Рекох си: „Точно когато
бях под карантина,
нейната дума от злато
към мене замина.“
Вчера бях адски самотен, ...

Шшшт! Тихичко! Тихо! Не спя.
Сега съм луна кръглолика.
В небето звездите броя.
Защо ги броя ли? Не питай...
До една, като ярка мечта ...

Ей, не съм такъв циник,
че да пиша за това,
което, знам, във този миг,
върти се в вашата глава.
Просто съм от селски род, ...

ххх
Подари ми любов ... само миг!
Нека нищо за теб да не зная!
Нека кратка е ... шеметен вик,
полетял и докоснал Безкрая. ...

Ако искаш, можеш да ми се случиш.
Накрещях се. Измолих. Изплаках.
За два живота напред се научих,
че толкоз те нямам, колкото чаках.
Вече не скитам по пълните гари. ...

Нощта е лека като дим
и сенките не изпреварват
човек по лунния килим,
когато с Господ разговаря.
Нощта намира точен лек ...

Учителю, с обич пред теб, днес свеждаме глава,
благодарните твои ученици от всички времена,
защото ти дари ни с крила от зряща светлина,
която и в най-облачни дни в нас слънчево пее,
от нищо и от никого непобедима с бял огън грее. ...

Харесваш роклята ми на цветя и пеперуди,
походката... и във очите топлия ми гъдел...
гласчето, което точно в полунощ те буди...
С всички странни части сглобяваш моя пъзел.
Парченце по парченце страстно ме събираш ...

- Защо бе, червейче мазно,
пълзиш така вълнообразно?
- Аз нямам, чичко вина,
пътечка е туй към властта!

Търсихте ме?
Намерихте ме.
Долу в избата.
Наполовина счупен,
разпаднат от влагата, ...

Здравей татко,
колко хубаво е да те видя,
в тишината люлякова да ти благодаря.
Зад скрита в риза
умората намига, ...

- Излизай, кучко! След 5 минути да си на входа с бебето, иначе ще се кача и ще взривя вратата!
- Неее, само бебето не! Сама ще изляза.
- Казах, с бебето! И не звъни на никой, познаваш ме! - Христина, трепереща като листо, облече набързо грейката на малкия, гушна го, обу мимоходом през антрето някакв ...

Животът тече и тече –
дори да не искаш, изтича.
Животът – земя и небе –
сега на какво ти прилича?
Животът живее се днес ...

Разля се неочакван майски дъжд –
земята жадна пиеше охотно.
Прочисти ненадейно, изведнъж
заседналото чувство в нас – сиротно.
Окъпаха се всички цветове, ...

По черно-бялото бойно поле
в каре пешките ни крачат напето,
в чашите искрѝ младото божоле́
и това питие май ни е трето :)
Кралицата ми отчаяна кърши ръце - ...

Пушекът от скарите, пръснати хаотично по протежение на перона се събираше в един общ рояк и се понасяше мазно из града, напомняйки на отрудените и не дотам празни стомаси, че идва онова време от деня, което никой изедник чорбаджийски не обичаше, но спазваше с охота. Всички в градчето знаеха къде и к ...

Вятърът
Вълшебството, което пред мене ти разпръсна
от красотата свежа на пламенна Любов,
да събера поисках във дланите си скръстени
и с мене да го нося и пазя цял живот... ...

И падна синкав мрак.
Денят се свлече,
изтлял между въздишки две солени.
Една сълза към Бога се оттече,
преплувала дори кръвта във вените. ...

С много жени съм излизал аз, зная!
Ей така – за по ден, за по два, за по три.
Всяка нощ сам се прибирах в моята стая,
с тях някак пламък не щя да гори.
Празни приказки, думи – фалшиви. ...

Мама тръгна на война! В нощница воюва.
Бебето ли? В синева още кротко плуваше.
Девет месеца живя в лоното на мама.
Гръм ли чу, че изпищя? Майка му я няма!
Сука първо от кръвта. Плиснаха водите. ...

С душá кънтяща от мечти и спомени
едва пристъпвах...да не оглушея
от стъпките ми в пътища камбанени
във бумерангите на времето.
На всички кръстопътища умирах – ...

Бащата седна на дивана и хвана малката ръчичка на момчето.
– Не се страхувай, синко, недей! Този мръсен вирус не може да ни победи! Виждаш ли баба ти?
– Тя ти прави мекички, банички и какво ли още не! Тя не се плаши от нищо!
– Да, тате! А защо баба не се плаши? – момчето погледна баща си с грейнали ...

Музика , Текст и Изпълнение: Тодор Трайчев
Аранжимент: Ме6
Неостаряващия Т. Трайчев написа песента и решихме да опитаме какво ще се получи.

2/ Щом заговоря за родата,
Аз "ПОЕМА ЗА БАЩИ"/продължение №2 започвам с дядо ми Иван,
Той бил известен по селата,
със името Дели Иван.
Делия значи луд гидия. ...

стих саморòден
отнейде се пръкна и
обич изпъкна
стих саморòден
отнейде се пръкна и ...

Когато са ме дялали от камък,
може би било на свечеряване.
Потта попила мъката и само
умората полепнала по дланите.
Небрежно са ошлайфали чертите, ...

За тебе аз мечтая,
за момиче като фея,
по-красива аз не зная,
ела, че без теб тлея.
Ето – птички пеят вън, ...

Косите ти са нежен лунен цвят,
прозорци са очите на душата.
Усмивка със вълшебен аромат,
аура виждам в любовта ти.
Рисуваш с нея чудни светове, ...

Ако сметнеш минутите,
които сме пропуснали,
ще станат години.
А аз сега тепърва те откривам.
Мина малко време, ...

На Димо П.
Тръгна си някога обиден
от нашето малко градче,
заради велможа виден
наранил душата на момче. ...

Аз живея, копнея
и с нея
се смея,
когато щурее душата ми.
Като ято врабци, ...

Шумен свят и краткотраен
шие слънчеви пейзажи.
Лъч сълзичка връзва
с облачно легло.
Смях душа нанизва ...