Валери_Станков (Валери Станков) - Obras

Протегната душа 🇧🇬

ПРОТЕГНАТА ДУША
... от този свят преди да си отида, научих прости няколко неща –
обърнал гръб на всякоя обида – да отминавам с млъкнали уста,
на мравката да сторвам път, защото трошицата чер хлебец ѝ тежи,
и да мълча – самата блага кротост, щом някой ме засипва със лъжи, ...

Валери_Станков

Poesía

2023-11-18T08:51:02+02:00 360 3 2

Спомен за Жени 🇧🇬

СПОМЕН ЗА ЖЕНИ
… започнах вече яко да старея, макар че въобще не ми се ще! –
как с някоя девойчица на кея да сляза? – вече тръгвам към стоте,
как да ѝ пея с летните авлиги? – да я задирям в цъфналата ръж,
освен да я разкажа в тихи книги, аз друго право нямам като мъж, ...

Валери_Станков

Poesía

2023-11-17T11:34:29+02:00 403 4 2

Дъб за Коледен бъдник 🇧🇬

ДЪБ ЗА КОЛЕДЕН БЪДНИК
... върху дългите баири
трупа есента кладнѝ,
с дървена пищялка свири
вятърът по цели дни, ...

Валери_Станков

Poesía

2023-11-17T08:35:48+02:00 339 1 1

Написано със слънчеви лъчи 🇧🇬

НАПИСАНО СЪС СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ
Надеждата е винаги на тръни –
сърна в летеж през дрипави гори.
Яви се в миг – и в миг един потъне,
без да дочуе страшното ми: – Спри! ...

Валери_Станков

Poesía

2023-11-16T17:58:59+02:00 312 1 2

Акушер на Светлината 🇧🇬

АКУШЕР НА СВЕТЛИНАТА
... с тая работа без плата доживях до старини –
акушер на светлината, дишам мъдри светлини,
зная две и помня двеста, бях на римата жених,
рано стана ми невеста тя! – в несръчния ми стих, ...

Валери_Станков

Poesía

2023-11-16T08:20:43+02:00 859 3 3

Най-светлата Жена в квартала 🇧🇬

НАЙ-СВЕТЛАТА ЖЕНА В КВАРТАЛА
... в кварталната библиотека прелиствах Александър Блок,
в миг влезе ти с походка лека! – и чух изящния ти ток,
красива, утринна, тъй бяла! – чак томчето си изтървах! –
най-светлата Жена в квартала, те гледах, непривично плах, ...

Валери_Станков

Poesía » De amor

2023-11-15T15:14:47+02:00 453 2 3

Автопортрет с НЛО 🇧🇬

АВТОПОРТРЕТ С НЛО
... това си го мечтаех от години! –
додето пийвам чаша-две мерло,
събрах на двора стари ламарини
и си сковах прекрасно НЛО! – ...

Валери_Станков

Poesía

2023-11-15T06:51:09+02:00 860 6 6

Бюрек за Бога 🇧🇬

БЮРЕК ЗА БОГА
В брадясали мъгли потъна Варна.
Вони на изгорял бензин и дим.
А ние – покрай старата пекарна,
на пейката със лудия седим. ...

Валери_Станков

Poesía

2023-11-14T09:08:21+02:00 344 1 1

Възхвала на чешмяната вода 🇧🇬

ВЪЗХВАЛА НА ЧЕШМЯНАТА ВОДА
... всяка сутрин ставам рано, мия зъбки и брада,
Делимано, Делиманооо-о! – ти си топлата вода,
с теб потъват във канала мъки, горести, беди,
с теб душата – засияла! – в мен отново се роди, ...

Валери_Станков

Poesía

2023-11-13T07:18:48+02:00 378 4 2

Непознатият Човек 🇧🇬

5 ноември в 8:46 ч. ·
Споделено с: Публично
НЕПОЗНАТИЯТ ЧОВЕК
Тъй както във припадащата вечер
вървях, огрян от лунна светлина, ...

Валери_Станков

Poesía

2023-11-12T19:23:11+02:00 326 2 1

Жена с цвете 🇧🇬

ЖЕНА С ЦВЕТЕ
... по-блага от омарата на лете, по-дъхава от пролетни гори,
ти ми дойде със стиска бяло цвете – и моето стайче се озари,
аз гледах, ошашавен като пубер, прекрасните ти сипейни коси,
и сетне, май, ти пуснах Бах и Шуберт, не знам дали не беше Дебюси, ...

Валери_Станков

Poesía

2023-11-12T15:22:36+02:00 320 2 1

Когато Господ сяда на закуска 🇧🇬

КОГАТО ГОСПОД СЯДА НА ЗАКУСКА
... какъв е кеф със първата цигара
да вдъхна хладен въздух заранта,
да се окашлям като влак на гара,
поел със мен към края на света, ...

Валери_Станков

Poesía

2023-11-12T09:48:41+02:00 333 3 2

Шепичка Любов 🇧🇬

ШЕПИЧКА ЛЮБОВ
… със цялото смирение и кротост, с които още дишам на света,
присядам на дивана в поза лотос – и книжица начевам да чета,
додеяло ми е от кама сутри! – в които да съм палаво момче,
и все по-безпощадно всяка сутрин през мене кротко Времето тече, ...

Валери_Станков

Poesía

2023-11-12T01:34:45+02:00 310 2 1

Един добре забравен Мъж 🇧🇬

ЕДИН ДОБРЕ ЗАБРАВЕН МЪЖ
… лятото си тръгна изведнъж – есента му шибна два ритника,
зад гърба му злобно кресна къш! – в туфите с дрипясала тръстика,
взе вълната черги да тъче, просна върху плажа тон медузи,
по небето – скъсано кече! – облакът на дъжд се затътрузи, ...

Валери_Станков

Poesía

2023-11-11T15:33:10+02:00 325 1 2

Нарисувах ви Рая 🇧🇬

НАРИСУВАХ ВИ РАЯ
... на стихчета, по моя странен начин, понякога пренасям се Отвъд –
там, дето никой нищичко не значи, не е ли минал светло своя път,
там, дето с катинари Бог залоства порталите – ако си бил злодей,
там, дето всеки ден започва просто, и всеки те посреща със здравей, ...

Валери_Станков

Poesía

2023-11-11T07:29:31+02:00 337 3 3

Гледам небето 🇧🇬

ГЛЕДАМ НЕБЕТО
… аз не зная дали, щом си тръгна, светът ще ме помни,
ала аз ще го смислям със Обич – дори и Отвъд.
Бях добряк по душа – и един ли нахраних бездомник?
И на гладната мравчица сторвах почтително път. ...

Валери_Станков

Poesía

2023-11-10T12:37:27+02:00 358 4 2

Жената на отсрещната тераса 🇧🇬

ЖЕНАТА НА ОТСРЕЩНАТА ТЕРАСА
… Жената на отсрещната тераса, щом гащичките свои си простре,
присяда си на мъничката маса в прекрасната си рокля на каре,
запалва си цигарка – и налива в чашлето си два пръста скъп коняк,
и отстрани изглежда тъй щастлива! – а аз съм никой в падащия мрак, ...

Валери_Станков

Poesía

2023-11-09T07:11:35+02:00 342 3 3

Момиче през ноемврий 🇧🇬

МОМИЧЕ ПРЕЗ НОЕМВРИЙ
Момичето с прозирно клинче беше
поело нейде в есенния дъжд
и аз потулих с вестника си днешен
очите си на застаряващ мъж, ...

Валери_Станков

Poesía

2023-11-08T12:02:50+02:00 338 1 3

Един ужасен вейхайвей 🇧🇬

ЕДИН УЖАСЕН ВЕЙХАЙВЕЙ
… все още ми е лятно на душата – и слънчицето кротичко пече.
Понякога и Влада влиза в чата да ми рече: – Здравей, добро момче!
От дъжд на вятър слизам край морето да дишам вятър, сол и светлина.
Релето ми зацепва на заето! – щом зърна в парка хубава Жена. ...

Валери_Станков

Poesía

2023-11-08T07:50:48+02:00 367 3 4

Последен подпис 🇧🇬

ПОСЛЕДЕН ПОДПИС
… дали защото много ми се иска да бъда пак махленското хлапе
с бермудите и с бялата си ризка, и сламката в чашлето със фрапе,
с раздрънканата своя тротинетка, надянал подпетения си кларк,
да прехвърча край някоя кокетка, приседнала във есенния парк, ...

Валери_Станков

Poesía

2023-11-07T12:55:06+02:00 349 2 3

Есента ме държи под око 🇧🇬

ЕСЕНТА МЕ ДЪРЖИ ПОД ОКО
Есента ме държи под око.
Забележки по цял ден ми прави.
Не харесва, че турих сако
върху ризата с дълги ръкави. ...

Валери_Станков

Poesía

2023-11-06T18:18:24+02:00 364 3 4

Всичката Божия Любов 🇧🇬

ВСИЧКАТА БОЖИЯ ЛЮБОВ
… време ми е вече да изчезна – нейде си! – из по-добрия свят,
да летя в космическата бездна, дето всеки ще ми бъде брат,
дето и светулката в гората ще ми слита в шепата – сестра! –
искам – Добротата ми е свята! – в своята душа да побера, ...

Валери_Станков

Poesía

2023-11-06T12:00:45+02:00 837 3 4

Лудо стихотворение 🇧🇬

ЛУДО СТИХОТВОРЕНИЕ
… под мижавото слънце на ноемврий вълна́та кърти черните скали.
А вятърът в тръстиките се нерви – търкаля срещу мен валма бодли.
Пресипналите гларуси пикират, изопват върху плажа сив шпалир.
Със Лудия на Варна пием бира – бродяги в поднебесния Всемир. ...

Валери_Станков

Poesía

2023-11-06T09:22:15+02:00 332 3 3

Моята вярна есен 🇧🇬

МОЯТА ВЯРНА ЕСЕН
... в неокосените треви,
надянала съдрана риза,
по хълма есента върви –
и сякаш че за мене слиза, ...

Валери_Станков

Poesía

2023-11-05T09:36:43+02:00 382 3 2

Нощта преди балотажа 🇧🇬

НОЩТА ПРЕД БАЛОТАЖА
Просват дрипи и парцали сури облаци над мен.
Няма кой да ме погали, да почерпи бира – кен.
В таралежовите локви шляпа есенният дъжд.
Проститутки две сиротни чудят се дали съм мъж. ...

Валери_Станков

Poesía

2023-11-04T21:33:40+02:00 905 2 5

Стръкче есенна трева 🇧🇬

СТРЪКЧЕ ЕСЕННА ТРЕВА
... есента по летни еспадрили
запристъпва в дългите треви –
гащница – на вили-мотовили
цял ден из стърнището върви, ...

Валери_Станков

Poesía

2023-11-04T10:01:40+02:00 319 2 2

Автопортрет с метла 🇧🇬

АВТОПОРТРЕТ С МЕТЛА
... понеже мога сръчно да мета,
пък – и от глад за да не се спомина,
метач цаних се в служба „Чистота” –
и – ей ме, на! – във Морската градина, ...

Валери_Станков

Poesía

2023-11-03T22:14:26+02:00 353 5 5

Жена 🇧🇬

ЖЕНА
... Жената е небе за птици – и майчица на светлини,
със роклица на вихрулици из моя светъл сън ситни,
тя ме посочва, тя ме иска, тя ме избира, тя мълви –
момче, готова съм за риска да тръгнем в дългите треви, ...

Валери_Станков

Poesía

2023-11-03T07:20:05+02:00 317 3 3

Автопортрет с каскет пред храма 🇧🇬

АВТОПОРТРЕТ С КАСКЕТ ПРЕД ХРАМА
... когато нямаш никакви мангизи и няма със какво да купиш хляб,
и сам переш кириливите си ризи, и цял ден мъкнеш железа за скрап,
и съчленяваш градските кашони със три въженца простичък сезал,
и книжици продаваш – за милиони, на пейката във своя тъп квартал, ...

Валери_Станков

Poesía

2023-11-02T17:39:07+02:00 321 2 2

Внезапна ласка 🇧🇬

ВНЕЗАПНА ЛАСКА
… щом някой ден се скрия от света на някоя по-хубава планета,
и стихчета ще пиша – и чета! – на извънземния орляк врабчета,
ще си броим по цяла нощ звезди със някое зеленичко човече –
ще му река и как мечтах преди да те прегърна в есенната вечер, ...

Валери_Станков

Poesía

2023-11-01T12:32:39+02:00 337 4 4

Глаголи 🇧🇬

ГЛАГОЛИ
... вятър стене, грачи гарван, сурна се по гръб мъгла –
вълна с денкове стоварва – да ги чепка! – е дошла,
студ в светулкови коруби, студ в човешките души,
из тревите – проснат губер, зайчето преде с уши, ...

Валери_Станков

Poesía

2023-10-30T08:24:31+02:00 365 2 1

Самота 🇧🇬

САМОТА
... тишина, самота – във която
ти си бръмбар, туширан по гръб.
Свърши твоето мъничко лято
в повсеместната мирова скръб. ...

Валери_Станков

Poesía

2023-10-29T07:46:16+02:00 368 5 3

Куфарът на Влада 🇧🇬

КУФАРЪТ НА ВЛАДА
Денят дойде на варненската гара.
Ти не пристигна с нощния експрес.
С клошарина си делнахме цигара.
С кафенца – две, от автомата – нес. ...

Валери_Станков

Poesía » De amor

2023-10-28T10:35:15+03:00 462 2 2

Писна ми, Боже! 🇧🇬

ПИСНА МИ, БОЖЕ!
… моля те, Боже? – когато се сбъдне в Рая и моят последен живот,
някъде там – в небесата отвъдни, цял ден да хвъркам на автопилот,
малка светулка – продупчила мрака, птица, пронизала синята вис,
писна ми вече два века да чакам, Господи, Ти да ме викнеш на бис! ...

Валери_Станков

Poesía

2023-10-27T21:14:52+03:00 453 3 4

Есенен панаир 🇧🇬

ЕСЕНЕН ПАНАИР
На сина ми Иван Станков
Над мочурливите лагуни навървят жерави ята.
Потеглят цигански катуни да калайдисват пак света.
Момите стягат се за бани – там ергенашът серт кълби. ...

Валери_Станков

Poesía

2023-10-27T11:45:08+03:00 381 2 2

Смирения 🇧🇬

СМИРЕНИЯ
... със цялото смирение, което
премина в мен от моя стар баща,
обичам всичко живо под небето,
което хвърля сянка над света – ...

Валери_Станков

Poesía

2023-10-27T07:23:58+03:00 390 4 1

Хаос 🇧🇬

ХАОС
Господи, кой съм в световния хаос? – питам и отговор просто не ща.
Сигурно мама роди ме нахалост? – бях вейхайвей и за моя баща.
Нито живях в светли бездни от Обич, нито изгарях в несвестни мечти.
В пранги, вериги, синджири и скоби моят животец и мен озапти. ...

Валери_Станков

Poesía

2023-10-26T17:53:03+03:00 350 2 1

Един последен есенен шансон 🇧🇬

ЕДИН ПОСЛЕДЕН ЕСЕНЕН ШАНСОН
… мете Айшето жълтите листа и в дрипави чували ги събира.
На Седмата ми пейка Есента допива предпоследната ми бира.
Мелтемът чорли нейните коси и тихо дипли светлата ѝ рокля.
На лятото – из сетните роси! – ще я търкулна, че да се омокря. ...

Валери_Станков

Poesía

2023-10-25T08:47:03+03:00 938 2 4

Кой съм аз? 🇧🇬

КОЙ СЪМ АЗ?
Вятърът в шубраците си охка, сетне сякаш шибва ги с камшик,
подир миг – в къртичината рохка – шмугва се и слепият къртик,
кротко таралежът, щом топурка – чорли туфи есенни листа,
и мъгла преде като на хурка кукувича прежда над света, ...

Валери_Станков

Poesía

2023-10-24T16:04:47+03:00 390 1 1

Благодаря ти, Господи! 🇧🇬

БЛАГОДАРЯ ТИ, ГОСПОДИ!
… забравих вече колко време мина, откакто съм дошъл на този свят,
обаче с всяка следваща година, сполай ти, Боже, ставам все по-млад! –
вървя по праведните Ти пътеки! – загърбил слава, власт – и суети,
щастливец съм да бъда Твой навеки, че с много Обич Ти ме приюти. ...

Валери_Станков

Poesía

2023-10-23T19:21:20+03:00 403 2 5