valia1771 (Ивон)

Търгът 🇧🇬

Една от знаковите къщи в центъра на Бургас, в стил романтичен сецесион, обявена за паметник на културата, се рушеше и придобиваше все по-окаян вид. Построена бе в началото на миналия век от италиански архитект, допринесъл изключително много за модернизацията и западноевропейския вид на бързо развива ...

valia1771

Prosa » Relatos

2020-10-31T20:41:10+02:00 1.5K 6 25

Обич в морскосиньо 🇧🇬

Разкажи ми, море,
колко тайни в сърцето си носиш,
ти си тук с векове,
аз за малко, но с много въпроси.
Разкажи ми поне ...

valia1771

Poesía » De amor

2020-06-18T09:55:32+03:00 1.8K 11 19

Люба 🇧🇬

Люба притежаваше закачлив и заразителен смях, който караше мъжете да се обръщат, а жените да я гледат злобно и да я одумват. Имаше нещо предизвикателно в него, съчетано с наивност и искреност, което разбунваше пуританските духове. Смехът ù внезапно отекваше в болницата, където работеше като медицинс ...

valia1771

Prosa » Relatos

2020-04-19T18:18:45+03:00 1.9K 2 8

Петък вечер 🇧🇬

В петък всичко ще бъде наред,
тази седмица все ще приключи,
може би пак ще стана поет,
може и чудеса да се случат.
В петък вечер покривки блестят, ...

valia1771

Poesía » Otra

2020-03-14T20:40:21+02:00 1.4K 6 14

Закъсняла 🇧🇬

Прибраха щурците цигулките,
изсвирили летния валс,
последното ято светулки
изчезна във нежен каданс.
Есен във пъстра позлата ...

valia1771

Poesía » De amor

2020-02-27T21:15:04+02:00 1.1K 2 6

Кученцето Роки 🇧🇬

Роки има ден рожден,
само че не знае,
скача весело край мен,
все му се играе.
Купих му от мола днес ...

valia1771

Poesía » Para niños

2020-01-19T19:20:49+02:00 2K 1 10

Моят приятел дъжда 🇧🇬

Доведе ме дъждът във този град
с надеждата, че няма да се върна,
че бурите останаха назад
и новите мечти аз тук прегърнах.
С годините се надпреварвах с тях, ...

valia1771

Poesía » Filosófica

2019-06-11T21:46:29+03:00 1.4K 7 18

Перфектният съпруг 🇧🇬

Нещо я караше отвътре, та се беше разшетала вкъщи, а беше Разпети петък. „На този ден нищо не се прави, но работата не е грях“ – си мислеше Стела за свое оправдание и продължи да лъска подовете с препарат. Реши да зареди пералнята и посегна към панталона на мъжа си, окачен в антрето. Бръкна в джобов ...

valia1771

Prosa » Relatos

2019-05-13T17:41:21+03:00 3K 12 27

1. 🇧🇬

Нещо я караше отвътре, та се беше разшетала вкъщи, а беше Разпети петък. „На този ден нищо не се прави, но работата не е грях“ – си мислеше Стела за свое оправдание и продължи да лъска подовете с препарат. Реши да зареди пералнята и посегна към панталона на мъжа си, окачен в антрето. Бръкна в джобов ...

valia1771

Prosa » Relatos

2019-05-01T09:35:05+03:00 1.8K 2 4

Вечният влак 🇧🇬

Този влак е невидим, безшумно пълзи
по безкрайните релси на мъката,
той е пълен догоре с безгрижни души,
спира само на гара Разлъка.
И се движи без план, без посока дори, ...

valia1771

Poesía

2018-06-22T15:35:56+03:00 2.4K 12 19

Гарванът с белите пера 🇧🇬

Няма смисъл, Любов, всичко свърши
за какво си дошла, за кога,
хвърчилата в килера са скършени
с разпокъсани звездни платна.
Искаш пак да започнем отново ...

valia1771

Poesía » Otra

2017-11-16T17:56:55+02:00 2.6K 19 28

Закъсняло стихотворение 🇧🇬

Денят, във който здравецът изсъхна,
мушкатото се сви и посивя,
бе онзи ден, когато мама тръгна
и аз се случих малка и сама.
И бързо трябваше да пораста, ...

valia1771

Poesía » Otra

2017-09-13T07:26:31+03:00 2.3K 12 16

Не е щастлив със Мери Шаро 🇧🇬

Не е щастлив със Мери Шаро
в колибата "Сецесион",
очите все навън му шарят:
"Ах, тази рижа е бонбон!"
В душата му е цветно, лятно ...

valia1771

Poesía » Otra

2017-06-23T10:16:28+03:00 1.3K 2 10

Нина Ричи за дядо Васил 🇧🇬

Беше кризата на 2009 година. Тогава работех на две места – санитарка в болница и чистих входовете на два осеметажни блока с по шест входа. Голямата дъщеря учеше висше платено, а по-малката беше абитуриентка. Като самотна майка давах всичко от себе си и исках нищо да не им липсва. Предната година се ...

valia1771

Prosa » Relatos

2017-05-01T00:17:33+03:00 1.5K 4 14

Дългите сенки на миналото 🇧🇬

Стояха пред входа на операта хванати за ръце, гледаха се влюбено и не искаха да се разделят. Той – висок и едър, в Христова възраст, готов за генерални промени в живота си, тя – крехка и нежна като японска статуетка, студентка в горните курсове на медицината, с дълги спуснати до раменете кестеняви к ...

valia1771

Prosa » Relatos

2017-04-19T23:47:30+03:00 2.5K 4 15

Съдружници 🇧🇬

Владо Биков, по прякор Професора, собственик на престижна строителна фирма, малко над четиридесетте, младолик и добре сложен, паркира с елегантна маневра Аудито между два лъскави джипа пред хоспис „Оазис“. Изгаси двигателя на колата и издърпа ключа с тежка сребърна висулка, изобразяваща небостъргача ...

valia1771

Prosa » Relatos

2017-03-11T18:19:45+02:00 2.1K 2 10

Мълчаливата свобода 🇧🇬

Трудно ми е да пиша за свободата поради две основни причини. От една страна не бих искала да изпадна в обяснителен режим на клишета, че свободата е състояние на духа, че е различна за всеки и еднаква за всички и т.н., и по този начин да отегча читателите. Другата причина е много по-сериозна, защото ...

valia1771

Ensayos » Sociales

2017-03-03T12:04:56+02:00 3.2K 3 9

Последен цъфтеж 🇧🇬

Тази криза на Късната пролет
ще я вкара в големи разноски,
рови нета за чартърен полет,
търси кредит – ще връща на вноски.
Вече знае – веднъж се живее, ...

valia1771

Poesía » De humor

2017-02-16T23:08:46+02:00 1.8K 2 8

Подарък всеки заслужава 🇧🇬

Eдин приятел ме предаде,
а друг сълзите ми изтри,
понякога светът е гаден,
понякога любов вали.
От щанда шарен на живота ...

valia1771

Poesía » Otra

2017-01-22T22:19:55+02:00 1.9K 5 12

Защо не пораснах... 🇧🇬

„Той стана голям и влиятелен човек със заявени позиции“ или „Много му порасна работата“. Всеки е чувал тези думи. Толкова свикнахме с тях, че никой вече не им обръща внимание. Големите хора! Винаги съм се чудила какво им е толкова голямото. Когато бях малка, си ги представях силни, могъщи и красиви. ...

valia1771

Ensayos

2017-01-20T21:21:26+02:00 2.4K 6 6

Сашко и Бялата чапла (за конкурса) 🇧🇬

Всички обичаха малкия Сашко от Веселата уличка на крайморското градче. Курортистите, които го заглеждаха и му се усмихваха, не знаеха, че той беше роден и израснал пред очите на собствениците на шарените и претрупани с евтини стоки сергии. Негова осиновителка беше украинката Рита, която държеше мага ...

valia1771

Prosa » Relatos

2016-10-30T15:05:12+02:00 1.8K 2 11

Не искам 🇧🇬

Ще ми липсва този свят
със слънчевите си градини,
с вълшебния си аромат
на пролет, лято и смокини.
Не искам светлина в тунел, ...

valia1771

Poesía » Filosófica

2016-05-02T22:27:13+03:00 2.6K 4 25

Есента пак пристигна сама 🇧🇬

Сиви облаци влачат тъга
по смълчания свод на небето,
неми птици рисуват с крила
пътя южен останал в сърцето.
Есента пак пристигна сама, ...

valia1771

Poesía » Filosófica

2016-04-03T21:34:54+03:00 1.6K 2 19

Лъжкинята (за конкурса) 🇧🇬

- Здрави сърца за счупени заменям, здрави сърца за счупени заменям! – един старец носил огромна торба на гърба си. Хората се стичали от всички страни и го гледали стъписани:
- Е, къде се е чуло и видяло здраво сърце за счупено да се заменя? Този човек сигурно е някой луд. Я, ти, който и да си, от къ ...

valia1771

Prosa » Relatos

2016-01-19T22:09:24+02:00 1.5K 14

Късмет 🇧🇬

Най-после стигна до нея – масивна дъбова врата със златна табела, на която пишеше заветното – РАЙ. Сърцето на бай Добри се разтуптя. Почеса се по главата без да го сърби, прекръсти се, плахо хвана тежката златна подкова и почука три пъти. Ослуша се за нечии стъпки отвътре, но явно беше подранил. Ще ...

valia1771

Prosa » Relatos

2015-12-12T14:15:30+02:00 1.6K 12

Грехът на старата нестинарка (за конкурса) 🇧🇬

Поканиха я и този път. От уважение. Гонеше осемдесетте, но все още не се даваше. Само този кръст да не я болеше. И как Господ я наказа да петлае краката си на стари години. Нещо все назад я теглеше. Губеше равновесие и аха-аха да падне. Виж там в жарта беше друго. Нищо не чувстваше – нито кръст я бо ...

valia1771

Prosa » Relatos

2015-12-10T00:31:40+02:00 1.6K 12

Изповедта на една таласъмка (за конкурса) 🇧🇬

По дяволите този конкурс! Трябваше да участвам в него. Ето, хората написаха прекрасни разкази, а аз нищо. Кога съм писала за таласъми и вампири. Че те не съществуват. Аз съм сериозен човек, реалист, здраво стъпил на земята. Не, няма да участвам! Голяма работа, ще минат и без мене. Я чакай да си нале ...

valia1771

Prosa » Relatos

2015-11-11T07:44:39+02:00 1.9K 15

Последното лято на мама 🇧🇬

Слънцето бълваше лава гореща
сякаш преяло със жар,
мама лежеше морна и тежка,
понесла сто зими товар.
После замина. Качи се на влака ...

valia1771

Poesía » Otra

2015-10-29T18:28:08+02:00 1.3K 3 11

Сбогом на дъжда 🇧🇬

Няма нищо в този дъжд,
напразно вън душата си излива,
а носеше усещане за мъж
и правеше тъгата по-красива.
Октомври е. Нормално да вали. ...

valia1771

Poesía » Otra

2015-10-05T17:45:09+03:00 2.2K 5 22

И мама си замина 🇧🇬

Не ти хареса градския живот,
веднъж не хапна кроасан с охота,
обичаше си селския компот,
но сливи не растат на теракота.
И чергите донесени с мерак ...

valia1771

Poesía » Otra

2015-09-22T10:12:39+03:00 1.3K 7

Животът продължава 🇧🇬

- Тук е пълно с боклуци! Уау, колко излишни и безполезни неща, как са живели тези хора – младата жена нацупи силиконови джуки и махна пренебрежително с ръка, отрупана с масивни бижута. Току-що беше купила апартамента, намиращ се в над осемедестгодишна кооперация на пъпа на София. – И този куфар, сам ...

valia1771

Prosa » Relatos

2015-05-09T14:06:34+03:00 2.4K 25

Денят на Залеза 🇧🇬

Залезът лениво разхлаждаше краката си в океана, когато някаква светкавица просветна иззад гърба му. Обърна се и инстинктивно присви очи от дразнещата и неестествена светлина, която го заля. Беше онази досадница Зората.
- Здравей, мързеливецо! Как си?
Залезът се намръщи. Не обичаше да му вменяват чуж ...

valia1771

Prosa » Relatos

2015-05-07T22:34:15+03:00 1.7K 5

Талисман 🇧🇬

Чакай малко, поспри,
ти за коя любов ми говориш,
за онази със сини очи,
на която светът е покорен.
Тя ухае на страст и лъжи, ...

valia1771

Poesía » De amor

2015-03-23T23:18:31+02:00 1.5K 16

Пияна 🇧🇬

Препъвам се на утрото на прага
и търся лъч надежда да се хвана,
но обръчът на нищото ме стяга
и знам, че няма смисъл да остана,
че празно е на делника менюто ...

valia1771

Poesía » Otra

2015-02-27T16:51:40+02:00 1.5K 23

Все така 🇧🇬

Вчера вярвах в щастливия край,
даже в някакво светло начало -
всяка приказка почва през май
и мечтите разцъфват във бяло.
На съдбата щастливия код ...

valia1771

Poesía » Otra

2015-01-12T00:34:01+02:00 1.9K 25

Подарък за Козета 🇧🇬

Минават всичките през нея
с огромни лъскави пакети,
невидима е, те се смеят,
от коледния дух обзети.
Последен вход мете Козета ...

valia1771

Poesía » Otra

2014-12-23T07:54:16+02:00 1.6K 17

Татко, запали печката 🇧🇬

Студено е, татко, измръзнахме вкъщи,
имаме парно, лукс дограма,
духащи печки, климатик също,
но няма я твоята печка-мечта,
която бумтеше във тежките зими, ...

valia1771

Poesía » Otra

2014-09-08T17:35:43+03:00 2.8K 2 43

Лятото никога не стига 🇧🇬

Не стигна лятото. Изтече
през пръстите широки на мечтите,
гримираните със надежда вечери,
безцелните разходки край скалите.
Не ми достигна с мъничко морето ...

valia1771

Poesía » Otra

2014-09-05T23:59:25+03:00 2K 1 23

Не е за тебе Джилда, Шаро 🇧🇬

Стига вече, мили Шаро,
трети ден лежиш,
само виеш на умряло,
не ядеш, не спиш.
Не тъгувай, мили Шаро, ...

valia1771

Poesía » Otra

2014-08-06T20:00:06+03:00 2.7K 3 47

Летовници 🇧🇬

Лятото този безгрижен летовник
разпуска на плажа във бара,
носи разгърдена риза без потник,
поръчва си вечност с кампари.
Зад тъмните цайси шарят очите, ...

valia1771

Poesía » Otra

2014-07-12T23:15:04+03:00 1.6K 1 29