toti555
135 el resultado
От много някога, дали някъде, или навсякъде,
пътищата на Празното и Пълното отново се пресекли и ...
Празното отново било препълнено с Нищо,
а на Пълното пак не му достигало Нещо.
  391 
Паякът и лястовичка,
за да бъдат по-добре
спретнаха една мъничка
фирмичка „МУХА” ООД.
Те работеха на смени, ...
  140 
След криволиците на битието си,
във този Вир, закътан под клонака,
Реката кротна и разкри сърцето си,
и всичките си тайни му изплака.
След черна нощ пристъпва плахо утрото, ...
  112 
На живо си включих дисплея -
на теферич съм - бира си пия,
боцкам картофки, седя и си блея,
и ми е приказно - просто магия.
Масите пълни - влюбено време ...
  145 
- Здравей, братле! – поздрави го тъжен Реалът.
- Здравей, мъник! - усмихна му се Виртуалът
  130 
- Стига си висял на този компютър! Цял ден не си ял. - каза стомахчето ми.
- Хм, ти пък, откога говориш? - питам учуден, но съвсем осезаемо чувствам, че е право - Какво да ти наготвя?
- Хвърли две-три пържоли на жарта!
Ми хубаво, на жар. Сипвам малко дървени въглища в чугуненото барбекю, после разпа ...
  753  18 
  317 
Не беше стройна, ни красива,
но имаше от Бога дар,
по своему си бе щастлива,
тя просто бе жена със чар.
И случи Слънце и така, ...
  521  13 
:(
Точка, точка, половин геврече ...
колко тъжно е така, човече,
нека е обратната извивка
и ще стане слънчева усмивка. ...
  127 
  305 
Сега съм сам във планината
и тъй, на воля - от скалата
изплаках силно - хей, е-хей.
И поздрави ме ехо - Хeй ...
Светът ми - вълк - в луната вий ...
  533 
На Господ май му доскуча
и щракна с пръсти – раз и два,
и светна, нещо изфуча,
и ... роза с кактуса събра.
И резултатите – отлични – ...
  169 
Небе непристъпно.
С дрехи съдрани,
обратно поели,
отчаяни облаци
се свличат посинели. ...
  165 
Не кацат пеперуди вече
на нарисувани цветя -
лъжа цветята разсъблече
и истината връхлетя.
Дали тъгуват пеперудите, ...
  336  10 
  310 
Не е ясно къде, защото е някъде, освен това било и много някога. В една гора живеела много стара магьосница. Тя можела да прави всякакви магии, но не можела да направи само една. Не можела да направи така, че самотата й да изчезне. Защото когато сърцето ти е празно, стъпките ти тежат и не виждат път ...
  597 
Сърцето ми е с редки пръсти
и нито миг не си спестява.
Изтичат мигове чевръсти,
а миналото ги пресява
и то расте, и разцъфтява ... ...
  148 
Утрото - тъга е тъй позната,
с мъгла и хлад пропита Есента,
съвсем ненужни капят си листата.
Върви Той сам, сама върви и Тя.
Съдбата, хм, картинката събра, ...
  191 
  282 
  307 
Вървели си Мъжът и Неволята, броели
точките по плочките и срещнали Работата.
- Добре, че ви срещнах - казала Работата -
откога чакам да ме свършите.
- Леле - казала Неволята - като те видях се сетих, ...
  587 
...и на мрежата ѝ писна –
все война, терор, убийства,
и разстроена се вкисна –
злото вече изобилства.
В този миг сърцето милна, ...
  201 
  275 
  293 
Една пчеличка ранобудна
хареса си прекрасен цвят -
такъв е женският й свят.
Бе гладна и със сръчност чудна
поли запретна и със жар, ...
  155 
Малък свят, широки друми.
Мигът направи си шега -
стори среща на две думи,
на добрата и на зла.
Злата дума с гордост каза: ...
  189 
Май че с очите имам проблеми,
трудно ми е всяко придвижване,
трябват ми май очила с големи
диоптри за вътрешно виждане.
  189 
Плътни сиви облаци. Леко ръми и сипе упорита монотонност. Хората, вдигнали чадъри, вървят някакси попили от сивотата на небето. Не обичам чадър, нито качулка. Вървя към работата, но не бързам, имам време. Винаги тръгвам по-рано. Обичам по пътя да си разчепквам нещо - проблемче, емоцийка или каквото ...
  326 
  306 
  411 
Двоичен свят - едно и нула,
до нано пътят е скъсен,
мисъл в Терасвят се щура
и лудва с Гигаскорост в мен.
И робско, робото- , безмерно ...
  151 
Пристигнах твърде рано май.
Във парка пейка си открих.
Кафенце няма, нито чай,
ми, ще напиша малък стих.
Мрак и пак си имат рима, ...
  130 
  296 
  278 
Старо, накъсано стихче,
с чувството, че съм го писал сега.
Прежуря Слънчицето днес,
от задух въздухът трепти,
мигът се сбръчка - скапан пес, ...
  139 
Да литна исках в този час,
но метлата не открих,
яхнах някакъв Пегас
и се пръкна този стих!
  137 
  291 
На изток хоризонтът се пропука,
отвори път във злато и сребро
и Утрото си свирка, не му пука,
надъхано със младост и добро.
И неусетно как - израстна в Ден. ...
  624  12 
Слънцето е пекнало, на мен ми се спи,
тъй ми е олекнало, много ме мързи.
Котката с муцунка само ми се вре,
иска да ме цунка - мен не ми се ще.
Ясна е картинката, отварям врата - ...
  178  10 
Нощта през утрото видя
Деня – тъй чист и светъл бе,
а цветността му я учуди
и ето в него за беля
безнадеждно тя се влюби. ...
  149  10 
Propuestas
: ??:??