В разгара на лятото ви поздравяваме с този летен ескиз!
За повече слънчеви мигове, обич и споделени моменти!
Летен ескиз
Нощем сънуваме и мечтаем. А през деня сбъдваме мечти. С нас върви слънцето. И дори някой облак да го скрие, то ни води със светлината си.
Любовта е загадка. С вкус на лято. ...

Не ме обичай...
Не се обичам...
Бъди щастлив
с някоя, която
я чувстваш като лято ...

Мълча ли с мен, когато не заплаках,
когато се присвих сама в дома си?
Не ще се върна. И не ми е жално -
застанах гола, само със греха си.
Във онзи сън, когато не заспивах, ...

Слънцето все още не беше изгряло, когато Кера отвори очи. Бе събуден от меланхоличната песен на анхелотата*. (често срещан вид птица с четири крила, която гнездеше в горите на тази планина; тя се различаваше от останалите видове със странната си украска: пъстро зелено около очите примесено с тъмноси ...

На същата маса и днес поседяхме,
но всичко е някак... до болка различно.
Учтиво говорехме, тихо се смяхме.
А толкоз обичах те нявга, момиче.
Разказваш за твоите нови успехи, ...

Сълзата в очите ти, неспирната,
като първокласник ме възпита.
Сълзата - от щастие.
Като безумен ручей сълзата
в очите ми ме преоткри. ...

Останал бях без никакви пари,
а трябваше да плащам яки сметки:
Издръжките на трите ми жени
и борчове към няколко рулетки!
Принудих се да ходя на протест ...

На 23 .07 се навършват 78 години от разстрела на един голям български поет - Никола Вапцаров. Да си поет не е достатъчно да редиш стихове. По-важно е какво казваш с тях. А още по-важно е да вярваш в казаното. А най-важното е – да превърнеш думите си в дело.
„Голяма работа!” – ще възкликне българския ...

Понеже беше време на война,
мъже препълваха галерите,
заспиваха до дългите весла,
не злато, смърт вещаеха планетите
(течеше пот по гладките тела - ...

Този кървав поглед аз добре го знам,
Нали неведнъж със него ме пробождаш.
Но този път с надсмешка гледам те аз,
А ти не вярваш, че дошъл е краят.
Ти мислеше си, че си вълк велик, ...

Потъва аленият залез зад града.
Колата ми е спряла на червено.
На мястото до мен лежат цветя.
Жасмин уханен... Мислиш ли за мене?

11. А дневникът се появява
И къде ще иде?
На другия ден, по време на третия час, една от лелките внезапно открила върху перваза на хпозореца пред физкултурния салон, увития във вестник дневник.
Време беше.
Защото математикът беше приложил в действие страшната си идея. Просто да се наваксат изчезнали ...

Вървях си аз сама по тая тясна уличка в града..
Изведнъж до мен застана млад човек, който носеше в ръката си букет.
Спря се, странно ме погледна, хвана ме за ръка и подари ми букета от цветя.
Аз, разбира се жена, научена само на тъга, научена на самота, изпитах чувство, че в мен настани се искрена т ...

Звуците сладки във въздуха трептят,
могат дори славей мил да преспят...
Свири цигулке
за нашето щастите!
Свири, свири чудна песен ...

Ежедневни приключения 10
...
Нали съм Арт-и,
с изкуството съм свързан,
мероприятие, културно парти - ...

Айсберги от сладолед
плуват в море от шоколад.
Посоката е само напред,
а това е най-сладкият свят.
Тук планините са торти ...

Ууу, че грозно изви
с тъжни трели гласа си
и затропа дъждът
по металния пръстен
на тръбата до нас ...

Никой не ме е предавал.
Защото винаги съм искала
всеки да е верен на себе си.
Не на мен.

Морето ме сънува в перлени светлици и рапанена коса.
Че дави се небето в светлосин неон.
Морето ме сънува небрежно с мидени птици и пясъчен сал.
Да изтрия осолени зеници, капки от самодивска луна.
Да изтрия слънчеви клепки, в естуарна дъга. ...

Сърцето ми
от камък
ще да е
но при
вида ти ...

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА: НОВА РЕАЛНОСТ
Елмбаум възнамеряваше да замине точно за Непознания квадрант, където беше малко известен факт, че имаше и една планета с напълно подходящи условия за живот. Страхът от космическата радиация и огромното, невъобразимо разстояние биха спрели всякакви смелчаци, к ...

Изяж ме, Вълчо! Изяж ме!
Точно такъв те искам – ужасен.
Ей, тогава ще ти сваля шапката си червена-
чак до земята.
Да поговорим – в леглото. ...

Тичам напред по поляната, със стъпки неоставящи следи зад мен.
Вятъра духа през разкопчаната ми риза и се врязва в гърдите ми.
Шапката ми отлита назад напомняйки ми за предишния ми провал.
В главата ми се върти въпроса:
Кога беше последният път, когато усетих сърцето ми да бие толкова бързо? ...

Повеля на Съдбата
В тази вечер щом си с мен
е Повеля на Съдбата –
аз да бъда откровен
и със смелост непозната... ...

Не идвай и наужким не пристъпвай,
ако не носиш глас
в разгара на излишното ми лято,
че този сън тежи като сълза на ангел,
която пада в огледалото, ...

Времето сега е неродено,
то е за отминалите ни деди,
а съзнанието ни победено
клетви тежки все за тях реди.
За всичко е тяхна вината... ...

Не се научих да гримирам делника,
но с толкова усмивки го живея!
Животът е една жестока мелница.
И мливото, и мелничарят съм във нея.
От всяко зрънце добрина си смилам нещо - ...

Толкова злини има на тоя свят,
толкова беди терзаят човека,
на болка и страх е богат,
напразно търси той утеха.
Цял живот гръб превива ...

Разсъмва се! Моите братя са будни,
събужда се български дух.
Назад остават дните трудни
песента се разнася, аз вече я чух...
Разсъмва се! В мрака нещо просветна. ...

Умря моята вечност
и аз бдя над нея...
Сезар Валиехо
Жената на моя баща любовно гледа
от снимката на минали години. ...

Няма да пестя боите, изписващи
усмивката на детските лица.
И в сговор пак четем познати книжки –
за Мечо Пух и... предани сърца.
Вълшебствата около нас празнуват! ...

Попитали радио Ереван - по какво се познават военните летци?
То отговорило: По това, че когато самолетът им пада не мислят за последствията!

Скришом бърше сълза,
но на нас се усмихва.
Бодро пет стъпала
взема, после притихва–
болката в коленете ...

Загубих ума си,
случва се постоянно.
Не мога да повярвам всъщност стигнах до тук, опитвайки се да разбера,
че адския наркотик в мен си ти.
Толкова много страдам, ...

Интригата е силата на слабия. Даже глупакът има достатъчно ум, за да вреди.
Уилям Шекспир
Изкуството на интригата предполага ум и изключва талант.
Анри Бодриралар
Хадес, наши дни ...

Не е било случайно -
подир дъжда дъгата -
корона на небето -
сияе с непомерна красота.
Ще хвръкне като птиче ...

Жребец животът вее потна грива.
Обяздвам думите, безсмъртна съм за кратко,
напук на болката лицето ми е гладко,
тъгата на очите ми отива.
Мъглата се разтваря и свещица, ...