Разминаване на измислици 🇧🇬

Разминахме се някъде по пистите
на търсения, делници, мечтания.
Пресеклите се в точка две измислици
сега са две далечни разстояния.
Два пламъка, от вятъра угаснали, ...

Самодива

Poesía

2013-01-22T16:00:01+02:00 768 2

Нежелана 🇧🇬

Виж се колко си грозна - на маймуна приличаш!
Всеки бяга от тебе, с бесен хъс те отрича,
като стара мома си - неприветлива, строга
и за нищо не ставаш. Погледни се, за Бога!
Скрий се някъде бързо, горделивке досадна! ...

Самодива

Poesía

2013-01-16T14:27:47+02:00 885 11

Обикновена история 🇧🇬

Ще ти разкажа моята история.
Не чакай да е с нещо по-различна
от тази на милиони други хора,
или пък, че на приказка прилича.
Хлапе била съм. Да, но много... някога. ...

Самодива

Poesía

2013-01-10T17:14:06+02:00 955 9

Писмо до Герда 🇧🇬

Прости ми, мила Герда! Нищо лично!
Раних те - знам, когато взех ти Кай.
Ти вярваш, че безкрайно го обичаш,
че той е твоят ад и твоят рай,
а аз го оковах сред ледовете. ...

Самодива

Poesía

2013-01-08T12:49:50+02:00 1.2K 12

Не искам чудеса 🇧🇬

Не, този път не искам чудеса.
Не ми изпращай ново чудо, Господи!
Пази ги за невръстните деца
и за онези, дето спазват постите.
Не бях смирена, кротка и добра. ...

Самодива

Poesía

2012-12-21T11:55:53+02:00 1.1K 15

Разголена до откровение 🇧🇬

Нощта е обладана от безумие.
Надига се безмълвен, страшен крясък
в сърцето на измамно пълнолуние,
прозорците заляло с хладен блясък.
Събличам бавно дрехи и съмнения ...

Самодива

Poesía

2012-12-14T10:49:50+02:00 1.1K 9

С кръв на древна магьосница 🇧🇬

Непозната съм, да. Непорочна, красива и грешна.
Водопадно се спускат върху бялото рамо косите ми,
триста дяволи дремят в зениците. Просто е смешно
да помислиш, че можеш да изтриеш в паметта си следите ми.
От очите на бурята взех искрометни светкавици, ...

Самодива

Poesía

2012-12-12T19:49:54+02:00 1.5K 11

Неочаквана лудост 🇧🇬

Май не беше любов - тя отдавна е скучен сюжет.
Но не беше и грях. И пиянско безумство не беше.
Как се случи, не знам. Сякаш грабна ме вихър проклет
и удави ми разума в бездни от лава гореща.
Две ръце разпиляваха, тръпнещи, алена жар ...

Самодива

Poesía

2012-12-11T19:40:16+02:00 910 8

Нямам спомен 🇧🇬

Нямам спомен била ли съм някога. Дръзка и огнена
се излива над мен на извечното слънце жарта
и изгаря минути живот и настръхнали корени,
впити в рохката почва на вечното зло - паметта.
Нямам спомен била ли съм. Тежко се свежда лозницата. ...

Самодива

Poesía

2012-12-06T19:39:28+02:00 936 2

Без думи 🇧🇬

" ...Не за всичко на белия свят се говори –
да мълчим през живота си можем за всичко."
Валентин Чернев (severianin)
За какво са ни думите, Господи - хладни и слепи,
колко студ и безумие носят и колко рушат, ...

Самодива

Poesía

2012-12-05T14:06:03+02:00 1.1K 8

Магията на красотата 🇧🇬

В отговор на въпроса на Александър Неделчев "Какво ли правят хората със красотата?".
Благодаря, Алекс!
Художникът безмълвно я поглъща,
със поглед трескав жадно я изпива,
а после пред очите ни я връща ...

Самодива

Poesía

2012-12-04T16:40:20+02:00 1.1K 6

Като река 🇧🇬

Като река съм. Буйна и пенлива.
Дори за миг не спирам своя бяг.
Сред сенки и миражи се разливам,
секунди не броя, не търся бряг.
Водите ми са луди и омайни, ...

Самодива

Poesía

2012-11-30T22:34:50+02:00 870 4

Още един ден 🇧🇬

И този ден попада в плен на здрача,
разпада се на късчета мъгла.
Дървото под прозореца ми плаче
със сълзи от умиращи листа.
И този ден потъва в хоризонта - ...

Самодива

Poesía

2012-11-28T12:34:41+02:00 895 1 7