От твойта обич само миг поисках
и в този миг аз цяла се побрах,
една любов в сърцето ми притихна,
забравих що е болка или страх!
И, ето ме, смалих се до забрава, ...

Първи ден е на април,
най - любим на Михаил.
Днес се лъже - маже,
всичко може той да каже.
Как е хващал златен лъв ...

Още от детството си, човекът е подготвян да гради бъдещето си последователно, стъпка по стъпка и с мисълта за по-добър живот с години напред. Родителите му говорят, че за да работи престижна работа, която да му носи доходи и самочувствие, трябва да учи и да е постоянен. Расте с мечти да има по-хубав ...

Невидимата нишка
придържа те на къс повод,
прибрана е усмивката
в кутията за спомени.
Непроницаем съзерцаваш ...

- Познавам те...
- Наистина ли… та аз самата себе си не познавам, как може да твърдиш, че ме познаваш… Сега ако се усмихна, какво ще си помислиш? Че съм силна и въпреки болката се усмихвам или, че съм лицемерна и крия истинските си чувства и се усмихвам, въпреки че боли.
- Не зная, ти ми кажи… за не ...

Невидим фронт. Невидим враг,
но всеки го усеща на своя праг.
Сковава градове, държави
и прави хората болнави.
С кашлица и температура ...

Просмукан от наивността на просяк,
очаквам те и нека ми се случиш!
Пристигаш вкъщи - Вечер тъмнокоса,
превземаш ме - аз в тебе ще се сгуша!
Простил съм ти, че ми изневеряваш ...

1. Един се напил и започнал да се оплаква на някакъв непознат.
- Брато, не съм гей, ама жена не мой ми го дигне...
- Ка тъй бе?
- Ми, става ми само от кози, овце и секъв такъв добитък.
- Ама ти си абсолютен изрод!... ...

" Събудих се твърде рано. Мислите ми бяха неспокойни и флиртът им със съня се оказа краткотраен. Навън беше тъмно, както в зимните дни, когато майка ми ме будеше рано-рано за училище. Излизах сънен на двора и студът ме сковаваше. Вървях пеша до училището, всеки ден по едно и също време. Злото куче в ...

В поредната безсънна нощ,
в която и покоят ми тежеше.
Напук на живота коварен и лош
един нежен лъч в душата блестеше.
Този лъч красив бе ти. ...

Падащи звезди...
Ти помниш ли нощта на Звездопада
с прозрачната среднощна мараня́?...
В душите ни страстта, тогава млада,
от чудото небесно онемя́... ...

Хоризонта аз и нощта...
... Пак късна вечер вееше небрежно
с дъха на поривисти ветрове,
аз гледах хоризонта как изчезва,
и нощ отмъква всички брегове... ...

Цветя обречени на Бога
Аз любех паднали богини,
клакьор бях на бездарни смешници,
живях с „човешките руини”
на непокаяли се грешници ...

Искаш ли...да ти дам вълшебно фенерче
с което да можеш да виждаш света!?
Или просто вече не виждаш как
страда нашта земя...Искаш ли,
да ти подаря очите свой... ...

И защото всяка трудност се преодолява с любов, започвам да търся субект, в когото да се влюбя. Оглеждам се, ама нали е карантина - наоколо само мъжът ми. Друг субект на живо няма. Боли ме глава - пази Боже- надявам се не е от започващ процес по подготовка за „коронация“. Просто съм изморена, денят, ...

Житейски терзания 6
...
Аз съм Артибалт-чо,
сам на себе си стопанчо,
и си имам подчинени - ...

Ден 18-ти от домашната карантина: тръгвам на експедиция до хола, с междинен лагер в антрето. За по-пълна илюзия, че съм в планината, отварям вратата на тоалетната и се провиквам за ехо. Вместо ехо, комшията отгоре ми крещи, че съм му стреснал котката и тя се е изпуснала на килима. С ново провикване ...

рубая
Няма сънища безкрайни,
колкото и те да са омайни.
Те са на желанията огледало
и от векове това е знайно...

Фериботът е огромен. Поне така ми се струва. По-висок е от мен. Гледам го от пристанището и се удивлявам. Много автомобили влизат в огромния му корем, паркират съвсем близо един до друг. Хрумна ми, че при вълнение ще се сблъскат и ще ожулят лака и страничните лайсни. А отворът отзад поема още. Край ...

Не помня кой точно беше казал, че философът е човек, който не приема заобикалящия го свят като нещо подразбиращо се от само себе си. В тази констатация има горчива доза истина. Оказа се, че българите като цяло са доста далеч от титлата "философ". Те в много голяма степен се самозабравиха. Преминали ...

Щом Слънцето
зад Витоша се поклони
и я остави да хвърли
мощната си сянка,
тогава я погледни, ...

РУДОЗЕМСКАТА ОБОГАТИТЕЛНА ФАБРИКА
Рудоземската обогатителна фабрика е проектирана от Механобр – Ленинград, СССР (днес Сант Петербург, Русия). Строена е през 1952-ра и началото на 1953-а. Същата година през май
фабриката е пусната в експлоатация, а официално е открита на 07.11.1953-та. За времето си ...

Тогава внезапно животът умира,
когато усилен порой завали ...
В капана на времето стене в неспира,
а мракът обхваща сърца и души.
През малък прозорец, обвит в мъгла ...

Цяла нощ цигулка свири в душата ми,
едно щастливо и бавно танго,
цяла нощ светулка броди по пътя ми,
аз не попитах: „За какво?“ и „Защо?“...
Тъй ми беше красиво и толкова нежно, ...

Да чуя блага новина
и днес е рядката ми радост.
И туй е лошата страна
за старост, даже и за младост.
Добрите днеска новини ...

Дните се превърнаха в седмици, седмиците - в месеци. Всяка сутрин Сакрил се качваше на скритата полянка, където го чакаше малката му войска. Позволи на гнева си да расте, укрепи го и свикна с него. Дотолкова, че спря да се усмихва и да се забавлява на шегите на другите.
Лицето му стана по-сурово и с ...

- Бавиш се, момче! Побързай! - извика нервно Кера. Бяха стигнали до “Портите на Алекра” - хълм, чието поле беше обсипано с кристални цветя. Народът на Ериен имаше своя легенда за него, разказваща за девица, която е била избрана за жертва при черен ритуал. Вместо това обаче, в една късна нощ, ден пре ...

Купон е и всички сме се събрали,
наблюдавам те, какво искаш знам,
зная, не идвай при мене разбра ли,
ще съм сляп наивник, всичко ще ти дам.
Веднъж бях наивник сляп ала за кратко, ...

Днес пуснах синия екран да видя новините
и гледам като истукан – не вярвам на очите:
Не карантина – людска гмеж по улиците родни
без маски се разхожда веч' народът ни свободно.
Корона-вируси „пане” сервират в ресторанта ...

В безднотръс ще се озовем
и напук на бавното любовно бързане
ще се вречем на окованата нощ
с белези от цветя по устните.
До втръсване. ...

Предисловие:
2020 г. е подвластна на планетата Юран, който вещае разрушение в глобален план.
Защо Уран!?
Ти, Уран, злокобен и толкова разрушителен.
Защо нападна човечеството с вирус умопомрачителен?! ...

Когато градът е заспал,
жената танцува на бал,
облечена в нежен воал,
в морето на спомена бял.
Земята под нея бушува. ...

Не усещам крилете ви, ангели!
Стана трудно и сложно да вярвам...
Във тревата перата ви паднали
утешават душата на вятъра.
И не чувам небесните песни... ...

Отново ме стягат ръкавите на ризата бяла,
по цяла нощ бели овчици броя.
По цял ден препускам от стая във стая,
от безсилие идва ми чак да крещя.
Светът ни прекрасен, заключи го тая ...

Аз летя високо в небесата
въздухът свисти покрай ушите.
Тялото ми плува в синевата,
всички пътища са ми открити.
Нейде там далече долу в мрака ...

‘Каква е истината?‘ – питах аз водата.
‘Ами каква е. Течна, бистра и сребриста.‘
Попитах после светлината: ‘Kаква е истината?‘
‘Ами блестяща, светла и лъчиста.‘
‘Каква е истината?‘ – питах мрака. ...

Дунапрен трудно можеше да обясни с какво точно го завладя Стела. Сините очи, одухотвотеното излъчване, стройното тяло? Или всичко това заедно? Беше виждал много мацки с подобни качества, но при Стела имаше нещо различно, недоловимо. Синьото в очите, излъчването на лицето, тялото – всичко беше точно ...

Наум Наумов беше маниак. Маниак на тема паралелни светове. Прекарваше почти цялото си време, когато не подреждаше документи в малката си канцеларийка в общината на провинциален град и не спеше, в размишления какъв би бил животът му, ако в определени случаи в миналото беше предприел действия, или обр ...

Гурбетчийството дава и взема... на цена бая висока,
не говорим за материалното, а съвсем в друга насока!
Идвайки, видимото ни беше ясно, но другото тъй неясно,
и ето, точно от невидимото останахме всички тъй на тясно!
С годините децата отраснаха, и разминахме се генерации, ...

Прибирам се.
Прозорецът беше отворен.
Няма червено вино.
Беше свършило отдавна.
Не искам да купувам повече. ...