Научих се че някога свършва любовта,
научих се че след нея идва самота,
научих се силна била е любовта
и заради това днес е силна болката.
Научих се че мога да живея без теб, ...

Цункам розово ушенце
и очички, и носленце,
милвам нежното вратленце,
че съм палаво момченце...
А и ти ме изкушаваш, ...

На бензиностанцията във Велико Търново една муха влетя в колата и се настани удобно за пътуване на страничното стъкло. Опитах се да я изгоня, но тя ловко ме отбягваше, бъждеше сърдито и отказа да се върне на бензиноколонката - или беше надрусана от изпаренията, или искаше да става столичанка в повеч ...

Не знам за теб, но аз приключих.
Не пия вече изветряло вино.
Вратите, всички до една заключих.
И пратих спомените в киното.
Не гледам вече стари ленти. ...

Моята гара е тъжна, невзрачна
релси самотни губят се в мрака.
Там господар е тъмата и здрача,
никой не идва, никой не чака.
Малка гара на парния влак, ...

Тъмен бар и стари маси.
Празни чаши от коняк
Тук с моята китара,
мажорен блус започвам пак.
Нощен бар на Стара гара ...

Стоях на бара, пиех водка,
когато с трясък влезе Тя,
жена с танцуваща походка...
и водката ми се разля.
Видях очите ù зелени ...

Откърти ги,
а беше преболяло;
тревата бе поникнала в скала;
по тръните - цветчета във лилаво
оплитаха с дебел килим тъга ...

Венчелистчета от маргаритка,
отронват се от моето лице…..
Те уханни са като медена питка,
но без тях аз съм леко перце…
Търся отново в душата си студена, ...

Със сиви вратовръзки
и мутри нискочели
издигнахме си дръзко
луксозните хотели.
И в бетонните матраци ...

- Та, да знаеш, феите си ги има! Живеят си сред нас. Такива едни.... Различни!
- Как, бе тате? Ти виждал ли си?
- Да! И ти си виждала.
- Къде? Какви са?
- Ами, те са насекоми. Хвъркат си, кацат по цветя, по маси, по нас... Някои хапят! После много сърби! Някои са много красиви! Като пеперуди, калинк ...

обичта —
благословена
самородно
сътворена
и ...

Попитали еднодневката, коя е
най - съкровената ѝ мечта.
Тя отговорила:" Да живея още един ден!"

Тя е цвете пораснало, носи магия,
всички наричат я просто "жена".
Анна, Елена, Йоанна, Мария,
нейната обич няма цена.
Понякога дните й сякаш са клони, ...

Ето ни и нас белите роби, скитници по чуждите страни. Бродим като сираци незнайно на къде, далеч от родината, далеч от семейството. Ах колко боли да си скитник по чужди странни в странни, които не си приет и те имат за бездомник. Затова ли се бореха нашите предци да сме далеч от Родината и да робува ...

Щом Слави продължава
шумно да се убеждава,
че ни няма на терена:
кой за него го е еня?!

и нека с обич
юношескодевича
човек обича

Хавайска приказка...
(поема)
...а цяла нощ Стихията ни мята
по хоризонтите – от бряг на бряг,
но сутринта пред „Рая на Земята” ...

Недейте моля! Не, не ме търсете
по дървената стълба към тавана!
Там сламена рогозка е застлана
и дават телефоните заето.
И не, че ми е меко или топло, ...

Приказка с Млада кралица...
(човешка басня – може би)
Една история зловеща
бих искал днес да ви разкажа,
а в нея има страст, но с нещо -- ...

На покрива! Високо до звездите!
Катериш се, когато пак си сам...
Не пътища, а стълба от мечтите
нагоре вдигай като вечен храм.
И нека къщата ти – рай във ада ...

Да можех някак си да те клонирам -
наблизо да си всеки Божи ден,
и винаги до мен да те намирам,
и в лято, в зима - все да си до мен!...
Ех, зная - няма как да се повторим, ...

Дъждът на август вдига по лозница
на избуялите треви кръвта.
Гнездото му – на бяла кукувица!
Косите му – на жегата стръвта!
Тежат ръцете от бразди орани, ...

Ще съдя държавата! Каква ти държава...
Държавата значи законност и ред.
Държавата всеки човек защитава -
бедняка и онзи, с имунитет.
Това тук какво е... Двор разграден. ...

Оглеждах се за последно в огледалото и сложих малко гланц на устните си. Косата ми беше пораснала и падаше тежко върху рамената ми. Кичурите с меден цвят леко се полюшкваха под гребена. Сресах се бавно и си мислех за Антоан. Бях решила да отида при него. Ще хапнем в едно ресторантче за обяд. И после ...

Той август е палав немирник,
съблечен до кръста прелита
над горски ливади и урви.
За път и пътека не пита.
Пламтящи целувки раздава ...

Представям си сред нощите дебат -
от сесия в Народното събрание
и как... Слави - учиндолски депутат
разказва виц за общо назидание.
Край него - две певици и оркестър ...

История за приятелство или любов. Тя започна работа при него случайно, но го хареса от самото начало. Той беше мъж със стил на живот, рационален и унесен в работата си, но не и безпомощен. Тя бързо отхвърли идеята за връзка с него, защото, той имаше приятелка. Но в не очакван момент неговата приятел ...

Викнах си края, но той не дойде.
Свикнах с началото – все отначало.
Малко се чална средата – боде,
стъпва накриво и гледа печално.
Котка ми маха с рогати очи ...

От строфите си пия, ожаднял –
вода изваждам в кладенец дълбинен.
От толкова живот съм премалял,
виновен ли съм или съм невинен?
И всеки стих е сякаш шепа дъх, ...

Насити ли те сладостта на този плод?
Да, забранения, към който ти посегна!
В покварата от лекия живот,
ти, клетвата любовна пренебрегна.
Щастлива ли си от това, че ми е зле? ...

Животът е навярно урок невероятен –
веднъж е непонятен, а сетне тъй приятен!
Все боря се с дилеми, с усещане тревожно,
и твърде често чувам: „Това е невъзможно.“
Въпросът е ще спра ли да търся варианти ...

Аз съм тук и ухая на лято -
тревен стрък в сенокосните дни,
поетичен - несбъднат остатък,
ти ела и с ръце ме вземи.
Положи ме на твоя полИца - ...

- Госпожо, ама от маса години хората ползват компютър…
- Алооо, аз чакам от час вече…
- Вие подигравате ли се с тая папка?
- Мале, ама се пипка…
- Ей, на вас тук, ако ви броят загубените часове за работно време, за мен е пропиляно… ...

Очите му вече нищо не различаваха в мъглата през прозореца на къщата, но си спомняше, че като малък събираше пеперуди. Ловеше ги там, на още незастроените ливади, докато пъстрокрилите създания, вкопчили хоботчето си в сладостта на прашеца се унасяха и забравяха, че ги дебнат опасности. Тогава той се ...

На Ели Георгиева-Билкарката, стих-портрет
За теб е ценна "даже и минутата",
Дори и днес "когато лудата ти възраст е далече"
скреж в къдриците черни се лута
и на вратата есента потропва вече... ...

Беше останала само една възглавница и децата усърдно ровеха в нея с надеждата да открият за какво се разказва в последната приказка. Но нищо не намериха.
- Бабо, тук няма нищо, да не би приказката да е избягала?
- Може да ни се е разсърдила , че я оставихме последна... - предположи Виктор.
- Ама нал ...

Когато следваш пътя на сърцето,
то няма да сгреши дори оставено...
Когато даденото среща взето,
усмихва се простено на забравено...
Когато заскрежени се прибират ...