Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
392.5K resultados
Сланата пада ничком призори
🇧🇬
Това небе не спира да сълзѝ,
ноември ли оплаква, есента ли?
За много суши влага са събрали,
отдавна оголелите брези.
Листа – довчера златни гази бос, ...
... момче, момчее-е! – и моята брада бе лъскава и черна като мрамор,
най-светлите девойчици в града осъмваха на топлото ми рамо,
по Главната на Варна във шпалир редяха се притихнали женици! –
щастливи – да ми пипнат най-подир брадището на свлечени къдрици,
амбициите – всъде да съм пръв, отдавна ги п ...
На бъдещето райските врати
не щат да се отворят през пустини.
А времето на прага ми шепти
безбройните пропуснати години.
На бъдещето мрачния кордон ...
Като в някаква детска игра
търся стъпки, танцувам в нощта.
Тръгвам с тебе ръка за ръка
и пред нас е света, и пред нас е света.
Във очите ти има тъга, ...
Елизабет се изправи с пуфтене и го последва бавно. Краката й бяха като от олово.
– Защо ми оставяш умората? – попита го, а когато той я погледна през рамо, допълни: – Заличаваш болката и нараняванията, но ми оставяш умората. Нали и тя не е истинска?
„Всичко си има цена, шейа, дори и на сън.“ – отвър ...
Тайно се молех с теб да се сближим.
Бях ли прав да опитвам?
Отчужди се и стана връх недостижим.
Самотата като меч ме пронизва
— останах непрелистена страница. ...
Тя в брачни успехи наместо доспехи
живота облече и полза извлече.
С изискан доцент, изстискан до цент,
изкара година и той се спомина,
дете не направи, но къща остави. ...
Душата ми е непокорна скитница,
ту праведна, ту заблудена грешница.
Очите й на въглени приличат,
но вярвайте, умеят да обичат.
Косите - посребрени водопади, ...
Обрали са ме! Като по учебник –
две щипки сол и люспичка от пясък.
Разбойникът с години ме е дебнал,
тършувал и в косите ми за блясък,
и в шашавите нощи за отрова!, ...
... Бог е дъжд над тихия квартал, просякът с паничката пред храма,
гларус – край комина ми слетял, котенцето в скутеца на мама,
Бог е в парка светлото дете – жално за балончето си плаче,
паячето – взело да плете под стрехата слънчево хамаче,
Бог е вятър в злачните лъки, де родът ми легна – да почине, ...
Камен затвори внимателно вратата на детската стая, където остави нощната лампа да отразява звездички по тавана. Росита не обичаше да спи на тъмно, а и често се случваше през нощта да се озове с викове в стаята на баща си и да се шмугне при него под завивките. Той я гушваше, разказваше отново и отнов ...
Изоставаме и икономически и еволюционно сме доста по-назад. Заради правителството което ни спъва напред и бута назад. Да си заробен означава да си на политическите организации враг. Как кукловодите ни закарват към крах. Докато ние сме станали ментални инвалиди и гниди с мозъците ни промити и сме от ...
Светът ми е цветна разлистена къща,
в която боли ме да бъда сама.
Зеленото в мен от любов се разгръща
и ражда цветчета дори и в тъма.
Дъхът ми разлиства мечтите си нощем. ...
Защо не продавам фъстъци на някоя спирка.
Да търкам с парцала витрините, щом завали.
Да къртя асфалта със хилти, лопата и кирка.
И тъпо да гледам как в дупката хлътват коли.
Да дърпам маркуча във парка, подстриган през юли. ...
Добрата дума – щедър порив топли
дори в душата да върлува зима
и радост пръска и сред степни вопли,
врата в стена отваря, изход има.
Добрата дума търси ни, намира ...
Днес някак много странно ме мързи,
пък и нали си нямам топла грейка,
в градинката със белите брези
поседнах на една самотна пейка.
Замислих се за своя тъп живот, ...