Спомен за август ли изгрев от огън донесе?
Щурчова песен разнищи ли сън от тревите?
Вятър, изпъстрил си дланите с ранната есен,
още играе на утрото синьо в косите.
Има ли, няма ли слънцето накити златни? ...

момичето опитомило слънцето
всяка сутрин го събужда
светлината пие капучино от очите ѝ
протяга се след сънена прозявка
и бледосините клепачи на небето се открехват плавно ...

Едно обаждане в два през ноща,
един глас, който шепти тъжни слова ...
Една жена, която няма сърце ...
една болка под мъжки нозе ...
Една любов, която не умира, ...

“Някой ден, когато си спомниш за мен, ще разбереш колко съм те обичал...”
Повтарям си тези думи до побъркване, но от това не ми става по-леко. Затова ти пиша. Всеки ден. Опитвайки се да забравя, че ти си любовта ми - с всичките й странности и нажежени мисли..
Но всичко ми напомня за теб...Миризмата ...

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН
Докато се прибирах в къщи, изведнъж ми дойде на ум, че този ден непременно трябва да се запамети някъде,може би не само в моето съзнание. Беше вече минало пет следобед и някак си неочаквано, в главата ми се появи един стих на Христо Смирненски:
„Все по- дълги сенки протягат студени ...

Изобщо не ми се искаш вече...
Ти ми пълниш с мъка очите.
И ме държиш все по-далечен.
И ме учиш на необичане...
Тръгваш си сякаш няма ме. ...

Стоя сред навалица от хора на центъра с изключен телефон. Изгубих се тук по средата. Всички са по-бързи от мен, сякаш вървях на забавен кадър. Не спирам да се оглеждам, докато се блъскат в мен за да успея по някакъв начин да видя посоката си. Средата ме направи оцеляващ, заслепен от материални върхо ...

едно кафе на фона на луната
подсладено от безброй звезди
аз, заровил лицето си в косата
ти, мъркаш както слънцето когато спи
облаче ала пухено одеяло ...

Сбогом мое Лято!...
Ех ти мое Лято –
лято ненагледно
тръгваш си когато
най-си ми потребно!... ...

- Пътят към Ада е постлан с добри намерения!
- Не! С жълти павета!
- Първата любов на мъжа е ръката.
- Само да не му остане доживотна любовница...
- Животът е филм, в който ние сме артисти! ...

/на моята прекрасна колежка и приятелка Инка/
Честита да си! Пръскай светлината,
в душата що завихрена стои.
Раздавай я на всички за отплата.
Не я задържай. Нека да струи. ...

Когато мълчим
и се снишаваме,
не ни отнася Стихията,
но ни завлича
Течението.

Не ме учѝ! Не ме учѝ сега
как лесно се отваряли вратите!
Тя моята е станала стена
и впрочем.. Ако искаш я разбивай!
Тук паяци плетат по цяла нощ ...

Глава 2
Боб
Самолетът направи кръг над Таити и илюминатора бе обхванат със светло-тюркоазния цвят на крайбрежния океан. След няколко минути Майкъл влезе в зданието на аерогарата Фааа. В залата за пристигащи, където под съпровода на двама музиканти, свирещи на укулеле* (*укулеле – китара, бел. прев), ...

https://www.youtube.com/watch?v=PSVNW80HHQg

Толкова добра и мила,
втора майка си ни ти!
С грижа, обич и закрила
браниш нашите мечти.
Учим песнички и рими. ...

ПРОКЛЯТИЕТО НА ЦВЕТЯТА
На днешния ден имаше празник, честваше 60-годишен юбилей.
Цвета стана рано, нещо неприсъщо за навиците ѝ. Както обикновено си направи прическата, облече дантелите, които ѝ бяха запазена марка и сложи накитите с бисери. Не че денят беше по-особен от другите, навиците ѝ не ѝ поз ...

Душата ми жадува за покой,
уморена от интриги и сплетни,
от злоба, алчност, обиди кат порой,
от гадни номера и клевети.
Искам спокойствие и тишина, ...

Изваяна от светлина, рисувана
с най- хубавите, свежи цветове,
от аромати живи нацелувана
и галена от нежни ветрове.
Тридневно чудо, мила, ти не си. ...

Фея спуска се от небесата
сред рози в моя сън.
Тя най-хубава е от чудесата,
ден сменя нощ навън.
Като ангел сред злото ...

Нощта ли се налива с цвят,
че толкова е тежка, черна?
В ръждивия катанец – Свят,
ключът – един. Многоизмерен.
Хадес, наши дни ...

В капката вода
сълзата на небето,
блещукат светлинки,
а после истински искри
политат над полето ...

Последните думи на листата
То расте заедно с птичата песен,
и с красиви одежди клони облича.
Напролет се ражда, отива си есен,
и дори щом падне, още обича. ...

/Писано за реални ученици, с реални имена, по реални случки/
- Добро утро, ученици!…Защо да не е добро, Николай? Глава ли те боли? Да не е коронавирус? Как така – ще се оправиш с едно джинче? Моля те, по-тихо! После ще разкажеш на Тихомир колко си изпил… Срамота! Виж него – не е бил по кабарета, не ...

Сред тревички сини тичам,
те са облачета меки.
Дрехи вятърни обличам
и усмихвам се на всеки.
Аз съм капчица вълшебство, ...

Миксират се нашите чувства:
"Любов и омраза" и си Шилер в изкуството!
Слънце изгрява - любов за живот!
Денят узрява в залезен плод.
Поглеждаш небето - луна сред звезди... ...

Наивник ли съм, вярвайки на всекиму,
макар да зная хората че мамят?
Лъжата – „привилегия“ посредствена
на подлеци, жадуващи да галят
душите си, а меч забиват другиму ...

Никога не съм имал мъдър и смирен поглед, извисен над случващите се неща в живота, и именно поради този факт се разпилях като натрошено стъкло след по-дългите и непоносими епизоди на болезнено съжителство със зловонието на черното страдание, в което оставаш сам и не успяваш да достигнеш жадуваната с ...

Беше получила отговорите, които търсеше, много по-безболезнено, отколкото смяташе, че ще стане. Разбира се, цената не беше ниска и след няколко спокойни нощи, сега пак щеше да търпи присъствието на Франк в сънищата си. И да бъде под постоянно наблюдение от гарвана в стаята си, помисли си, докато го ...

Август, слънце, най-сетне спря да вали и ние с децата (трима тийнейджъри, родени през една година – момче, момиче, момче) се озовахме на морето. Отидохме на плажа, влачейки сериозно количество багаж – два чадъра, сак с пет хавлии и два слънцезащитни спрея, хладилна чанта със сок и сандвичи, топка, н ...

и „културата“
наложена със сила
политика ѐ

повсеместно
птичките
редеят
без уви
среда ...

Не стигат сълзѝ
на плача̀ о стената,
а злото пълзи...
Къде сте, сълзѝ,
на плача̀ о стената?... ...

Свежо утро. И дъх на кафе.
Пеят птици - за тях е неделя.
Разсъблечено, щедро небе
се измъква от звездна постеля.
Градски шум - първи щрих на деня. ...

Някой ме прегръща... Почвам да бълнувам.
Сядам си в леглото. Още ли сънувам?
Мери, притеснена, гали ми лицето.
- Мите, сън било е! Тук при теб съм, ето!
Станала е баба сякаш по-добричка. ...

Една муха зелена пропълзя
по масата в петзвездния хотел.
Блестяща, като брошчица, сама
упъти се към вкусния коктейл.
А той размаха сламката с ресни: ...