Самодива
528 el resultado
на Катерина
Вълнуваща, дълбока, всеобхватна,
по-чиста и от утирнна река
любов струи в зениците ти - златни
светулки, озаряващи нощта. ...
  775 
Вече минало нямам. Нито памет, ни възраст, ни спомен.
Панахида отслужих за изгубени, мъртви мечти,
разделих се с товар поражения, битки, тегоби,
чужди грешки простих, а забравих и моите почти.
Стари болки и грижи в дълъг ред мълчаливо изпратих, ...
  1150  19 
Опазих те, дяволче малко. Вълшебна кутийка
от просто дърво днес е твоят най-сигурен дом.
Света ти побира - уханния дъх на кайсии,
две кукли парцалени, плитка, люлеещ се кон...
Напук на живот и години все още те пазя - ...
  868  14 
Невъзможна любов ли? О, Господи, няма такава!
Кой на буйния вятър извечния порив ще спре?!
Тя е космос и дим, и магия, гореща жарава,
тя живее дори и когато сърцето умре.
Невъзможна любов? Колко глупава, плитка измама! ...
  1315  29 
Не, не е лесно. Може би е страшно
с дух пътя извървян да проследиш.
По стъпките на спомените прашни
откриваш, че си можел да летиш.
Припомняш си и огнения хаос ...
  804 
Вселена си, не знаеш ли?! Вселена -
безкраен и огромен необят,
създаден от могъщо вдъхновение.
За себе си дори си непознат.
Измамната вълна на битието ...
  872 
Наричаха ме с друго, чуждо име,
вменяваха ми същност непозната -
дано замръзна в ледената зима
и буря зла да скърши в мен крилата.
Раняваха ме с думи - непокорна, ...
  1107  12 
Недей се вмъква в странния ми свят,
не знам дали ще можеш без закони
и без часовник. Вихър непознат
порядките отдавна ми прогони.
В главата ми не влизай като дух ...
  849 
В магията на коледната нощ
безплътна сянка светъл шепот рони,
небето сипе празничен разкош
и посребрява ледените клони.
От ъгъла се носи глас познат - ...
  7047  18 
"... най-добрия поет
е всъщност Животът..."
Кирил Палачоров
Той не пише куплет след куплет
и не вплита сам себе си в рими, ...
  901  18 
Като жива вода,
като лъч светлина
течен огън в кръвта се разлива
и оставя следа -
цвят от пъстра дъга - ...
  819  12 
В началото на пътя имах силата
от смях и обич къщи да градя,
от въздуха, от вятъра на зимата,
най-слънчевия дом да сътворя.
С усмивка да лекувам от нещастия, ...
  948  13 
Да съм тъжна - не стига ми време,
че съм нервна - е, не е беда...
Пренареждам житейските схеми,
а пак чувам на Господ смеха.
И с инат на осел се захващам ...
  876  17 
Те бяха братя. Майка и баща
ги учеха и нежно, и сурово,
да бъдат хора, верни на честта
и нищо да не чакат наготово.
Но избор (или дяволска съдба) - ...
  880  18 
Когато всички думи неизречени
в плода на тишината натежат,
когато, уморено и обречено,
в мен видиш дъщеря на страшен ад,
когато израниш до кръв ръцете си ...
  779 
Той отдавна е свикнал със студения зид -
гние тук вече десет години.
Овехтял и брадясал, с примирен, скръбен лик,
просто чака живота да мине.
Няма нито небе с облак бял или лъч, ...
  754  12 
Е, Дон Кихоте, стара откачалко,
ръждясаха ти бойните доспехи.
Набеден благородник, самохвалко,
кого залъгваш с бляскави успехи?
Пребори ли се с мелници и вятър, ...
  2227  16 
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА ekstasis
Налей в кристална чаша вдъхновение,
прашинки благородство добави,
една любов - за огнено спасение,
една мечта за идващите дни. ...
  999  10 
Изплъзване от грешното ни тяло
и скитане в простора, само дух...
Условностите призрачно изтляват,
страхът е сляп, копнежът пък е глух...
Огради - те са само за телата, ...
  612 
Любов ли е, разтваря небеса
и всички хоризонти са прозрачни.
Танцуват с пеперудени крила
и просякът, и царят, и палачът.
Любов ли е, размества светове, ...
  826 
Вече съмва се, скитнико, изгревът зрее в зениците.
Ще си тръгваш, нали? Хоризонтът напред те зове,
да достигнеш върха, дето пламенно любят се птиците,
необятното, вечно небе да докоснеш с ръце.
Само мина оттук, кратка спирка през дългото скитане, ...
  1013  16 
Хей, приятелю стар, пак ще тръгнем със тебе по съмнало
да превземем света, да сгрешим, да взривим пустошта.
Още пътища чакат ни, още тревожни безсъници,
още пламенни мигове зреят и палят кръвта.
Ние с теб сме едно - двама луди, неспиращи скитници, ...
  696 
Полудели, препускат в главата ми бели коне,
мисли огнени веят по вятъра буйните гриви
и ухае на лято, на смях и треви, на море
и се губят под цветна дъга хоризонтите сиви.
Топъл полъх се носи и пали горещи мечти ...
  3403  11 
По друмища неверни цял век към тебе тичам
с букетче от химери и плитка на момиче.
Чехлите си изтърках по каменни пътеки.
Дали пък път не сбърках, та все те няма? Всеки
нов изгрев огледален посрещам с птича песен, ...
  661 
Земята разплете си буйната, дива коса
и с нея зави планини, равнини и ливади -
лечебни треви, благи билки, уханни цветя.
Под слънцето огнено в извора лумнаха клади.
Посрещнах трептящия изгрев сред капки роса, ...
  1020  12 
Прости ми за минутите тревожни,
та аз съм само шепа тленен прах.
Родена съм сред грях, като безбожник,
а път към теб така и не видях.
Прости ми за отчаяните нощи, ...
  702  10 
Мастилена се спусна вечерта,
обви ми раменете с пелерина
от топъл дъх на билки и цветя.
Очите ти прошепнаха "богиня".
Светулки над косите ми валят, ...
  919 
(ekstasis и Самодива)
Човек е просто – късче чудна вяра,
захвърлена в игрите на съдбата,
подхлъзва се във огъня и зара
със порива в очите си замята... ...
  938  11 
Нямам навик да ровя в сърца,
да задавам въпроси, да плача...
Ако искаш да дойдеш, ела,
но не ми имитирай играчи.
Не изготвяй сценарий познат, ...
  935  12 
Бодро се провикна Данчовата мама,
тук, насред селото, досами мегдана:
"Син едничък имам и ми е юначе -
мишка като види, крие се и плаче.
Гордост ми е скъпа - хубавеляк строен, ...
  599 
Пак изправен, си спрял на ръба
между двата си свята, поете.
Черни мравки пълзят по гърба,
равновесно прострял си ръцете.
Все разпънат - живот-кръстопът, ...
  1150  14 
Я запей ми, гора, жива песен за вехти войводи,
на страха прекроили омразната шапка в байрак,
за юначни момци, защитили честта на народа
и на робството черно строшили позорния знак.
Те под твоите сенки хайдушките песни са пяли, ...
  570 
Мои верни приятели - слънчева райска градина,
като пух от глухарчета пръсна ви вятър в света,
избуя младостта - дързък цвят - и неволно отмина
и остана след вас само огън, роден в песента.
Аз ви помня с усмивките, с жаркия пламък на лято, ...
  1183 
В усойна, омагьосана гора,
де ни човек, ни страшен звяр пристъпва,
пробужда се магьосницата зла,
в гърнето билки слага, огън стъква.
Под нос мърмори тайнствени слова ...
  971 
Не ти ли омръзна, Господи,
все за ръка да ни водиш?
Ние изчадия прости сме,
мъдрост не ще ни споходи.
От пръст и вода кал сторихме, ...
  832 
Южен полъх долита, пелерина изплита
за дървото, от бели цветя.
Над уханни поляни чучулиги, пияни
от дъха им, размахват крила.
Сякаш щерки небесни пеят слънчеви песни ...
  493 
Изгоря до основи дворецът - измислица,
само малко прозорче небе оцеля,
през което избягаха с див крясък птиците.
Южен вятър развя надалече прахта.
Този замък студен, изграден от неистини, ...
  528 
Ако просто сърцето ми спре,
на света ми дали ще е края?
Ако ангел с ръка ме допре
и дари ми мощта да забравя
на живота отровите зли ...
  1072  13 
Влизай, сестро! Добре си дошла.
В онзи ъгъл сложи си косата.
Да ти сипя ли чаша вода?
Тук си свой - остави правилата.
Разполагай се. Този миндер, ...
  835 
Има я някъде - мойта измислица -
в сън не сънувана, в плът неродена.
Може би в гордия полет на птиците,
може би в пролетна клонка зелена.
Има я някъде, зъзнеща в тъмното, ...
  749 
Propuestas
: ??:??