Великден се задава,
от вълшебства изтъкан,
ден единствен през година,
ден с усмивки огрян.
Яйчицата боядисани, ...

Любовта е прекрасна,
когато с теб споделям я,
когато видя усмивката желана,
от земята до върха.
Любовта с теб е магия, ...

Подвластен на нечия чужда изгода,
подвластен над нечия чужда мълва.
Подвластен на съдбата горчива и строга,
подвластен на собствената си тъга.
Това е човекът... ...

Ако днес паднеш в битка
И не знаеш защо си умрял.
Нека ти кажа, приятел.
Ти си просто кайма.
Ако днес паднеш в битка ...

До колко ли женски уши е достигнало твоето
"Мила, искам да се будиш до мен"?
Нима този стих, излязъл изпод перото ми
не е дошъл тук, за да ми бъде мехлем,
когато се сещам, че някъде в дните предишни ...

Усещам те по устните си,
усещам твоите нежни устни,
усещам твоята нежна прегръдка,
усещам те и те желая,
не спирам да мисля за теб, ...

На майка ми
Аз като изгрев, погълнах тъмнината
и нейната тирания изпепелих,
разкъсах с лъчи на злото стената
и своята сила, всемогъща разкрих. ...

Правим си весело.

Пролетта свенливо се бе сгушила в меката прегръдка на Странджа.
Кера приглади плитките си и заситни по пътеката. От колибите на Сушица до кошарите най- краткият път бе през гората.
Рехавата зеленина пропускаше милостивите слънчеви лъчи и наболият синчец сякаш плахо се усмихна в нозете ѝ. Дочу блеене ...

Вихър отнася самотна мечта.
Път.
Там далеч светлина.
Бързам да стигна.
Протягам ръка. ...

Искам лято, жълто като ирис
на новоизлюпена звезда,
с още непокътнат, парещ мирис
на качил адреналин вулкан.
Искам лято, тежко като дума, ...

Дядо мил и драг, всичко
прави той с мерак.
Работи за петима,
вън на двора и през лято и
през зима. Като свърши ...

Многоцветният летен кристал
отразява любов и копнежи
и на фона тъй слънчев и бял
пали чувства, мечти и надежди.
С пеперудено нежен замах ...

Тя е цъфнала снощи в съня ми,
стара вишня в лек розов цвят,
от роса цветче заблестя ми,
не - стотици цветчета блестят.
А на клона учудено птиче, ...

Всичко се случи толкова бързо, че той въобще не успя да реагира.
Отклони очи за миг да смени станцията и видя мъжа, едва когато погледна отново напред. Беше толкова близо, че дори и в мига, в който отчаяно натисна спирачките, знаеше че е твърде закъснял.
Първо чу звука от удара, а след това пред очи ...

Любовта има своите демони,
но и своите ангели – също,
не остане ли нищо за вземане
и за даване, тя те прегръща.
Ала не да лекува, отварите ...

„Ние си мислим, че Бог ни гледа отгоре, но той всъщност ни гледа отвътре“ Жилбер Сасборн
И молим се, и молим се, и молим.
На разпнатия Бог се молим в църква
и мислим си, че гледа ни отгоре,
но всъщност той е нас, и е объркан. ...

Тлее мъст ненаситна в душите!
Сърца, по - каменни и от бетон!
Войнстващи месии се почитат!
Светът въздига нови Вавилон,
където смъртта, наместо кула, ...

Само любовта,
може лютиво да заболи така,
както никоя друга
болка човешка на тази земя...
Само любовта, ...

Седим си с моя приятел Любчо, пийваме си биричка и си говорим за ония времена, когато всичко беше евтино и здраво.
- Любе, виждаш ли тия обувки от крокодилска кожа?
- Виждам ги и ко.
- Направо ми са повръща от тях. На 35 години са, нося ги през цялата година без да ги свалям и не са мръднали. Жената ...

Вървяхме с теб до рамо, рамо
ти спираше на всеки кръстопът
и казваше : "— Помни, че само
най-смелите от нас летят".
И не защото са крилати, ...

Ако бяхме се срещнали две години по-рано в живота,
щях да ударя шамар в лицето на нашата среща,
щях да запаля всички останали мостове,
да тегля черта, да напиша: "Не минавай отсреща".
Ако бяхме се срещнали рано, по-рано от вчера, ...

И ето – така, драги студенти, последната сесия на ООН приема логичното решение: да пренебрегне всякакви субективни човешки мисли, мнения и решения. Да излезе от хаоса на личното, да потърси общото, обективното, полезното от всякаква гледна точка…
Така се е стигнало до знаменитото последно постановле ...

Пръстите ни се преплитат,
търсещи опора.
В мрака падаме, летим.
Стон разкъсва тишината.
Кръвта се стича по бузите ми ...

Денят е сив, но е красив,
със теб се срещнахме случайно.
Бъди щастлив, бъди щастлив! –
звучи във мен необичайно.
И в този ден един рефрен ...

заради ,,новия световен ред"
светът е сринат
и невинни
г...нат

С течение на дните,
нощите стават дълги
Но все още съм тук, опитвайки се да намеря начин, за да изчезне тази празнота
Но пак няма да изчезне
Защото навсякъде, където отида, винаги си в ума ми ...

Гледаш в мен,
кълнеш с очи.
Всеки ден
това личи.
Мръсни думи, ...

Натаниел беше един много изтерзан и изстрадал ангел. Физиката му беше впечатляваща, главно с лавините от ситни тийнейджърски пъпки, хилавите ръце и леко гърбавия, но някак симпатичен нос, който стоеше като наклонената кула в Пиза върху това така неравно лице.
Всички го съветваха да не иска повишение ...

Глава 7
Така сладко бях отплувал в мисли за миналото, че не осъзнавах напълно какво правя. Имаше една част от мен, която много искаше да види онези успокояващи искри, онзи нежен огън, който действаше като мехлем за душата ми. Исках да се потопя в оранжевите краски на красивия пожар, да целувам жълти ...

Война! Отвратителна дума!
Един воюва срещу друг,
един решава да владее друг
и с гордостта си изявява
кога го подчинява! ...

Сред толкова много хора те видях да пристигаш
Нещо в съдбата ме накара да кажа "Здравей"
Казах ти името и като с целувка ми отговаряш
Ти се интересуваш от това,
че се отнасям правилно с теб ...

Профилактично скролвам в телефона.
Аз съм по име, тя е – Любовта ми.
Ех, повишена, пустата кокона.
В партер си, Бруте, ама чак до там ли?
Растеше си доскоро под пагони, ...

Светът не би познал прогреса, ако човекът не се стремеше към знание. Още от Древността училището съществува като институция и събира на едно място много детски души пълни с мечти, нуждаещи се някой да им покаже как да сбъднат всичко, за което мечтаят и искат да постигнат. Училището е арена на много ...