Всички понесохме своите удари.
Срещи. Раздели съдбовни. И загуби...
Рядко печелехме. По-често губехме.
В битки с живота и днес оцеляваме...
Всички научихме тежки уроци. ...

Юни е мъжкият месец. Месецът на близнаците. Двете души. Заключени в съмненията си. Потопени в задвижващото се общо. Подарен хаос. Очаквания. Тишина. Буря. Няколко въпроса. Къс отговор. Датата на двете двойки. Образуващи едно число. Отражението на лявата и дясната страна. Различията. Обединени в повъ ...

Мечтите ми дишат. Предчувстват екстаз!
Ще дойдеш ли? Чакам те в стаята аз.
Докосва сърцето ми живата жар.
Не знаеш, че вече си мой господар.
Отпивам на глътки надежден балсам. ...

"Който трупа знание, трупа тъга." –
туй са мислили древните за мъдростта.
Да си умен, значи да си зрял,
да имаш опит, много да си видял.
Мъдрият вижда туй, що другите не могат ...

Патент
Ако ще да идете заедно на края на света,
или пред олтара 100 пъти да вричате горещо...
Тя никога няма да бъде целувана така,
както аз от тебе на последната ни среща... ...

Как си, Радост? Вече мина време.
Много ли е, малко ли – не зная.
Колкото със теб да се погледнем.
Колкото със теб да се забравим.
Свиква се със всичко, общо взето. ...

Радушно приемаш раздялата наша
посрещаш поредния делник без мен,
не скърцам със зъби, не чупя и чаши,
скучаеш навярно, но мислиш за мен.
А щом на жената ѝ писне веднъж, ...

Със стоманени клещи, върховете държат сиви облаци
и прилича небето на опушен, зловещ похлупак.
Зрее мрачно суров ураган. Висините отровени
с гръмотевичен тътен крещят, че ранени са пак.
Върховете държат – безкомпромисни, твърди пазители ...

Пътя Нагоре
Разказ от Георги Гълъбов
Настаниха ги в стая срещу стълбите, водещи надолу към парното помещение и банята. В другия край на коридора се намираше огромна умивалня и тоалетна. Самата стая имаше три легла с по две одеяла, чисти чаршафи и калъфки, радиатор. Голата крушка, висяща от тавана до ...

19. Паметникът и хамалинът
Трети ден вали дъжд. Още е август, но вятърът разнася предчувствие за есен. Стоя до прозореца в моята стая и гледам навън през стъклата, замъглени от дъждовните капки. Улицата сивее под натежалото от облаци небе. Чарли се е сгушил на килима до леглото ми и чака дъждът да с ...

Съм габровска снаха, без бой признавам…
Свекървата, докато беше жива,
не спираше на гости да ме кани,
за да усетя как пулсира дивото.
То - дивото, аз толкова години ...

Глава XIX
Тя бягаше. Те я преследваха- онези двете, светлите, напръскани с черни петънца. Бяха пред нея, бяха зад нея и тъкмо се отвориха пред лицето ѝ, за да я погълнат, когато тя подскочи и изпищя. Оказа се само сън- зловещ и ужасен. Тя беше в болничното си легло. Студента пот, която усети по себе ...

Усещам докосването на погледа ти да се спуска като капки кехлибарен мед надолу от устните ми, по врата, към деколтето... Вдигам поглед и срещам твоя – Сблъсък. Вместо свенливо да го отместиш, отвръщаш ми нагло и нахално, усещам затягане около врата си.
Внимавай! Две сме… Готов ли си да събудиш втора ...

Любовта ни –
едно мило събуждане,
нежен полъх преминал отвъд,
ненаситна жажда за обладаване,
огнена страст, наелектризирана свръх. ...

Lullaby and whisper are mingling through the sky
Carelessly are shifting the muffled poets’ cry.
How small are we! – exclaimed the little child
And pointed to the chimney. Everything’s mild.
An echo passing through the cave ...

Не искам да ме пускаш, Живот,
дори да съм трънче в ръката ти!
И какво означава "до гроб",
в друга форма щом си – "оттатък"?!...
Нека седнем с тебе на маса! ...

ражда се толкоз
пъти — колкото пъти
*види лика ти
*види — (съответно — „зърне“, съответно — „мерне“)

Глава 2
Слязох в подлеза и хвърлих поглед към фонтана – но нямаше никого. Разбира се, приятелите ми закъсняваха. Йоан не беше известен с познаването на часовника, а пък и другите не бяха особено точни. Въздъхнах с раздразнение, но се поколебах да се кача ли обратно горе и да слушам музиката. Все още ...

Глава 27
Спахме в огромното легло, на отворен прозорец – въздухът бе хладен и приятен, а докато заспивах, слушах далечния звук от вълните. Чувствах се в приказка, въпреки всичките тревожни обстоятелства, които се бяха натрупали на главата ми. На сутринта, когато се събудих, Дими вече бе станал – кое ...

Беше мъртво вълнение днес.
Уж е суша, а мъртво вълнение.
Още нямам за себе си вест.
Уж съм аз, но съм чуждо прозрение.
Долу, в трюма на този живот, ...

Ей така от уважение ...

Музика,аранжимент и изпълнение - Никодим ,текст - Любен Дашев ,запис и мастеринг - Детелин Йосифов
Преди време имах намерение да я направя по текст на Евтим Евтимов и бях качил тук нещо като проект,но патриотизмът надделя и я записах по текст на моя приятел Любен Дашев.Все пак се говори за Добруджа ...

На сиромах Пешо му се отели волът. Е, и той отначало не повярва – по широко ухилената муцуна на добичето помисли, че пак росният му брат е опушвал обора с трева, но сетне... Сетне зърна врящото под корема на вола глава теле, търсещо да бозае, видя и намусените този път физиономии на останалите живот ...

Отдавна не бях правил портрети на познати. Но снощи моят приятел-даскалът ми разказа за свой ученик – типичен пример за модерен младеж от новото пазрно общество...
Натам – по неговия разказ.
Георги е нормално момче. При това интелигентно дотолкова, че да разбере – интелектът в наше време е пречка за ...

Земята, както знаем, е плоска, но също така сферичното й тяло е кухо. В центъра й има второ Слънце, което е изкуствено, но с естествен произход. Населението там е сбиртак, състоящ се от представителите на изчезналата фауна от горната Земя, няколко подземни циганизации, както и всички митологични същ ...

Добре дошъл, човече, в моя рай.
Признай си,
стигна тук незнайно.
По пътя към поредната любов,
на мен попадна най-случайно. ...

Не искам да съм в твоя свят
Не искам да си в моя свят
Искам да се сблъскат световете ни и да родят вселена
с хиляди галактики живот
С десет млечни пътя ...

Само няколко думи ми стигат,
като изстрели право в сърцето,
за да знам, че ако ти си изстинала –
аз студен ще потроша ръцете си.
И тогава, преди да си ида, ...

Когато таксито зави по нашата улица и спря пред моя дом вече се радвах, че се прибирам. Рамон ми помогна да сляза от колата и като се подпирах на него се добрах до дома. На вратата беше изскочила Инес, а след нея Алда и Рафаел. Вътре ухаеше на вкусна супа и цветя. Не можех да не позная мирисът на ор ...

Понякога се разхождам безцелно. Взирам се в небето и му говоря, сякаш е най-близкият ми приятел. Вятърът гали лицето ми. Друг път сядам на някоя самотна пейка и затварям очи. Обичам да съм сама, също толкова силно, колкото и мразя това усещане.
Спирам внезапно и силите да продължа напред ме напускат ...

Когато слънцето залязва
и мрак прегърне моя свят,
тогава вярата угасва
и аз сама оставам пак.
Любов ще свети в чуждия прозорец, ...

Полуалкохолна носталгия се разлива
към чистите ми дни и онези истини,
чиято същност остана си непроменлива
и залезе, и изстина.
Разликата между мен и любовната жрица, ...

Бял люляк нежно охранява
спящата валкирия до своя меч.
Тя да открие обич се надява
от родните земи далеч.
Заклела се е да си върне онзи, ...

Замисляме ли се, защо нараняваме хората, които в по-голямата си част от живота ни , са ни показали уважение? Даваме ли си сметка на кого какво казваме и кога го правим, защото понякога някоя изречена дума, някакво действие или постъпка би наранил точно тези хора. Защо правим неща, които потъпкат дос ...

Огънят ни вдъхновява
катó символ на Страстта...
... Но след тях какво остава
догорят ли?... Пепелта...
А пък пепелта не топли ...

Помниш ли, помниш ли
звездните нощи.
Фарът далечен на другия бряг.
Плажът, вълните, лодките, кея.
И нашият, лудият смях. ...

С и р е н а
Разпадната на хиляди прашинки
(а вятърът на спомен ме отнема),
ще скоча от високо сред вълните
и с тях във вечен път аз ще поема. ...

Навярно съм късче от лед,
навярно си огън от пламък.
Препускам, аз скитник проклет,
а ти си ми, ти си ми храмът!
От мигове трудно граден, ...