Валери_Станков
1.538 el resultado
ТЪРКАЛЯНЕ НА ПЪТНИЯ КРАВАЙ
... нали и аз търкалям си кравая, и вдигам вихрулици пътна прах,
взех да си мисля честичко за края на друмищата – дето ги вървях,
и кой бях в милиардния мравуняк, дали човек, или трошица хляб,
щурче, което къса седма струна, или мишле – в световния долап, ...
... нали и аз търкалям си кравая, и вдигам вихрулици пътна прах,
взех да си мисля честичко за края на друмищата – дето ги вървях,
и кой бях в милиардния мравуняк, дали човек, или трошица хляб,
щурче, което къса седма струна, или мишле – в световния долап, ...
540
2
3
НЕПОВИКАН ФИЛОСОФ
... и този ден отиде си мърцина, а другият ще дойде призори –
невям ми носи злато – пълна крина? – или поне една торба пари,
а може две-три бири да почерпи – или с тавенце печен кадаиф,
и аз – сред 7 милиарда шерпи, да се почувствам истински щастлив, ...
... и този ден отиде си мърцина, а другият ще дойде призори –
невям ми носи злато – пълна крина? – или поне една торба пари,
а може две-три бири да почерпи – или с тавенце печен кадаиф,
и аз – сред 7 милиарда шерпи, да се почувствам истински щастлив, ...
778
1
5
ВЕЧЕРНА ПОЩА ОТ ДЯДО ВАЛЕРИ
Когато свърши моят ден –
и легне в залеза на хълма,
савани черни върху мен постила ми нощта безмълвна,
и Варна стихва изведнъж – пред телевизора се кротва, ...
Когато свърши моят ден –
и легне в залеза на хълма,
савани черни върху мен постила ми нощта безмълвна,
и Варна стихва изведнъж – пред телевизора се кротва, ...
275
3
4
ДЪЖДОВЕН ПРОЗОРЕЦ
... дъждът над Варна дълго не откара и не намокри никого почти,
тревичката разпука тротоара – и тихо милна моите пети,
брезичките разлистиха се – бели, и в дворчетата с вехтите асми,
облекли леки роклички с дантели, се вейнаха на припека моми – ...
... дъждът над Варна дълго не откара и не намокри никого почти,
тревичката разпука тротоара – и тихо милна моите пети,
брезичките разлистиха се – бели, и в дворчетата с вехтите асми,
облекли леки роклички с дантели, се вейнаха на припека моми – ...
241
2
3
1400
1
1
ИЗБОР НА РЕДАКТОРА
В Поезията има два-три фактора
да те признаят за безспорен намбър уан.
За да ме пъхне в "Избор на редактора",
ще трябва Майстора да е пиян. :-)
В Поезията има два-три фактора
да те признаят за безспорен намбър уан.
За да ме пъхне в "Избор на редактора",
ще трябва Майстора да е пиян. :-)
310
1
2
МЪЖЪТ ОТ СЕДМАТА ПЕЙКА
... не знам дали достойно преживях от Бога отреденото ми време.
Да си призная – ме напушва смях, когато гледам голото си теме.
Един печален варненски сархош с три бирички на Седмата си пейка,
влетял на стих в безсънната ви нощ, дошъл за миг – и подир миг офейкал. ...
... не знам дали достойно преживях от Бога отреденото ми време.
Да си призная – ме напушва смях, когато гледам голото си теме.
Един печален варненски сархош с три бирички на Седмата си пейка,
влетял на стих в безсънната ви нощ, дошъл за миг – и подир миг офейкал. ...
298
1
2
МНОГО ВИ ОБИЧАМ
... понякога забравям, че живея, и късам календара лист по лист,
когато слизам привечер на кея – да си проводя залеза златист,
когато хълтам в черните си нощи, а изгревът е все така мираж,
и пращам в електронните си пощи молитвеното свое "Отче наш!", ...
... понякога забравям, че живея, и късам календара лист по лист,
когато слизам привечер на кея – да си проводя залеза златист,
когато хълтам в черните си нощи, а изгревът е все така мираж,
и пращам в електронните си пощи молитвеното свое "Отче наш!", ...
219
2
1
ЧИТАТЕЛЮ ОТ ДРУГИ СВЯТ
... от нечовешката печал подир прочетените книги
не помня вече що съм пял с гласа на летните авлиги,
дали в сълза, или във смях със теб живях си адски просто –
като в килия на монах, заточен на пустинен остров, ...
... от нечовешката печал подир прочетените книги
не помня вече що съм пял с гласа на летните авлиги,
дали в сълза, или във смях със теб живях си адски просто –
като в килия на монах, заточен на пустинен остров, ...
199
1
1
ГЛЪТКА ОБИЧ
... когато днес съм тук, а утре там – на хвърлей вик и въздъх от Безкрая,
и съм готов – на стих, да се раздам пред всекиго! – във моята чат-стая,
неканен, непоискан, тъжен гост – без да се питам – имате ли нужда? –
животът, всъщност, бе ми адски прост! – на мене суетата ми е чужда, ...
... когато днес съм тук, а утре там – на хвърлей вик и въздъх от Безкрая,
и съм готов – на стих, да се раздам пред всекиго! – във моята чат-стая,
неканен, непоискан, тъжен гост – без да се питам – имате ли нужда? –
животът, всъщност, бе ми адски прост! – на мене суетата ми е чужда, ...
183
1
1
ПЪРВА УТРИННА МОЛИТВА
Навярно Бог е глух и ням,
щом пак не чу какво Го молех –
без теб да не замръкна сам
и да ти бъде топла пролет, ...
Навярно Бог е глух и ням,
щом пак не чу какво Го молех –
без теб да не замръкна сам
и да ти бъде топла пролет, ...
706
2
2
АЗ, КОЙТО ИЗГОВОРИХ ТИШИНАТА
... каквато непомерна тишина саваните си в залива разстели,
ще кажеш, че е минала война по плажовете – пусти опустели,
три псета, седем гларуса и аз, и водорасли шепа-две за флора,
със пушече от моя смачкан фас дими в ачика тръгналият кораб, ...
... каквато непомерна тишина саваните си в залива разстели,
ще кажеш, че е минала война по плажовете – пусти опустели,
три псета, седем гларуса и аз, и водорасли шепа-две за флора,
със пушече от моя смачкан фас дими в ачика тръгналият кораб, ...
242
3
2
ДЪЖДОВЕН ТАЙНОПИС
... когато чакам пролетният дъжд
да се свлече със мълнии и гърмели,
и на брега – един скиталец мъж,
тропосвам плажовете си посърнали, ...
... когато чакам пролетният дъжд
да се свлече със мълнии и гърмели,
и на брега – един скиталец мъж,
тропосвам плажовете си посърнали, ...
445
1
2
ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА БЪЛГАРСКАТА ПОЕЗИЯ
Българската поезия е духовният Еверест на света.
Само онзи, който е пил от нейните бистри и студени извори, който се е катерил по нейните балкани, гори, сипеи и скали, може да твърди, че е попадал в оная благословена земя, която цъфти, която е пълна с нежности, с ...
Българската поезия е духовният Еверест на света.
Само онзи, който е пил от нейните бистри и студени извори, който се е катерил по нейните балкани, гори, сипеи и скали, може да твърди, че е попадал в оная благословена земя, която цъфти, която е пълна с нежности, с ...
824
2
5
ПОЕЗИЯТА Е ХВЪРЧИЛО
... едва ли някога ще бъда докрай и истински щастлив,
Поезията е присъда! – изправя ме пред нервен срив,
тя ме осъжда – доживотник! – в килия с четири стени –
куплетът с рими неграмотни дрънчи ми в мозъка със дни, ...
... едва ли някога ще бъда докрай и истински щастлив,
Поезията е присъда! – изправя ме пред нервен срив,
тя ме осъжда – доживотник! – в килия с четири стени –
куплетът с рими неграмотни дрънчи ми в мозъка със дни, ...
398
1
1
НЕБЕСНА ДУПЛИКА
Сигурен съм само във едно,
че не са си лика и прилика.
Различавам плява от сено.
Само не добряка от мръсника. ...
Сигурен съм само във едно,
че не са си лика и прилика.
Различавам плява от сено.
Само не добряка от мръсника. ...
205
1
1
ТЯ
... тя е моето облаче бяло, полетяло над мократа ръж,
тя е светлото мое начало, със което съм истински мъж,
тя е вятърче, тиха вихрулка, тя е капчица в росни роси,
тя – светулчица, тихо трептулка върху моето благо станси, ...
... тя е моето облаче бяло, полетяло над мократа ръж,
тя е светлото мое начало, със което съм истински мъж,
тя е вятърче, тиха вихрулка, тя е капчица в росни роси,
тя – светулчица, тихо трептулка върху моето благо станси, ...
607
2
3
КАНТАРЧЕ ЗА ДУШАТА НА ЧОВЕКА
Една женица с мъничко кантарче на Главната ме викна във зори:
– Ела да те претегля, мило старче, не ти ща! – каза, – никакви пари.
Качих се – и стрелката с тъжен пукот се разлюля под мен насам-натам,
седемдесет кила с таланта – бруто! – и повече отгоре – нито грам. ...
Една женица с мъничко кантарче на Главната ме викна във зори:
– Ела да те претегля, мило старче, не ти ща! – каза, – никакви пари.
Качих се – и стрелката с тъжен пукот се разлюля под мен насам-натам,
седемдесет кила с таланта – бруто! – и повече отгоре – нито грам. ...
248
ДОМОУПРАВИТЕЛ НА ВЕТРОВЕТЕ
Добра професия избрах – домоуправител на ветровете.
Те плащаха ми с шепа прах. С дъха на пролетното цвете.
С две стиски есенни треви. С валма от тръни по баира.
И с благо "Карай да върви!" си ги провождах из Всемира. ...
Добра професия избрах – домоуправител на ветровете.
Те плащаха ми с шепа прах. С дъха на пролетното цвете.
С две стиски есенни треви. С валма от тръни по баира.
И с благо "Карай да върви!" си ги провождах из Всемира. ...
213
1
1
МОЛИТВА ЗА ОБИЧ
... Господи, нали си ми приятел, все след Теб пътикам в Твоя свят,
хляб и риба – гледам, си ми пратил, да ги делна с някой гладен брат,
пуснал си ми в дѝскоса на Храма някой лев – да пийна бира-две,
лен да купя – и гергеф на мама! – да бродира все тъй – с векове! – ...
... Господи, нали си ми приятел, все след Теб пътикам в Твоя свят,
хляб и риба – гледам, си ми пратил, да ги делна с някой гладен брат,
пуснал си ми в дѝскоса на Храма някой лев – да пийна бира-две,
лен да купя – и гергеф на мама! – да бродира все тъй – с векове! – ...
438
2
1
НЕВЪЗМОЖНА ОБИЧ
... горчива водчица „Smirnoff”, със никого несподелена,
бе скришна нашата любов! – красива Шекспирова сцена,
записвахме на лист след лист съдбицата си безутешна –
а Фейсбук викаше ни „Бис!” след всяка наша кратка среща, ...
... горчива водчица „Smirnoff”, със никого несподелена,
бе скришна нашата любов! – красива Шекспирова сцена,
записвахме на лист след лист съдбицата си безутешна –
а Фейсбук викаше ни „Бис!” след всяка наша кратка среща, ...
237
1
1
ЕДИН БЯЛ ЛИСТ И АНГЕЛСКО ПЕРО
... каквото Бог ми даде, си го взе! – и ме заряза – кръгла сиротинка,
две риби, хляб, шише добро "Розе", остави ме без пукната стотинка.
Бъди! – ми каза, – цял живот Любов, защото друго на Земята няма!
Там, след портала с Райския обков, ше те прегърне с тиха обич Мама, ...
... каквото Бог ми даде, си го взе! – и ме заряза – кръгла сиротинка,
две риби, хляб, шише добро "Розе", остави ме без пукната стотинка.
Бъди! – ми каза, – цял живот Любов, защото друго на Земята няма!
Там, след портала с Райския обков, ше те прегърне с тиха обич Мама, ...
170
1
2
ПЕШЕХОДЕЦЪТ
... отдавна съм на "ти" със този свят,
спрях да го гледам винаги под лупа.
За мен – дори и царският палат –
по-дребен е от заешка хралупа. ...
... отдавна съм на "ти" със този свят,
спрях да го гледам винаги под лупа.
За мен – дори и царският палат –
по-дребен е от заешка хралупа. ...
357
2
2
МОМЧЕТО В БАБИНИЯ СКРИН
... бях хлапенце 5-годишно, нямах метър на аршин,
тихо, дъхаво и скришно беше в бабиния скрин,
дядо дърпаше на пруста своя благ тютюн с лула,
и, когато се разчувства, викаше ми: – Я ела! – ...
... бях хлапенце 5-годишно, нямах метър на аршин,
тихо, дъхаво и скришно беше в бабиния скрин,
дядо дърпаше на пруста своя благ тютюн с лула,
и, когато се разчувства, викаше ми: – Я ела! – ...
548
2
1
КЪДЕ СБЪРКАХМЕ?
... отказвам да повярвам, че светът брутално се променя пред очите ми,
че радостите стават все по-кът, мечтите ни – без жалост! – запокитени,
че вредом хора с маски – без лица, мълчат като натикани във гробница,
че скри съдбата нашите слънца! – и хукна нейде – черна безподобница, ...
... отказвам да повярвам, че светът брутално се променя пред очите ми,
че радостите стават все по-кът, мечтите ни – без жалост! – запокитени,
че вредом хора с маски – без лица, мълчат като натикани във гробница,
че скри съдбата нашите слънца! – и хукна нейде – черна безподобница, ...
499
4
2
ЧЕТВЪРТИ ДАН ИДИОТИЗЪМ
Откакто се научих да мълча,
по цяла нощ насъне взех да викам,
чер хляб да ям на своята бохча, зад зъбите проскърцва ми езикът,
понякога ми иде да крещя! – от истините в мен – несподелени, ...
Откакто се научих да мълча,
по цяла нощ насъне взех да викам,
чер хляб да ям на своята бохча, зад зъбите проскърцва ми езикът,
понякога ми иде да крещя! – от истините в мен – несподелени, ...
383
3
3
ПОЕТЪТ НА ВАРНА
... навярно някой ден – като умра,
за мен ще ръсят врели-некипели –
че съм живял без пукната пара
и че в града за присмех са ме взели. ...
... навярно някой ден – като умра,
за мен ще ръсят врели-некипели –
че съм живял без пукната пара
и че в града за присмех са ме взели. ...
264
4
3
ПОЕТИТЕ НА ТОЗИ СВЯТ
... те не живеят във палат, не трупат в банката парички,
те не рисуват този свят с най-розовите си боички,
не съм ги чувал ни веднъж на черното да кажат – бяло,
заплачат ли, се срутва дъжд, за щяло пеят – и нещяло, ...
... те не живеят във палат, не трупат в банката парички,
те не рисуват този свят с най-розовите си боички,
не съм ги чувал ни веднъж на черното да кажат – бяло,
заплачат ли, се срутва дъжд, за щяло пеят – и нещяло, ...
204
3
1
ЕДИН ДЕН НА ПРИПЕК
... тъй както бавната пчела
прашеца тичинков ошетва,
и – из дъбрави, по била,
медецът е готов по жетва, ...
... тъй както бавната пчела
прашеца тичинков ошетва,
и – из дъбрави, по била,
медецът е готов по жетва, ...
214
1
1
НЕПРОЧЕТЕНИЯТ ЧОВЕК
... понякога – наритано дете, се питам срещу сянката на мама –
защо ли книги никой не чете? – и хора във книжарниците няма,
със стихчетата мои във Facebook дори не мога да си купя хляба,
но си живея – все така напук! – по-беден от пристанищен бараба, ...
... понякога – наритано дете, се питам срещу сянката на мама –
защо ли книги никой не чете? – и хора във книжарниците няма,
със стихчетата мои във Facebook дори не мога да си купя хляба,
но си живея – все така напук! – по-беден от пристанищен бараба, ...
409
2
1
ИСТОРИЯТА ВСИЧКО ЩЕ ПРОСТИ
... Историята всичко ще прости,
дори не ще опита да излъже
какво съм сторил аз, какво не ти,
и кой с какво на този свят е длъжен, ...
... Историята всичко ще прости,
дори не ще опита да излъже
какво съм сторил аз, какво не ти,
и кой с какво на този свят е длъжен, ...
531
3
3
АЗ ЛИ ЗАБИХ ПОСЛЕДНИЯ ПИРОН?
... навярно Бог ни пише писъмца и ни ги праща нощем от Всемира,
нали сме светли Негови деца, към всекиго от нас с любов се взира,
сукалчето връз майчината гръд със бялото тензухче Той покрива,
и друмника – по праведния път! – извежда от пътеката му крива, ...
... навярно Бог ни пише писъмца и ни ги праща нощем от Всемира,
нали сме светли Негови деца, към всекиго от нас с любов се взира,
сукалчето връз майчината гръд със бялото тензухче Той покрива,
и друмника – по праведния път! – извежда от пътеката му крива, ...
190
3
2
"ПИРОГОВ" ЗА ВЛЮБЕНИ
... понеже бях припаднал от Любов
по тебе нейде из квартал "Обеля",
откараха ме спешно в "Пирогов"
и ще съм тук – до другата неделя. ...
... понеже бях припаднал от Любов
по тебе нейде из квартал "Обеля",
откараха ме спешно в "Пирогов"
и ще съм тук – до другата неделя. ...
353
2
2
ДУШАТА МИ СЕ УЧИ ДА ЧЕТЕ
... защото Добротата ми е свята, и колкото да ми е крив светът,
на обич аз се учех от децата! – и чист преминах своя дълъг път,
слънца рисувах с цветни тебешири, дъждът немилостиво ги изтри,
пропадах с тях зад голите баири – надеждица да диря вдън гори, ...
... защото Добротата ми е свята, и колкото да ми е крив светът,
на обич аз се учех от децата! – и чист преминах своя дълъг път,
слънца рисувах с цветни тебешири, дъждът немилостиво ги изтри,
пропадах с тях зад голите баири – надеждица да диря вдън гори, ...
229
4
3
ЖИВОТЪТ, КОЙТО НЯМА АНАЛОЗИ
... защо ли ветролея бяла риза по прашните си друмища в света? –
животът ми към своя край възлиза – започнах некролози да чета,
да се заглеждам в бабките на припек, във скутеца си скръстили ръце,
в дошлите щъркелици от Египет – замътили Вселенското яйце, ...
... защо ли ветролея бяла риза по прашните си друмища в света? –
животът ми към своя край възлиза – започнах некролози да чета,
да се заглеждам в бабките на припек, във скутеца си скръстили ръце,
в дошлите щъркелици от Египет – замътили Вселенското яйце, ...
258
2
2
... защото ти ми идеш всяка нощ в дрипясалите сънища по изгрев,
сънувай ме във своя звезден кош – един, дошъл от хорърите, изверг,
пияница и вакх, сархош, пергиш, серсем, след който думите бледнеят,
и по-добре е кротко да мълчиш! – щом угася след малко полилея,
красивата ти роклица от лен, прости ми ...
сънувай ме във своя звезден кош – един, дошъл от хорърите, изверг,
пияница и вакх, сархош, пергиш, серсем, след който думите бледнеят,
и по-добре е кротко да мълчиш! – щом угася след малко полилея,
красивата ти роклица от лен, прости ми ...
527
4
4
ЕДИН ОТ МНОГОТО ПОЕТИ
... понякога в писателската ниша душата си отключвам за света
и кротко сядам стихове да пиша – и с много обич да ви ги чета,
по-леки и от птиците във полет, не знам дали до вас достигат те? –
единствено за слънчице се молех във тях със чиста обич на дете, ...
... понякога в писателската ниша душата си отключвам за света
и кротко сядам стихове да пиша – и с много обич да ви ги чета,
по-леки и от птиците във полет, не знам дали до вас достигат те? –
единствено за слънчице се молех във тях със чиста обич на дете, ...
239
2
2
СБОГОМ, МИЛО МИ СЕЛЦЕ!
... вятър облаците гони по снишеното небе,
дядо мъкне сухи клони, пали вехтото кюмбе,
баба пак премита пруста с дрипавата си метла,
от баира мокра фуста влачи сурата мъгла, ...
... вятър облаците гони по снишеното небе,
дядо мъкне сухи клони, пали вехтото кюмбе,
баба пак премита пруста с дрипавата си метла,
от баира мокра фуста влачи сурата мъгла, ...
201
1
ПЪТЯТ КЪМ ОКЕАНА
... понякога – след пътните сухари, които всяка вечер си ги ям,
сънувам непреминати Сахари, по-жълти и от хлебец със сусам,
самумите – развели буйни гриви! – над моята объхтана душа,
слънца, които са немилостиви към друмника, поел на път пеша, ...
... понякога – след пътните сухари, които всяка вечер си ги ям,
сънувам непреминати Сахари, по-жълти и от хлебец със сусам,
самумите – развели буйни гриви! – над моята объхтана душа,
слънца, които са немилостиви към друмника, поел на път пеша, ...
183
1
2
ЩЕ БЪДА В БЯЛО
... нали съм уморен и стар, и грохнал от житейски прози,
се спрях на Женския пазар, че да ти купя две-три рози,
и шоколад ти взех – "For you"! – да ти ухае на канела,
фишу ти купих – цвят екрю, и жълта сламена капела, ...
... нали съм уморен и стар, и грохнал от житейски прози,
се спрях на Женския пазар, че да ти купя две-три рози,
и шоколад ти взех – "For you"! – да ти ухае на канела,
фишу ти купих – цвят екрю, и жълта сламена капела, ...
715
1
2
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
