Погледни ме, защото си тръгвам.
Уморих се да бъда излишна.
Щом издраскам сърцето си с въглен,
после може да спра и да дишам.
За какво и напразно да чакам, ...

В сянката на сърдечния ми ритъм
слънцето се люлее на паяжина
и размята косите си,
за да изгрееш по миглите ми –
снежинково разперени. ...

Издъхва лебедът на любовта сред дюните на залеза
и шията му призрачна е моста към финеса на звездите...
Кажи ми още ли сънуваш ехото прокажено от разказа
на онзи скитник, умиращ сам пред сала на мечтите.
Във възел гордиев душата стегната неистово се мята. ...

Беше есен. Тогава още обичах есента. Топлата, настръхващата, цветната, мъгливата.
Бях сама навън. Наоколо се гонеха и пищяха деца. Момче в клин и слушалки на ушите профуча край мен. Въздухът се раздвижи и стана на пластове. Ароматизатор за дрехи, афтършейв, хормони. Няколко чифта ръце се протегнаха ...

Another day, just another day?
will this ever come to an end?
Who will wash my tears away,
and wipe them with his hand?
Another day, another day to dwell, ...

Старите копои се забавляваме все още.

В ситуационните измерения на обществена заплаха и криза, каквато представлява актуалната коронавирусна пандемия, прогресивно разширяваща обхвата си, от ключово значение за поддържането на балансираното и възможно най-ненарушено психическо функциониране на личността се оказва съвкупността от позитивн ...

Светът ми по размери е със точност
до няколко невидими микрона.
Вселената познава ме задочно -
наричал я по женските корони.
А иначе, Луната и звездите ...

Като рекоха, вирус, та вирус! Опасен – толкова, че го короноваха! С други думи, има намерение да царува. За това трябвало да сме бдителни, така ни призоваха! Мен да призовават, мен, който съм олицетворение на съзнателността! Изслушах всички наставления, призиви и предложения за глоби и свиках домаше ...

Вечер в Страната на спомените...10
(към цикъла :“Вечер в страната на спомените“)
Тежат натрапливо случайни ми́сли
и тъжен бродя сам във вечерта,
а късна Есен разпилява ли́сти ...

Тая сутрин пак се появи.
Бях забравила за нея -
нямаше дори вода в паницата.
Стреснах се, какво се промени,
втренчено ме гледа със очици, ...

Юлското слънце сипеше жар върху крайпътното заведение ‘Хайуей стар‘. В заведението нямаше никакви клиенти. Беше тихо, чуваше се само монотонното жужене на климатика. Рафаел дремеше на бара и от време на време разсеяно хвърляше поглед към огромния стенен телевизор, където течеше реалити шоуто ‘A day ...

Нека ти разкажа таз история,
за малкото дете от махалата.
Тук малка скоба ще отворя,
/за егоизма и човещината/.
Бе мрачен и дъждовен ден, ...

АПРИЛСКИ СЪН
Разбужда ме камбанен звън, подрипвам от леглото
и от прозореца навън поглеждам през стъклото:
Не карантина – людска гмеж по улиците родни
без маски се разхожда веч народът ни свободно ...

Години наред всички живяхме с маски,
завист, oмраза.. без обич,респект и ласки.
Но сега се наложи "спешно" да ги свалим.
и eтo, че сега всичко трябва да променим!
Да се радваме на всичко що но обкръжава, ...

Сякаш във мен пролетта се събужда!
Дали съм на някого нужна!!!
Дали съм потребна!?
А как искам да съм вълшебна…
Сякаш във мен звездица блещука. ...

Тази сутрин рано на дувара
се затътри комшийката Мара,
да си търси шареното пиле,
да го сготви с вълшебно биле.
Тя разпита десет души ...

Житейски терзания 7
...
Да се събудя от кошмара,
ден, след ден мечтая...
Атмосферата дойде ми тягостна, ...

Ден 2-ри
За първи път днес отивам до супера под режим. Заставам до червената линия, отбелязана на плочките, на два метра зад предния кандидат купувач. До вратата седи един чичко и вдига ръка, като дойде ред някой да влезе.
Рафтът с олиото е ометен. На горния се мъдрят от 2 литра нагоре туби на "криз ...

Питаш какво направихме ли?
Веднага ще ти отговоря. Нищо. Изписахме хиляди думи за нашата история, но така и не си казахме очи в очи как стоят нещата между нас. Преглътнахме думите си. А сега те стоят като камъни в гърлата ни и ни убиват бавно ден след ден. Действахме като на шега. Правихме се, че то ...

В този сняг ни трябват генерали!
В болници, в пожари, в небеса!
Даже и по нощните канали,
те за нас днес правят чудеса!
Аз например – Бойко го харесвам! ...

Недей! Не смей да доближаваш!
На разстояние се спри!
Защото ароматът ти опияняващ,
отново ще припомни, несбъднати мечти.
Недей! Не смей да ме поглеждаш! ...

Във девствен лес, накрая на света,
открих пътека тайна към небето.
'Почакай, това е само суета...‘
'Не бързай! Спри!‘ – ми шепнеше сърцето.
Следи човешки зърнах в този час, ...

Отдавна беше – сякаш век изтече
от първите надежди звездни.
Очаквах, че ще стигна надалече,
а стигнах до ръба на бездна.
Ужасно е. Безпомощно се лутам, ...

Харесва ми да сме така, просто ние, чисти... разголени до край.
Няма грим, нито част от битовото бреме... в леглото си сме в частен Рай.
Обичам да ме гледаш нежно, палецът ти гали моето лице.
Погледът е още влюбен... чувам свирепото биене на твоето сърце.
Толкова сладним с тази наша обич, че чак наг ...

Вали... От дни, като в прокоба,
асфалтът скрит е от реки,
водата пъпли с канска злоба
и носи ...обич и мечти.
Вали... А стряхата пробита. ...

С огорчения, тъги пълен е животът,
болестите всеки навестяват,
понякога ограбват ти имотът
и всички борят се поне да оцеляват.
И впрегнаха хората в ярем, ...

Глава 34
Настанихме Дими на леглото в неговата спалня и аз се поколебах. Не знаех точно какви лекарства му бяха назначили в болницата, но не знаех кого да питам и на кого мога да вярвам. Най-вероятно имаше нужда от обезболяващи, може би антикоагуланти… усетих, че не съм сигурна и се изнервих. Дими в ...

Денят беше важен. Много важен. И рисков. Изключително рисков.
Трябваше да отида до магазина за някои продукти. Така че за пореден път моите домашни ме подготвяха за трудната експедиция. На Магелан му е било лесно – открито море, простори, обикаляй си Земята с кеф... Да го питам сега и тук… Кеф…
Даже ...

smooth jazz

И дори да прекърша безсилно перото,
пак ще търсят словата през бурите път.
Мойта бяла надежда ще вярва в доброто,
и с камбани ще буди заспалия свят.
И дори да превърна душата си в камък, ...