Валери_Станков (Валери Станков) - Obras

Едно летящо старче 🇧🇬

ЕДНО ЛЕТЯЩО СТАРЧЕ
... а напоследък взех и да мъдрея – и на това дойде му вече ред –
не соча с показалец полилея, когато давам някому съвет,
в сълзицата на всекиго се вглеждам и, ласкав като вятър през април,
не тъпча върху ничий стрък надежда и не сека, преди да съм садил, ...

Валери_Станков

Poesía

2023-10-23T07:09:44+03:00 593 3 4

Татуировка 🇧🇬

ТАТУИРОВКА
Отмина пощальонът тая заран.
От теб отдавна нито вест, ни кост.
И иде ми да къртя тротоара
с две кирки, с три лопати, чук и лост. ...

Валери_Станков

Poesía » De amor

2023-10-22T19:33:55+03:00 405 2 2

Блато от лъжи 🇧🇬

БЛАТО ОТ ЛЪЖИ
… започнах да прощавам все по-често на всеки, който ме будалка с кеф! –
не ми ли върнат в магазина ресто – там вечно ме пързалят на верев,
когато вечер просякът пред храма се качва в своя черен „Мерцедес“,
или пък – че вечеряла е мама? – със три яйца и шунка! – хемендекс, ...

Валери_Станков

Poesía

2023-10-22T13:31:13+03:00 329 2 1

Ти ли застреля Алексей Петров? 🇧🇬

ТИ ЛИ ЗАСТРЕЛЯ АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ?
… тъй както снощи скитах по „Леге“, си рекох: – Много лош късмет, Валерка! –
не щеш ли? – най-зловещото ченге! – ми каза: – Лична карта за проверка!
Изгледа ме със поглед див на рис! – записа ЕГН, адрес – и логин.
На помисъл и дело аз бях чист! – такъв си дишам цял жив ...

Валери_Станков

Poesía

2023-10-22T08:06:31+03:00 338 4 2

Вечната Жена 🇧🇬

ВЕЧНАТА ЖЕНА
… къде ли да те скрия от света, във който с теб сме зрителна измама? –
във стихчето, което ти плета? – или в колибка с покривче от слама,
дали на някой стар, напуснат плаж, на завет ли? – зад гърбавите дюни,
щом кротичко река си „Отче наш!“, в най-скришната Любов да се целунем, ...

Валери_Станков

Poesía » De amor

2023-10-21T07:11:50+03:00 484 3 4

Мъжът, с когото аз не пих кафе 🇧🇬

МЪЖЪТ, С КОГОТО АЗ НЕ ПИХ КАФЕ
... не зная кой е турил две кафета
на стълбите пред стария хотел,
оставил ми е своята пурета,
запалката дори не си е взел, ...

Валери_Станков

Poesía

2023-10-20T15:05:46+03:00 444 2 4

В скута си ме гушна Баба Зима 🇧🇬

В СКУТА СИ МЕ ГУШНА БАБА ЗИМА
… зимата на прага ми потропа с дрипаво елече без хастар,
мислех – хляб ли иска, или сопа, или пък една лопатка жар? –
скитница, довлякла се от хълма, в своето стайче я приютих,
проста радост взе да я изпълва, щом ѝ рекох тоя малък стих, ...

Валери_Станков

Poesía

2023-10-20T09:59:25+03:00 357 2 3

Смъртта на старата смокиня 🇧🇬

СМЪРТТА НА СТАРАТА СМОКИНЯ
... не знам защо безплодната смокиня комшията започна да сече,
и в утринта, така прекрасно синя, проскърцваше нещастното дръвче,
израснало ми досами перваза, под сянката му хвърляхме белот,
навярно Господ беше го наказал? – че ни веднъж дори не даде плод, ...

Валери_Станков

Poesía

2023-10-19T21:11:33+03:00 377 2 1

България умира 🇧🇬

БЪЛГАРИЯ УМИРА
... тополите жълтеят като свещи и тихо гаснат в утринния зрак,
и жълтата луна над тях се блещи – един, търкулнат в Нищото, петак,
и охлювът през мокрите дъбрави сребристата си диря очерта,
с дрипливичко сетренце без ръкави възкачва се на хълма есента, ...

Валери_Станков

Poesía » Civil

2023-10-18T14:44:59+03:00 553 5 5

Молитва за Поетите на България 🇧🇬

МОЛИТВА ЗА ПОЕТИТЕ НА БЪЛГАРИЯ
Аз не познавам весели Поети! – край тях с години плаках, пях и пих.
Разбрах, че не в лъжливи пируети! – от Болката се ражда всеки стих.
Дори да го натикат във боклука, и там ще пее в ямб – или в хорей.
Не жажда нито „Нобел“, нито „Букър“ – един невероятен вейхайвей! ...

Валери_Станков

Poesía

2023-10-17T14:52:06+03:00 904 4 6

Последната цигарка за деня 🇧🇬

ПОСЛЕДНАТА ЦИГАРКА ЗА ДЕНЯ
… като си пална сетната цигарка – която сръчно Владето ми сви,
присядам си на пейката във парка и тихичко си казвам „С 'est La Vie!“,
допивам кротко третата си бира, додето смислям своя минал ден –
едно печално старче във Всемира! – потънало във залеза над мен, ...

Валери_Станков

Poesía

2023-10-16T17:59:15+03:00 316 3 1

Котето на старата топола 🇧🇬

КОТЕТО НА СТАРАТА ТОПОЛА
Не зная как на старата топола
това бездомно коте се качи,
ала събра народ като за МОЛ-а! –
и в небесата вперихме очи. ...

Валери_Станков

Poesía

2023-10-16T15:16:34+03:00 376 1 4

Човекът с тъжните очи 🇧🇬

ЧОВЕКЪТ С ТЪЖНИТЕ ОЧИ
Да запомня Човека, който сяда край мен на кафе
и във своята чашка пластмасова кротко се взира,
и се гушва в ревера на сетрето си – беж кадифе,
да не пукне от студ – самотяга, слетял от Всемира. ...

Валери_Станков

Poesía

2023-10-16T08:15:34+03:00 327 2 1

Нищо друго 🇧🇬

НИЩО ДРУГО
Навярно в мен душата се смири, преди да литне с облачето бяло –
престанах да си мисля за пари, за своето безценно, вехто тяло,
какъв съм, кой съм и защо бях тук? – не си задавам тъпите въпроси,
дали денят лопатка със боклук, или коматец топъл хляб ми носи? ...

Валери_Станков

Poesía

2023-10-15T21:48:19+03:00 356 2 3

Плаж, октомврий и море 🇧🇬

ПЛАЖ, ОКТОМВРИЙ И МОРЕ
Барче. Масичка за двама.
Плаж. Октомврий. И море.
Малка водка. Двеста грама.
Ти – във рокля на каре. ...

Валери_Станков

Poesía » De amor

2023-10-15T07:48:46+03:00 964 5 6

Знахаринът от Варна 🇧🇬

ЗНАХАРИНЪТ ОТ ВАРНА
… изглежда, наближавам възрастта, в която нищо няма да ми липсва –
ще пиша книги, книги ще чета! – и ще си хрупам с биричката чипса,
ще гледам как девойчици вървят на пръсти покрай Седмата ми пейка,
ще им се нежа – старец белобрад! – чиято младост нейде си офейка, ...

Валери_Станков

Poesía

2023-10-14T15:54:10+03:00 423 3 1

Молитва за моята България 🇧🇬

МОЛИТВА ЗА МОЯТА БЪЛГАРИЯ
... дрипясала от скитане по хълма, към мен заслиза тихо есента,
мъглата просна мократа си вълна връз плетените пръти на плета,
и попът, пийнал вино – две-три кани, брадата си захвана да тресе,
и черният рояк шосейни врани огракваше безмълвното шосе, ...

Валери_Станков

Poesía

2023-10-13T18:01:08+03:00 795 2 5

Кълбо от рими 🇧🇬

КЪЛБО ОТ РИМИ
… изглежда, че навреме остарях – и кефи ме, че нямам време вече,
и дишам си между сълза и смях, един старик! – на римите обречен,
и връзвам ги – една подир една – да се ветреят – чирози на низи! –
опастрих ги от завист, злост, вина и нося – чисти! – белите си ризи, ...

Валери_Станков

Poesía

2023-10-13T11:44:50+03:00 358 4 3

Балада за търпеливата капка 🇧🇬

БАЛАДА ЗА ТЪРПЕЛИВАТА КАПКА
... най-търпеливата в света, блестяща, малка, упорита,
с каква изящна простота! – дълбае капката в гранита,
а той е страшно търпелив – и като жаден я преглъща,
но капката спотайва взрив във своята дълбока същност, ...

Валери_Станков

Poesía

2023-10-12T13:16:16+03:00 358 2 2

Сол в гърлото 🇧🇬

СОЛ В ГЪРЛОТО
От простичкия факт до артефакта
се вие път, но той не ми тежи.
Живея, пъхнал пръсти във контакта! –
горя на късо само пред лъжи. ...

Валери_Станков

Poesía

2023-10-12T08:56:58+03:00 433 3 7

Какво се случва в смахнатия свят 🇧🇬

КАКВО СЕ СЛУЧВА В СМАХНАТИЯ СВЯТ
... когато легна в моя стар креват и той под мен изскърца си зловещо,
какво се случва в смахнатия свят, във всеки миг с душата си усещам –
момченце ли простенва в своя сън? – за своята изгубена играчка,
или реди си тъпото "дрън-дрън!" във подлеза след теб крадлива вр ...

Валери_Станков

Poesía

2023-10-10T16:49:53+03:00 382 1 2

Балада за отминаващите Жени 🇧🇬

БАЛАДА ЗА ОТМИНАВАЩИТЕ ЖЕНИ
... не знам защо жените все ме гледат със бялото на своите очи? –
изглежда, придирчив съм напоследък – старея, и по всичко ми личи,
минават покрай мен, не се и трогват, че видимо изглеждам тъй щастлив,
усещат ли, че ги рисувам с поглед? – и, че ги пиша в римички с курсив, ...

Валери_Станков

Poesía

2023-10-10T11:42:51+03:00 353 3 5

Едно пухче Обич 🇧🇬

ЕДНО ПУХЧЕ ОБИЧ
… седя си на вечерната тераса – и мисля си под залеза червен –
каквото днес не смогнах да сколасам, ще си го свърша утре-вдругиден,
на Влада ново стихче ще напиша, на моя син ще купя колело,
в писателската моя свята ниша ще пийна с кеф едно шише мерло, ...

Валери_Станков

Poesía

2023-10-09T17:22:11+03:00 413 2 9

Защото бях въртопче Светлина 🇧🇬

ЗАЩОТО БЯХ ВЪРТОПЧЕ СВЕТЛИНА
… започнах да се нервя на света, че си мълчи пред моите въпроси –
защо мръсникът трупа куп злата, а нищият пред черквицата проси?
Защо – към едного ако сме зли, дечицата си галим с топли шепи?
Защо се будим с Третите петли – все по-самотни, тъжни и нелепи? ...

Валери_Станков

Poesía

2023-10-09T09:06:49+03:00 776 2 1

Демонът на Врубел 🇧🇬

ДЕМОНЪТ НА ВРУБЕЛ
… понеже Времето реве и стене, и аз си го записвам с благ молив,
как да стопирам Земното въртене, че да се будя сутрин все по-жив? –
отново да се видя див и влюбен, след две-ти петилетки все тъй млад,
и в мен отново Демонът на Врубел да се събужда в смахнатия свят, ...

Валери_Станков

Poesía

2023-10-08T21:49:52+03:00 293 2 5

Соната за съботен ъглошлайф 🇧🇬

СОНАТА ЗА СЪБОТЕН ЪГЛОШЛАЙФ
... събота е – време за ремонти, да излезе някой с ъглошлайф,
джендърът съсед да се наконти, да ме поздрави със give me five,
в кофата да препера две ризи – чиста риза някому да дам,
по Гезмето – скитник без мангизи, да вървя нататък – и насам, ...

Валери_Станков

Poesía

2023-10-08T16:26:51+03:00 299 2 3

В Държавата на падащия мрак 🇧🇬

В ДЪРЖАВАТА НА ПАДАЩИЯ МРАК
… как искам да се метна в някой влак и да избягам нейде надалече,
в Държавата на падащия мрак до гуша ми дойде! – да дишам вече,
да ме будалкат още – от зори! – кохортите от властни политици,
които трупат злато и пари във шкафчето! – а ние дъвчем трици, ...

Валери_Станков

Poesía

2023-10-07T08:58:15+03:00 308 2 3

Крайна гара Варна 🇧🇬

КРАЙНА ГАРА ВАРНА
... понякога и аз се разтоварвам от римите, връхлитащи по мрак –
замъквам се самин на гара Варна, изпращам и посрещам влак след влак,
подпирам си ръждясалия буфер, тропосвам гаровия си площад,
с куп книги в мукавения ми куфар, с това ли ще ме помни този свят? – ...

Валери_Станков

Poesía

2023-10-06T17:06:50+03:00 695 4 4

Моето минало 🇧🇬

МОЕТО МИНАЛО
… аз някога минавах през стени,
търкалях се из най-зловещи бездни,
но ето, че дойдоха други дни! –
в които съм дъртаче – безполезник. ...

Валери_Станков

Poesía

2023-10-06T05:47:05+03:00 417 3 2

Сричка в Божието слово 🇧🇬

СРИЧКА В БОЖИЕТО СЛОВО
Живея във премъдри тишини –
говоря само – ако ме попитат.
Понякога мълча по цели дни,
по-древен и от камък в неолита. ...

Валери_Станков

Poesía

2023-10-05T13:18:41+03:00 343 3 3

Кестенче за спомен от Валерий 🇧🇬

КЕСТЕНЧЕ ЗА СПОМЕН ОТ ВАЛЕРИЙ
... и лятото – слънчасал развейпрах,
отнесе го Вълшебникът с килима,
пет кестенчета, мила, ти събрах! –
да ти е топла идещата зима, ...

Валери_Станков

Poesía

2023-10-04T20:25:01+03:00 791 1 5

Есенен шансон от Азнавур 🇧🇬

ЕСЕНЕН ШАНСОН ОТ АЗНАВУР
С девойката, която тананика
на пейката шансон от Азнавур,
направо бяхме лика и прилика! –
тя – хубавица, аз – опасно щур. ...

Валери_Станков

Poesía

2023-10-04T14:27:05+03:00 315 2 3

Едно градче, забравено от Бога 🇧🇬

ЕДНО ГРАДЧЕ, ЗАБРАВЕНО ОТ БОГА
… през облака Луната се промуши – и закроти световния катун,
и старият албанец Сиваюши приседна в двора със лула тютюн,
градчето включи своя телевизор и сетне във фотьойла се стиши,
и вятърът вързунките със чироз започна на перваза да сушѝ, ...

Валери_Станков

Poesía

2023-10-04T09:34:01+03:00 313 2 4

Светулката на Бога 🇧🇬

СВЕТУЛКАТА НА БОГА
… така и не успях да разбера защо съдбата беше с мене груба? –
светулчиците мои Бог прибра, напъха ги в най-гнилата коруба,
отнесе ми последнощо щурче – и славейчето мое скри навеки! –
и днес – додето Времето тече, вървя си все по грешните пътеки, ...

Валери_Станков

Poesía

2023-10-03T21:25:27+03:00 311 3 3

Моята малка тайна 🇧🇬

МОЯТА МАЛКА ТАЙНА
Което знам, за другите е тайна.
А аз си знам, че нищичко не знам.
Из мозъка ми – в гънката нетрайна,
на капки капе сетната ми RAM. ...

Валери_Станков

Poesía

2023-10-03T09:08:11+03:00 890 2 2

Миг 🇧🇬

МИГ
... дали поради липса на култура, или защото тъп съм като пън,
седя и пия бира на бордюра – и залезът настройва ме за сън,
мангалите с маркуча си измиха асфалта – и край мен се разхлади,
и варненската уличка е тиха като кръчме в хотелче с три звезди, ...

Валери_Станков

Poesía

2023-10-02T17:40:50+03:00 289 3 1

Мъжът от нощния бряг 🇧🇬

МЪЖЪТ ОТ НОЩНИЯ БРЯГ
... парцалите морето си развлачи – и тръшна ги на есенния плаж,
с клошарите изпих едно коняче и сръбнах си лула тютюн – яваш,
на сухец – под обърнатите лодки, разстлах на завет своето сетре
и сетне хапнах с две рибарски котки последния сафрид на чепаре, ...

Валери_Станков

Poesía

2023-10-02T12:09:19+03:00 327 2 6

Дупка в пейзажа 🇧🇬

ДУПКА В ПЕЙЗАЖА
… седя си на прозореца и гледам как вече съм излишен в този свят –
не хлопа на вратите ми съседът – за сол! – да хапне сладко на обяд.
И пощальонът спря да вик: – Поща-а! – пред моите залостени врати.
Съседката с пиринчената брошка отказа днеска да ме приюти! ...

Валери_Станков

Poesía

2023-10-01T21:54:52+03:00 331 3 2

Пътник към Безкрая 🇧🇬

ПЪТНИК КЪМ БЕЗКРАЯ
… нахълтвам си в последните лета, в които ми остана да живея,
и радвам се на дребните неща! – седалка ми отстъпват във тролея,
във стария квартален магазин на касата дори не ме пререждат! –
и слънчицето в небосвода син ми носи сутрин Обич и Надежда, ...

Валери_Станков

Poesía

2023-10-01T18:55:40+03:00 344 3 7

Поезията – моя будна кома 🇧🇬

ПОЕЗИЯТА – МОЯ БУДНА КОМА
... небето тътри плочи теракот
и сякаш мачка залеза с фадрома –
и аз – нали съм пълен идиот,
ще поседя в дъжда на вълнолома, ...

Валери_Станков

Poesía

2023-09-28T14:27:20+03:00 451 6 6