Китарата е мое амплоа и аз я вадя всяка пролет.
С нея сглобявам думите в куплет и разказвам за
вчера, днес и утре.
А припевът, припевът е тишина -
от цъфтежа на мушкато в очите, под старата веранда, ...

Дълги са мечтите на очите.
Вятърът отвя ненужна плява.
Искам още дълго да те имам.
Сенките ни само остаряват.
Колкото са дните преброени... ...

Очите ми са влажни, а съм куче.
Ти мислиш: Безсловесните не плачат.
Ритници и огризки щом получат,
те пазят, лаят, по команда скачат.
Сърце, човеко, имам под ребрата, ...

От
времето
преди
Прèнепорочното Зачатие
до ...

Усещал ли си да те милва с длан
човекът, който вече си е тръгнал?
И цяла нощ будувал ли си сам,
в очакване, че утрото е мъдро?
Нима след всеки пищен карнавал ...

Радвайте се на живота!
За злобарят не мислете!
Усмивката си носете
напук на враговете!
Че злобарят мир не знае, ...

Любовта е
желанието ми
да си винаги щастлива
Любовта
е въздухът, ...

На залеза на пътя в здрача,
в праха от хиляди души,
видях разпятие да се гради
от моя път, мечтите мой,
усмивки, плач и неизживяни дни! ...

Полъхва повей. Дъх на цветове,
по черни клони се разпуква.
Протича гъста лепкава сълза,
разлиства се зелената украса -
напръскани от четка багрила. ...

Годината е 1985. На власт в Русия /тогавашният СССР/ е вече Михаил Горбачов. Човек издигнат политически още от Андропов и подготвян за поста генерален секретар на КПСС. Може би следва да се напише отделен материал за подвига, който извърши този мъж, когото ми се ще да нарека - Белязания от боговете ...

Знаеш обичта ми е така гореща...
Помниш ли я още първата ни среща?
Вечер бе обвила стихналата гара...
С твоята усмивка ти ми вдъхна вяра.
И от първи поглед лудо в теб се влюбих... ...

***
Даника сякаш се събираше отново. Блуждаеше, но плътността на нейната аурата се сгъстяваше. Нещо силно и ярко пукаше в нея, създаваше заряд и вихрушки, чиито златен поток я изпълваше с неподозирана сила.Това не беше нейно, но не беше и чуждо - някаква празнота се беше запълнила и споила дълбоко с ...

Кусур на всеки можеш да намериш лесно,
дори и на светец да ти изглежда.
Косата че на ляво сресва, не на дЕсно,
сред грешниците място му отрежда!...
Случайно ако клетникът косица няма - ...

Друг был за границей и попросил меня поехать на его дачу, отремонтировать две - три водосточные трубы. Стоя верхом на конце алюминиевой лестницы, мне было видно, что в этот день я единственное живое существо во всей дачной зоне. И так как у меня нет своей дачи, а иногда мечтаю о такой, завинчивая ме ...

Седя пред кафенето, пия си чая, зяпам и мисля...
Обмислям идеи за нещо смешно, нещо ведро, нещо весело...
Стига с тая политика, стига с тоя реализъм, стига с мрачните виждания...
Да се развеселят хората.
И го умея – може да се види. А и в някои медии /в събота пак пуснаха един разказ/... ...

И в тази сива утрин ще помоля Господ
да ме направи като него съвършен.
Загърбил бремето на остеопорозните си кости,
да вярвам плахо в утрешния ден.
Да жаля всяка клюмнала тревичка ...

Отново са скътани зимите
дълбоко в сърцата. А мнимите
облаги със болка платени са.
Вините отдавна простени са.
Забравили низост и гадости, ...

Да пътуваш с български влак е истинско предизвикателство- не знаеш кога и къде ще пристигнеш, какво ще ти се случи и с кого ще се паднеш в едно купе. По принцип винаги съм избягвал да пътувам с влак, но в тази късна вечер нямаше с какво друго да отида от София към Пловдив. Още с купуването на билета ...

Ветрец.
Треперещи листа.
Зловещи, черни облаци.
Самотна светкавица прорязва хоризонта.
Хладен полъх, миризма на озон. ...

Не заключвам никога душата си.
Пазач на входа не поставям.
Там, зная, живее любовта ми.
Аз свободна птица я оставям.
Не я докосват солените ми сълзи. ...

Грациозно се движат ръцете
по-цветните клавиши на душата.
И мелодията която дочувам
е тъй божествена и тъй красива.
И вперила съм жаден поглед в небето ...

Излезла е мома Станка
в късна доба на полянка.
Иска биле на сбере
И любов да нарече.
В лунните лъчи хоро играе. ...

Не всичко във живота е любов...
не всичко носи ни наслада,
но знам живота е един
и трябва във любов да изживеем.
Но любовта обича, да тормози ...

Идея и текст: Светлана Тодорова
Музика и пеене: meteor (Антоан Антонов)
Песента е включена в CD албум + книжка с име "Сватбени послания"
Издатели: Oнгъл & ЕмпайърВидео (Варна)

Глава VII
Орлин излезе доволен от стаята. У него се прокрадна надежда, а колкото и да не си го признаваше я беше позагубил. Само за ден, само за няколко часа, Александрова го накара да повярва, че е възможно наистина да вършат работа- ефективно и в екип- без спънки, натяквания от по-високо, или пък ...