Аз съм дух, затворен в тяло, и съм тяло за душа.
Аз съм топло одеяло и красива светлина.
Аз обичам да обичам. Аз словата си редя.
Те на пролет ви приличат и на стръкче топлина.
Аз понякога потъвам, но изплувам смело пак. ...

Нима стоварила се е връз мен,
вината безгранична в тоя свят?
И ме държи като в заслужен плен,
тъй сякаш няма Рай, и няма Ад.
Годините се трупат и уви, ...

И тази нощ те срещнах в дълбините на съня ми. Един от онези сънища, в които не очаквам нищо, но пък ми дава шанс да прекараме малко време заедно. И когато погледна към небето, се чувствам щастлива, защото знам, че когато те срещна в прегръдките на съня, моята душа от далеко се е свързала със настрое ...

Коте малко, коте сиво,
а къде ли си се скрило?
Имаш си ушички две,
а не слушаш въобще.
Коте малко, пакостливо, ...

Нощта е тъмна и мрачна,
или пък аз съм нощта,
вървя по брега на морето,
опитвам да оставя следа.
Ала то зло и коварно, ...

/Помощникът на часовникаря/
Този аргумент е изразен в едно изказване през 18 в на свещеника Уилям Пейли, в което той прави аналогия с часовник. Дори и да не знаете какво е това часовник, очевидно е, че всички тези колелца и пружинки, както и начинът, по който те целесъобразно са свързани едни с друг ...

Превенция и корекция на комуникативни нарушения чрез програми за езиково развитие
Йорданка Йорданова Донева
логопед в I СУ „Св. Седмочисленици“- град Търговище
Prevention and Correction of Communication Disorders
through Language Development Programmes ...

Отцежда капка подир капка
от наранената зеница
небето. Сивата си шапка
догонва вятър с плащеница
развята – знаме подлудяло, ...

Понякога си мълчим
и без думи чуваме любовта си.
Тънка мъгла, като дим
се разстила в нейната пазва.
С невидими пръсти ...

През девет земи, та в десета,
живяла тъй магьосница една.
Лед вечен й сковал сърцето,
зарекла се била да е сама.
Ритуал жесток и безчовечен ...

Днес е моят рожден ден,
на тази дата съм роден.
Повече от половин век
откакто съм човек.
Ще ли ми порастнат зъби, ...

Станах днеска капитан
на кораб бърз, голям,
имам даже екипаж –
Иван от петия етаж.
От коритото на двора ...

На завоя на селцето,
преди да изкача билото,
преди да дойде вечерта,
преди да си отидат напълно
снега, студа, думите- ...

Is dark again.
My flesh is trembling from the freeze.
My body - silhouette in scarlet stain.
My heart is down on his knees.
I wish the clock to stop. ...

Вече́рно море...
Най – синьо е морето вечер
полюшвано от палав бриз
със самочувствие за Вечност
във Божията летопис... ...

Битие* 3
Дали по другите планети,
или из Цялата вселена –
са тъй чаровни цветовете
и е тревата тъй зелена?... ...

Сутрин спала – недоспала аз,
вземам листа скъсан нощем
и изливам в този ранен час
болката в мен жива още,
дето е изгонила съня ...

Нефтът е природен буломач, който Природата се е пошегувала да използва като гориво на хората. Всъщност, не се е шегувала, даже се е постарала да използва всичките му деривати. Изключвам в това изследване тези, които се хранят със слънчеви лъчи или са на твърдо гориво, първите са някъде високо в небе ...

Прованс. Тулон и цъфнали бадеми.
Жоржет паркира малкото рено.
В Париж остави всичките проблеми -
ще качва върховете на Шейрон.
Къдриците си огнени отметна, ...

или Случки от живота
В метрото: Четири-петгодишен юнак седи до мама, държи я за ръката и окорено гледа в прозореца.
- Следваща станция "Национален дворец на културата"! Връзка с линия 3 - "Хаджи Димитър" - "Овча купел"!
- Мамо, мамо - скача малкият и дърпа майка си и тя да става - аз съм Димитър, ви ...

Потърси ме след сетния стих -
има още какво да поспоря.
Поетите имат свой път
и думи - крехка опора.
Аз съм кротка, от кроткия бяс, ...

Щом погледна в бъдещето
виждам празнотата...
Напомня, че съм жива
само болката в главата.
Детските години отдалече ...

Типично или малко лично,
под лоното на гордостта,
прегръщаме се неприлично,
обсебени от лудостта.
И само вятърът безкраен, ...

Добро е што не си воздух
добро е што не сум играчка.
Залудно ја благословив жената што те роди.
Грмни во смеа
да се чуеме ...

Ние стъпихме гордо на тази земя,
с коренища вековни и здрави,
а краде плодовете лукава ламя
и се чудим какво да я правим.
Двама братя с ножове, преди да заспят, ...

Не ти омръзна с нас да се шегуваш
ти, облако, със лейката надвесен.
Ще чакам да се налудуваш
и да окъпеш пак града панелен.
Не искам под чадъра да се крия, ...

Есенно утро
на К....
Щом Есента приседна до тебе на леглото
и лека като шепот гальовно те помилва –
загледа се в съня ти усмихната, защото ...

Всяка пролет носи радост,
топло слънце, топли дни.
Ражда чувства, буди младост,
търси нежност в две очи.
Всяка радост дълго чака ...

Слънцето лъчи разпери
сякаш огнено ветрило
и разтваря летни двери
юни с ведра морска сила.
Пясъкът расте сърдечен, ...