Аз знам, че пак ще дойде зима –
сезонът, който ни разделя.
Едва-едва забележима
тънее юлската постеля.
И в лятото – нехайно още, ...

Да се помолят прашните ъгли
на озарена залезна безбрежност!
Зрънцата от ръкойката смели́
и нахрани живота си с копнежност!
Да се излее ситен мек дъждец, ...

Цигарен дим рисува херувим.
Зависимост, горчива. И раздяла.
И молим Бога, пак да полетим,
в изпепелена, черна катедрала.
Иконите са станали на прах, ...

Когато някога мигът назрее,
когато тръгна към звездите горе,
аз няма да заплача... Аз ще пея!
И нека с песен ме запомнят хората...
Ще пея за приятелите верни, ...

Катедралата*
- Кой драсна клечката?... Не зная...
... Но Катедралата горя!...
Сега какво?!... Дойде ли Края?...
Далѝ Историята спря?... ...

Всички травми идат от момента,
когато си се валял в пелените
и на целия живот (като на лента)
протичали са покрай тебе дните.
Има една нищо и никва дума във езика, ...

Никой не обгръща необятното.
Козма Прутков
В най-хубавото лято
премерих необята.
Като перце на Феникс ...

това е моята песен
пълна с шарени листа
с шепота на вечер
с дивата луна
в първия куплет се пее ...

/Приказката е написана по картината Вълшебната планина на palenka /Пепи/
https://otkrovenia.com/bg/kartini/vylshebnata-planina
Живеело едно малко плъхче в полето със своето семейство. Родителите му го пазели и не му давали да излиза на открито. Понеже било любопитно плъхчето не ги слушало. Вечер тай ...

В дишането между две цигари
те открих и те загубих.
Дим рисува падналия ангел,
който от небето се страхува.

Звездите обичам
защото си в тях
в олтар се обричам
с душа те видях
решетките чупя ...

Синьо небе, синьо море.
Корабче бяло
в душата ми плува.
Само вода е,
къде да се спре? ...

Рисувам с пръсти в пясъка сърце,
защото в мене сякаш то не бие.
Загребвам песъчинките с ръце,
морето тъжно е - от болка вие.
Не само то тъгува в този миг – ...

И Обичта, и
Любовта — закрила са
от Бог и сила!...

Под робството на
синята кръв — червена
шурти ли, шурти...

Че изневяра
наранява, Бòже, уж
не осъзнава...

Остани при мен
да помечтая още малко
като във филм
макар и с друг герой
Не искам! ...

Презрението е тиха мълчаливост.
То е зефир-нежен, който отминава.
След него летен аромат остава
в душата, надарена с милост.
То не търси жадно отмъщение. ...

Зрънца от думи щедро разпиляла,
посипани със топъл летен смях,
внезапно се почувствах обедняла,
крилата ми присвити - без размах.
И в угарта на земната ми нива, ...

" А чиляк защо живей?
За една чест и за едно красно име..."
Рачко Пръдлето , "Под игото".
"Ти що не си смениш фамилията, дума,
ми тя е, да прощаваш... малко смешна?" ...

Да си вземем довиждане, с теб, мое лято,
виждам, че бързаш да тръгнеш от тук.
Събрало си птици в голямото ято,
и заедно с тях отиваш на юг.
Не искаш да бъдеш дълго с мен, ...

не, не беше приказка за лека нощ,
аз не бях с червена шапка,
нито се убодох на вретено,
нито ми заседна хапка,
но беше някакси вълшебно ...

Как живеем в царството на вещите?
Единствено само ний си знаем как!
Изречем ли думи - от горещите
за срещи започваме да си мечтаем пак!
Обичаме ли да се залъгваме със страстите? ...

Мой първи трепет си оставаш.
Красива като роза, като капчици роса.
На всякъде, любовта си всяваш.
Развейки твоята коса.
Усмивка тъй прекрасна, ...

Защо ли са ти многото парѝ?
Обичане със тях не се купува,
а тичане по мъки и беди...
Човек ли ще си ти, ако робуваш?
Душата уморена е, нали? ...

Ребро ли е? Съмнявам се. Не мога
с една едничка кост да обясня
творението искрено от Бога
наречено от нежността... жена.
Без нея, зная, няма да ме има, ...

БюНе си клошарка, ти си хубавица,
ала робиня все си на тирани.
Как издържаш, моя мъченице,
с тези гнойни, нечовешки рани?
И до кога съдбата ще решават, ...

Излязъл бях за гъби в планината.
Вървях в гората, гледах си в краката,
когато, иззад боровата шума,
изникна една африканска чума.
Тя кàза: ...

НЕ СПИРАЙ
Не търсете щастието в покоя!
То - там е, някъде по стръмното.
Може би те чака след завоя,
с бяло от любов обгърнато. ...