Ако можех... щях мечтите
да превъна в изпълнение.
И щях света в усмивки да обвия.
Но човек съм, само се изхвърлям.
Надскачам даже своят срам... ...

Глава 10
ГЪБЕНИЯТ ТРИП
На следващия ден Майкъл и Али тръгнаха към центра на острова. Тяхният поход продължи около тридесет минути. Добре утъпканата пътека минаваше през храсталаците на джунгата и ги доведе до неголямо езеро, което се захранваше от водопада.
- Невероятна красота! - възкликна Майкъл о ...

Лудува в мене мъничко хлапе,
чертае с пръсче ледени вълшебства.
Въргалям се в снега като мече,
и честно казано... се чувствам екстра...
Не ми завиждайте, а идвайте при мен - ...

В Омагьосаната планина има два високи върха – Бели рид и Зли рид. Единият се нарича така заради бялата вулканична скала трас, от която е изграден, както и заради туй, че през зимата е покрит с дебел слой сняг. Докато другият – Зли рид, е през цялото време гол и черен, но не защото над скалата има пл ...

Събуждам се със самоубийствени мисли
Навън е мрачно,студено и дъждовно
Меланхолията расте и не спира
Знам че всичко отново ще се повтори
Искам това да свърши и дори и аз самия ...

Започнал нова глава от живота си. Нова, ама празна.
Пътят към славата е осеян с добри изкушения.
Спорт: По време на празниците хората правят доста коремни пресПи.
Щом стъпиш върху кантара разбираш, колко бързо леПи времето.
Бъдете свободни като вятъра. В главите ви. ...

Пожелай си да дойда - ще бъда до теб до безкрая.
Пожелай си да бъда - ще бъда горчив идеал.
Помечтай за доброто, да мога и аз да мечтая.
Целуни ме за сбогом и утре без мен ще си цял.
Прегърни ме наужким - дори да съм просто завивка. ...

Пипаш ме, допираш ме -
докосвания имитираш.
Страстно поглеждаш ме,
но път в мен не намираш.
Умът ти спира да ме търси, ...

На Шипка е тихо.
Черквата вдясно, двойният кръст, златни кубета.
Горе е тихо
и почти няма нищо за гледане.
Малко сме - ...

„Стегни се, стегни се!“ – казваше си Аделина Рикова, докато се чудеше какъв тоалет да облече. Притесненията й се бяха засилили в късния следобед. Имаше среща с клиент, но не в офиса, а в ресторант. Предполагаше се, че ще си говорят за бизнес, обаче тя харесваше този мъж и искаше да се представи пред ...

Каквото имах, дадох... и ще давам.
За чувствата не търси се отплата.
Знам, искрено душата е богата,
когато все към теб се устремявам.
Над всичко любовта ти ще поставям, ...

Небето е с твоя цвят очи,
напомня ми всеки ден за теб,
усмивката ти като лъч - лъчи
и сърцето ми за теб тупти.
Времето сякаш е спряло, откакто ...

Къде живеят дивите пчели? –
където пожелаят.
Не им помага никой,
нито им вреди –
сами си слепват рая. ...

Газя в кал, утрото надига очи
и не мога да сгрея пръсти.
Над колко обиди и колко мечти
смиряващо се прекръстих?
Беше спомен и спомен ще е... ...

Оня странен субект
пак е застанал
на своя балкон.
Някои казват
бил пълен галфон. ...

Арлена
Ирник действително ги контролира. Тази привидно хаотична сбирщина от изроди му се подчинява безпрекословно, а той не отронва и думичка. Изглежда напълно спокоен, уверен и решителен. Никога не съм го виждала такъв в боя, но докато се обучавахме заедно в тренировъчния корпус демонстрираше хъс д ...

(*) За непосветените – Д.О.З.1 означава ‘Дупчести Откачени Записки’ , номер 1, така че привиквайте
.. Бавно отвори очи въпреки странната болежка в краката. Беше в лек унес и всичко му се въртеше вследствие на ... падането ... а, да, първо се обади празния му стомах, започна да си спомня таксито, баб ...

В материал озаглавен "Когато сентенциалността се превръща в поезия", качен в сайт Откровения на линк:
https://otkrovenia.com/bg/proza/kogato-sentencialnostta-se-prevryshta-v-poeziya
ви запознах вкратце с ценното и оригинално литературно и духовно творчество на отец Йоан Карамихалев, който е свещенои ...

Невидим ли ще дойдеш пак,
когато спя – да ме целунеш?
Осъмва утрото във сняг,
попило нежността ти лунна.
Ти може би не си разбрал, ...

Когато риза от коприва ши,
един поет, с душата на разбойник,
за Палечки – светулчени души,
за да закърпи всичките пробойни.
Когато жива носеше вода, ...

Не зная как да ти го кажа,
но най-щастлив съм в тия мигове,
когато ти ми пълниш чашата,
пък аз ти пиша нови стихове
Понеже, виж сега, защото, ...

Истината и лъжата много си приличат. На външен вид, изглеждат почти еднакво. Ако пътуваш във влак, можеш и да не разпознаеш слана ли е това или сняг... Но снегът радва сърцата и е предпоставка за плодородие, а сланата изгаря, изгаря всичко живо!

Препитавам се от кражби. Признавам. Признавам се за виновна. Правя го често, почти всекидневно. Издебвам, когато не ме наблюдават, когато са разсеяни, зареяни нанякъде. Когато говорят, когато мълчат, когато са заедно, когато са отделени, когато за миг-два са го изоставили. Правя го най-често когато ...

Че е година - пеленаче
и за любов отрано плаче,
очаква милост и надежда,
с ръчица детска ни повежда,
но накъде - не знае още, ...

След основен ремонт, боядисана цялата
на 21 декември отварям държавата.
Скулптор да бях, да мога и зная
възвишени форми за нея щях да извая.
Художник да бях и цветове да редувам ...

За всеки ден от новата година
ще пиша по едно стихотворение.
Убийците на вдъхновение да спят.
В съня намират сигурно спасение.
За всеки час ще има чудеса. ...

И първият ми стих е посветен
на тебе - ти ще се познаеш!
От дълго време си сърцето в мен
и в мислите ми, като блян витаеш.
Целувката ми първа пак е твоя, ...

Щастливите хора
Дали е щастлив, който да има всичко от този свят иска,
коли, пари, големи имоти и власт?
И щом го постигне, потърси сродна душа, до своята близка,
навсякъде вижда мъгла, а не жадувани обич и страст. ...

Когато съм в хибернация
насън левитирам.
В блажена еманципация
там медитирам.
И понеже ми е зимно, ...

Емоции, и чувства, и сълзи...
и друго все не мога да предложа.
О не! За мислене – не ме мързи,
но си отглеждам чисто Нова кожа!
А първата разпъвам на тупа́н ...

Не ми се тръгва...
Ала времето изтича
и слънцето отмерва часовете...
Луната жадно ми преглъща дните
А Есента...душата ми, ...

Земята ни създава на инат,
напук на туй безсмислие чутовно.
И после със копитата на ат
ни гази - до безчуствие преломно.
Играе с нас рулетка или зар, ...

Когато ти се случи
нещо толкова голямо-
любовта да кацне
на рамото ти като птичка…
И сърцето ти цялото ...

Някъде там...
Вървя из смарагдовите полета. Наоколо е пълно с рубинени цветя. Стъклени. Едно от тях подръпва роклята ми на маргаритки. Друго ме хваща яростно за крака. Трето ме спъва. И дори да е топло, земята ражда полъха на зимата...
Не след дълго пред мен се разкрива подножието на една заснежена ...