Самодива
535 el resultado
Дъга си построих от светлини,
с различно име всеки лъч нарекох,
заплетох я с гирлянди от мечти,
та с тях дори и в тъмното да свети.
Нашарих я със пролетни цветя ...
  829  10 
Спи, красавице. Мъртъв е принцът.
Кой да гони ламите триглави?
Благородството - стара измислица,
твоят рицар отдавна забрави.
Спи, принцесо. Потънал е в пепел ...
  1134  14 
Древен код крият моите гени,
памет жива на минали дни.
Неусетно съня ми превзема
аромат на масла и треви.
Може би жрица в храм на богиня ...
  542 
Често чувам: "Дявол да те вземе!
С теб не се излиза на глава,
смееш се над грижи и проблеми,
вечно имаш свои правила."
Казват още: "Ти си безразсъдна, ...
  1191 
Остарявам. Казвам го с усмивка.
Вярно ли е всъщност? Аз не зная.
Шепнат клони, още неразлистени:
"Всяка пролет връща те в безкрая,
всеки извор става огледало, ...
  1381  19 
В бистър извор удавих скръбта,
с птичи песни сразих тишината,
нежна музика в мен зазвуча,
топъл вятър разпръсна мъглата.
Слънчев лъч ми дари ореол, ...
  910  16 
Всяко нещо си има цена -
тази истина вечна остана.
С будни нощи плати любовта,
а победата - с кървава рана.
За богатство - сред чужда земя ...
  813  17 
Завръщаш се в отдавна празен дом
и само сенки гонят се в ъглите.
Избяга топлината с тъжен стон,
когато си замина. Не попита
угасва ли полярната звезда ...
  928  21 
На Ани П.
Сред мрак се крие страшният ти замък
от тежък, мокър пясък построен.
Стените по-студени са от камък,
не стига светъл лъч до твоя ден. ...
  676  15 
Разкажи ми приказка, мъдрецо,
за кондори с огнени крила,
пазещи на слънцето венеца
цяла вечност, без да изгорят.
Говори за извори вълшебни, ...
  924  14 
При мен ще се завръщаш като в храм,
когато натежи ти самотата,
когато от обидата си ням
и ключа си загубил от вратата.
Ще дойдеш да намериш миг покой ...
  1062  18 
Очите ти на моите приличат,
лицето ти е с моите черти,
но с теб не се познаваме, момиче.
Ще кажеш ли поне, коя си ти?
Защо ме гледаш толкова сурово? ...
  854  20 
Преминах през съмнения и грешки,
съдби човешки много опознах,
достойно срещах упреци най-тежки,
но мъдрост да намеря не успях.
Превърнах се в листо от детелина, ...
  884  20 
Прокълни ме. Знам, че ти горча.
С думи тежки често те заливам.
Знам, че уморен си през нощта
с образа ми само да заспиваш.
Помисли - любов ли е това? ...
  710  10 
Когато спре се вятър уморен
пред щедрите поли на планината,
когато се завръща, запленен
от кътчета прекрасни по земята
с тих шепот чудни приказки реди. ...
  847  21 
Как не ме позна? Та аз съм същата.
Знаят ме от хиляди години -
тръгвам си, а после пак завръщам се,
никой смъртен няма да отмина.
Спомняш ли си? Вече сме се срещали. ...
  744  14 
Добър вечер, приятелко стара.
Ще направя по чашка кафе.
Питаш с поглед лукав как я карам -
както винаги, аз съм добре.
Както винаги - нищо не чакам ...
  850  19 
Песен на щурчета е нощта,
сребърна корона е луната.
Слънцето потъна в тишина
ласката да чака на зората.
Звезден прах загръща с пелена ...
  642 
От някъде долитна бяла птица
и кацна върху топлата ти длан.
Погледна те с мънистени зеници
и песен непозната ти запя.
Седиш замаян, гледаш и не вярваш - ...
  644  16 
Приятелко на тъмните миражи,
пазителко на светлата вълна,
за мен ли си дошла, та идваш в бяло?
А някои те свързват със скръбта...
Венци от диви билки съм изплела - ...
  665 
Тихи звуци. Плачещо пиано
приказка разказва за любов,
от житейски бури разпиляна,
жива, а загърната с покров.
Тъмни сенки – призрачни надежди – ...
  793 
Малка къща в снежна планина
край дървета, стигащи небето,
сгушена сред бяла самота...
Там не води ни една пътека.
Огън жив в камината гори, ...
  2016  23 
Ако бродиш жаден през пустиня
и от слънце палещо изгаряш,
важно ли ще бъде, че си с име,
пред което всеки се покланя?
Ако болест страшна те достигне ...
  1303 
Хладно бистра, прозрачна вода
и измамно спокойна повърхност.
Езерото блести в светлина
и шепти като глас от отвъдното.
Стар приятел за горско дърво, ...
  656 
На болката познавам аромата
тръпчиво сладък. Знаеш го и ти.
Защо ти е да трупаш във душата
колекция от минали вини?
Когато любовта ни си отива, ...
  736 
Не ме е страх да бъда анонимна -
безименни сме всички пред смъртта.
Нима съдбата, идваща незримо,
тревожи се за хорски имена?!
Не ме е страх да бродя в тъмнината - ...
  1136  11 
Отива си поредната надежда.
Безшумно се измъква, като смок.
Сърцето пак със разума провежда
един почти стандартен диалог.
Защо отново трябва да се случи? ...
  846  13 
Поръча да не плача, като тръгваш.
За края си незнайно как разбра...
Че жив си, че те има се залъгвам
и търся те в цъфтящите цветя.
Сега садиш ги в райската градина, ...
  790  14 
Забравен храм. Потънал в прах олтар.
Човешки глас не помнеше амвона.
Под купола седи свещеник стар
да пази чудотворната икона.
Пазител и най-строг съдник била - ...
  809  12 
Художникът избра да бъде сам.
С картините си само да остане...
Не се повтаря онзи буен плам...
Боли в гърдите парещата рана,
че своя слънчев, нежен идеал ...
  770  11 
Гореща нощ. И вятър с огнен дъх.
Лицето на луната не е същото.
Звездите светят - алени до кръв.
Като с воали мракът ни обгръща.
Магия ли е тази тишина? ...
  676  12 
Аз не знаех дали съществуваш
или в сън те измислих сама...
По тавана ми сенки рисуват
топли тъмни очи и луна.
Бели облаци, вместо завивка ...
  606 
Понякога говориш ми така,
че сякаш ме прегръща вятър топъл.
Магия ли са твоите слова,
любов ли са или отчаян вопъл?
Понякога тъй близо си до мен ...
  767  14 
Земята стене от раздори,
земята дави се в скръбта.
Без думи, тихо тя говори
на свойте спорещи деца.
Увлечени от алчност низка, ...
  605  10 
Защо, любов, при мене се завръщаш?
Едва ли пак за нещо съм ти нужна...
Пирон съм от горяла, стара къща,
не ме залъгвай с нощи теменужени.
Защо запали мислите ми бели, ...
  670  11 
Мога много дълго да мълча,
мога да съм вярна до безкрайност,
мога да се сливам със звука,
мога да греша от всеотдайност.
Помня много, даже и неволно - ...
  1009  12 
Разчупих всички рамки и прегради,
отхвърлих и съмнения, и страх,
криле ми подариха птици млади
и към звездите вечни полетях.
Усмихната повика ме луната, ...
  562 
Пак се луташ сред мрак и кърви,
мисълта - като огнена рана,
търсиш знак, светлина, но, уви -
не разбираш по кой път да хванеш.
Да опазиш ли свойте мечти, ...
  855  17 
Живеел в древна, приказна страна
един владетел - мъдър и достоен.
Идея на живота му била
на всяка мъдрост да намери корен.
Обграждал се с прочути мъдреци, ...
  969  16 
Ще бродиш сам из горската тъма,
ще чуваш само тихи птичи песни.
Това навярно твоя е съдба,
животът ти е пълен с неизвестни.
Сред шумните и бързащи тълпи ...
  669  13 
Propuestas
: ??:??