Тя лежеше в леглото си и премисляше отново всичко. Беше както винаги сама- сама със себе си. Нямаше кой да пречи на мислите ѝ, които се изливаха в главата ѝ като порой. От къде ли идваха тези мисли? Защо ли отново се терзаеше за нещо, което не е станало или е станало, или пък е трябвало да стане, а ...

След философии горещи,
И мисли нажежени като пещи,
Идва ред на приключения,
С природните творения.
Рекичка чудна в близост си открих, ...

Не знам колку е часот
ниту кој ден е денеска
ни која година
транзитира во нашите животи
не знам кој го засенува сонцето ...

(Кáра - наказание свисше)
Сред нас убийците изправени вървят,
не слагат маски,
поглед не навеждат.
Бутонките им стъпват по гръдта ...

Най- хубаво е в средата на нощта.
Когато страхът гол лежи до мен.
Забит в оголения ми нерв.
И се потя.
Жегата е само елемент от битието. ...

Не знам на него ли сме -
или не.
Но ръб е. И е остър.
Порязване. Кърви небе.
Със мириса ...

Ти, глупава моя жена,
ти, с двете звезди под клепачите,
разбираш ли, нямаш вина.
Аз просто...съм от играчите.
Твоята нежна, кристална душа ...

Небето през август – свлечено.
В пожар гори
като блестяща чаша
от бяло вино.
Изгрева докосвам сутрин ...

Времето сякаш летеше. Осъзнаваше, че едва ли ще я види някога пак. „Птичето каца веднъж на рамото, момче” спомни си думите на дядо си. Сега или никога! Тя седеше на спирката на „Тримонциум” и чакаше нетърпеливо. Вятърът галеше нежно гъстата ѝ руса коса, стелеща се покрай слабата и атлетична снага на ...

Маска не носих никога, не дирих и броня.
Лице, име и сърце защо от света да крия?
От речено, сторено не се боя, не бледнея.
С постигнато и спечелено аз не се гордея.
Не съм от друга по-велика, ни по-мъдра. ...

Още от зарана
цяло село се застяга
за хорото на мегдана,
първи са момите,
с китки във косите, ...

Залюби Звярът Бел.
Не го планира. Случи се внезапно.
(приказката сигурно не бе прочел)
И стана нещо, което на съдба е кратно:
Пред омагьосаната му врата ...

Народе, приготви се - обявен за заразен,
не че днес си в първо здраве, на апатията в плен,
от где превзе те болест страшна,та така си упоен,
народе-подготви се! - по стандарт си утвърден!
Тихо чака и животът, виж от релси се килна, ...

Вали, вали... Снегът като с магическа пръчка скрива грозното и калното. И светът става красив, искрящ, параден...
Вървим двама. Ръката ти е в джоба на шубата ми, а аз съм я обгърнал с моята. Имам широки джобове. Усещаш ли как преминава топлината ми към теб?
Не я изваждай! Тази топлинка е най важното ...

артист след артист
пред огледалото на
морна гримьорна

Ах, любов, така неосъзната,
така препускаща, обляна в лунен прах!
Нима душата ни е слята,
потънала в смразяващ мрак...
Тъй нежна си, любов, неутешима, ...

Откакто зная се, озъртам се и помня,
Битува в мен усещане за древността Ти
И въжделее вяра — нека — неразломна —
Човекът бегла да е част от Светостта Ти!...

За „Тъмната” страна на Луната...*
... на залезът усилващият вятър
разпръсна над водата много жáра,
а залюлял вълни от необята –
и облаци подпалени докара... ...

Нова пътека намерихме,
слънце щастливо изгря.
Зрънце мечта ли обелихме?
Буйният град ни видя...
Тя се разля по табелите, ...

Защо целуваш тъй горещо?
Целувай ръцете ми топли,
целувай очите ми недоспали
и сърцето ще чуе твоите мисли.
Пламенната ти любов расте ...

Любов, пребъдвай,
не оскъдвай и за Бòга
не отдвъдвай!...

Скалисти отломки се ронят,
от последната хорска душа,
а хора, някъде долу се молят,
да получат частица една.
Отломките падат, изгубват се, ...

Като истинска кралица
на горещата савана,
всяка прелестна лъвица -
се има за богоизбрана.
Тя - не проси за внимание. ...

По памет, със затворени очи,
повтаряме движенията на вълната,
допряла бряг с невидими черти,
от мокри ивици - разпаднали се миди.
Разляти в звук на тишина, ...

искам да ида на място с много звезди
не една две или три
а ти да блестиш най-ярко сред тях
посипана от звездния прах
искам да ида някъде там ...

Аз копнея да живея на света -
да дишам хладината майска,
на юни - рокли пъстри да плета,
през август - да съм като чайка.
Септември - щастие да е за мен, ...

Внезапно Диди осъзна, че пътешествието й е завършило и тя е достигнала вече Сириус C-D. Двойната светлинна спирала се бе разплела, а синкавите лъчи се бяха изправили и трансформирали в синкави наметала. Видя своя земен образ и този на Алфонсо, наметнати от тези сини наметала. Всъщност тя беше придоб ...

Бях във някакви селения,
съвсем фантасмагорични.
Населени с хора, от нас различни.
Бяха твърди и категорични!
Не се водеха от интереси лични. ...

Сънуваше поредният си кошмар свързан с фалита на фирмата, която управляваше, когато вълна от неземно блаженство му подсказа, че не е лошо да се събуди. Очите му с мъка си пробиха път под подпухналите клепачи, а главата, сякаш скърцайки, се отлепи от неудобната възглавница. Погледът му се насочи към ...

Обичам те! Обичам те до болка.
До мъчно неспокойствие и клетва.
И няма как да бъде просто толкова.
Заключих любовта си само в теб.
Обичам те от ранното си утро, ...

Мечтай човече, мечтай като за последно.
Бори се срещу тези дето искат да ти навредят,
не спирай а преследвай всяка своя цел ,
не се отказвай не заради друг а заради самия себе си.
Мечтай мили ми човече, ...

Намерил на пейката в парка
палитра с вълшебни боички,
Денят на шега нарисува
ята с оранжеви птички.
Зелено небето направи, ...

Малка Смърт
В момента, в който влезе през вратата, кръчмарят го разпозна какъв е. Беше пияница, който обикаля кръчмите в надеждата да си изпроси пиене от този или онзи. Мъжът беше към шейсет-и-петте, облечен в жълта фланелка на дупки и панталон, който беше по-голям номер, привързан с канапче, намест ...

„Човек на име Уве“ разказва историята на едно на пръв поглед сърдито старче, озлобено от живота, което се дразни на всичко и всеки. Има остър език и използва думи, които могат да засегнат абсолютно всеки и бихме си казали, че Уве точно това цели и го постига с лекота. Груб, безцеремонен, все следващ ...

Кога ще мога, пак да те прегърна?
Да видя как се смееш?
Искам само, очите ти да зърна.
Да видя, как за мен копнееш.
Защо не може заедно да сме? ...