Мила моя душа, ти си тук. Полудявам, когато далеч си,
а сърцето е спомен на звук, разпиляван писък на вечност...
Тя е птица и сън, но дори ако нямам какво да ти давам,
ме спаси и сълзите изтрий. А изчезна ли - тя ме извайва.
Под земята са много съдби, тъмни корени, сълзи, неволи... ...

Поредна нощ.
И цифра в календара.
Задраскано от молив.
Само кръст. Немощ.
Изминали са часовете. ...

Смалих се и прегърбих си душата.
И за любов не смея да си спомням.
Зъл вятър вътре в мен сега се мята
Там, в ехото му, ставам по-виновен.
Трепери болно сгърченото време. ...

Неусетно правият път превърна се в посока грешна,
а преди секунда бъдещето бе красиво.
Светът се дави в ярост неизбежна,
гърчи се, затиснат във хватка уродлива.
Никога не съм се чувствала така далечна! ...

Обичаш ли ме? Не, не се шегувай!
Със любовта шегата, май е неуместна.
Дошъл си тук, донесъл си и вино,
да имаш обич толкова е лесно...
Самотен си. И аз сама заспивам... ...

Аз не търся метафори звездни,
нито думи до днес неоткрити.
Пеперуди не вая железни
и гнезда дето мътят орлите.
Не, не търся и чудна магия, ...

Мисълта, която като мълния ме проряза беше, че искам тази жена. Не може само богатите да имат всичко. И аз голтакът исках това бижу. Не съм мултимилионер, но смея да твърдя, че съм чаровен. Даже хубав и умен. Тъмните ми очи и тъмната коса, леко матовото ми лице привличат жените. Казват, че приличам ...

Спи народът и нехае
даже и за своя дял,
да мълчи само знае
и затова е оскотял.
И стадото ни върви напред ...

Мълчи ми се. Отново. Безутешно.
Защото думите вещаят ми лъжа.
Такава, не нарочна. Сякаш грешна.
Но с мирисът на болка и тъга...
И аз дали поискал или не, ...

На розов храст разкъсах крилата си.
Дъжд обилен намокри душата ми.
Вятър отвя мислите ми в незнайна посока.
Буря прекърши летежа ми.
Цвете ми отказа подслона си. ...

Правим си поредното съвещание. Някои дремят, други зяпат в джиесемите /и ние сме модерни/, трети симулират внимание.
Аз досега си четях – открито, нахално, знам, че вече съм ги приучил и си траят. Но от година слушам музика – най-вече обичам соло на директора с „Любе”.
Слушам с едно ухо – другото е ...

Уж на добрите Раят бил обречен,
а лошите върлуват – зли пора̀зници*.
Вълкът в човешка кожа е облечен,
а агнето – курбан е то – за празници.
И тласкат ме инат и проклетѝя – ...

Нека меката тишина
между нас да положим -
две наточени копия
брони две,
остри думи - възможност ...

Всяка вечер в тъмнината очаквах
твоите стъпки тихи да чуя.
При мисълта си за тебе поплаквах,
исках в сърцето ти пак да нахлуя.
Копнеех за нощ споделена и чиста, ...

Скитник спешно търси си усмивка
срещу риза в кръпки и оголена душа.
Под грешните му стъпки улици притихват,
къпе се градът в загнили есенни листа.
Скитник тътри в белите окъсани ръкави ...

Красива си ти, като цвете,
израсло в градина незнайна.
Милувките, помнят ръцете –
на друг мъж –забулени в тайна!
Забравена днес от партньора, ...

Преди няколко години във виртуалното пространство се роди нещо прекрасно. Появи се сайт посветен на съвременната поезия и проза, и всички насекоми-творци, или просто любители на писаното слово изпаднаха в еуфория. В началото всичко беше супер - всеки публикуваше, четеше и коментираше без значение ка ...

Устремен към крайната цел,
Не бъди заслепен от представата,
Как е вече постигната...
По пътя към нея се наслаждавай,
На всеки покорен малък връх, ...

На капки е залезът
в чаша от спомен.
Седни срещу мен. Погледни ме!
Сънят нека лази
в краката бездомен. ...

четирилистна
детелина — щастие
чрез нея зина —
кръстецвѐт — Земята ни
и наша Татковина ...

Лия с треперещ глас приближи стаята на Мадан и трябваше няколко пъти да го повика по име, за да го събуди. Предаде му слушалката – мъжете да се разберат без тя да посредничи. Набързо се облякоха и отидоха да го приберат. Мадан любезно предложи нещо за вечеря; Цветан хапна и тогава се взря в Лия:
- К ...

Ко-брандиране – свързване на два или повече бранда с цел създаване на нов, общ продукт. Заедно, отделните брандове могат по-лесно да постигнат целите си. Освен връзката между тях, синхронизация трябва да има и между всеки един и новия продукт.
Уикипедия
Цъфтежът тук продължава цялата година – на орх ...

Кънти огромно „Всичко пак е грешка.”
Разминават се сенки от контрасти...
Вятърът разнася късове от мен...
Съмнение безмилостно дращи.
Притъмняват очите от взиране. ...

Често си мисля ...дали не съм сбъркан!
Дали изобщо си заслужава!?
Да пиша за обич ,обич и слава.
Нима това са нещата важни?
На мен душата ми страда, ...

Погребвам тъмни, черни мисли,
тежки, отлежали, хванали ръжда,
здраво впили се във мойте жили,
оставям ги най-накрая на брега.
Погребвам тъмни, черни думи, ...

Аз не мога да бъда нито твой, ни на друга
и не мога да бъда нито кукла, ни вещ,
затова те моля, направи ми услуга,
ела и убий ме. Изгори ме във пещ!
Изгори ме да няма и помен от нищо, ...

Желания пробуждат тъмнината
и пламват по неоновите склери
зеници на разгулни булеварди
гримирани с усмивки неизменни.
От влюбения ъгъл на прозорец, ...

Лепят се етикети,
раздават се съвети,
някой журира,
друг се самопрезентира,
трети рамки слага, ...

Защо поетите обичат небесата -
защото самите те са волни птици.
Защо поетите заглеждат се в звездите -
така рисуват свойте песни
по синьото небе със падащи звезди. ...

Щом се свърши дъхът на последните люляци в бяло,
и пресъхне дъждът, а от стръмното пътят тежи,
ще катериш с упорство деня, а на кръста ти ялов
ще се ражда съмнение бил ли си някога жив.
Ще задаваш на ехото своите трудни въпроси, ...

Общество сме "модерно", разправят,
с технологиите в крак сме били.
Но както в производствата масови,
случва се и човешката партида
днес брак да роди. ...

Вече два месеца Чико Чиков беше под карантина. Два месеца не беше си показвал муцуната навън. Маймунската му душа страдаше за чист въздух и безбрежни зелени пространства, за лианите от детството му, по които се носеха като хали с приятелчето му от маймунарника, Тарзан. Затворен между 4 панела на “До ...

Мисли си художника на ум...
каква е таз картина?
Изрисувана, динамична,
тъй магична!
Ала крие се зад нея истината неясна. ...