Otra - Poesía

Без право на обжалване 🇧🇬

Присъдата ми - влюбен,
без право на обжалване.
Режим на изтърпяването - строг,
светлинен, хармоничен.
Разходки - два пъти на ден ...

Eipril

Poesía » Verso libre, Otra

2019-09-26T10:16:53+03:00 572 5 3

Пеперудена душа 🇧🇬

Роден съм прилеп, но с душа на пеперуда
и кой наказа ме така, не знам -
Мечтаеща да бъде златна рибка каракуда,
мечтаещ дявол... да се изповяда в храм...
Разкъсам се от вътрешната същност - ...

mislitel

Poesía » Otra

2019-09-26T07:36:51+03:00 601 4 13

Шанс 🇧🇬

Вървя и прескачам в ритъмен ред,
крачка след крачка плюс две стъпки
в забавен летеж.
Мисля за куп невъзможни неща.
Подредените планове тръгнаха ...

vitality2

Poesía » Otra

2019-09-26T07:33:16+03:00 506

Балада за моята родина 🇧🇬

Няма ги вече старите закачки,
улиците пак замряха.
Къде са детските играчки,
спомените избледняха.
Село подир село, ...

Theblackbird

Poesía » Otra

2019-09-26T07:32:56+03:00 897 1 2

Аз крача по земята ти, Българийо+6 🇧🇬

Аз крача по земята ти, Българийо,
свещената българска земя,
напоена от кръвта на героите,
загинали за твоята свобода.
Аз коленича преклонно ...

Maryroj

Poesía » Otra

2019-09-26T01:43:56+03:00 517 1

Навреме 🇧🇬

Ще си купя зелена чанта.
Ще я метна през рамо,
скрила в нея зелените си сънища
и онзи зелен гребен
от недоволна трева, ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2019-09-26T00:05:13+03:00 650 1 7

На един приятел... 🇧🇬

Един приятел болен е от левкимия.
Боже, моля те, таз душа спаси я!
Кратък е животът на човека
и е към отвъдното тъжна пътека.
Болести, мъки има на този свят, ...

hcs

Poesía » Otra

2019-09-25T20:45:50+03:00 518

Интернет приятели 🇧🇬

Празни хора, фалш, празни идеали,
какво тук значи някаква си личност*?
Уж сме будни хора, а повечето са заспали,
приятели уж, само пред екрана, трагичност!
Тук всеки пише се на другия приятел, ...

valcanyon

Poesía » Otra

2019-09-25T20:45:37+03:00 500 4

Разговор 🇧🇬

Седиме на по бира и двамата мърмориме.
Такова беше времето и нашата история.
Болезнена картина изпълваше словата ни,
а те се разпиляваха като листа на вятъра.
Отиваше си лятото, листата аленееха. ...

ДимитърВучев

Poesía » Otra

2019-09-25T18:17:14+03:00 650

Крадец на Музи 🇧🇬

Потри ръце доволно
плагиата.
Отново стадото му дойно
във него бе нахранило ламята...
Очи зарови в чуждите творби - ...

mislitel

Poesía » Otra

2019-09-25T15:49:06+03:00 522 1 18

Трептене 🇧🇬

Безсмислено е да затварям,
звъниш у мене постоянно...

krvelkov

Poesía » Otra

2019-09-24T22:33:49+03:00 986 2 3

Къде си татко 🇧🇬

Къде си? Питам! Пак няма те татко,
не виждаш ти как бавно пораствам.
Когато си до мен е тъй мило и сладко,
а после те няма, аз без теб израствам!
Да казват ми, животът е труден, дори ...

valcanyon

Poesía » Otra

2019-09-24T22:29:53+03:00 649 4

Добре дошла 🇧🇬

Идва. Стъпва тихо и бавно.
Дълга рокля, дантели, сатен.
От листа е съшита премяната.
И от лъч светлина от предишния ден.
Носи малко тъга. И надежда. ...

Diamonique

Poesía » Otra

2019-09-24T18:20:57+03:00 1.2K 2 6

Страсти в захлас 🇧🇬

Ти идваш към мен
От вратата забързан
Пулсът ми ускорен е
И виновен си, знаеш,
Умът неподреден е... ...

bekaz

Poesía » De amor, Erótica, Del paisaje, Otra

2019-09-24T07:57:28+03:00 1.2K

Едно самотно сърце 🇧🇬

Спи бездомникът до Billa и сърцето го боли.
Нѐгли дните са котѝло на излъгани съдби?
Той по пладне ще засвири в едноока самота,
без площадни панаири, сам в потока на света.
Беше грешен и пострада. Изостави го жена ...

thedac

Poesía » Otra

2019-09-24T07:52:53+03:00 688 3 3

Вехтошаря-я... 2 🇧🇬

Вехтошаря-я... 2
Когато „дивото“ Ви призове
на среща със следвремието
заменям: стари грехове
за добри намерения; ...

jollyroger

Poesía » Otra

2019-09-24T07:52:31+03:00 391

Мелодията на Звездите... 🇧🇬

Мелодията на Звездите...
Във лятна вечер Вятър ли повее
и в тиха нощ полека се смрачи –
Звездите може той да залюлее
и музика небесна да звучи... ...

jollyroger

Poesía » Otra

2019-09-24T07:47:56+03:00 442

Оставям котаракът 🇧🇬

Не искай да те гледам пак в очите
и да говоря. Днес ми се мълчи.
Гнезди тъгата в тях. Гаси лъчите
и думите притихнали гълчи.
Не казвай, че ръцете са от лед и ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2019-09-23T17:19:32+03:00 1.3K 5 10

Отрова 🇧🇬

Не прибирай отровата - вкусна е,
като музика в мен се разлива,
нищо, че са предателски устните и,
нищо, че пари, като коприва.
Подари ми я - страшно я искам, ...

anastasia73

Poesía » Otra

2019-09-23T07:52:38+03:00 885 3 4

Неведение 🇧🇬

Иронично поглеждаме (уж на трезва глава)
на човешкия опит - тази малка вселена.
И не виждаме "как", и "защо", и "кога"
провокира вниманието ни неизследвана тема.
Непонятна е тя. И какъв ли подход ...

ДимитърВучев

Poesía » Otra

2019-09-23T07:52:22+03:00 889 1 1

Съществуваш 🇧🇬

Животът мрази и обича едновременно.
Вечно не(за)доволен,
оставя белези, които да изстрадаш,
за да се влюбиш в себе си най-после.
И няма изход, нито бягство. ...

nadia.nanito

Poesía » Filosófica, Verso libre, Otra

2019-09-23T07:45:48+03:00 706 3 3

Муза 🇧🇬

Къде си моя муза, ненагледна,
да, аз те чакам дълго, всеки ден.
В светъл ден и нощ непрогледна,
да взема перото за стих, споделен!
Ще дойдеш отново, нахална, гола, красива, ...

valcanyon

Poesía » Otra

2019-09-22T11:43:20+03:00 575 3

Три в едно 🇧🇬

* * *
Една млада жена
къпе гъвкави форми в кръвта ми.
Една млада жена се усмихна –
и аз се препънах. ...

rajsun

Poesía » Otra

2019-09-22T11:40:18+03:00 1.2K 6 3

Вехтошаря-я... 🇧🇬

На залеза във вятърните мелници
се смилат и последните зрънца
от грехове и разпилени делници –
стареем за да станем пак деца...
Изгряват недоказани съмнения ...

jollyroger

Poesía » Otra

2019-09-22T11:39:30+03:00 470 1

Есенна песен 🇧🇬

Бездомен спомен пее песента,
която младостта ми го научи,
приглася му гъгниво есента,
с надеждата отново да се случи.
Отново дом, огнище да му дам ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2019-09-22T07:47:35+03:00 720 6 6

София 🇧🇬

Натóкана, червóсана,
татуирана, жигосана.
От бедност родена,
набързо стъкмена.
Сега променена, ...

Eipril

Poesía » Otra

2019-09-22T01:06:06+03:00 371 3

Спомени... 🇧🇬

Спомени...
Спомени за гари и за влакове –
вечно заминаващи за някъде...
И едно момче с очи възторжени –
не изживяло о́ще свойте спомени... ...

jollyroger

Poesía » Otra

2019-09-21T16:28:19+03:00 325

Добрият дядо Добри 🇧🇬

Добрият дядо Добри
Защо си го взе при тебе мили Боже,
нима не виждаш,няма като него друг.
Той казваше че с вяра всичко може,
надежда даваше ни, забравихме какво е плуг. ...

valcanyon

Poesía » Otra

2019-09-21T16:19:07+03:00 959 3

Битиѐ... 2 🇧🇬

1.Битиѐ... 2
(диптих)
От днес на случайни комети
ще пресичаме орбити с тебе –
по волята на боговете, ...

jollyroger

Poesía » Otra

2019-09-21T16:01:27+03:00 449

Паяче 🇧🇬

Недей убива паячето!
Виж, как те гледа тъжно!
Нима виновно е невинното,
живеейки във тази къща?!
И в крайчето на някое ъгълче ...

ЦвететоБ

Poesía » Otra

2019-09-21T10:57:33+03:00 576 5 9

Хей, време 🇧🇬

Хей, време чуй горещата молба и за миг поне поспри се
и ти стрелката жестока, неуморна на живота,
укроти се защо свежестта на лицето ти така безмилостно ограби
да заличиш кръговете тъмни под очите ти така забрави
Но време знай, че сърцето съхранило е красива младост ...

Danie

Poesía » Otra

2019-09-20T19:54:13+03:00 756

Граде мой 🇧🇬

Удари гръм, небето се разцепи,
изплака си очите и притихна,
залута се, в прозорците ми слепи
и в локвите притворно се усмихна.
Мъглата, с белезникавите дрипи, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2019-09-20T19:26:50+03:00 966 6 13

Момчето, което искаше да свали Луната 🇧🇬

Момчето, което искаше да свали Луната
(приказка)
Едно момче замръкнало в гората,
внезапно някак и нощта дошла
и в мрака то объркало следата, ...

jollyroger

Poesía » Otra

2019-09-20T16:49:13+03:00 313 2 3

Стаята на луд 🇧🇬

Дали
живея в сън?
Или сънят е жив
и нощем ме преследва пак?
Отварям си очите в полусвяст, ...

JujuBuju

Poesía » Filosófica, Otra

2019-09-20T16:48:52+03:00 631 3 7

Бил съм 🇧🇬

Бил съм
Бил съм като пролет,лято и есен,
бил съм сълза в окото ти,песен,
бил съм утеха в дните ти тежки,
бил съм твой мъж отнасял се човешки, ...

valcanyon

Poesía » Otra

2019-09-20T16:47:16+03:00 502

Петък 🇧🇬

Стига с тази тъга! Съблечи я от себе си вече.
Виж дърветата вън как поклащат листата си есенни.
Някой своите летни илюзии гони далече.
Друг складира си радост попътьом - усмихнати кестени.
Стига с тази тъга! Виж децата във двора на знанието. ...

Avis

Poesía » Otra

2019-09-20T16:46:31+03:00 1.8K 7 6

Зеленият залез... 🇧🇬

Зеленият залез...
В моряшките кръчми до днес се разказва
легенда красива за Залез зелен:
веднъж на хиляда години той блясва
подобно на Божият Гняв – мигновен... ...

jollyroger

Poesía » Otra

2019-09-20T16:46:04+03:00 496

И може би сезонът е такъв 🇧🇬

Дърветата отдавна ослепяха.
Разкаяха се всички маргаритки.
Магарето под рехавата стряха
до сламата почива от мухите.
Борбата е за зрънцето последно ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2019-09-20T16:41:48+03:00 684 7 10

Над ниски сиви небеса 🇧🇬

Направих си наметало от окапали листа,
вяло погледнах назад,
издигнах се над ниски сиви небеса.
Изчистих шкафа от скелети прашни,
запарих си чай от билки омайни, ...

DPP

Poesía » Otra

2019-09-20T09:25:09+03:00 741 2 11

Pro domo sua 🇧🇬

Живота си износвам подобно стара дреха,
потропвайки с тояжката по пътя на успеха.
Като слепец опипвам, опитвам - то се знае
това, което преходното отделя от безкрая.
Гърми денят, а вятърът на ушните ми миди ...

ДимитърВучев

Poesía » Otra

2019-09-20T09:22:38+03:00 917 1 1