Дъждът не плаче нивга в слънчев ден.
Дъгата – монохромна, в цвят на вино.
Стрелките скършват рамене и в мен
кърви от най-студеното ми синьо.
В проскубана трева, сумра́чен скат, ...

Със зимата ни е добре,
е, мъничко спорим.
От тънкото ѝ цигаре
струѝ в очите дим.
Дошла била, на чаша чай, ...

ИЗОСТАВЕНАТА ГАРА
Събуждам се,
а теб те няма.
Защо до мен не си?
Студено е, ...

И ето самолетният билет дойде на Е мейла ми...
Ще те чакам,..беше обещал Харалампи...
Поогледах се из залата на пристигащи,...не забелязах ни Рула,ни Харито да подскачат нетърпеливо,... зърнах високо вдигната табелка '' Пиетро Атина '', приятна жена в работен гащеризон, шарена риза с навити до лакти ...

Отново
Пак е мрачно, сиво, зимно,
вятър броди в самота,
чувствата ми носталгично
плачат в моята душа. ...

Нежно цвете в небесата,
красиво цвете на чудесата,
привлекателно и нежно отвън,
причудливо и уникално отвън,
ти даряваш радост и надежда, ...

Не съм поетеса, с перо в ръка
и даже талант нямам особен,
в моята крехка невинна душа
се крие все някой способен
на нещо, човек и жена, ...

В съня отново заваля.
Порой от водни капки се изсипа, върху заглъхналата земя,
в продължение на часове.
Всичко живо в хралупите се скри,
докато водата се сливаше с калта, в дълбоките улични локви. ...

Пред прозореца ми клонче оголяло,
почерняло, от нестихващия сняг,
но отмине ли зимния сезон и отново
пъпчици ще се явят, ще разцъфнат,
в зелено, като море, заляло сухия бряг. ...

Анти-ковидни песни
(разказано от приятел по действителен случай)
Снощи слязох във мазата
с юзче стъклено в ръката.
Там зад рафта със бурканите ...

Боже, колко ми е хубаво когато съм си сам.
И толкова е хубаво когато даже мен ме няма.
И нямам граници, тревоги, мисли, срам.
Нямам нищо.
Следователно не съществувам. ...

Ме Ве Ре, министърът,
макар и много млад,
не се налива с уиски
направо от обяд.
Та той е, с шест кенефа ...

Така вълшебно е навън,
че в прашец се превръща кръвта ми!
Душата яхва елен
и материята остава зад гърба ми!
Толкова е чисто небето, ...

Постоянно изживяваше душевен поврат и се въртеше по житейската окръжност…
хххх
Има начин да се увеличат пенсиите. Даже да станем държавата с най-богатите пенсионери.
Просто се вдига възрастта за пенсиониране. До 100 години.
А на оцелелите се раздават парите от фонда – по равно всекиму. ...

Понякога съм лоша, знам, като буря,
като огнена стихия,но точно такава ме обичаш ти.
Разхвърляна от дяволи и лудост,
които крия в душата си...
Понякога съм тъжна,като вятър, ...

В Щатите оценките са с букви – A, B, C, D, E, F.
Появиха се предложения – да не отблъскват американчетата от учението /кой ги спира?/ трябва да се премахнат оценките отзад – да останат само А, В, С, D …
И обнадеждените ученици като се юрнат към знанията…
Впрочем, а дали ще приемат С-то? Да не говори ...

5.
Няколко часа по-късно стоеше в офиса и наблюдаваше как старши инвеститорите – до един бели и сбръчкани старци, които мислеха, че контролират света – сядат по местата си. В началото Чарли се дразнеше на арогантността на тези мъже, които се смятаха за толкова велики спрямо обикновения човек. Но има ...

Извива се перото, скърца,
на масата гори свещта,
в камината изгарят тихо
недоизписаните ти листа.
Редят се думите, не спират, ...

Ти, може да пресипнеш от мълчане,
но то не значи, че ще си щастлив.
Не смятай днес, за утре как ще стане.
Бъди свиреп, нахъсан, твърд и див.
Бори се с мелници и ги измисляй. ...

Есенното слънце плахо надничаше през прозореца, като нечакан гост, който не желае да се натрапва, но все пак проверява дали домакините са си вкъщи.
Лекият ветрец навън нежно разклати осиротелите клони на близкото дърво и няколко пожълтели листа бавно полетяха към земята в красив пирует. Сякаш състез ...

Увяхнаха не след дълго,
Цветята на гробарката от леденото потекло...
Те я последни мигове гледаха сляпо,
Както тя сляпо мечтаеше за теб и твоето завръщане...
Върколак или вампир бе таз последна роза, ...

Изпод перото, дума, нито ред,
за празници суетни не излиза,
а времето върви отзад напред –
трепери още в лятната си риза.
Витрини алчни и забързан град, ...

Една мокра снимка на тротоара.
Кален грайфер на единия й край.
Една стара снимка до контейнера.
Нечия забравена леля или баба.
Един овехтял апартамент е продаден. ...

Толкова далеч, а толкоз близо във сърцето,
нали навсякъде над нас едно и също е небето,
нали след километри, път безкраен,
до мен във мойта мисъл скита твоят глас омаен.
Този блясък в лешниковите очи ...

Завистливи
и диви,
бездарни,
коварни -
езици ...

Трета глава
– Да те пусна? – шефът ме гледаше сякаш е вкусил лимон с гъза си. След кратко, но напрегнато мълчание се усмихна, сякаш му е харесало. – Че тръгвай си, Катенце.
Обърна се, без да дочака реплика, и влезе в задимената стаичка, която наричаше офис. Преди два месеца Стела го помоли пред всич ...

Кого сега съдиш, човече?
Старият съдия седна до дънера, не върху него. На земята седна. Облегна се.
Беше си обещал да не пуши. А как му си искаше!
Прочете набързо новините от седмичника в пощата и после го остави до входа за подпалка на печката; наслуша се на радиото, дето бръмчеше вместо умрелия ко ...

Вечер на Царевец...
на К...
А Времето над Царевец е спряло
във камъни градежни, зеленикави...
От древна черква, с дървено клепало, ...