Огледай се в очите ми. Сега.
Безплътен, без ръце, с душа до голо
Без допир, и без устни. По тъга
Само мисъл, глас, копнеж, тревога...
Огледай се в очите ми. Сега. ...

Мария съм, но от Магдала.
За някои съм долна блудница.
За другите - не съм живяла.
И двата вида са за в лудница.
Обичах го. И той възкръсна. ...

тихо се сипе тъгата във мен
мълчи и тревожно се вглежда
захапва ме силно
до кръв ме държи
и не дава да дишам спокойно ...

Море е – може да разкаже
как голата луна се къпе
след залез в звездните миражи,
където смъртен не е стъпял.
Като дете е непослушно, ...

Разходка в Ада
За мен приключи всичко на земята.
Сега ще плащам свойте грехове.
Ако във Ада дават и салата
с ракия, значи там ще съм добре! ...

ПРЕОБРЕЖЕНИЕ
Душата ми бе притеснена
натъпкана бе с мисли зли,
и в хаоса неподредена,
ми носеше безброй беди ...

Толкова искам да те.
Запокитя навътре в себе си.
Така се насвятках с любови-острови,
че вече не ми остана кой знае какво
за акостиране. ...

Мъж със маска до очите
и жена – и тя така.
Среща в парка под върбите,
някъде през пролетта.
Запознали се във Нета, ...

Този разказ написахме заедно с едната ми дъщеря Елена Минчева и участвахме н регионален фантастичен конкурс. Естествено на олимпийския принцип, за участието. Но това съвсем не означава, че разказът е лош!
Самотникът и галактиката
Привлекателно елегантен в морскосиньото си сако, скрил очите си зад тъ ...

И без път аз ще дойда, море!
Всеки спомен е мост от копнежи.
Раковина, наместо сърце
най-щастливото лято ми сложи.
И където да ида - си с мен. ...

Да си „наречеш“ – Любов!...
Измислих я...Създадох я от нищо
и влюбих се във образа ѝ сложен!...
Загаснал огън стъкнах в пепелище,
но щом е моя: Ореол ѝ сложих... ...

Вечността е безкрайна,
уморителна, жестока,
а аз съм в битка с времето
и бездната дълбока...
Потъвам все надолу, ...

Отдадени на бъдеще незнайно,
Държа аз смело твоята ръка.
И всичко що е тъй омайно
Води ни към вечността.
Пътища далечни уж един от друг разделят ни сега, ...

Тюлипландия
(Пролетна кралица)
В едно от тях познах те!
По гласа, по червилото,
което слагаш, ...

Изпят авторски текст по мелодията на песента "Молитва" на Мария Шерифович (Marija Serifovic, Eurovision 2007). Текстът е от романа "По струните на изгубената мелодия"
*Когато те зърнах
се беше пропил с гнева и страха,
страха да обичаш,
да бъдеш обичан - ...

Мила моя душа, ти си тук. Полудявам, когато далеч си,
а сърцето е спомен на звук, разпиляван писък на вечност...
Тя е птица и сън, но дори ако нямам какво да ти давам,
ме спаси и сълзите изтрий. А изчезна ли - тя ме извайва.
Под земята са много съдби, тъмни корени, сълзи, неволи... ...

Поредна нощ.
И цифра в календара.
Задраскано от молив.
Само кръст. Немощ.
Изминали са часовете. ...

Смалих се и прегърбих си душата.
И за любов не смея да си спомням.
Зъл вятър вътре в мен сега се мята
Там, в ехото му, ставам по-виновен.
Трепери болно сгърченото време. ...

Неусетно правият път превърна се в посока грешна,
а преди секунда бъдещето бе красиво.
Светът се дави в ярост неизбежна,
гърчи се, затиснат във хватка уродлива.
Никога не съм се чувствала така далечна! ...

Обичаш ли ме? Не, не се шегувай!
Със любовта шегата, май е неуместна.
Дошъл си тук, донесъл си и вино,
да имаш обич толкова е лесно...
Самотен си. И аз сама заспивам... ...

Аз не търся метафори звездни,
нито думи до днес неоткрити.
Пеперуди не вая железни
и гнезда дето мътят орлите.
Не, не търся и чудна магия, ...

Мисълта, която като мълния ме проряза беше, че искам тази жена. Не може само богатите да имат всичко. И аз голтакът исках това бижу. Не съм мултимилионер, но смея да твърдя, че съм чаровен. Даже хубав и умен. Тъмните ми очи и тъмната коса, леко матовото ми лице привличат жените. Казват, че приличам ...

Спи народът и нехае
даже и за своя дял,
да мълчи само знае
и затуй е оскотял.
И стадото върви напред ...

Мълчи ми се. Отново. Безутешно.
Защото думите вещаят ми лъжа.
Такава, не нарочна. Сякаш грешна.
Но с мирисът на болка и тъга...
И аз дали поискал или не, ...

На розов храст разкъсах крилата си.
Дъжд обилен намокри душата ми.
Вятър отвя мислите ми в незнайна посока.
Буря прекърши летежа ми.
Цвете ми отказа подслона си. ...

Правим си поредното съвещание. Някои дремят, други зяпат в джиесемите /и ние сме модерни/, трети симулират внимание.
Аз досега си четях – открито, нахално, знам, че вече съм ги приучил и си траят. Но от година слушам музика – най-вече обичам соло на директора с „Любе”.
Слушам с едно ухо – другото е ...

Уж на добрите Раят бил обречен,
а лошите върлуват – зли пора̀зници*.
Вълкът в човешка кожа е облечен,
а агнето – курбан е то – за празници.
И тласкат ме инат и проклетѝя – ...

Нека меката тишина
между нас да положим -
две наточени копия
брони две,
остри думи - възможност ...

Всяка вечер в тъмнината очаквах
твоите стъпки тихи да чуя.
При мисълта си за тебе поплаквах,
исках в сърцето ти пак да нахлуя.
Копнеех за нощ споделена и чиста, ...

Скитник спешно търси си усмивка
срещу риза в кръпки и оголена душа.
Под грешните му стъпки улици притихват,
къпе се градът в загнили есенни листа.
Скитник тътри в белите окъсани ръкави ...

Красива си ти, като цвете,
израсло в градина незнайна.
Милувките, помнят ръцете –
на друг мъж –забулени в тайна!
Забравена днес от партньора, ...

Преди няколко години във виртуалното пространство се роди нещо прекрасно. Появи се сайт посветен на съвременната поезия и проза, и всички насекоми-творци, или просто любители на писаното слово изпаднаха в еуфория. В началото всичко беше супер - всеки публикуваше, четеше и коментираше без значение ка ...