Приближих се до сепарето и леко си докоснахме ръцете с Антоан за поздрав.
- Е, госпожо Аарон, как сте?
- Благодаря, ок съм. А вие господин Бандерас?
Антоан се захили гръмогласно и зъбите му се белнаха. Усмивката и смехът му са заразителни. И аз прихнах.
- На Бандерас ли ти приличам? Ехеее…поласкан съм. ...

Видя пианото отдалеч. Сюрреалистична картина, но въпреки това то бе единственото смислено нещо, в цялата безсмислена ситуация. Нямаше никой наоколо, само той и безумието. Приближи се. Капакът на пианото лежеше до него, изкъртен и пречупен на две. Грозно стърчащите бели трески на дървото му напомниха ...

Звездите, даже мъртви,
излъчват светлина.
Райна Вакова
Да плуваш с прилива е тъй удобно –
не са ти нужни перки, ни крака. ...

Във душата ми едно такова - меланхолично.
Разбираш ли, аз все пак съм нещо различно.
Думите излизат от мене поетично,
ще опитам да ти кажа нещо лично.
Помниш ли вечер листата, децата, люлките, ...

Той е моят симпатяга!
И издържа на моята тяга...
Буреносния ми гняв
потушава той със страст.
Не , не си мислете лошо! ...

Лежа на плажа, а желанието да си снимам бирата, краката, или поне касовата бележка за шезлонга е по- силно от Митьо Крика на анаболи. На съседния шезлонг самотна хубавица снима гърдите си и се кикоти след всяко клипване за получено съобщение. Сигурно я цомбят виртуално. Вял гларус кълве баница с изв ...

Омръзна ми да ставам рано сутринта,
на работа да ходя - стотинки да броя.
Ще търся друго място накрая на света,
където е горещо, където има лято.
Припев: ...

Със него кой ще се сравнява тука?...
Бе, к`ъв е тоя Шекспир, пита той!...
Поети, поетеси - на боклука!...
За некадърниците - само бой!...
И недочакал мижави похвали, ...

Изгарях цялата от неизпитван срам,
бодеше миглите ми със иглички.
Виновен беше август, с безпощаден плам
нагряваше до нетърпимост спиците.
Препусках в прахоляка на коларски път – ...

Навярно бих написал хиляди,
в очакване безброй стихотворения,
но ти не си илюзия и никога,
не ще си мъчното ми вдъхновение...
Не си мираж и сън, кошмарен. ...

Хвани́ ме за ръката и стисни́,
почувствай – силата ми в теб прелива.
В останалите още земни дни,
моята длан, твоята нека скрива.
Това е сливане на две души, ...

Съвестта ми не спи.
Съвестта се съмнява.
Съвестта не мълчи.
Съвестта обвинява.
Съвестта ми крещи. ...

четирилистна
детелина — кръстецвèт
насред пустиня

ДВЕ ДУМИ
Красива си така. Две думи прости
във въздуха се реят като птици.
Прелитат над душевните ми пости
две думи – на живота верни жрици. ...

Събранието на съкооператорите вървеше бавно и мудно. Тъкмо се скараха кой влиза и излиза по пет пъти на ден от входа, та хем лампите светват, хем асансьорът харчи ток, таман баба Йордана се приготви да изплющи злобна забележка по повод кучето на Петрови, че даже лаело, и Стоянов ритна нещо пред стъл ...

(la versione italiana di "Put the Light On")
------------------------------------------------------------------------------
Марко Менгони - Ще бъда готов да бягам
(италианската версия на „Някой запали светлината”)
--------------------------------------------------------------------------------------- ...

В моргата санитарят привършваше с последния пътник, който му докараха преди час от Турция. Патологът му каза, че е получил удар на паркинг, докато си почивал в тира, а когато го намерили очите му още били отворени. От тялото на мъжа, положен в бял, плетен найлонов калъф сега се виждаше само главата. ...

***
И трите моми ги знаеше старицата. И трите хубавелки бяха, ма само едното беше сиротно и хранениче у чужди. Пенкината Грозданка си беше лика прилика с малето си – бузи и едра снага, пищна и засукана. Стайовата Марушка беше висока, като тополка, с кръшно тяло, издължено лице и опулени зеркала, а е ...

Намърдах се във твоята прегръдка…
Обичам топлината между нас!
И чувам как сърцето ти препуска,
очаквайки любовния ни валс…
Когато сладостно погалвам ...

Не разпитвай защо съм такава!
Често плача и често мълча.
Тук обичам сама да оставам –
малък храм съградих от тъга.
Аз от никого милост не прося, ...

ГРАВИТАЦИЯТА НА ПОЕЗИЯТА
Избрах за заглавие на книгата „Гравитацията на поезията”, поради самото привличане на поезията на младия босненец Ибрахим Османбашич. Той е автор на книгите „Портата на сенките” (2008 г.) и „Идеята – без фиксирано място на пребиваване (2008 г.). За него „думите са просто цеп ...

„обич“ идва от
„обюч“ — сиреч — „целувка“ —
на езика на
Аспаруховите и
Куберови българи

СЪС СВЕТЛОТО
Тишината се крие в тъмното на мислите.
Понякога там се прикрива и светлината.
Пият мляко от гръд майчина – истината.
Плевелите изчистват, нахлули в душата. ...

Такава беше тя. Зла. Силна. Обичаше да ме кара да страдам. Но повече обичаше да ме гледа
как страдам. А помислех ли да си отида от нея тя си тръгваше първа. Преобръщаше всичко
след себе си. Като ураган. Но това харесвах в нея. Тя поне беше истинска. Не носеше грим
освен когато и се налагаше. Слагаше ...

Гръм да те удари
Алина и Елина... Аз бях втора родена, с първата буква кръстена. Е, втора- след седем минути, но все пак... Порастнах си щастлива... въпреки обстоятелствата, никак мирна бих казала- най-общо зодия „Дивак“. А тя? Боже, сякаш близначки не бяхме- по характер поне де- тя толкова примерна ...

Сред лилави среднощни треви,
с ветровете на лятото луди,
тихо август усмихнат върви
и с целувка светулките буди.
Той е рошав, немирен хлапак, ...

Зададе се поредният голям бунт сред българския народ. Ама тоя път май наистина е бунт и наистина е голям. И тоя път, за разлика от всеки друг път, бунтът обхваща повече от една социална група – цели две! И понеже и двете групи са достатъчно големи, може и до черешово топче да я докарат, пък там, виж ...

Сломен, покосен
от живота студен.
В очите ми искрата погина
и не виждам за радост причина...
Сломен, разгромен ...

Вятърът полъхващ пресолен,
с вълната на тъгата тъй могъща
обрулва ме като чувал брашнен...
И в спомена един до друг ни връща.
Без любовта, която ти отдадох, ...

Строшѝ гнева ми! Гняв към теб
с проклетото ти съвършенство!
Влудяващо е! А и ти веднъж поне
се разяри! Да зная, че си тленен!
Премятай с устни, като придошла река, ...

Средата на лятото бавно преваля,
и тъй намаляват най видмо дните.
Но слънцето ярко все още ни гали,
напичат ни здраво лъчите.
По кожата пари дори до чевено, ...

Не се отказвам! Няма да се дам!
Ако е нужно с нокти ще дълбая.
На мойте двамата сина радостта,
готов съм с мъка да платя до края.
Животът ми дори да изтече. ...

Отгледана от щурчова стихия,
тревата е пораснала до арфа
и пръстите ми върху нея свирят,
и пее светлината, и ми вярва.
И ти ми вярвай също като нея, ...

ИЗ ЗАПИСКИТЕ НА КАРЛ МАЙ 2
Винету лежеше върху ложето от бизонски кожи във вигвама си, гледаше на марковия си смартфон "Гуявей" уестърн с Клинт Ийстууд и смучеше от неизменната бутилка с карнобатска огнена вода. Внезапно рахатът му беше нарушен от втурналия се при него двуметров началник на ПАНС*, и ...

Огромна сиво-бяла лава се стичаше по склоновете на високия хълм и покриваше с дебелата си вехта дреха почти целия град. Този съвременен Помпей се гушеше под декемврийската мъгла, комините на по-високите същи важно стърчаха и изпускаха тънки дантели лепкаво бял пушек. От време на време някой слънчев ...