Otra - Poesía

проблясъци 🇧🇬

Целият свят да застане срещу нас - ще го преборим,
но врагът е вътре в нас - страх ни е да говорим -
крием се, преструваме се,
нервничим, ревнуваме, после
всеки сам остава, сам прегръща себе си и утеха дири, ...

viktoar

Poesía » Otra

2008-08-26T20:49:07+03:00 1.1K 6

В просъница бяла 🇧🇬

Толкова много миражи
не оставих в торбата - за хвърляне...
Все намирах едва доловими
заспали - просвяткващи тайнства,
когато ...

Vrabcheto

Poesía » Otra

2008-08-26T19:57:54+03:00 1.4K 15

Моята учителка 🇧🇬

Ти беше моя майка и приятел,
дари ме със мечти и топлина,
на детските души беше ваятел,
докосваше ги с приказни слова.
Ти вдъхна ми увереност в живота, ...

русокос

Poesía » Otra

2008-08-26T16:54:31+03:00 2.1K 15

Как се губи приятел (не искам да си спомен) 🇧🇬

Зная само, че не искам да си спомен.
„Да имам те за миг, а за вечност да те губя."
Не искам да мисля, че от мен си прогонен.
От това, че нямах силите да бъда друга.
Зная само, че от теб получих много. ...

Dally_B

Poesía » Otra

2008-08-26T16:51:56+03:00 840 4

Социопатично 🇧🇬

"... когато нещото стане трудно..."
... обичаш -
без ритуал,
без камина -
празно и стерилно... ...

СОЛАР

Poesía » Otra

2008-08-26T15:54:27+03:00 685 6

Ще си стегна сака 🇧🇬

Дотегна ли ти вече да ме искаш?
Омръзна ли ти мойто име?
Нямаш сили зъби да стискаш?...
Омръзнах ли ти? Погледни ме!
Очите ми – елмазите зелени, ...

Erato

Poesía » Otra

2008-08-26T10:20:35+03:00 676 4

Не мога да живея... без теб... 🇧🇬

Не съм цяла,
разяждаща душата липса...
Не пиша...
С усилие дишам...
Давя се в сълзи и спомени. ...

posh`

Poesía » Otra

2008-08-26T10:00:57+03:00 3.6K 11

Летя... 🇧🇬

Днес ще яхна метлата
и ще подкупя вятъра.
Ще изритам
всички дози ДОВЕРИЕ
и ще се смея до припадък. ...

aramex70

Poesía » Otra

2008-08-26T09:29:56+03:00 1.4K 5

Стая с таван от звезди 🇧🇬

Земята е стая, вградена в простори.
Със изглед към Рая. Отвъд небосвода.
В етаж от галактика. Без асансьори.
И с нощната стража - Луна. Срещу входа.
Земята е малка, препълнена с хора. ...

Елишка

Poesía » Otra

2008-08-26T09:23:10+03:00 1.5K 27

Не виждам в човека 🇧🇬

Не виждам в човека
„...Като хвана слепия за ръка, изведе го вън от селото и,
като плюна на очите му, сложи върху му ръце и го попита:
вижда ли нещо...
Той като погледна нагоре, каза: ...

henryoliver

Poesía » Otra

2008-08-26T09:19:56+03:00 1.3K 13

Миг или вечност 🇧🇬

По гърба си усещам
онзи прилив на лято.
И ми става горещо...
И ми става приятно...
Очите ми тънат ...

valiordanov

Poesía » Otra

2008-08-26T09:14:13+03:00 887 11

Задна улица 🇧🇬

Сам или с още двама-трима поети,
в ситната плява на мрака,
редим пируети.
С думи, като с павета,
без думи, с езици като гюлета. ...

Stivanoff

Poesía » Otra

2008-08-26T09:04:53+03:00 836 2

За едното име 🇧🇬

Стоя на тази сцена, с вдигнато чело -
едното честно име ми остава.
На поражения привикнах. И какво, като
премерени очи, възпитано ме зашлевяват?
След всеки опит, съм едно мълчание - ...

Регина

Poesía » Otra

2008-08-26T09:02:14+03:00 959 13

Удоволствие от... 🇧🇬

Свърших, беше ми приятно,
топъл допир по сетивата...
издигащ ме до невероятно
харизматично място в душата.
* ...

Етчи

Poesía » Otra

2008-08-26T07:27:49+03:00 875 6

Как можа... 🇧🇬

Откакто си замина се подстригах.
А плитката положих я до теб.
Ако случайно някога се върнеш,
да ме познаеш по сивият ми цвят.
................ ...

Aneta_kz

Poesía » Otra

2008-08-24T23:29:15+03:00 1.3K 30

Времена 🇧🇬

Безмълвна аз стоя сега,
очите ми леят сълза след сълза...
Мисля си за разни времена..
За приятелството, любовта...
Колко грешки човек допуска заслепен ...

svetletyy

Poesía » Otra

2008-08-24T22:20:36+03:00 1K 2

Предчувствие за есенна немилост... 🇧🇬

Умира лятото. В очите на цветята -
задъхана молитва за дъждовност.
А слънцето е все така с превратно
разбиране за топла безгреховност.
Умира лятото. Във стъпките по плажа. ...

Довереница

Poesía » Otra

2008-08-24T17:49:13+03:00 987 25

За думите ти... 🇧🇬

Пореден земетръс ме завъртя,
основите поддадоха под мене
от думи -
тържество на яростта
и тон, ...

Албиция

Poesía » Otra

2008-08-24T16:25:42+03:00 1.3K 20

Басейн 🇧🇬

Удави се басейнът във свойте сълзи,
защото празен пак остана
и нямаше следи -
влизайки във него забравяш всичко ти,
прозират във небето изпарените мечти.

nidqlku

Poesía » Otra

2008-08-24T11:22:59+03:00 1.3K

Ничия 🇧🇬

Само ничия мога да бъда -
да съм вярна, да нямам вина,
да откривам в сърцето си чувства
и да бъда щастлива така.
Само в ничий живот мога тихо ...

igineva

Poesía » Otra

2008-08-24T03:46:56+03:00 698 1 1

Няма да се върнеш 🇧🇬

Небето, сякаш топче от стъкло,
търкулна се, пропука се и плисна.
На огледалото в студеното око,
аз виждам уморените си мисли.
Как искам да си тук и то сега! ...

ivailozanoff

Poesía » Otra

2008-08-24T02:39:11+03:00 1.1K 19

* * * 🇧🇬

Глас, силен, дълбок.
Очи, уверени, пронизващи.
Стихия, бърза.
Устни, верни.
Ръка, протегната, приканваща. ...

dusiaa

Poesía » Otra

2008-08-23T21:25:40+03:00 1.2K 2

Животът 🇧🇬

Животът е една голяма сивота,
една изтъркана и измислена лъжа.
Всичко е обвито в мрак и тъмнина,
а в сърцето зее огромна празнота.
Той те поема, той ти отнема, ...

indian_dian

Poesía » Otra

2008-08-23T21:23:48+03:00 1.2K 1

Монолог с Вапцаров 🇧🇬

На Вапцаров
Това ли се нарича
„остаряване”?
Угасване на сетните мечти?
А помниш ли ...

Tomad

Poesía » Otra

2008-08-23T20:51:59+03:00 1.9K 32

Казах ти... 🇧🇬

Казах ти... да спрем за малко.
Ден-два да не мислим,
ти за мен и аз за теб.
Казах ти... от любопитство?
Повече да си залипсваме, ...

Ninsi

Poesía » Otra

2008-08-23T20:50:14+03:00 1.1K 2

Ритъмът на прашните стрелки 🇧🇬

Във черно прозорците се бяха спотаили.
Във черен цвят вратата бе и тя.
И всичко в тишина и страх увеличили,
болката в събралата се у дома тълпа.
Във стаята все глъхне тишината, ...

icohim

Poesía » Otra

2008-08-23T19:25:40+03:00 864 11

Откровение 🇧🇬

Дали съм звяр в човешки образ,
или във мен е още малкото дете... кажи?
Дали избра ме ти, или създадоха ме те?
Погубиха детето, дори не осъзнаха как
спаси душата ми от мен, не ме пази от тях. ...

f1k0

Poesía » Otra

2008-08-23T19:01:32+03:00 1.5K 9

Инвалиди 🇧🇬

Едва помръдва.
Но се радва
на всяка победена крачка.
И гълъбите
път му правят. ...

old_scoundrel

Poesía » Otra

2008-08-23T13:35:40+03:00 1.2K 12

El pueblo... 🇧🇬

El pueblo...
Джунглата е тяхна годеница.
Автомат ,,Калашников'' и сателитна връзка.
... unido...
Подкрепяни от цял Чиапас. ...

DarkSideOfTheMoon

Poesía » Otra

2008-08-23T13:26:41+03:00 1.1K 2

*** 🇧🇬

Черна птица...
Криле разпери...
Аз с мъка превита...
Мила, мила мамо...
без тебе, без тебе... ...

тюркоаз

Poesía » Otra

2008-08-23T13:02:53+03:00 641 25

Докога 🇧🇬

Самотата от мрака извира.
Уморено притварям клепачи.
Днес покоят дори галопира,
а луната разсърдено плаче.
И не мога дори във съня си ...

Уенди

Poesía » Otra

2008-08-23T10:51:13+03:00 1K 21

Не искам 🇧🇬

НЕ ИСКАМ
Не искам
златните звезди
да се топят
от светлите лъчи ...

goodness

Poesía » Otra

2008-08-23T10:37:26+03:00 1.2K 5

И "мойто всичко" е по листите! 🇧🇬

Тетрадката ми винаги е храм,
пред който моля се за свобода.
За него всичко се стремя да дам
и да получа капчица вода,
през сушата на страшното бездушие ...

ivaferendzia

Poesía » Otra

2008-08-23T08:59:51+03:00 1.5K 9

Сбогуване 🇧🇬

Сбогуване
(посветено)
Едно копринено докосване
на нежност непокълнала
от тебе просех. ...

Heart_of_Fire

Poesía » Otra

2008-08-23T08:15:59+03:00 1K 17

Бият глухо восъчните му камбани 🇧🇬

Театрално "катедрално" ми звучи гласът ти,
извисен под купола със името "Живот".
Бият глухо восъчните му камбани
и редят за теб урок подир урок.
За нажалЕните ти си като "светиня", ...

petinka67

Poesía » Otra

2008-08-23T01:47:19+03:00 881 28

Сузана 🇧🇬

Слънцето изгрява,
Утрото се събужда.
Заедно деня си прекарваме,
А следобеда се разделяме.
Нямаме време за себе си, ...

silvestra

Poesía » Otra

2008-08-22T20:43:13+03:00 960 3

Тя... 🇧🇬

ТОВА Е ТЯ...
Боята прикрива побелелите коси,
които са спуснати нежно.
Гримът прикрива бръчките,
появили се по изстрадалото ѝ лице. ...

gab4oOo

Poesía » Otra

2008-08-22T20:20:32+03:00 1.5K 1

Без огън 🇧🇬

Не разбрах любовта.
Ето, връщам я!
Неживяна, в ръцете
ми стене...
А ти казах, ...

Елишка

Poesía » Otra

2008-08-22T16:39:43+03:00 980 28

Плодът на спомена 🇧🇬

Тръгвам през черната угар на спомена.
Пред мене е голо, студено поле.
Небето оглежда отблясъци доменни
и тъмните сенки на черни криле.
Браздите разкрачени, чакат сеячите, ...

Весан

Poesía » Otra

2008-08-22T16:18:44+03:00 745 8

Защо ли? 🇧🇬

Събуждам се... евтино кафе и скапана цигара.
"Жилет"-ът дращи по лицето ми... Защо ли?
Том Тейлър се оказа пълен боклук...
Отивам там, където не искам... Защо ли?
Обграден... от бездарници на безсрочен договор. ...

DarkSideOfTheMoon

Poesía » Otra

2008-08-22T14:05:12+03:00 1.1K 3