valia1771
371 el resultado
Тя влачи спомени за буйни водоскоци,
тъгува росни цветни брегове,
сънува често сребърни потоци
със златни рибки и усмивка на дете.
Илюзии преливат от корито, ...
  735  18 
С тебе нямам безплатни минути,
твойто име дисплеят не пише,
съчиних си приятелска група,
във която се уча да дишам.
И умирам с хиляда импулса, ...
  1070  25 
Госпожа Неблагодарност беше повалена от поредната болест, сполетяла я несправедливо в живота ù. Първо, тя не пропусна да обвини и прокълне целия свят за това. Беше развила някаква кожна алергия към добрините и рога на изобилието, които непрекъснато ù се случваха с години наред. Таман се беше излекув ...
  1251  14 
Обичам уискито със много лед
и нощния живот в латино ритъм,
на дансинга с жребци отвред,
а после... който бил е най-ритмичен.
Обичам нес-кафе без захар, ...
  873  20 
Една самотна, тъжна Вечер
стои пред моята врата,
пристигнала е отдалече
и моли да я приютя.
Нали сърце широко стиска, ...
  908  21 
Няма да говорим за чувства,
ще премълчим онези въпроси,
ще разнищваме книги, изкуство,
наметнали весели пози.
Неусетно ще минем към времето – ...
  991  19 
Говориш ми и аз ти вярвам -
духовно си се преродил.
Преражданиците навярно
са твой, нeстихващ водевил.
Говориш ми и аз ти вярвам, ...
  1028  26 
Мадам Зима току-що си беше направила от вълшебния бял чай от изсушени снежинки - скъп подарък от Сибирската Зима, нейна стара приятелка. Бяха се засекли, случайно, на поредното модно ревю за зимна колекция, включваща палта предимно от полярни лисици, та тогава Сибирячката ú го подари и ú сподели, че ...
  1498  16 
Веднъж спомена, че съм „всичко” за теб,
а аз от малко се паля,
събрах ветровете от южната степ
- хиляда пожара направих.
Искаше Слънце – не беше проблем, ...
  861  21 
И всичко е някак изтъркано,
новият номер е старият
и пита надежда объркана
надежди къде се продават.
И времето нещо се сърди, ...
  1093  22 
На последната спирка на света, на една пейка приседнаха едновременно един Господин и една Госпожа. Господинът беше с измъчен вид, около петдесетгодишен, висок, попрегърбен, със смачкано пардесю, прашлясали обувки. Навремето е бил истински хубавец, а и сега все още жените въздишаха тайно по него. Гос ...
  1136  20 
Ако имах пари,
щях на всички подарък да взема,
на художник - бои,
на поета – шедьоври-поеми.
За децата дори, ...
  2704  29 
Валяло е,
а аз съм спала,
пропуснала съм пролетния дъжд.
Дано така да не пропусна
онази среща ...
  1112  24 
Тази обич ще бъде последна,
тази обич ще бъде до гроб,
няма нужда от вдигнати летви,
нито време за приказен зов.
Тази обич ще бъде най-тиха, ...
  984  22 
Умряла съм
и никой не разбра,
със пълни шепи жито си раздавам,
приемат го с усмихнати лица,
рецептата за спомен им оставям. ...
  1354  36 
Здравей, приятелю,
не сме се виждали с години,
но още си така красив...
Аз същата? Не съм се променила?
Не се шегувай, че животът ми е крив... ...
  841  23 
Не искам тази нощ да е последна,
последните неща ме натъжават,
не искам също и да е поредна,
баналността поражда изневяра.
Как искам тази нощ да е вълшебна, ...
  1144  26 
Намерих си причини да не тичам
след залези, от болка разпиляни,
фалшиви истини да не изричам,
да не събуждам полудели рани.
Научих се по-малко да обичам - ...
  923  24 
Вдъхновена от:
Мосю на Любов
Бяла риза, черен панталон,
до блясък лъснати обувки,
нощта ухае на шансон, ...
  932  19 
Ти пак ме обичаш
по своя си начин,
от който студено ми става,
в душата ми
зимни виелици плачат, ...
  1011  34 
Когато ме настъпиш с безразличие,
започвам да си гледам на кокиче –
обича ме, не ме обича...
И ставам онова момиче.
Дръж, скъпи, тази детелина, ...
  796  16 
Имаш личен живот,
в който няма къде да отседна,
твоят автопилот
в тайни мисии все те обсебва.
Пак си нещо сърдит, ...
  871  17 
Аз те нося в сърцето си
и не искам да знам,
че отдавна до мене те няма,
ветрове днес се молят
във нашия храм, ...
  1383  19 
Защо си тъжна тази вечер,
нали за хубаво се раздели,
какво сега отново пречи,
не се вини, не се вини.
Той сигурно ти липсва нещо, ...
  1076  21 
Не тъгувай, море,
не можахме със теб да се видим,
ей така, насаме,
да събираме слънцето в миди.
Ти прости ми, море, ...
  887  22 
Шкафът за обувки беше разположен, както повечето шкафове за обувки, в антрето зад вратата. Вътре винаги беше тъмно, мрачно и въздухът все не достигаше. Обувките обикновено си мълчаха, някои бяха потънали в дълбок летаргичен сън, а други тихичко се прозяваха. Отдавна нямаше какво да си кажат помежду ...
  2026  24 
Аз не искам такава любов -
ден до пладне, от време на време,
ти - напрегнат от чуждия зов,
аз - все по-наранена от тебе.
Аз не искам такава любов, ...
  1740  33 
Замалко Жулиета да умре,
Ромео бе изчезнал вдън земя,
но тя набързо взе, че се съвзе
и тръгна да си търси работа.
Почука тук, почука там, ...
  796  23 
Не ти отива ролята на Кай,
да ти приличам мъничко на Герда,
е, приказката е със хубав край,
но аз се уморих да те преследвам.
Виж, Снежната Кралица ми харесва, ...
  740  21 
От тишината беше оглушал,
надеждите избодоха очите,
но коренът му беше оцелял,
звезди разсаждаше в лехите.
По старата асма гълчеше ...
  644  18 
Липсваш ми
във ъгъла на смачкания ден,
липсваш ми,
там някъде по лунната пътека,
липсваш ми, ...
  4412  29 
Не можел вече вятърът да духа,
пенсионираха го първа група,
играе карти вечер с комшулука,
ракия удря после за разтуха.
На младини вършееше в полята, ...
  802  25 
А Слънцето отказа да изгрее,
оказа се чувствително към хората,
обрина се от техните проблеми,
разви алергия към завистта и злобата.
Отчаяно, безжизнено лежеше, ...
  805  21 
Изваях те до съвършенство във мечтите си
и неприлично дълго те сънувах,
познах те, без да искам, по ресниците,
които подсъзнателно рисувах.
Потънах неусетно във очите ти, ...
  930  20 
А щастието ме настигна и подмина,
обърна се, подсвирна ми с уста,
забила поглед в мислите унили,
поне да бях му махнала с ръка.
С надежда се обръщам днес назад ...
  1094  26 
С риск да бъда банална, реших да напиша тези няколко реда. Довчера изобщо не мислех да го правя. Поводът беше разказът, на който попаднах тук в сайта - „Напаст Божия”. Всички знаем от детските си години, поне моето поколение, онази песничка за „тихо се сипе първият сняг, галено щипе бузките пак и за ...
  2890  20 
Д-р Ведрев и сестра Фръцкова за малко да се сблъскат в партера на клиниката. Тя сякаш беше изскочила от модно списание за старши медицински сестри. Поздрави Ведрев с ослепителната си усмивка, напъха му някакви листи в ръцете и весело добави:
- Това е програмата за днес, вътре е списъкът с трите имен ...
  1027  12 
И въздухът е син
и синя е мъглата,
дърветата са черни от мълчание,
през синкавия дим,
самотен дрезгав крясък, ...
  806  21 
Точно в десет часа без пет минути пред централния вход на клиниката паркираха едновременно два автомобила. Единият - черен лъскав джип, със затъмнени стъкла, бе закован с елегантно предно паркиране. Другият - очукан червен голф, най-малко десетгодишен, на който шофьорът му дълго се тутка как да го п ...
  936 
Лекарят и сестрата се отправиха към отделението за хронично влюбени. От стълбището се чуваше младежки смях, който ставаше все по-силен и по-неприличен. Д-р Чародейски се обърна към Фръцкова:
- Кои се смеят там?
- Пешо и Мара. Ей сега ще отида да ги предупредя, че идваме по стаите... - отговори Фръцк ...
  945  12 
Propuestas
: ??:??