На арената
сцена
живот,
уморена, студена,
покрита със пот ...

Живот по време на пандемия
(сага за живота с вируси)
Внезапно черни облаци надвиха
и притъмни́ се даже и по пладне,
и ветрове стихийни се извиха, ...

Много са шивачите сред нас.
Едни съшиват и кроят ни дрехи,
други кърпят само евтини доспехи,
за да покажат си фалшивите успехи.

Нощта отново спусна своите завеси и нежно луната заблестя.
Хиляди звезди на нощното небе сякаш танцуваха валс сред пространството - по музика на среднощните щурци.
 Небето се превърна в сцена, светлините на звездите в прожектори и колко е красиво само, гледката е прекрасна, разиграва се спектакъл чи ...

Ще се обърна и ще тръгна. Пътя знам.
Дори, ще се потупвам вместо браво.
Да ми олекне малко. После... все натам.
Където светлината има право.
И някак си светът ще стане по-голям, ...

1
Нашият дом е отвъд, в небесата –
там е сценарият наш сътворен.
Тук сме дошли за живот на Земята –
пак ще се върнем в съдбовния ден. ...

„Трудностите, които срещаме днес, определят това
кои ще бъдем утре!“
Леонардо Да Винчи
Коронавирусът се роди и проходи в Ухан, мълниеносно се разви и покори територията на Китай, впери острия си поглед към непокътнатите предели на европейския континент и тежко стъпи върху земите му, подобно на средн ...

магазинче за усмивки и хубави цветя
намиращо се на улица "цветна мечта"
ухаещо на аромат от печени курабийки
какафония от щастие със сладки магийки
на шарени рафтове с неправилни стени ...

ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТОЛИСТНАТА ВИШНА: ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА, ЧУДЕСА КАТО ПО КНИГА
Бученето се чуваше като че ли изпод земята, но изведнъж всичко се разтресе и заскърца. Кучетата бясно залаяха, чуваше се мучене на крави и блеене на овце и кози, разкудкудякаха се кокошки, сови се обадиха от запустялата сгр ...

( На децата "касички")
Дзън! Дзън! Дзън, дзън, дзън… Монетките падат в големия стъклен буркан всяка вечер.Понякога по една, понякога по две, понякога дори повече. Най-много са падали по пет-шест. Колкото повече монетки, толкова по-весела е песничката им.
На Ангелчо тази песничка му напомня звънчетат ...

Дишаш печал,
в тревожното безверие
на горестните си пръсти,
цял живот отглеждаш свръхзвукова тъга
и раздаваш на всеки. ...

Всички ние искаме да изчезнем -
понякога за миг, за няколко минути или пък час, в повечето случаи - за ден, два или три, да се махнем,
и да гледаме отстрани как минават животите ни. Но не можем, а ни се иска ей така -
изведнъж с пръст да щракнем и хоп да ни няма - като на магия. Колко прекрасна ще б ...

Наистина ли вървеше толкова наперено или я беше напекло слънцето твърде много?
Оливър свали слънчевите си очила и проследи пътя на госпожицата с голямата шапка и шал увит около кръста си.Беше на плажа с приятелките си които също като нея се наслаждаваха на хубавото време.Той направи няколко скока в ...

"Уж съм разумен, боязлив,
а хората няма да предпазя
и към тях мечешки съм услужлив,
какво ме е еня за таз зараза,
с обща лъжица да се причастявате, ...

Затворени сега сме ние,
хората със мъртвите души,
а птиците на воля си танцуват танца
на техните мечти.
Дали душите ни са мъртви, ...

Ето, че започнахме да живеем, като за последно,
и да ви кажа откровено, абсолютно не е вредно!
Болките ни, не са от вируса,а от времето събрани,
мечтаехме, търсехме и накрая от съдбата изиграни!
Защо ли по- рано, така не се изслушвахме и обичахме, ...

Sanremo 2018 [“Sarà Sanremo” 2017 (“Sanremo Giovani” 2017)]
------------------------------------------------------------------------------------
Дейв Монако - Вечността е на този, който да лети умее
Санремо 2018 [„Ще бъде Санремо” 2017 („Санремо Младежи” 2017)]
-------------------------------------- ...

В предишния епизод: Димитър и Анелия разбраха, че неговата племенничка Елисавета е поръчала убийството му. Анелия се срещна с Елисавета в кино-залата на лятното имение на Симеонови във Варна и Елисавета я нападна, при което Анелия изгуби съзнание.
Глава 30
– Асене, искам те веднага тук – чувах гласъ ...

– Шампанско в тоя студ?! Ти си луд!
– Ще ти се отрази добре. Отпий на малки глътки. Наздраве! – и той й подаде едната чаша.
– Наздраве! – тя съвсем предпазливо отпи една глътка.
– Пийни пак!
– Наистина усещам топлина да се разлива по тялото ми. ...

Това съм аз
защо да крия
животът ми почти
без цел премина.
Ще кажете, но как – ...

Аз съм зодия телец,
вечно рия със копита!
На арената съм спец,
мога всеки там да сритам!
Имам мускули, рога, ...

Кафе. Вода. Кристален пепелник.
Цигарен спомен. Абстиненция.
Пороци бели. Липси. Наркотик.
Клиент на траурна агенция...
Живот. Съдба. Театър. Роля. ...

Изглеждаш притиснена и умислена,
навярно трябва просто да решиш,
да следваш неотклонно свойта истина,
дори и да рискуваш, да сгрешиш.
Понесла си тъга на рамената си ...

Неизпечен, почти суров

Гама от любов, искрени чувства, потопени в мен.
Ти бе огън, в който аз горя.
Докосна ме парещо.
Свежа съм за любов.
Крехка съм на чувства, но съм единствена за теб. ...

Пътувам аз наяве и насън
Към Шумен и Стара Загора.
Виждам море, планини и гори,
Отивам при любими хора.
Карантина или не, ...

Извън алегориите
или точно поради тях,
живеем в клишета и митове.
Стремим се нагоре,
към светлина, ...

Не излизам, по-далече от вратата не излизам,
по сто пъти ръцете си дезинфекцирам,
готвя се за този вирус катаклизъм,
запасен съм със храна.
Не излизам, във 8:00 сутринта си пускам телевизор. ...

Мисля, че най-достойно е всеки един човек на земното кълбо смело да бъде заразен с вируса КОВИД 19. Ако оцелее, да оцелее. Ако ли не - прав му път към небесата. Така се реализира и девизът:
"по-добре е ужасен край, отколкото мъки безкрай".
Ако всички, по заповед отгоре, бъдем заразени почти едноврем ...

Герасим произхождаше от добро, трудово семейство. Като всички добросъвестни плъхове, баща му и майка му си изкарваха прехраната с труд и постоянство.
Майката на Герасим имаше трудов договор с общинската фирма ‘Плъхски продоволствени стоки и комунално обслужване‘. Работеше от сутрин до вечер в мазета ...

Аз помня:
Картинката със бял гълъб в буквара,
приятелите верни от съседна къща.
Как с радост у дома се връщам.
На мама хрупкавите банички с извара, ...

Да отхвърлиш, всъщност е приемане!
На пръв поглед невъзможното
е само облик,
разтварящ очертанията си
в мига, в който нямаш нужда ...

Тримата братя и златната ябълка - част 5: Завръщане
текст: Любомир Николов

Житейски терзания 4
...
Поредният коронен ден...
Както се събудихме спокойно,
за секунди стана бойно - ...

Предизвиквам те – днес да обичаш,
като вярна прощална сълза,
сетен дъх, благодарен за всичко,
като старец поканил смъртта.
Предизвиквам те – днес благородно ...

Паячета бързоноги,
паяжина пак плетат,
знам, че се страхуваш, много,
няма да ти навредят.
Тук на столче, под лозата, ...

Хам-хум вдигна глава. Наоколо – бяла снежна покривка, тишина, бледо слънце над далечните борове.
И лека вихрушка нейде откъм изгрева.
Да! Идваха…
Лежащите край него хора също се надигнаха. Бяха събрани все жени, деца и старци. Тези, които не можеха да тичат бързо, нито ловко да избягват зъбите на ма ...

Чакаше го доста работа и извън кухнята, но най-напред искаше да си направи супичка. Така – по негова рецепта, в негов стил, за неговата душа.
А това изискваше малко работа и много мисъл…
Разбира се, една хубава супа трябва да е питателна и вкусна. За да е вкусна – не й трябва старо съдържание. Никак ...

Днес е петък. А лятото още го няма...
И луната е свила на покрива снежно гнездо.
Два капчука усърдно композират за зимата драма,
а пък вятър пред прага постлал си е меко легло.
Днес е петък. А слънцето хладно прегаря ...

За някои е дрямка. За други е нещо, без което може и загуба на време. За трети, като мен, следобедният сън е това, което ме кара да се чувствам добре и да се усмихвам повече. Той е кратък. Не повече от час, два. Възможен е във времето за почивка. Носи добро настроение и отмора. Също както представле ...