В ТВОИТЕ ОЧИ
Никой сам лицето си не може да види.
Оглеждаме се в насрещното огледало.
Но в него не виждам своето сърце.
То пък душата ми не вижда нежно бяла. ...

Нощта изгря
със диамантени слънца,
когато юлските тела на двама ни
потънаха във оня
тежък блус на Бентън. ...

Нека бъде любов! Безусловна, красива и трайна!
Нека силно искри във очите и топли сърцата!
Нека няма ви живота ви болки, тревоги и тайни!
Ако има сълзи – то от щастие да са проляти!
Нека бъде любов! Всеотдайна, добра, търпелива... ...

Education (rumour has it) is a mess
and you have to handle lots of stress.
The more you go, the worse it gets
to top it all – it's organized in sets.
From dusk til dawn you need to study ...

Ти ми каза тогава, че нощем върбите не плачат,
че са сбъднати сънища в меката ласка на здрача
и когато вечерникът слезе по стръмното било,
мокри къдри разпускат по речното рамо мастилено.
А брегът се топи под прозрачния сребърен шепот, ...

Похабен и отвратен и много, много изморен...
От многото игри на тъмно,
От лицемерието мръсно,
От кършенето на ръце,
А уж ръцете на мъже, ...

Вземи ръката ми и моля Те, пиши,
защото няма сила от ридания.
Как искам да изплача всичките сълзи
водите ще отмият болки и страдания.
Мастилено душата ми разля, ...

Настъпи зимата. Застуди се, падна сняг. През нощта кученцата скимтяха от студ. Но такъв е кучешкият живот. С грижите на жените и децата те поотрастнаха.
Ето че се запролети. Те започнаха да влизат във входа, да цапат, да ровят в градинките и там да вършат естествените си нужди. Това беше неприятно, ...

Красавици, какво ли сте си шепнали
тайно с вълшебните огледала?
Надзъртам в огледалото си, сепнато,
при вас съвсем не е било така...
От моето моминско огледало ...

Слънце ме люлее
на лъчеви си люлки
и ме пари
и ме гали
и припява лятна песен. ...

ПОД ФАКЛИТЕ НА ЗАЛЕЗА
Душата ми е стъклена по залез.
А месецът – с какво ли съм му крива? –
погълнат от пълзящата му лава –
последната ми светлина изпива. ...

Още помня как лятото изтече –
в дните. Като пясъчен часовник.
Приклещен, денят залута завлечен
надолу, а е пореден летовник.
Влюбен летовник. Любовник наивен, ...

Светът в зелено ми отива,
но чезне слънцето в листата.
Денят в цигара си завива
парче от топлото приятно
и дърпа в облачни пижами ...

бетонените гори държат високи гнезда
в измамна безопасност от земята
а хищниците дебнат в нас
спят в стените
хамелеоново хладни ...

Понякога мечтата ти полита
с такава скорост, знам, неудържима
и в бъдещето недошло се скита
и там те чака жива и любима.
Върви към нея. Тя, незабравима ...

Глава XXV
Всички я гледаха с полуотворена уста. Отново появила се беше като гръм от ясно небе, отново посадила объркани чувства във всяко едно сърце, което в момента стоеше пред нея. Погледите им бяха забити в нея, а тя се срещаше с всеки по отделно. Някои познаваше, с други сега се запознаваше... К ...

Скитник...
( Carpe diem*)
Аз Вятърът сънувам нощем,
а после през деня го гоня
и цял живот така, но още ...

Аз съм войник. На война съм.
Оръжие нямам. Нито пък щит.
Сама съм. Гола. С врага си.
Той обаче има оръжие.
Има и дебела стена, която го пази. ...

По всички пристани световни...
За да се знае, да се помни,
че бил съм някога моряк –
по всички пристани световни
развявах дръзкия си флаг... ...

Самота и не разбиране,
злоба и отчаяние, отегчение . Неподкрепена.
Това бяха единствените ми спътници в живота.
Където и да отидех, отхвърлена бях.
Каквото и да правех, отхвърлена бях. ...

Целувано и нежно цвете,
не жилав и трънлив бодил.
В душата на поет да свети,
а не в очите на дебил.
Да е на утрото усмивка, ...

ословесени
чувства — споделени със
сърцевселени

Сбогувах се със летните лъчи,
с които изгревите галеха морето.
Когато се разделяме- мълчим.
И няма песен носи се в небето.
Не мога лято да ти нарисувам. ...

с обич майчина
обича челядта си
истински баща

Вечер в Страната на спомените...11
(из едноименния цикъл)
В отдавнашна мелодия отнесен
във малкия крайбрежен ресторант –
оркестърът от спомени понесен, ...

Седим двамата под лозата: аз - малък, с ожулени колене и уморен от игрите и дядо срещу мен - с побелели коси, загрубели от работа ръце, но все още живи и неуморни очи. "Дядо, разкажи ми някоя история". И той разказва - за войната, за геройствата, за другарите му, за горещите и сухи лета едно време, ...

Непокорство е основата на свободата
Изграждаме си личен малък свят
от чувства, страхове и тайни.
В него сме спокойни и богати
от мечти за обичта безкрайна. ...

Потоп се спусна изведнъж,
а нямаше и капка дъжд.
Прахта по пътя стана кал,
цяла педя, направо печал.
В това безцветно наказание ...

Магаре съм с участ нелека.
О, бедното, бедното аз...
Разсипа ме мене човека -
Магарето... с име Пегас...
Така ме кръстиха, когато бях във цирка. ...

Както и да го погледнеш си беше чиста случайност да стоя в този бар, в този град, да си пия питието и да ми се струпат хиляди неща.
Надигам ледено студената бира и изпитвам удоволствие да бълбука в гърлото ми. Бутилката е изпотена и аз я държа нежно с пръстите си. Мятам един поглед на телевизора, къ ...

Тишината узрява, когато неказани думи
се отронват в очите с безшумния звук на тъга
и разбрал си, че, търсиш ли щастие ти, е безумие
да го срещнеш далече. Посей си го сам и сега
под краката на делника - този неверник себичен, ...

Стана тя... каквато стана
в разцъфтялата гора -
Кумчо Вълчо и Лисана,
там заформиха кавга.
Всичко почна много тъпо - ...

Хвърлете ми залък, дори и остатък угнил!
Не гледайте моето вехто, одърпано руно…
Съвсем по човешки, животът на мен ми е мил,
макар да се вее на пътя – прокъсана струна.
И черна съм, да, но след мен е пътеката бяла ...

Пази се от отровните оси,
които идват да те жилят сутрин,
когато в тебе още сладко спи
като дете ухаеща милувка!
Те идват кротичко да ти жужат, ...

… Грамадният човекозвяр се разтресе. Мечът беше пронизал косматото му тяло и поразил жизненоважни органи. После героят го измъкна и заби пак – този път в гърлото на страшилището. Което само изхърка и с последни усилия заскуба мощните дъбове около поляната. Край!
Героят седна уморено на близката скал ...