Otros - Prosa

Подредената планета 🇧🇬

Сигурно ме помните. Аз съм онзи звезден пътешественик, който има малък космически кораб, на покрива на блока, сприхава лингвистична машина – самоосъзнала се латвийска автоматична телефонна централа и куп джунджурии, надонесени от всички краища на познатия и непознат космос. Хората отдавна пътуват ме ...

akonitin

Prosa » Otros

2009-07-12T18:08:43+03:00 1.5K 8

Все едно 🇧🇬

Сякаш вече нищо няма значение. Времето си минавa безцелно. Лети и отминава. Свършва и започва наново с първите слънчеви лъчи. Събуждаш се с мисълта, че днес ще е различно от вчера и след минути разбираш, че пак нищо няма значение. И всичко се повтаря в един омагьосан и малко зловещ кръг.
Но всъщност ...

fanaa

Prosa » Otros

2009-07-12T17:44:16+03:00 1.2K 2

Не искам да пораствам 🇧🇬

Не искам да пораствам! Да се нагърбвам с проблеми без решения, да заставам на кръстопът, да поемам отговорности. Искам винаги да гледам света през очите на дете, искам да се радвам на обикновените неща и никога да не ослепявам за малките жестове, които правят деня по-хубав.
Не искам да търпя унижени ...

MaRtiTyyy

Prosa » Otros

2009-07-12T16:47:38+03:00 1.9K 5

Сезони 🇧🇬

Пролет
Премина вече и двадесет и петото чедо на юни. Син ли му беше, дъщеря ли – не знам, ама като обещание на депутат прелетя и се изпари на лятната жега.
Художникът в Стария Добрич видя един златист залез, помисли си, че е пендар и хукна да го търси. Белки го намери, че да се нахрани.
Мино, собств ...

purko59

Prosa » Otros

2009-07-12T16:30:04+03:00 643 8

Гущерът и портокалът 🇧🇬

После той написа последните думи с остатъка от нейното червило върху огледалото - “Гущерите не обичат портокали”.
Така те двамата определяха себе си.
Той - гущерът, студен, но привързан към единственото нещо, което му даваше подслон - онова портокалово дърво от поезията на Лорка.
Тя - портокалът, ко ...

JIOJI

Prosa » Otros

2009-07-12T15:04:40+03:00 816

Поколение Ъ 🇧🇬

Дали да говоря на тях директно? Те дали ще чуят? И дали ще разберат? Няма начин. Там е пусто. Там е толкова мрачно и сиво, там чак не знам дали има нещо въобще...
Те ходят като аптекарски шишета, те се повтарят. Всичко е еднакво. Един с друг си приличат до максимума, все едно, гледайки ги, ти се нал ...

aln

Prosa » Otros

2009-07-12T14:52:50+03:00 759 6

Стълбата 🇧🇬

Беше изправена право нагоре. Не виждах. Нямаше как да видя в пълната тъмнина. Усещаше се с гравитацията, която беше в своята максимална сила.
Невиждането играеше своята благотворна роля върху сетивата и силите ми, като им спестяваше вероятната истина. Въображението пък, обратно, тушираше този ефект. ...

Mobby_Dick

Prosa » Otros

2009-07-11T21:18:26+03:00 1.4K 2

Молекулярни облаци 🇧🇬

В дължината на светлинната отдалеченост се губят хиляди малки, зелено-звездни планети. Ширнали в безбрежността си гори, смели просветления на морета, понесли в малкото си обаяние – голямото съприкосновение с всемира и мисълта. На слабите си плещи понесли философското раздвоение на микроживота и макр ...

WIK

Prosa » Otros

2009-07-11T14:57:45+03:00 856 1

Защо?... 🇧🇬

Една вечер.
Едно щурче нареждаше щастлива песен.
Една луна се беше разсъблякла, беше хубава и кръгла.
Едно момиче се прибираше вкъщи самичко. По–красиво от луната.
Едно бездомно куче виеше от глад и злоба срещу нея. ...

purko59

Prosa » Otros

2009-07-11T00:43:08+03:00 932 10

Ти си там... 🇧🇬

Хората са лицемерни, като змии... увиват се около шията ти и те облизват, а след това пускат отровата си... Усмихват се, а зад усмивката е завистта... Но нека не замърсявам себе си с неща нисши... Нека мракът не навлиза към онази светлина, която Бог е дал на всеки един... Нека не замръзне сърцето, к ...

beytula_bubu

Prosa » Otros

2009-07-10T22:32:23+03:00 1.2K 1

Искам си тишината 🇧🇬

Обичам тишината... Помага ми да чуя себе си...
А всичко в мен крещи неистово...
Не се разбирам.
Не зная какво искам.
Не знам какво трябва да направя. ...

hellwoman

Prosa » Otros

2009-07-10T12:47:26+03:00 1.5K 4

Няколко от моите си истини 🇧🇬

А той ми каза: Според моята безгрешна преценка не ви остава дълго време заедно... Все едно дойде с най-страшната си диагноза и ми каза "това е краят". Повярвах му. Минах през няколко състояния. Първо отричах, след това почнах да се замислям дали навярно е прав, оспорвах, плаках и накрая пак отричах. ...

broken_dream

Prosa » Otros

2009-07-10T02:24:18+03:00 1.3K 2

Бягство 🇧🇬

"Мила мамо,
Прости ми, че си тръгвам! Обичам те!"
Твоя Елена
Подпечата го с целувка, а сълзите не спираха да се стичат по страните й. Искаше й се да разкаже всичко на майка си, искаше й се да има сили да го напише. Искаше й се всичко да бъде като преди и него да го няма. Но той бе тук и майка й се п ...

MaRtiTyyy

Prosa » Otros

2009-07-09T13:13:09+03:00 728 2

До болка познатата история 🇧🇬

Един ден (запечатан в ума ми чисто и ясно) ти ме попита: " Искаш ли ме? Желаеш ли ме? "
- "Искам те!" казах аз... Не казах, а написах.
Бавно, с бучка, заседнала в гърлото, пишех го...
Очаквах реакция! Очаквах изблик на чувства!
Не знаех какви. Дали гняв, страст, отхвърляне... Не знаех, но исках го! ...

dayz

Prosa » Otros

2009-07-09T10:10:11+03:00 1.4K

Ако си мислиш, че си само ти на тоя свят, по-добре не чети 🇧🇬

Иска ти се да заплачеш от горчивина. Но не можеш. Най-много една-две изтормозени сълзи и това е. Сякаш би помогнало. Горчивина. Сякаш прелива. Отвсякъде. През носа и ушите. Като че изгаря гърдите и очите ти. А всъщност е гняв. Разяжда те сякаш си ял жарава. Не можеш да дишам. Въздухът, който едва пр ...

domino

Prosa » Otros

2009-07-09T10:06:40+03:00 1.4K 6

Изповед 🇧🇬

Моята изповед
Капка по капка всичко тече. Но всяка капка си е сама за себе си. Изглеждат еднакви, но не са. Те са отражение на всичко около нас, пречупено през водата. Капката се опитва да избяга от свърталището на живота. Когато е на път да постигне целта си, тя изчезва, разбива се. Влива се в кръг ...

Mechta^^

Prosa » Otros

2009-07-08T16:08:05+03:00 961

Реалността 🇧🇬

Живеем в безцветен свят, изпълнен с шарени мечти... малко хора виждат истинските цветове на реалността...
Понякога завиждам на тези, които гледат всичко през розови очила... Опитвам се и аз да го постигна, опитвам се да залича черното в живота си...
На моменти чувствам, че политам и спектърът на жив ...

sehnsucht

Prosa » Otros

2009-07-05T17:46:12+03:00 1.5K 1

У дома 🇧🇬

Отворих очи, а той лежеше до мен и ми се усмихваше. Затворих очи и, когато ги отворих отново, той все още беше там. Погледнах го объркана. Ощипах се - бях убедена, че сънувам. Беше прекалено хубаво, за да е истина. Но не беше сън.
Помня всички безсънни нощи, в които го сънувах с отворени очи и мечта ...

MaRtiTyyy

Prosa » Otros

2009-07-03T21:43:34+03:00 750 1

След любовта 🇧🇬

След любовта
Какво остава след любовта? След времето, в което си обичал някого с цялата си същност и си му давал всичко, от което се нуждае. Какво става с местенцето, в което се е крила любовта, която са ти давали? Тогава остава само празният телефонен номер, празнотата в гърдите ти. Остават тъмните ...

mimsity94

Prosa » Otros

2009-06-30T19:41:40+03:00 2.1K

Jujy Morning/Юлски изгрев 🇧🇬

Вдъхновено от преживения катарзис на тази дата миналата година... просто трябваше да го напиша...
July Morning
Спомени за нещо непреживяно. Изведнъж се оказахме там, откъдето започнахме. Всичките. Борихме се за свобода, получихме слободия. И пак. Затворихме се в себе си. Разголихме телата си, а забу ...

eX_girl

Prosa » Otros

2009-06-30T00:43:13+03:00 1.3K 1

Назад във времето - 2 🇧🇬

Назад във времето, когато се завръщам...
Виждам едно дете, седи на стол и гледа синьозелените върхове на планината.
Вълшебна е силата на детските спомени. Току те придърпат за сърцето и кажат: Върни се, ела, ще се разходим пак до Въртолията, ще пием вода от кладенчето. Да пошетаме към Оброчището до ...

Karaman

Prosa » Otros

2009-06-28T17:34:11+03:00 863 5

Думите ни: утре и много преди утре. 🇧🇬

Думите - за пръв път спокойни и честни, за пръв път без убийствена ирония и многозначни изречения, не довели до разбиране.
Думите - какво направих, за да е различно, какво осъзна, за да загърбиш любовта си към себе си, надделяваща над тази към мен, къде е причината, за да признаеш това, което чакам ...

яаа

Prosa » Otros

2009-06-27T22:26:54+03:00 1.1K 1

Какво съм аз... 🇧🇬

Какво съм аз....
... за теб
Аз съм тръпката, преминала през тялото ти, когато потънало в спокойствие спи...
Аз съм малката струйка вода, стекла се по брадичката ти, сякаш избягала от нещо важно, което предстои...
Аз съм последната капка от дъжд буреносен, която свенливо докосва лицето ти, което, кой ...

Леа-Естер

Prosa » Otros

2009-06-27T17:23:12+03:00 1.1K 2

Мразя 🇧🇬

Мразя
Мразя, когато се надявам, но напразно. Мразя да обичам, но да не признавам. Мразя, когато се правя, че не забелязвам нищо, а пред очите ми е всичко. Мразя, имайки нужда от нещо невъзможно за мен, което в действителност е напълно реално. Мразя, когато се възползват от мен. Мразя, когато се опит ...

mimsity94

Prosa » Otros

2009-06-27T00:05:50+03:00 1.2K 1 1

Днес и утре в живота на един зависим 🇧🇬

Днес и утре в живота на един зависим
Пак гледаш през мен, а не ме виждаш, с поглед отнесен, зашеметен. Въобще съзнаваш ли, че още съм тук?
"Има ли смисъл, щом няма значение?" питал си ме толкова пъти и двойно повече съм ти отвръщала, че не знам .
"А ще останеш ли?" бе следващият въпрос и аз винаги о ...

an.invisible.girl

Prosa » Otros

2009-06-27T00:01:12+03:00 969

Мен си търсил 🇧🇬

Луна... Небе... И пак същата тъга...
ако кажеш, ще тръгна с дъжда,
ако кажеш, ще отлетя с лекия повей на вятра,
ще потъна в завесата на нощта
и не ще ме видиш никога! ...

s3r3nada

Prosa » Otros

2009-06-26T23:37:41+03:00 1.1K 1

Величествените 🇧🇬

Величествените
Тя стоеше там, между тях - Величествените.
Те бяха високи и жестоки като огромни гранитни статуи, но не - те бяха скали с каменни сърца.
Тя стоеше между тях – вцепенена от страх.
Караха я да се чувства нищожна, смазваха я с присъствието си и правеха съществуването й безсмислено, сякаш ...

florinda92

Prosa » Otros

2009-06-26T12:22:37+03:00 670 1

Горен калибър 🇧🇬

sunnyrainbow

Prosa » Otros

2009-06-24T22:44:59+03:00 1K 7

Тя 🇧🇬

Има ли по-хубав начин да умреш?
Мисълта се прокрадна бързо, пляскайки с опашка по мокрия пясък и издъхна някъде между солените камъни и покритите с водорасли раковини.
Нямаше и тя отлично го знаеше... По-добре от всеки друг на света, а и във всички останали, които сигурно съществуваха.
Нямаше и няма ...

faiden

Prosa » Otros

2009-06-24T19:21:19+03:00 938 1

Слънчоглед 🇧🇬

BRAMASOLE е любимата ми дума. Когато я възприех като част от моя вътрешен свят, озадачих повечето, които ме познават отблизо. Същите, които съм допуснала в сърцето и дните си.
BRAMASOLE означава слънчоглед, преведено от италиански. На мен обаче ми звучи като бъдеще. Красиво. Защото всички се надявам ...

desi.mandradjieva

Prosa » Otros

2009-06-24T19:17:45+03:00 960 2

Искаме или не – случва се... 🇧🇬

Преди време имах доста свободно време, бях необвързана, волна птичка; ходех на курсове и ми беше забавно, особено след като на един такъв курс се запознах с две момичета – Мира и Рени*, с които си допаднахме. Всеки път след часовете ходехме някъде и се забавлявахме... по женски. Мира мацка имаше гад ...

FRACLA

Prosa » Otros

2009-06-24T17:01:09+03:00 986 5

Легенда за Момина скала 🇧🇬

Легенда за Момина скала
Ако и днес пътувате на юг по течението на Струма, само след минутка от навлизането ви в гърлото на Кресненския пролом, високо горе, в дясно, ще съзрете масивния гранитен колос на Момина скала.
В онези тъмни времена, когато човешкият живот не чинил и пукната пара и поробителят ...

Войнов

Prosa » Otros

2009-06-24T11:44:52+03:00 2.9K 13

Твоето лекарство 🇧🇬

ТВОЕТО ЛЕКАРСТВО
Често ме питат с какви молитви се моля; с какво лекувам това или онова, или кога как биха могли да постъпят; или пък как да тълкуват съня си…
Аз нямам право да казвам на кого как да постъпи, и още повече как да живее.
Например, отиваш при лекаря, казваш какво ти е и очакваш отговор. ...

alistef

Prosa » Otros

2009-06-23T21:44:54+03:00 767 1

Безсилен 🇧🇬

Безсилен
Той я погледна в очите и чувството, което изпита, го накара да се разтрепери. Цялото разочорование, болка и тъга сякаш се вливаше през нейните очи в него и го изпълваше целия. Чувството, което той изпита, бе различно. Безсилие... Колко пъти е успявал да я накара да му подари своята усмивка, ...

Leprous

Prosa » Otros

2009-06-23T21:39:32+03:00 876 1

Защо!? 🇧🇬

Защо ми е любов, ако няма на кого да я отдам!?
Защо са ми приятели, след като те не са до мен,
когато имам най-голяма нужда от тях!?
Защо ми е часовник, когато никого и нищо не чакам!?
Защо ми са очи, след като не виждам най-красивите ...

ville_valo_brc

Prosa » Otros

2009-06-23T21:23:34+03:00 1.7K 5

Размишления 🇧🇬

Днес просто ще седна и ще размишлявам... за няколко неща които някак си ме накараха да се замисля какво правя, какъв човек съм, защо не съм по-добър и защо някак си съм малко по-встрани от стереотипа, наречен нормален съвременен човек.
Първото, което ме накара да се замисля, бе едно скайп настроение ...

B3n1f10s

Prosa » Otros

2009-06-23T20:37:21+03:00 1.2K 3

Не спирай! 🇧🇬

Не спирай!
Иска ми се да те нараня, да те отровя, да те задуша, да те убия! Така те мразя! Не ме гледай с този поглед на невинно дете! Недей ме гледай изобщо! Нямаш право да ме искаш пак! Какво стана? Осъзна, че няма кой друг да те търпи такава? Сега ме молиш да се върна... Нека, моли ме, искам да т ...

Armageddon

Prosa » Otros

2009-06-23T17:37:10+03:00 1.4K 5

Легенда. Разрушаването на Крупник 🇧🇬

Легенда. Разрушаването на Крупник
В цветущата долина, прорязвана от пълноводната Струма, обградена от четирите планини Рила, Пирин, Влахина и Малешевията съществуваше могъщата Крупнишка епископия.
В зората на инвазията османските пълчища превземаха де що могат, мирното население не закачаха, непревз ...

Войнов

Prosa » Otros

2009-06-20T20:23:22+03:00 1.8K 8

Вълшебникът от улица рибарска 🇧🇬

"Мъжът обича с очите,
жената обича с ушите...”
Това го е казал някой много задълбочен философ, който или нищо не е разбирал от човешка психология, или е имал предпочитания към собствения си пол.
Кой съвременен мъж бе, философе мъдър, гледа и вижда?! Ми той на пет водки става пръв сред мъжете и единс ...

desi.mandradjieva

Prosa » Otros

2009-06-20T19:29:45+03:00 1.9K 6

Миг 🇧🇬

Трамваят изскърца и заби на място. Колкото и свикнали с тази обичайна маневра на обществения транспорт, от пътниците този път имаше възмутени. Показаха го предимно пълните лелки със заети с тежки торби с провизии ръце. Нямащи възможност да се закрепят здраво, те бяха прелетели огромно разстояние, оп ...

kozleto

Prosa » Otros

2009-06-18T17:27:12+03:00 769