Лежа върху килим – трева зелена,
над мен се шири сводът син небесен.
Душата от блаженство озарена,
в простора зазвуча омайна песен..
Поглъщам свежестта на утро ранно ...

Защо целуваш толкова горещо
през май, когато розите цъфтят?
Да обичаш силно е чудесно,
а чувствата растат, кълнят.
Защо целуваш толкова горещо, ...

Засадиш ли в сърцето дърво,
а в душата допуснеш ли пролет -
чакай птици да свият гнездо
и да пеят в зелените клони.
Чакай сянка, спокойствие, цвят, ...

/Либрето/
Отначало... създаден... свят... добро,
Адам.. Ева... Рай... живели... добре.. ,
Страсти... изкушения... изниква... зло,
войни... битки... жертви... сега какво? ...

Здравей, мое утро!
Родено
на безкрайния свят в кръговрата,
от черната паст на нощта
и пурпурния плам на зората. ...

Когато тихо пак надзърнеш
в прозореца ми рано сутрин
и слънчево ми се усмихнеш -
оставяш ме съвсем без думи...
В леглото ми лъчи полягват ...

Когато проблем има - не унивай,
за доброто бори се всеки ден,
насред мечтите не заспивай
и духът ти ще е възроден.
Много болка има на таз Земя, ...

Хайде стига, сменям очилата,
вземам други, с розови стъкла.
Оу! Добре! Шик са тъй нещата.
Розов облак, розови цветя.
Леля Роза вече се усмихва, ...

Нощта бе изпила топлината на летен следобед,
а ти бе събрал в очите си цялото слънце.
На Изток валяха звезди, а Запада с поглед
събличаше целия свят в прозрачно небе,
където с криле от мечти полетя любовта ни ...

Ако ме намериш и неочаквано се изгубиш в нюансите ми, преливащи се в цвят екрю, крайно и драматично, до степен така, че да отхвърлиш своя цвят, а и пиесите, в които си играл Ромео някъде, без мен.
Магнетично увлечен, ако тръгнеш след оставащия в стъпките ми аромат на непорочно неустоима и омайващо т ...

И станало е тихо, като в храм,
неверни Тома първи си отиде.
По пътя, към неверието, сам,
нарамил злоба, присмех и обида.
Небето заздравяло - не кърви, ...

И ето ти пораженията от вируса, веднъж влязъл в душата на нормален човек и опоетичил го…
„И дядо Йоцо стана свободен - казаха му това.“ /Иван Вазов/
„Приемете свободата!“ –
поднесе сервитьорът.
„Гарнитура е. ...

Това е ситуацията…
Зараза, криза, блокади, ограничения, карантина, карантина, карантина…
Хората – по домовете. Където са двама пенсионери в три стаи, добре – има и за кучето. Ами тричленно семейство в гарсониера? Макар и там да има шанс за оцеляване поединично – един в спалнята, друга в кухнята, дет ...

Последният етаж.
Оттук се вижда "Александър Невски".
А два гигантски кестена,
като пердета, са обрамчили прозореца.
Блестящи куполи ...

Рисувам най-последната сълза със радост.
Очите ми са сетен вик към нечие небе.
Кръвта във вените ми сигурно е млада,
но вече не достигат разум, кръст и колене.
В галоп, подгонени от детски глъч, ...

Как искам да повърна,
да изповръщам душата си.
Изтласквайки отровата
да върна боята си.
Горчилка зелена и бозава слуз ...

Пиша ви от пансиона. Здравейте!
Аз съм един от вас. Огледайте се в огледалото и ще ме видите.
Осъзнавате ли колко сме уникални? Ние сме милиони надарени деца, побрани в изправителен дом. Приют, в който се преправяме. С чужда помощ и взаимно.
Сградата, в която живеем и се уеднаквяваме е обградена с в ...

Погледът му я милваше нежно и сладострастно.Тя беше на мястото си, където винаги е била и щеше да бъде... Гледката го върна далеч, далеч в спомените.
Откакто имаше такива, тя винаги стоеше в своя ъгъл някак си кротка и тайнствена. Беше там и това му стигаше.
Майка си не помнеше, защото още при негов ...

Сълзите ми? Не плача вече.
До мене не заспива тази мъка.
Преди поне болезнено ми пречеше.
Сега съм просто самота във плът.
Не зная колко утрини ще имам. ...

За тебе приятелю, тъжен и беден,
в житейската стълба ти днес си последен...
е тази поема от мен сътворена,
на твоята личност – с любов посветена.
Застанал на старт си към преходно време, ...

Ще тръгнем двама по снега
следите ни по нас ще тръгнат,
но слънцето ще ни огрей
следите ще изчезнат
водица сал ще потече ...

"Не се привързвай.
Каквото и да правиш, той ще избяга." - обади ми се съвестта,
каква ужасна душевна микрофония сега настана...
"Така се и не научи,
от какво си ти глупаче: ...

РУДОЗЕМ
Градът има богата история и е скътан в дълбоките и дъхтящи на смола и бор пазви на Родопа планина, а самата планина е изтъкана от тайнственост и загадъчност, поради което удивлява и вдъхновява хиляди поети. Иван Вазов някога писа: „Родопа е една Шекспирова драма, оживена с трепети и постоянн ...

Не ми се иска ... да си го призная...
но на Света наш му идва края.
И не защото на хората обикновенни
им се иска а защото ,алчноста сиромасите
претиска., Алчноста тоз демон ,гаден ...

С целувката си будиш пустата земя.
Докосваш с длан гальовно всяко малко цвете.
Под пръстите ти цъфват първите цветя,
събудени от сън под снеговете.
Април от цветен дъжд, ...

Днес е Първи април. Каролина, малката ми внучка, има Рожден ден. Навършва четири години.
Как лети времето! Сякаш беше вчера. Каролина още не беше се родила. Мисля, че беше през февруари. Водех Милена, сестра ѝ, по същия тротоар, по една такава отъпкана снежна пътека към детската градина и ѝ разказва ...

Казват, че това, което ни спохожда всекидневно - радостта и скръбта, любовта и раздялата, неуспехите и успехите, разболяването и оздравяването - е точно толкова, колкото можем да понесем - нито повече , нито по-малко.И изобщо замисляме ли се някога, че фантазиите са по-истински от самата реалност? Н ...

Пролет дъхава дойде,
нов живот навън напира,
нищо няма да го спре,
път нагоре да намира.
Порят птиците простора, ...

Бавно, мъчително бавно за младата жена, най- после съмна. Слънчевите лъчи осветиха заспалите ъгли в стаичката ѝ.
Свидна стана от леглото си бързо. Не задълго време се задържа в банята и пред огледалото. Облече същата рокля с червените макове ( беше ѝ любима, а и без това нямаше кой знае какъв голям ...

Моите рокли за Никога
Прилежно прибрани
са в гардероба
моите рокли за Никога.
Тази червената е за срещи, ...

Затворени сме, но си представете,
че ей сега ни спрат и интернета!!!
🥶

Sanremo 1981
-------------------------------------------------------
Лорета Годжи - Пролет проклета
Санремо 1981
------------------------------------------------------------- ...

Белият шум е упойка, която приспива.
Сипва я в чаша денят ни, от сажди по-чер.
Пием, разбрали до днес че сме били щастливи.
Споменът плаче след този жесток мародер.
Който заспал е, не знае смъртта че е близко. ...

Високосна моя, в календара ти,
някой е зачеркнал пролетта.
Искат да се върне някак старата,
им година. С жарките лета.
Този ден, дарен от летобройците, ...

Погледнах високо
в очите на Слънцето!
Видях бледосиня сълза.
Заплакало то...
За децата си съмнало. ...

Днес приказките са различни -
принцесите не са щастливи,
а принцовете не препускат
по някакви любови диви.
Снежанка срещна се със принца ...